№ 6407
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100510666 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10666/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. Л. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* срещу решение №5808 от 01.04.2024 г на СРС
, 61 състав по гр.д.№19620/2022 г , с което въззивникът е осъден на основание чл.288 ал.12
КЗ /отм./ във вр.чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ /отм./ да заплати на Гаранционен фонд гр.София
ул.******* сумата от 12 000 лева, представляваща заплатено от Гаранционен фонд на Я.Г.Я.
обезщетение за неимуществени вреди по щета № 19-2100323/30.08.2019 г образувана за ПТП
на 18.11.2014 г на ул.Беловодски път , гр.София кв.Бояна , ведно със законната лихва от
12.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането ; и сумата от 1180 лв разноски пред
СРС по делото
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . В задължителното
силата на чл.300 ГПК споразумение на наказателния съд е посочена само фрактура на лява
ключица и само тя трябва да се вземе предвид , но не и други травми . Обездвижването с
„осморка“ е продължило по-малко от предписания 4-седмичен срок и няма данни да е
провеждана рехабилитация . При ПТП е контузен десният долен крайник , а ГФ е платил
обезщетение за подуване и затруднени движения на лява коленна става . Не са преклудирани
възраженията за погасителна давност и за съпричиняване . В срока за отговор въззивникът е
бил в затвора и не е можел да ангажира адвокат . В първото о.с.з съдът е дал възможност на
ответника да подаде отговор , а в съобщението връчено на ответника не е посочена
1
възможността да се обърне към НБПП за получаване на правна помощ . Правната помощ в
случая се обезсмисля , а трябва да се „даде живот“ на възраженията за погасителна давност .
Със споразумението пред наказателния съд е доказано съпричиняване от страна на
пострадалия , който се е движел в лентата за насрещно движение т.е. вината за ПТП е почти
изцяло на пострадалия . Определеното от ГФ обезщетение от 24 000 лева / и признато 50 %
съпричиняване/ е прекомерно .
Въззиваемата страна ГФ е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и
изразява съгласие с мотивите на СРС . Всички травми на пострадалото лице са безспорно
доказани , а определеното обезщетение за неимуществени вреди не е завишено .
Възраженията за съпричиняване и за погасителна давност са преклудирани . Правна помощ е
поискана от въззивника едва в първото о.с.з . Това че въззивникът се е намирал в
Централния софийски затвор не е особено непредвидено обстоятелство . Давността за
предявяване на регресния иск тече от датата на извършеното плащане от ГФ .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.05.2024 г
и е обжалвано в срок на 22.05.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че с влязло в сила определение от 22.01.2019 г. по
НОХД № 1802/2018 г. по описа на СРС, НО, 23 състав е одобрено споразумение на
основание чл. 384, ал. 3, вр. чл. 382, ал. 6 НПК, с което Г. А. е признат за виновен в това, че
на 18.11.2014 г. около 17:30 часа в гр. София, при управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № *******, по ул. „Беловодски път“ с посока на движение от кв. „Бояна“ към
ул. „Панорамен път“ и на около 10 м преди кръстовището с ул. „Илия Кутев“ като не
намалил скоростта на управлявания от него автомобил и не е предприел аварийно спиране,
след като възприел наличието на опасност за движението – движещият се в неговата лента
за движение лек автомобил „Мицубиши Галант“, с рег. № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и по този начин реализирал
пътнотранспортно произшествие с водача на лек автомобил „Мицубиши Галант“, с рег. №
*******, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице:
1. На пътника от неговия автомобил – Д.Л.И. причинил две средни телесни повреди,
изразяващи се съответно в „контузия на мозъка – лека степен“, довела до разстройство на
здравето временно опасно за неговия живот и „фрактура на лъчева кост на лява
2
предмишница на типично място и фрактура шжиловидния израстък на лявата лакътна кост“,
причинили му трайни затруднение в движенията на левия горен крайник /лява ръка/ за
период повече от тридесет дни;
2. На водача на лек автомобил „Мицубиши Галант“ – Я.Г.Я. – „фрактура на лява ключица
/многофрагментна с разместване/“, довело до трайно затруднение в движенията на левия му
горен крайник за срок повече от тридесет дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, б „а“, пр. 1,
алт. 2, вр. ал. 1, б „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
Според СРС съгласно чл.383 ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът е обвързан
от приетото от наказателния съд, във връзка с настъпване на увреждането, механизма, по
който се е осъществило, неговото авторство, противоправното поведение на водача Г. Л. А.,
и причинените съставомерни последици – причинената средна телесна повреда на Я.Г.Я.,
описана в споразумението, както и причинноследствената връзка между противоправното
поведение на водача и вредоносния резултат.
Според СРС по делото не се спори, а и от представената справка от базата данни на
Информационния център към „Гаранционен фонд“, на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към
датата на процесното ПТП – 18.11.2014 г. за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
******* не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Между
страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства – молба, вх. № 24-01-
588/30.08.2019 г., протокол №28/31.10.2019 г., писмо, изх. № 24-01-588/31.10.2019 г. и
преводно нареждане за кредитен превод от 06.11.2019 г., се установява, че по предявена от
Я.Я. извънсъдебна претенция до „Гаранционен фонд“, последният е определил обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., при отчитане на 50%
съпричиняване от страна на пострадалия, която сума е била изплатена на Я.Я. с платежно
нареждане от 06.11.2019 г.
От представената по делото медицинска документация и неоспореното заключение на
съдебно-медицинската експертиза, се установява, че вследствие на ПТП от 18.11.2014 г.
пострадалият Я.Г.Я. е получил следните увреждания: контузия на главата, контузия на
гръден кош, травма на левия горен крайник – разместено счупване на лявата
ключица, травма на десен долен крайник – разкъсно-контузна рана по предната
повърхност на дясното коляно. Налице е причинно-следствена връзка между получените
от Я.Я. травми и произшествието. Счупването на лявата ключица е причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от 4
седмици при нормален ход на възстановителния процес. Останалите увреждания са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Локализацията и
3
тежестта на травмите са основание да се приеме, че пострадалият е бил с поставен колан,
което е минимализирало както броя, така и тежестта на травмите, които биха възникнали
при евентуално непоставен предпазен колан или при неправилно поставен такъв.
Пред СРС вещото лице е уточнило в о.с.з , че по съвременното разбиране за лечението на
травматичните увреждания на костите и ставите включва след имобилизирането да се
проведе физиотерапия и рехабилитация с цел възстановяване силата на мускулите,
подвижността на ставите и възвръщане обема на движение на съответния засегнат крайник.
По делото не са налични документи, доказващи проведена физиотерапия или рехабилитация
на увредения ляв горен крайник.
Според приетата пред СРС съдебно-автотехническата експертиза водачът на лек автомобил
„Мицубиши Галант“, с рег. № ******* е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП , ако е запазил движението си в собствената лента за
движение, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Не е възможно да се определи
дали водачът на лека автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* е имал възможност да
предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Лек автомобил
„Мицубиши Галант“ с рег. № ******* фабрично е оборудван със следните безопасни колани:
на предните седалки: 2 броя триточкови инерционни колани; на задните седалки: 2 броя
триточкови инерционни колани и 1 брой двуточков колан по средата. Предпазните колани са
свързани към електронен блок, от което може да се заключи, че има светлинна индикация на
арматурното табло за поставен/не поставен предпазен колан. Не може да бъде установено
дали към настъпване на произшествието звуковия сигнал е бил в изправност.
Според разпитания пред СРС свидетел Л.Г. А., /баща на ответника/ след като научил за
произшествието свидетелят отишъл в болницата. Там видял сина си на инвалидна количка.
Твърди, че присъствалите в болницата полицаи му казали, че виновен за настъпилото ПТП е
лицето Я..
Според СРС по делото са установени всички елементи на фактическия състав за
суброгиране на Гаранционен фон и ответникът носи регресна отговорност да възстанови на
ГФ платеното обезщетение. Основателно е възражението на ответника, че определеният от
Гаранционен фонд размер на неимуществените вреди е завишен, при съобразяване на чл. 52
ЗЗД. В случая е имало следните травми на Я.Я. : контузия на главата, контузия на гръден
кош, травма на левия горен крайник – разместено счупване на лявата ключица, травма на
десен долен крайник – разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясното коляно .
Продължителността на лечебния и възстановителния процес е 4 седмици при нормален ход
на възстановителния процес, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на
процесното ПТП – 33 г., трудово ангажиран, чието ежедневие и ритъм на живот са били
съществено променени в резултат на настъпилата травма От друга страна злополуката не е
довела до трайни и необратими последици за функционалността на движението на левия
крак, както и от данните по делото не се установява съпътстващите хронични заболявания
на пострадалия Я.Я. да са довели до по-дълъг възстановителен период от настъпилото на
18.11.2014 г. пътнотранспортно произшествие. Трябва да се отчете и че ПТП е от 2014 г .
4
Според СРС справедливият размер на неимуществените вреди възлиза на сумата от 12 000
лв., с която сума би се постигнал справедлив баланс между претърпените вреди и паричното
измерване на нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД.
Според СРС релевираните от ответника възражения за съпричиняване и за погасяване на
процесното вземане по давност са преклудирани и не следва да се разглеждат . Правото на
ответника да направи възражение за съпричиняване и за погасяване по давност на
вземането, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1
ГПК, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая
препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени лично на ответника на
27.03.2023 г., като в законоустановения срок същият не е подал отговор на исковата молба.
Възражението за съпричиняване и за погасяване на вземането по давност са направени едва
на 25.05.2023 г. с подадения отговор на исковата молба от назначения от съда процесуален
представител адв. Л.. Предоставянето на ответника на безплатна правна помощ по негово
искане, направено едва в откритото по делото заседание от 27.04.2023 г. не е особено
непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК, оправдаващи късното повдигане на
възражението за давност и за съпричиняване. Възражението за съпричиняване в случая е
преклудирано и след като не е надлежно въведено в процеса, съдът служебно не може да
вземе предвид наличието на принос от страна на пострадалия Я.Я., макар същото да се
установява от изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза. Предявеният иск
с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ, вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ е основателен .
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Действително в задължителното по силата на чл.300 ГПК във вр. чл.383 ал.1 НПК
споразумение на наказателния съд е посочена само фрактура на лява ключица на
пострадалия Я.Я. . От това обаче не следва , че съдът не може да вземе предвид и безспорно
доказаните други страдания от ПТП , които не са били предмет на наказателното
производство и които не променят състава на престъплението . От медицинската
документация и СМЕ е видно , че травмите на пострадалия са били многобройни и
значителни и извън визираното в споразумението счупване на ключица . Без значение са
грешки при оформяне на щетата , защото ищецът е платил обезщетение за всички страдания
от ПТП , а не за част от тях . Трябва да се отбележи , че дори по делото да се вземе предвид
само фрактурата на ключицата , то определеното от СРС обезщетение от 12 000 лева не се
явява прекомерно , както и същото съответства на практиката на ВКС за подобни счупвания
към 2014 г .
Законосъобразно първоинстанционният съд е счел , че са преклудирани възраженията за
съпричиняване и за погасителна давност на ответника . Същите е следвало да бъдат
направени най-късно в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 ГПК. В
съобщението за връчване на исковата молба с приложенията на ответника – както е по
утвърдения образец – изрично е посочено , че ответникът може да поиска предоставяне
на правна помощ . Такова искане не е направено до съда . По-късното искане , съответно
5
предоставяне на правна помощ , не отменя настъпилата преклузия на въпросните
възражения . Ответникът би могъл да поиска предоставяне на правна помощ не само , както
в случая , в първото о.с.з , а във всеки момент в течение на делото , включително и пред
въззивната или пред касационната инстанция . Да се възприеме тълкуване , че
предоставянето на правна помощ води до ново възникване на вече погасени процесуални
права , би довело да обезсмисляне на цялостната уредба на ГПК на първоинстанционното ,
въззивното и касационното производство , с всички правила за отделяне на спорното от
безспорното , указания по доказателствата , доклад на съда , преклузии , предмет на
ограничения въззив , основания за касация и пр. Вярно е обратното – предоставянето на
правна помощ дава възможност на лицето да проведе защитата си такава , каквато е
възможна към съответния момент . Назначеният по реда на правната помощ адвокат не може
да носи вина , че страната поради пропуск , незнание или липса на правна грамотност не е
защитила достатъчно добре правата си до момента на встъпване на адвоката в делото / както
и нов упълномощен адвокат поема защитата по едно дело в състоянието , което е делото
след действията на предходен защитник или лично на страната / .
В случая по делото не е поискано възстановяване на срока за подаване на отговор и такъв
срок не е възстановяван , за което е необходимо изрично определение на съда . В о.с.з на
27.04.2023 г СРС е дал възможност на назначения по ЗПП адвокат да вземе становище по
исковата молба и да ангажира доказателства , но това не е възстановяване на срока за
подаване на отговор . В първото о.с.з , обикновено след одобряване на окончателния доклад ,
страните наистина имат право на доказателствени искания , но не и във връзка с
преклудирани доводи и възражения . Становища страните могат да вземат в течение на
цялото дело .
В случая възражението за съпричиняване е преклудирано и не следва да се разглежда.
Преклудирано е и възражението за погасителна давност , но за същото трябва да се
отбележи , че се явява и явно неоснователно . Погасителната давност за вземането на ГФ
тече не от датата на ПТП , а от датата на плащането – 06.11.2019 г , като до датата на
предявяване на иска 08.04.2022 г не е изтекла нито 3-годишна , нито 5-годишна давност /§31
КЗ във вр.чл.378 ал.6 КЗ / . Практиката на ВКС в подобни хипотези датира още от т.14 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на Върховния съд, което не е загубило своето
значение, както и постановените по реда на чл.290 и сл. от ГПК решения на Върховния
касационен съд, Търговска колегия: Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д.№ 192/2009 г., ІІ
т.о; Решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.д.№ 455/2009 г., ІІ т.о., Решение № 53 от 16.07.2009
г. по т.д.№ 356/2008 г., І т.о. , Решение №15 от 04.02.2011 г по т.д.№326/10 г на ВКС , II ТО
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . В тежест на
въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №5808 от 01.04.2024 г на СРС , 61 състав по гр.д.№19620/2022 г
.
ОСЪЖДА Г. К.Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Гаранционен фонд гр.София
ул.******* сумата от 150 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7