Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.02.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Kaто
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 13242/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Б.М.Г.“ ЕАД срещу постановление за разноски на ЧСИ Р.А.по изп.дело N 20208480400370, обективирано в поканата за доброволно изпълнение. Според жалбоподателя, длъжник по изпълнението, взискателят не е цесионер по част от вземанията по изпълнителния лист. Сочи се, че на 07.02.2019 г. жалбоподателят е получил уведомление за цесията, с която „М.П.“ ЕООД е прехвърлило на И.Т.С.вземанията по гр.дело N 87870/2017 г. и въззивните производства по него, но разноските по касационните производства не са предмет на договора за цесия, доколкото договорът за цесия е бил сключен през 2015 г. Поддържа се от жалбоподателя, че вземанията по поканата за доброволно изпълнение са недължими, защото са погасени на основание чл.103 ал.1 и ал.3 ЗЗД с вземания по решение по гр.дело N 3837/2018 г. на СГС, с които е извършено прихващане с уведомление от 07.02.2019 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, което не е ясно как е формирано по размер, а взискателят е с юридическо образование и не се нужда е от адвокатска защита по изпълнението. Оспорва се и размерът на таксите по т.26 ТТРЧСИ. Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението за разноски.
Ответникът по жалбата И.Т.С., който е взискател по изпълнение, е подал становище, с което я оспорва като недопустима с възражението, че има право на вземания по издадения срещу длъжника изпълнителен лист, защото с договор за цесия и анекса към него е посочено, че се прехвърлят всички разноски, породени в резултат на съдебно оспорване на вземанията във всички съдебни инстанции, а освен това длъжникът не се е противопоставил на цесията. Поддържа се, че спор за материално право не може да се повдига в настоящето производство.
ЧСИ Р.А.е изготвила мотиви, в които се сочи, че жалбата е неоснователна, защото на основание чл.79 ал.1 ГПК направените от взискателя разноски са в тежест на длъжника по изпълнението.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – 433 ал.1, т.3 ГПК, а жалбоподателят в качеството на длъжник е легитимиран да обжалва постановлението за разноски на съдебния изпълнител.
Жалбата е основана на две възражения – първото е за това, че цесията не поражда прехвърлителен ефект по отношение на част от вземанията по изп.лист, както и че вземането на взискателя е погасено чрез извършено прихващане, поради което разноските не следва да са за сметка на длъжника, а второто възражение е за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя и за неправилно изчисление на размера на таксата по т.26 от ТТРЧСИ.
Според съда жалбата в частта, с която е основана на възражението, че вземането по изп.лист е погасено поради прихващане, е неоснователна. Това е така, защото в ГПК не е предвидена процесуална възможност съдебният изпълнител да извършва преценка дали е осъществен фактическият състав на чл.104-104 ЗЗД и дали вземането по изпълнителният лист е погасено в резултат на извършено от длъжника прихващане, което не е предвидено в нормата на чл.433 ал.1, т.1-8 като способ за изпълнение на дълга в производството по принудително изпълнение.
Според съда правопогасяващите възражения на длъжника, които са упражнени след издаване на изпълнителния лист и водят до погасяване на дълга - прихващане, опрощаване, сливане, новация, не могат да бъдат релевирани пред съдебния изпълнител, който не разполага с компетентност да разрешава спор за съществуване на материално право. Тези възражения на длъжника могат да бъдат наведени само пред съда и то със специалния отрицателен установителен иск - иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК.
За да настъпят последиците на компенсацията и да се погаси вземането, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, е необходимо да настъпят елементите от сложния фактически състав на чл.103-104 ЗЗД, а проверката може да се осъществи само от съда в производството по при предявен иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК.
Да се приеме тезата на жалбоподателя длъжник по изпълнението, означава да се обезсмисли съществуването на специалния иск по чл.439 ал.2 ГПК, който е основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От своя страна това би означавало да се предостави на съдебния изпълнител компетентност да разрешава спорове за съществуване на материални права, а този орган не разполага с правораздавателна компетентност. В този смисъл съдът приема, че преди образуване на изп.дело на 20.10.2020 г. не са настъпили факти, които да водят до погасяване на вземането. Това означава, че законосъобразно с обжалваното постановление съдебният изпълнител е възложител в тежест на длъжника разноските по изпълнението – чл.79 ал.1 ГПК.
Извършено от длъжника прихващане не е визирано в нормата на чл.433 ал.1, т.1 ГПК като основание за прекратяване на изпълнителното дело, поради което случаят не попада в хипотезата на чл.79 ал.1, т.1 ГПК, от което следва изводът, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
Тези изводи следва да се отнасят и по отношение на довода, че част от вземанията не са били прехвърлени с договора за цесия, с който взискателят се легитимира като носител на вземането.
Жалбата в частта, с която е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, не следва да се разглежда, защото в тази част жалбата съдържа искане за намаляване по чл.78 ал.5 ГПК, по което следва да се произнесе първо съдебният изпълнител, включително и по искането за преизчисление размера на таксата по т.26 ТТРЧСИ, ако съдебният изпълнител намали размера на адвокатското възнаграждение и приеме, че това е основание за редуциране и на размера на пропорционалната такса.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение в частта, с която се обжалва постановлението на съдебния изпълнител, с което са възложени разноските за сметка на длъжника, а по възражението за прекомерност делото следва да се върне на съдебния изпълнител за постановяване на акт.
Мотивиран съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.М.Г.“ ЕАД срещу постановление за разноски на ЧСИ Р.А.по изп.дело N 20208480400370, обективирано в поканата за доброволно изпълнение изх.N 8159/20.10.2020 г., с което е прието, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника „Б.М.Г.“ ЕАД.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Р.А.за произнасяне с изричен акт по искането на „Б.М.Г.“ ЕАД с правно основание чл.78 ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя и за преизчисление на таксата по т.26 ТТРЧСИ, обективирано в жалба вх. N 5928/02.11.2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.