РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. Благоевград, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200501039 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Адвокат Г. Д., особен представител на Г. А. Д., обжалва решение № 554 от
14.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 780 от 2023 г. на Районен съд
Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е
незаконосъобразен и неоснователен. Той бил постановен в нарушение на
процесуалния и материалния закон. Като писмени доказателства били
представени едностранно изготвени документи, които обслужвали единствено
интереса на ищцата. Липсвали данни и доказателства, че констативният
протокол и заповедта на кмета са връчени по надлежния ред и са достигнали
до знанието на Г. Д.. Извършените СМР на процесния строеж и уговорените с
договора строителни дейности по демонтаж на дървена конструкция и
поставяне на нова, идентична с демонтираната, се обхващали от
определението на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ - частично възстановяване и/или
частична замяна на конструктивни елементи на строежа. Покривът не бил
самостоятелен строеж, а конструктивен елемент на сградата, поради което
частичното възстановяване на компрометираната част от неговата
1
конструкция изисквало разрешение за строеж, каквото в случая нямало. Това
напълно противоречало на установеното в констативния протокол и заповедта
на кмета на общината за частичен ремонт на покрива. Ищцата, без знанието и
съгласието на съсобственика в процесния имот, си позволила да предприеме
незаконосъобразни действия, като явно целяла да обслужи свои интереси
относно притежаваната от нея част в подпокривното пространство на
сградата. Същата самоволно, без да уведоми ответницата, си позволила да
направи основен ремонта на покрива, без това да е необходимо и напълно
разминаващо се с предписанията и издадената заповед на кмета.
Определението на районния съд относно обхвата на чл. 30, ал. 3 от ЗС в
настоящия казус било неприложимо, тъй като ищцата направила подобрения в
съсобствен имот с цел обслужване на свои интереси, драстично разминаващи
се с предписанията, изложени в заповедта на кмета. Констатациите на
общинската администрация се разминавали драстично във времето със
завършването и приемането на СМР по договора за изпълнение. Изпълнени
били СМР изцяло с нови материали, докато вещото лице говорело за
използване на част от материалите на съществуващия покрив, което било
драстична разлика с договореното и платеното от ищцата и също влияело
върху обективната преценка на цената на извършените СМР. Нито един от
представените едностранно изготвени документи от страна на ищцата, като
уведомления, договор, оферти и спецификации, не достигнал до знанието и
приемането от страна на Г. Д.. Районният съд приел, че всичко е връчено по
законовия ред, което отново било нарушение на процесуалния и материалния
закон. Претенцията на ищцата била неоснователна и досежно
законосъобразност на извършеното. Приетата експертиза била противоречива,
изготвена едностранно в полза на ищцата и без база за сравнение със
съществуващия покрив преди ремонта. Единственото вярно нещо, което се
установило от изслушването на вещото лице относно извършените СМР,
било, че за тях са били необходими изготвени и одобрени конструктивни
проекти и разрешение за строеж, но първата инстанция изобщо не
кредитирала тези констатации. В постановеното решение липсвали каквито и
да било мотиви, които да обосноват отделните му елементи. Районният съд
едностранно и в описателен вид изложил фактологията по казуса, касаеща
само страната на ищцата. Липсвало каквото и да било описание или мотив
относно направените от адвокат Д. действия и искания, което било още едно
2
грубо нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли се за отмяна на
обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск.
Депозиран е отговор от адвокат Д. Т., пълномощник на С. Г. Г.. В него се
изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно и обосновано. При
постановяването му не бил нарушен материалният закон и не били допуснати
процесуални нарушения. Въззивната жалба била неоснователна. Твърдението
в нея, че заповедта на кмета и констативният протокол не са връчени на
ответницата, било невярно. По делото бил представен констативен протокол
от 31.05.2022 г., който удостоверявал, че заповедта на кмета от 09.05.2022 г. е
влязла в сила. Именно по повод сигнал на ответницата от 01.08.2022 г. била
извършена проверка и бил съставен констативен протокол от 04.08.2022 г., в
който било отразено, че не е налице незаконно надзиждане на подовата плоча
над тавана. Ответницата безспорно била уведомена и знаела за извършвания
ремонт на покрива. Тя била уведомена за това и от ищцата - както по
електронната поща, така и по стандартната, за което по делото били
представени доказателства. Твърденията в жалбата за извършен незаконен
строеж били неоснователни. Констатирана била липса на незаконно
строителство. От органите на Община Благоевград било установено, че
заповедта на кмета за извършване на ремонт на покрива е изпълнена. Не било
констатирано несъответствие между нареждането на компетентния орган и
извършеното от страна на ищцата. Покривната конструкция била хлътнала и
били налице много изгнили нейни елементи, поради което правилно същата
била сменена. Цитираната разпоредба на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ касаела
случаи, когато се заменят конструктивни елементи с други видове, т. е. с
конструктивни елементи от друг вид материали, като в настоящия случай
такива дейности не били извършени и не били заменяни конструктивни
елементи с такива от други материали. Безспорно било установено по делото,
включително от изслушаната съдебна експертиза, както и от контролните
протоколи, изготвени от проверяващи от Община Благоевград, че няма
извършени подобрения и изменения на покрива. Датата на изготвяне на
протокола за приемане на СМР не била свързана с датата на реалното им
извършване. Правилно районният съд приел, че в настоящия случай, при
който етажите в сградата са само два и собствениците им са с равни права,
уредбата на отношенията следва да се извърши по правилата за
съсобствеността, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за
3
начина на поддържане на общата сграда. Ето защо отношенията между
съсобствениците следвало да се уредят точно по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Според
посочената разпоредба, всеки съсобственик участвал в ползите и тежестите от
общата вещ съобразно с частта си. Под „тежести“ се разбирали грижите и
разноските, необходими за запазване на вещта, каквито били направените за
ремонт на покрива в случая, като се имали предвид необходимите разноски,
направени за запазване на общия имот, без които той би погинал или
състоянието му би се влошило. В настоящия казус категорично се установила
необходимостта от извършване на разходи по подмяна на покривната
конструкция на общата сграда, с цел запазването и ползването й по
предназначение. В своята практика ВКС последователно приемал, че
несъгласните съсобственици дължат всички съответни на тяхната идеална
част необходими разноски. Моли се за потвърждаване на решението на
Районен съд Благоевград.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те бяха разгледани в открито
заседание на въззивната инстанция. Не се събираха нови доказателства.
Окръжната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Оплакванията, обективирани във въззивната жалба, не намират опора в
закона, доктрината и практиката.
Няма процесуална пречка и забрана да се представят едностранно изготвени
документи, които съдът да кредитира. Представените в случая такива се
подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което правилно са
съобразени от първата инстанция и са коментирани в нейното решение.
Заповед № 949 от 09.05.2022 г. е влязла в сила на 31.05.2022 г. Това е отразено
в нарочен констативен акт /лист 12 от делото на РС/. Последният е официален
документ, съставен от съответните длъжностни лица в кръга на службата им и
в изпълнение на служебните им задължения. Той не е оспорен по надлежния
ред и съдържанието му не е опровергано от ответната страна. Дали
ответницата реално се е запознала с текста на заповедта, е ирелевантно.
Важното е, че й е била осигурена подобна възможност. Д. е била наясно с
извършваните ремонтни дейности, свързани с покрива, и че те се правят по
нареждане от общината, като във връзка с тях е изпратила до последната
съответните заявления, на които общинската администрация е отговорила с
4
документа, намиращ се на листи 76-77 от делото на РС. Извън съмнение е, че
на принудително заздравяване по реда на чл. 196 от ЗУТ подлежат всички
строежи, които не се поддържат в добро техническо състояние и създават
опасност за живота и здравето на гражданите /Определение № 143 от
06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2020 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Дияна Ценева/, какъвто, безспорно, е и настоящият случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 196 от ЗУТ, състоянието на обектите и
необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват с
протокол от комисия, назначена от кмета на общината, и въз основа на
констатациите, отразени в протокола, може да се предложи на кмета строежът
да се поправи, заздрави или премахне. В случая, на базата на съставения
протокол, е била издадена заповед на кмета, на основание чл. 196, ал. 3 от
ЗУТ, която след влизането й в сила е била приведена в изпълнение. За Д., като
заинтересувана страна, е съществувала правната възможност да атакува
въпросната заповед по предвидения за това ред, за да се извърши проверка на
законосъобразността й /така и Определение № 660 от 15.05.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 1365/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева/, но
тя не се е възползвала от нея.
Ирелевантно е дали за извършения ремонт на покрива е било необходимо
разрешение за строеж. Спорът по делото е облигационен, а не
административен или административнонаказателен. Отделно от това следва
да се посочи, че общинската комисия, констатирала изпълнението на
заповедта на кмета, не е установила ремонтът да е незаконен, видно от
документа на лист 35 от делото на РС.
Извършените за сметка на ищцата ремонтни дейности по покрива по своята
същност представляват необходими разноски и за извършването им не е
нужно съгласието на другия съсобственик, тъй като по силата на чл. 30, ал. 3
от ЗС, всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Без значение е и дали ответницата е
знаела и се е противопоставила на тяхното извършване. По правилото на чл.
30, ал. 3 от ЗС, разходите се разпределят между съсобствениците.
Необходимите разноски са разходи, оценими в пари, които се извършват, за да
се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Те са
наложителни и не увеличават стойността на вещта. Тези разноски са
обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно
5
изхабяване. Критерият, от който се изхожда при тяхната квалификация, е
обективна наложителност от извършването им. Ако не бъдат направени при
определени обстоятелства, вещта може да се повреди или изобщо да погине.
За извършването на необходими разноски не е необходимо съгласието на
останалите съсобственици. Действията по поддържане състоянието на общата
вещ са управителни и останалите съсобственици, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС,
дължат възстановяване на действително направените разноски, съразмерно на
частта си. Необходимите разноски се дължат в размера, в който действително
са направени, като преценката за това се извършва на основата на
представените по делото доказателства /Определение № 1825 от 12.04.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 3397/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана
Никова/. В настоящия казус е установено по категоричен начин, че вземането
на ищцата по чл. 30, ал. 3 от ЗС дори надхвърля претендирания размер.
Необходимите разноски са свързани с неотложни ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от
непредвидено събитие, или се свързват с необходимостта от текущи или
основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата,
като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние, което да е
годно за тяхното предназначение. Когато съсобственик е извършил със
собствени средства необходим ремонт на общите части на сградата, той
разполага с иск срещу останалите съсобственици. За възникването на това
вземане е без значение дали останалите съсобственици предварително са
отказали да участват във финансирането на необходимия ремонт, дали са се
противопоставили на извършването му и дали извършилият ремонта им е
пречил да прегледат състоянието на вещта. Ако се докаже, че извършването на
ремонта е било нужно за запазването на вещта /както е и в настоящия казус/,
всички съсобственици съобразно дяловете им следва да участват в
направените за това разноски /Определение № 328 от 25.01.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 2317/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев/.
Оплакването, че ищцата самоволно, без да уведоми ответницата, си е
позволила да направи основен ремонта на покрива, без това да е необходимо и
напълно разминаващо се с предписанията и издадената заповед на кмета, е
неоснователно. Вещото лице надлежно се е обосновало, че подмяна само на
част от елементите няма да реши дълготрайно проблемите на този покрив и че
цялостната му подмяна е необходима и целесъобразна, защото ще осигури по-
6
дълъг срок на неговата бъдеща експлоатация и ще запази сградата от
погиване. Експертът има нужната компетентност да направи подобно
заключение и съдът не може да го игнорира /в такъв смисъл е и Решение №
50164 от 18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 800/2022 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Гълъбина Генчева/. Освен това следва да се подчертае, че в случая
покривът е стриктно възстановен в първоначалния му вид по отношение на
размери, височина, брой скатове и форма.
Правилно първата инстанция е кредитирала приетото от нея експертно
заключение. Същото е пълно, ясно и обосновано. Не възникват съмнения за
неговата правилност. То напълно съответства на приобщения писмен
доказателствен материал. Не е налице нито едно доказателствено средство,
което да му противоречи или да го опровергава. Оспорването му от адвоката
на ответната страна е лаконично, схематично и неубедително. Не е поискано
назначаване на допълнителна или повторна експертиза, а и настоящият
въззивен съдебен състав не намира основания служебно да го направи.
Като е направила разходи за ремонта на покрива, който е бил абсолютно
належащ, ищцата е обедняла, поради което има право да претендира
половината от платената от нея сума от другия съсобственик - ответницата
/така и Решение № 155 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3661/2022 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева/.
Казус, твърде подобен на настоящия /двама съсобственици, двуетажна сграда,
състояние на покрива й, което изисква необходим и неотложен ремонт, и
разходи за това, направени само от единия съсобственик/, вече е стоял на
вниманието на ВКС /Определение № 32 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2730/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Соколова/, като е
решен в полза на съсобственика, за чиято сметка е бил извършен ремонтът.
Районен съд Благоевград е процедирал по същия начин. Решението му е
правилно, законосъобразно и обосновано. То следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата трябва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 554 от 14.07.2024 г., постановено по
гражданско дело № 780 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Г. А. Д., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „Г. С. Р“ №, ет. , да
заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „Г. С. Р“ № , ет., сумата от
2523,88 лв. /две хиляди петстотин двадесет и три лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща направени разноски във въззивното производство.
На страните, чрез адвокат Г. Д. и адвокат Д. Т., да се връчат копия на
настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от въззивницата в
едномесечен срок, считано от връчването, по реда и при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на
Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8