Решение по дело №230/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 7 от 16.02.2023 г., постановено по НАХД № 335 по описа за 2022г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 20-0293-000035 от 15.02.2022г на ВПД Началник РУ Левски, с което на А.А.А. ЕГН ********** на осн. чл. 177 ал.1т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лв за извършено нарушение по чл. 150 а ал.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Началника на РУ Левски, в която са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, с което е отменено обжалваното наказателно постановление. Излага доводи, че СУМПС на жалбоподателя е отнето по адм. ред с влязло в сила НП № 0293-000928 от 01.12.2020г., отнето на 24.01.2022г. Твърди се, че в НП не е посочен конкретен акт, с който лицето е било лишено от правоуправление , но това не е съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на обжалваното наказателно постановление Твърди се, че НП № 0293-000928 от 01.12.2020г е било обжалвано и е влязло в сила. Твърди, че по делото е представена справка, от която е видно, че жалбоподателят за около година и половина, откакто е придобил СУМПС има съставени 9 бр. АУАН, 11 бр. Наказателни постановления, 4 фиша и 2 заповеди за ПАМ. Моли съда да отмени съдебното решение и потвърди обжалваното наказателно постановление

Ответникът, в представения по делото отговор, оспорва касационната жалба. Излага доводи, че изводите на РС Левски относно констатираните съществени процесуални нарушения са правилни и решението е правилно и законосъобразно. Прави искане да се потвърди обжалваното решение

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителя на ОП Плевен изразява становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъда уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на А.А.А. затова, че на 28.01.2022 г., в 11,57 ч. в с.Козар Белене, на ул. „Бачо Киро“, като водач на лек автомобил ***, управлява лекия автомобил, без да е правоспособен водач. СУМПС отнет по административен ред, с което виновно е нарушил чл. 150 а ал.1 от ЗДвП- управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

За така установеното нарушение св. Г. Р. е съставил АУАН №GA 579217/28.01.2022г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 150 а ал.1 ал.1 от ЗДвП. ан. е отказал да подпише АУАН, отказът е удостоверен с подпис на св. Д. Й.. В законовия срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, А. е депозирал писмено възражение срещу съставения акт, в което е оспорил, че е извършил нарушението за което е съставен АУАН. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на А.А.А. на осн. чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

За да отмени наказателното постановление първостепенния съд е приел, че е налице противоречие и неяснота в обстоятелствената част на АУАН, пренесена и в НП. Изложил е мотиви, че при описание на нарушението е изписано едновременно, че жалбоподателят управлява МПС без да е правоспособен водач, както и че СУМПС е отнето по административен ред, които представляват две различни нарушения на ЗДвП- по чл. 150 а ал.1 от ЗДвП, и по чл. 150 а ал.1 от ЗДвП, за нарушение на които са предвидени два различни санкционни разпоредби- съответно на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл. 177 ал.1 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че посочените нарушения са взаимно изключващи се, доколкото лишаването на едно лице от право да управлява МПС за известен период от време представлява временна забрана да упражнява придобитата правоспособност, като в тази хипотеза лицето не губи правоспособността си, като в конкретния случай нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление са изложени факти, които да обуславят извод за неправоспособност на жалбоподателя, а от представената по делото справка е видно, че жалбоподателят притежава СУМПС, което е валидно и удостоверява придобита правоспособност. Приел е, че от друга страна посочената като нарушена норма на чл. 150а ал.1 от ЗДвП визира няколко различни хипотези, всяка от които представлява отделно нарушение, а в НП е налице смесване на две отделни хипотези на цитираната разпоредба, като в обстоятелствената част е изписано, че СУМПС е отнето по административен ред, а след това, че управлява МПС след като е лишен от това право по административен ред. Приел е, че описание на нарушението не съответства на изискванията на чл. 42 ал.1 т. 4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в обжалваното НП са изложени факти относно конкретен акт, въз основа на който СУЗПС на жалбоподателя е отнето по административен ред, респективно акт, с който жалбоподателят да е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, влязъл ли е в сила и кога. Приел е, че от изложената ЗПАМ от датата на нарушението и от представената справка за нарушител е посочено, че СУМПС е отнето на 24.01.2022 на осн. НП № 20-**********. Изложил е мотиви, че непълнотите в АУАН и НП относно описание на нарушение представляват нарушение на чл. 42 а1 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и че същото не може да бъде санирано в съдебното производство по проверка законосъобразността на наказателното постановление. В заключение съдът е приел, че установените противоречия и непълноти в обжалваното наказателно постановление нарушават правото на защита на санкционираното лице, а именно да научи за какво нарушение и въз основа на какви факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност и, което представлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. В касационната жалба не се оспорва, че в НП не е посочен акта, с който лицето е лишено от право да управлява МПС, което и според настоящата инстанция представлява съществено процесуално нарушение. Дори да се приеме, че в представената по делото справка е посочено, че СУМПС на жалбоподателя е отнето с влязло в сила НП № 0293-0000928/01.12.2020г., от същата не става ясно кога е влязло в сила наказателното постановление и кога е отнето СУМПС на жалбоподателя- посочена е само датата 24.01.2022г. Видно от свидетелските показания по делото е, че св. Цветков и Р. са отнели книжката на жалбоподателя на основание наказателно постановление и са знаели, че няма СУМПС, но по делото не са представени доказателства има ли влязло в сила наказателно постановление, с което А. е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. Изводът от изложеното е, че в издаденото НП е нарушено изискването за съдържание на НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, в резултат на което изводът на РС Левски, че е нарушено правото на защита на дееца е правилен. Съдът е извършил анализ на свидетелските показания, съпоставил ги е с писмените доказателства и въз основа на тях е установил правилно фактическата обстановка.

С оглед изложеното съдът намира, че решението на РСЛевски е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от делото и с оглед обстоятелството, че по делото адв. Р. е изготвила само отговор на касационна жалба без да се яви по делото на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 и § 1, т. 6 от ДР на АПК, ОДМВР –Плевен дължи заплащане на адв. Р.Р. на адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по чл. 18, ал. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗА

Воден от горното и на основание чл.63в, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7 от 16.02.2023 г., постановено по НАХД № 335 по описа за 2022 г. на Районен съд – Левски.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 и § 1, т. 6 от ДР на АПК,вр.чл. 18, ал. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗА, ОДМВР –Плевен да заплати на адв. Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

	Председател:
	Членове: