Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 28.06.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 28.05.2019г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4963/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове - установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК и иск за отмяна на нот.акт с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.                

В исковата си молба против А.М.О. *** ищецът Е.Ф.Ю., ЕГН********** *** твърди, че с ответницата са наследници на Ю. О. Ю., починал на 24.07.1973г. Ответницата била дъщеря на чичото на ищеца  - М. Ю. О., като последният бил брат на неговия баща Ф. Ю. О..

На 26.11.2018г. ответницата се снабдила с констативен нот.акт за собственост №165, том ІХ, нот.д.№1627 по описа на нот.И., с който била призната за собственик на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен и редовен етаж, всеки с площ от по 80кв.м., построена в УПИ ІІ-101 в кв.43 по плана на с.А.К., общ.Пазарджик. Твърди ищецът, че той бил собственик на 1/2ид.ч. от тази сграда. Ответницата живеела там от една година, с негово съгласие. Преди това там живеела майката и двамата братя на ответницата - на приземния етаж. Преди да почине през 2015г. там живеел и баща й. На горния етаж жиеели бащата на ищеца - Ф. О., починал на 28.03.2009г. и майката на ищеца - С. О.а, починала през 2010г.

В момента заедно с ответницата на приземния етаж живеели и двамата й братя. Майка й през м.юли, 2018г. напуснала къщата , защото се оженила в друго село. Ищецът и семейството му живеели на втория етаж от 40 години.  Твърди, че тази къща била строена от баща му и дядо му, а бащата на ответницата не участвал нито с пари, нито с труд, тъй като бил инвалид и нямал доходи. Ищецът бил собственик на 1/2ид.ч. от къщата по наследство и давност, съответно ответницата не била собственик на цялата къща.

Ответницата се била снабдила и с констативен нот.акт за собственост №8, том Х, нот.д.№1658 по описа на нот.И., с който била призната за собственик по давност  и наследство на следния недвижим имот: 1/2ид.ч. от УПИ ІІ-1-1 в кв.43 по плана на с.А.К., общ.Пазарджик, целият с площ от 1113кв.м., а графично изчислен - 1190кв.м.

В парцела имало и друга къща, която била собственост на бащата и майката на ищеца. В тази къща на първия етаж живеел неговия брат. Вторият етаж не бил довършен и в този смисъл бил негоден за живеене. През 2009г. родителите му прехвърлили ½ ид.ч. от дворното място и втория етаж от къщата. Твърди ищецът, че за останалата ½ част от земята ответницата можело и да има 1/12 ид.ч., защото и братът на ищеца имал права върху нея, като самият ищец бил собственик на ¾ ид.ч. от земята.    Поради всичко това моли съда да го признае за собственик на ½ ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и един редовен етаж, всеки от по 80 кв.м., построен в УПИ ІІ-101 в кв. 43 по плана на с. А.К. и да отмени нотариалния акт №165, том ІХ от 26.11.2018 г. по описа на нотариус А. И., както и да го признае за собственик на ¾ ид.ч. от дворното място и да отмени нот.акт за собственост №8, том Х, нот.д.№1658 по описа на нот.И..

С молба от 27.12.2018г. ищецът е уточнил, че иска отмяна на нотариалните актове както следва – за ½ по отношение на къщата и за 11/12 ид.ч. по отношение на двора.

Сочи доказателства. Претендирта направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска, като твърди, че е придобила имота в резултат на владение продължило повече от десет години непрекъснато, трайно и явно – първоначално от нейния баща М. О., а след неговата смър - от нея самата. Твърди, че през 1964г. дядото на ответницата Ю. Ю. закупил недвижим имот, в който построил около 1970г. двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., с един редовен и един приземен етаж, която всъщност била процесната сграда. Бащата на ищеца  Ф. О. бил около 20-годишен, когато се строяла къщата и не бил участвал нито със средства, нито с труд. След построяването й в нея заживяли дядото на ответницата - Ю. -, неговата съпруга - А. - и двамата им най-малки сина - М. и Ф.. Другите им деца вече имали свои семейства и живеели в свои домове. Първоначално бил готов само първия етаж на къщата, там живеело семейството с двете си най-малки деца и още тогава Ю. заявявал, че неговата къща и половината двор ще останат за най-малкия му син М., а другата половина от двора давал на Ф., за да си построи къща за семейството. Тъй като строежът вървял бавно, Ю. позволил на сина си Ф. и на семейството му да живеят на втория етаж, докато тяхната къща стане готова. Ю. починал внезапно през 1973г. и през 1982г.  съпругата му А. прехвърлила нейната ½ ид.ч от дворното място на Ф.,  който започнал да строи къща за двамата си сина и с което изпълнила заръката на съпруга си.  През 2009г. той и съпругата му дарили на сина им Е. ½ ид.ч. от притежаваната от тях ½ ид.ч. от дворното място, ведно с целия втория етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. След смъртта на баща си Ф., Рамис получава целия първи етаж от построената двуетажна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и останалата половина от ½ ид.ч. от дворното място - по силата на дарение от брат си Е. и сестра си Фатма. Така половината от двора и построената в него къща останали за М., а другата половина от двора и другата къща били разпределени поравно между двамата сина на Ф.. Първоначално бил построен и довършен само първия етаж и там се нанесли Ф., съпругата му и синът му Рамис. Ф. помолил брат си М. да остави сина му Е. да живее на втория етаж в процесната къща, докато довършат другата къща и той дал съгласието си Е. да живее на втория етаж/първия редовен етаж/ на процесната къща, докато бъде довършен и обзаведен втория етаж на другата къща, строяща се в двора. Ейми, съпругата му и Рамиз живеели на първия етаж на втората къща, а Е. дълги години довършвал втория й етаж. Приживе баща му все го подканял да побърза да довърши етажа и да се изнесе, за да не пречи на чичо си М. и децата му. През 2015г. М. починал и оставил за наследници съпруга и четири деца, сред които и ответницата. Приживе бащата на М. - Ю. - многократно заявявал, че цялата къща в североизточната част на двора и половината двор остават за М., а последният от своя страна - че оставя всичко на дъщеря си А.. Поради липса на документи за прехвърляне на собствеността, се стигнало до необходимостта ответницата да се снабди с констативните нот.актове за собственост на цялата жилищна сграда с площ от 80кв.м. и половината дворно място.

Към настоящия момент в процесната къща в североизточната част на парцела, на първия етаж живеела ответницата със семейството си, а на втория - Е. със семейството. А. била родена, отрасла и живяла 30 години на първия етаж, поради което не била вярно, че живеела от една година там със съгласие на ищеца. Не било вярно, че ищецът е собственик на 3/4 ид.ч. от дворното място, а бил собственик само на ¼. Другата ¼ била собственост на брат му Рамис, а останалата ½ - на ответницата. Твърди, че била добросъвестен владелец на процесните имоти и през всичките  години тя и баща й М. ги владяли явно, непрекъснато, без спорове и със съзнанието, че са тяхна собственост. Партидите във ВиК и ЕВН през всичките тези години били на името на М., а след смъртта му партидата във ВиК била записана на ответницата - за тази в ЕВН нямало все още данни.

Поради всичко това моли съда да се отхвърли иска като неоснователен. Алтернативно поддържа че ищецът е собственик на 1/7 ид.ч.  от останалите в наследство от Ю. Ю. недвижими имоти, а именно ½ ид.ч. от дворното място и построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 80кв.м. Сочи доказателства. Претендира разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

         Предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е ДОПУСТИМ, тъй като ответникът оспорва правата на ищеца, като страните нямат спор в тази връзка.

                Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.      

Предмет на спора в настоящото производство е УПИ ІІ-101 в кв.43 по плана на с.А.К., общ.Пазарджик и  двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен и редовен етаж, всеки с площ от по 80кв.м., построена в него.

Твърди ищецът, че е собственик на ½ ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., построен в УПИ ІІ-101 в кв. 43 по плана на с. А.К. и на ¾ ид.ч. от дворното място - по наследство и давностно владение.

Установява се от приетите по делото удостоверения за наследници, че ищецът и ответницата са наследници на Ю. О. Ю. техен дядо, починал на 24.07.1973г. Съответно бащите на ищеца и ответницата - Ф. Ю. О. и М. Ю. О. - са синове на Ю. О. Ю..

Общият наследодател на страните - Ю. О. Ю. - с договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №25, том ІІІ, нот.д.№870/64г. е придобил п-л ХІХ - 179 в кв.12 по плана на с. А.К., целият с площ от 1113кв.м. Така описания имот е идентичен с процесния УПИ ІІ-101 в кв.43 по плана на селото, който факт се установява от приетото удостоверение изх.№184 от 12.11.2016г. на Кметство с.А.К.. Не се спори, че Ю. О. Ю. е придобил имота по време на брака си с А. О.а Ю.ова, при което той е бил в режим на СИО. С договор за прехвърляне собственост срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с нот.акт №185, том ІІ, нот.д.№1010/82г. А. О.а Ю.ова е прехвърлила 1/2ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1113кв.м., съставляващо п-л ХІХ - 179 в кв.12 по плана на с. А.К. - т.е. 1/2 ид.ч. от спорното дворно място на сина си Ф. О..

От удостоверение изх.№184 от 12.11.2016г. на Кметство с.А.К., неоспорено от страните, се установява, че в дворното място - УПИ ІІ-101 в кв.43 - има построени две жилищни сгради, както следва:

 - в североизточната част - двуетажна масивна жилищна сграда с един приземен и един редовен етаж, с площ от по 80кв.м. всеки от тях, съгласно одобрен архитектурен проект и строителна линия, двете от 25.11.1972г. Имотът е записан на Ю. О. Ю..

- в югозападната част - двуетажна масивна жилищна сграда с два редовни етажа, с площ от по 76кв.м. всеки от тях. Първият етаж от сградата е записан на Рамиз Ф. Ю., а втория - на Е.Ф.Ю..

От показанията на свидетелите А.А.и И.Ш.се установява, че дядо Ю. е строил процесната къща. Съдът изцяло кредитира показанията в тази част, тъй като се подкрепят и от посочените по-горе писмени доказателства. Т.е. процесната сграда, построена в североизточната част на УПИ ІІ-101 в кв.43 по плана на с. А.К. е била собственост на Ю. О. Ю. и А. О.а Ю.ова - родители на Ф. Ю. О. и М. Ю. О..

Все от показанията на свидетелите А.А.и И.Ш.се установява, че приживе Ю. Ю. е бил категоричен, че тази къща ще остане на сина му М., защото е инвалид, а на другия си син - Ф. оставил останалата половина от двора, за да си построи негова къща. Съдът кредитира и в тази част показанията на свидетелите, тъй като изцяло се подкрепят от писмени доказателства, с които се установява по категоричен начин, че собствеността на 1/2 ид.ч. от дворното място е прехвърлена на Ф. Ю. О. от майка му, че е построена в  югозападната част - двуетажна масивна жилищна сграда с два редовни етажа, с площ от по 76кв.м. всеки от тях и като собственици понастоящем са записани Рамиз Ф. Ю. и Е.Ф.Ю. - синове на Ф. Ю. О..

Съдът кредитира показанията им и в частта, в която установяват, че дядо Ю. се е съгласил докато се построи къщата на Ф., той и семейството му да се настанят във вече построената къща - на втория етаж. На първия останали Ю., съпругата му, синът му М.. След като станал готов първият етаж на къщата, отредена за семейството на Ф., той със съпругата си и малкия им син Рамиз се преместили в нея. В къщата останал големият му син - ищецът Е.Ю.. През годините Ф. се оженил, родили му се деца - всички те живеели през това време на първия етаж. След смъртта на М. на етажа останали съпругата му А. - тя впоследствие се омъжила и напуснала къщата -, дъщеря му А. - ищцата по делото - и синовете му. Вторият етаж на новата къща бил изграден, но Е. не бързал да го довършва и обзавежда и продължавал да живее в процесната къща на втория й етаж - макар още приживе баща му да Ф. да го подканвал да се изнесе, за да не пречи на чичо си М. и семейството му.

Съдът кредитира тези показания, защото напълно си кореспондират, взаимно се допълват и не си противоречат. Отделно от това - изцяло дадените показания от свидетелите А.А.и И.Ш.не се опровергаха от нито едно писмено доказателство, напротив. Нещо повече, съдът приема,че не се опровергават и от показанията на свидетелите на ищеца. Св.Д. О. няма лични впечатления какви разговори са водили Ф. и сина му Е. във връзка с това дали да освобождава етажа за М. - това били техни семейни работи. Св.С. от своя страна категорично заяви, че в имота има една голяма къща на два етажа - т.е. макар да е съсед на страните, той не е запознат с техните имоти и отношения, защото дори не знае в двора да има две къщи. Освен това не знае какви са били уговорките приживе на дядо Ю. кой от синовете му къде да живее.

Съдът приема, че категорично се опровергаха по делото показанията на свидетелите О. и С., че ответницата след като се оженила- не установяват кога - отишла да живее при мъжа си и едва преди около няколко месеца до година се върнала да живее на първия етаж на къщата, заедно със съпруга си и децата им. Дори да е имало период, през който тя да не е живяла в родния си дом, а в къщата на мъжа си, то се установи, че след смъртта на баща си - август, 2015г. и напускането на дома от страна на майка й, ответницата със семейството си отново се е върнала в процесния имот, за да се грижи за двамата си братя, единият от които - болен и инвалидизиран.

Независимо от това, дори и през по-голям период от време ответницата да е живяла в друго жилище, то този факт сам по себе си не води до загубване на правото й на собственост върху имота. Следва да се има предвид, че от писмените доказателства по делото категорично се установи, че след смъртта на баща й М. партидата във ВиК е записана на името на А., на този имот е нейната адресна регистрация по лична карта от 2009г., а тази регистрация не е променяна от 2002г. според приетото удостоверение за промени на постоянен адрес.

Извън всичко изложено по-горе следва да се съобрази и следното: ищецът претендира да е собственик на съответни ид.ч. от имота по наследство. При сънаследствен имот се предполага, че всеки владеещ наследник е държател на сънаследствените части на останалите наследници. Ползвайки част от имота Е.Ю. е бил държател на частите, върху които право на собственост имат и другите сънаследници.  За да се придобие по давност един имот, респ. част от него, е необходимо ищецът в случая да е упражнявал върху него фактическа власт в предвидения 10-годишен срок явно, непрекъснато, необезпокоявано с намерението да го своят, което да е доведено до знанието на собственика/съсобственика и същият да не се е противопоставил. Безспорни доказателства в тази насока категорично не са ангажирани по делото - не се установи да е проявявано такова намерение с каквито и да са реални действия, които да не будят никакво съмнение в него. Не е доведено до знанието на ответницата евентуална промяна в намерението на ищеца - в смисъл да държи чуждия имот като свой така, че да бъде придобит от него по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години. Няма доказателства и за това, бащата на ищеца да е владял по този начин имота и това владение да е прибавено към владението на ищеца. Напротив, установи се категорично, че приживе Ф. - починал март, 2009г.- не веднъж е казвал на сина си да освободи етажа за чичо си - т.е. самият пряк наследник на дядо Ю. никога не е имал съзнанието, че този имот е сънаследствен, напротив, знаел е, че е на брат му, а самият той и семейството му живеят там временно, докато стане тяхната къща готова.

Всичко това налага несъмнения извод, че ищецът не е собственик на претендираните ид.ч. от процесния имот и искът следва да бъде отхвърлен. Ирелевантно е какъв е обемът на правата на собственост на ответницата, поради което съдът не обсъжда събраните в тази насока доказателства.

Поради това съдът намира установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, както и да се отхвърли иска за отмяна на нот.акт №165, том ІХ от 26.11.2018 г. по описа на нотариус А. И..

Неоснователността на иска за собственост обуславя неоснователността на акцесорната претенция за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на констативен нот.акт за собственост №8, том Х, нот.д.№1658 по описа на нот.И..

При този изход на делото ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски в размер на 610,97лв.

      Водим от горното Пазарджишки районен съд        

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Ф.Ю., ЕГН********** *** против А.М.О. *** положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и един редовен етаж, всеки от по 80 кв.м., построена в североизточната част на УПИ ІІ-101 в кв. 43 по плана на с. А.К. и на 3/4ид.ч. от УПИ ІІ-101 и исковете за отмяна на нотариален акт №165, том ІХ от 26.11.2018 г. по описа на нотариус А. И. за 1/2 ид.ч. от къщата и на нот.акт за собственост №8, том Х, нот.д.№1658 по описа на нот.И. за 11/12 ид.ч. от дворното място.

ОСЪЖДА Е.Ф.Ю. да заплати на А.М.О. сторените разноски в размер на 610,97лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: