РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Сандански, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100081 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“-ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, район
„Люлин“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., срещу М. Г. Д., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“Б.“, № **, с която е предявен иск за установяване съществуването на вземане
по договор за потребителски кредит с № PLUS-******* от 05.03.2019г., сключен между
“БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и М. Г. Д., а именно: в размер на
3699,46 лева-главница, 2405,14 лева -договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до
20.02.2024г. и 2579,48 лева -обезщетение за забава за периода от 21.11.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда, с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 709/2024г. по описа на Районен съд-Сандански.
Правно основание-чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, чл.99 от
ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1,т.1 и чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се сочи, че на 05.03.2019г. между “БНБ Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, като кредитор и ответницата, като кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит с № PLUS-*******, в който са уредили реда и условията,
при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя. Сочи се още, че размерът на
1
предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле “Общ размер на
кредита”, а именно: 4000лв., както и че застрахователната премия е в размер на 1344лв.
Твърди се, че след предоставяне от кредитора на посочената по-горе сума, за
кредитополучателя се създава задължение да заплати на кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле “месечна погасителна вноска” и брой в поле “брой погасителни
вноски”, като погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита е договорен в размер на 8658лв. Твърди се, че така договорената лихва по
кредита е в размер на 3314 лева, както и че ответникът се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 20.02.2024г. на 60 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които
по 144,30лв. Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
20.02.2024г.-датата на последната погасителна вноска, съгласно погасителния план,
неразделна част от договора за кредит, както и че не е обявявана предсрочна изискуемост по
отношение на вземанията по договора. Твърди се, че съгласно условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху неплатената главница по договора за кредит, като на длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 21.11.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, която
е в общ размер на 2579,48лева, като за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6-ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че на 10.08.2020г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между “БНБ
ПарибаПърсънълФайненс С.А.“, клон България, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-
******* от 05.03.2019г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен за
извършената продажба на вземането с уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-БНП/ PLUS-
*******, изпратено с известие за доставяне от страна на Агенция за събиране на вземания“-
ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Твърди се, че за вземането си Агенция за
събиране на вземания”-ЕАД е входирало в РС-Сандански заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и че съдът е уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д.№ 709/2024г. е издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу
заповедта е длъжникът е подал възражение, поради което се предявява настоящия иск. В
подкрепа на иска ищецът представя писмени доказателства.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Същата
твърди , че договорът е бланкетен и не е сключен индивидуално с потребителя, както и че
съдържа текстове с различен шрифт. Ответницата оспорва реалното предаване на сумата по
2
договора, както и уведомяването й за извършената цесия. Прави възражение за нищожност
на договорките за възнаградителни /договорни/ и наказателни/санкционни/ лихви, поради
противоречието им с добрите нрави с оглед несправедливостта на приложимия лихвен
процент. Прави и възражение за погасяване по давност на вземането, както и възражение за
погасяване на вземането поради плащане. В подкрепа на становището си не представя
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, е депозирал молба,
в която сочи, че поддържа иска по съображенията изложени в исковата молба.
Ответницата, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание поддържа
депозирания отговор на исковата молба.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключението на
вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2019г. между "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, с
ЕИК: *********, като кредитор, и М. Г. Д., с ЕГН-**********, като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-*******, със следните параметри и
условия: размер на кредита за потребителски цели-4000лв., размер на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията”-0,00лева, застрахователна премия -1344лв., общ размер
на кредита-4000лв., такса ангажимент-140лв., брой погасителни вноски-60бр., месечна
погасителна вноска-144,30лв., обща стойност на плащанията-8658лв., ГПР-33,66% и лихвен
процент-27,47%. В договора се съдържа погасителен план, съгласно който първата
погасителна вноска е дължима на 20.03.2019г., а последната погасителна вноска е дължима
на 20.02.2024г. Страните са договорили, че предоставеният кредит ще бъде преведен по
посочена от кредитополучателя банкова сметка- IBAN: BG14SOMB****************, при
„Общинска банка“ АД, като от размера на предоставения кредит кредиторът да удържи
уговорената такса ангажимент, срещу която такса кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент. Страните са се договорили също размерът на кредита за покупка
на застраховка „Защита на плащанията” да бъде платен директно на застрахователя посочен
в застрахователния сертификат, като посочената сума в поле „Застрахователна премия” е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочените вноски в поле”брой
погасителни вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„месечна погасителна вноска”. Съгласно т.5 от условията по договора за кредит, при забава
на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Съгласно т.9 от договора, всички съобщения с изявления на кредитора,
отправени към кредитополучателя, се считат за получени и узнати от кредитополучателя,
ако бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или електронна поща, или
съобщени по телефон, предоставени от кредитополучателя, включително и на посочен в
3
договора адрес и телефон за връзка. В договора е посочен адрес на кредитополучателя-гр.С.,
ул.“Б.”, № **, като не е посочена ел.поща или телефонен номер. Съгласно чл.26 от договора,
кредиторът може незабавно след сключването на договора или по всяко друго време да
прехвърли правата си по договора на избрано от него трето лице, без да е нужно
предварително да получава съгласието на кредитополучателя. С подписване на договора
кредитополучателят е удостоверил, че е получил сумата по кредита по посочената в
договора банкова сметка.
На 19.08.2019г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Агенция за събиране на вземания“- ЕАД и "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.", клон България, с предмет-прехвърляне на вземания на "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България срещу длъжниците по потребителските
кредити, които не се изпълняват. Към този рамков договор е подписано на 10.08.2020г.
приложение № 1, в което под № 936 е и вземането към М. Г. Д., с ЕГН-**********, по
договор PLUS-******* от 05.03.2019г. Цедентът-"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.", клон България, е упълномощил цесионера-„Агенция за събиране на вземания“- ЕАД,
да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, посочени в приложение № 1 от
дата 10.08.2020г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г., за извършеното прехвърляне. На 15.01.2025г. “Агенция за събиране на
вземания”-ЕАД е изготвило уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-БНП/PLUS-******* до М.
Г. Д. за извършеното прехвърляне на вземания, като няма данни то да е изпратено и
съответно получено от адресата. По делото е представена обратна разписка за изпратено
чрез „Български пощи” до М. Д. уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-*******,
„уведомление по чл.14 от ОРЗД”, което е върнато непотърсено. Уведомителното писмо от
15.01.2025г. е изпратено до ответницата с исковата молба и е получено от нея.
За цедираното вземане по договор за потребителски паричен кредит PLUS-*******
“Агенция за събиране на вземания”-ЕАД е подало до РС-Сандански на 27.05.2024г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. Г. Д. за
заплащане на сумата от 3699,46 лева-главница, сумата от 2405,14 лева -договорна лихва за
периода от 20.11.2019г. до 20.02.2024г. и сумата от 2579,48 лева -обезщетение за забава за
периода от 21.11.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на
периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по
делото разноски. По това заявление е образувано ч.гр.д.№ 709/2024г. по описа на Районен
съд-Сандански, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №
414/31.05.2024г., като е разпоредил длъжникът да заплати претендираните суми на
заявителя. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоопределения срок
е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът с
разпореждане, постановено на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, е указал на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщаването. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 18.12.2024г.
4
Настоящият иск е предявен на 20.01.2025г. (датата на куриерската пратка).
По назначената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е депозирало заключение
(неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено), от
което е видно, че на 06.03.2019г. кредиторът е превел на кредитополучателя М. Г. Д. по
сметка с IBAN: BG14SOMB**************** в „Общинска банка”-АД сума в размер на
3860лв. по процесния договор, след като е удържал от сумата по кредита 140 лева-такса
ангажимент. От заключението на вещото лице е видно също, че ответницата е извършвала
плащания по кредита до датата на цесията в размер общо на 1590,20 лева /посочени по дата
и размер в заключението, с които са погасявани задълженията по договора, посочени по пера
в заключението/, както и че след цесията не е извършвала плащания по кредита. Вещото
лице заключава, че размерът на неплатената главница, произтичаща от договора за
потребителски кредит е 3699,46лв., включваща 3565,06лв. главница по кредита и 134,40лв.
главница по договора за застраховка; че договорната лихва по кредита за периода от
20.11.2019г. до 20.02.2024г. е в размер на 2405,14лв., а за периода от 27.05.2021г. до
20.02.2024г. е в размер на 1206,14лв.; че размерът на обезщетението за забава върху
главницата за периода от 21.11.2019г. до 28.05.2024г. е в размер на 1777,37лв., а за периода
от 27.05.2021г. до 27.05.2024г., съобразно действащата законна лихва, е в размер на
1271,77лв.
Съдът не обсъжда заключението на вещото лице по отношение на размера на
обезщетението за забава върху главницата за периода от 21.11.2019г. до датата на подаване
на исковата молба в съда, поради неотносимостта му към предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Искът е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен
интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ответницата е
неизправна страна договор за потребителски паричен кредит PLUS-******* от 05.03.2019г.,
сключен с “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, като впоследствие
вземането е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД. Страни по настоящото
дело са страните по заповедно производство по ч.гр.д.№ 709/2024г. по описа на Районен съд-
Сандански. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като
ответницата в определения от закона срок е възразила срещу издадената спрямо нея заповед
за изпълнение, поради което е направила вземането на ищеца-заявител спорно. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок. Налице е и съответствие на вземането-
предметът на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е идентичен с предмета на
искането по реда на чл.410 от ГПК.
Искът е частично основателен:
По настоящия специален положителен установителен иск ищецът следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, пораждащите спорното право факти. В
настоящия казус ищецът основава вземането си на приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен от него с “БНБ Париба Пърсънъл
5
Файненс С.А.“, клон България, по силата на който последното дружество му е прехвърлило
вземането си към ответницата по сключения между тях на 05.03.2019г. договор за
потребителски паричен кредит PLUS-*******.
Установи се, че с приложение № 1 от 10.08.2020г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019г. "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.", клон България, е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“- ЕАД
вземанията си към М. Г. Д., произтичащи от договор за потребителски паричен кредит
PLUS-*******, сключен на 05.03.2019г., както и че между ответницата и "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, има сключен на 05.03.2019г. договор за
потребителски паричен кредит PLUS-*******.
По отношение на възражението на ответницата, че тя не е била уведомена за
извършената цесия съдът излага следното:
За да породи действие цесията спрямо длъжника е необходимо същият да е бил
уведомен за нея. Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да
извърши както лично, така и чрез пълномощник. За извършената цесия длъжникът е
уведомен в хода на настоящото дело с уведомление от цесионера, като пълномощник на
цедента, което уведомление е връчено ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на делото, с оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и в настоящото
производство-тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4 от 2013г. на
ОСГТК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (в този
смисъл са и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК,
Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156
от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК). Предвид
изложеното съдът приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия, поради което е
прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента и ищецът-цесионер е новият
кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски паричен кредит.
По отношение на сключения договор за потребителски паричен кредит PLUS-
*******/05.03.2019г. важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит,
тъй като страните имат качествата съответно потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3
и ал.4 от ЗПК. Едно от изискванията за договора за потребителски кредит, регламентирано в
чл.10, ал.1 от ЗПК, е всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт-не по-малък от 12. Възражението на ответницата, че договорът съдържа
текстове с различен шрифт остана недоказано /върху ответницата е доказателствената
тежест да установи, че договорът страда от твърдения от нея порок/.
Установи се, че съгласно представения по делото договор за потребителски паричен
6
кредит PLUS-*******, кредитодателят отпуска на кредитополучателя кредит за
потребителски цели в размер на 4000лв., а кредитополучателят се задължава да върне
предоставената сума, ведно с уговорената лихва, чрез месечни погасителни вноски
съобразно уговорен погасителен план в срок до 20.02.2024г. (падежът на последната
погасителна вноска).
Възражението на ответницата, че сумата по договора за кредит не й е реално предадена
е неоснователно, тъй като се установи от заключението на вещото лице, че кредиторът е
превел по посочената в договора банкова сметка на кредитополучателката сумата от 3860лв.,
след като е удържал от договорената сума (в размер на 4000лв.) 140 лева-за заплащане на
такса ангажимент, съобразно договореното в чл.2 от договора.
След като кредиторът е предоставил на кредитополучателката сумата по кредита по
уговорения в договора начин, то същият е изпълнил задължението си по договора. При това
положение за него възниква правото да получи уговорените вноски за погасяване на
предоставения кредит, респ. за кредитополучателката е възникнало задължението да върне
заетата сума, ведно с дължимите лихви при уговорените условия.
Неоснователно е възражението на ответницата за нищожност на договорката за
възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави, тъй като уговорената
възнаградителна лихва е във фиксиран размер от 27,47% за целия срок на договора, като
съдът счита, че същият съответства на принципа за справедливост в гражданските и
търговски отношения и не води до неоснователно обогатяване на кредитора. Несъстоятелно
е възражението на ответницата за нищожност на договорките за наказателни /санкционни/
лихви, тъй като такива не са уговорени в договора. Уговорено е единствено заплащане на
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава за периода на
забавата, което е в съответствие с разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Наведеният в хода на
устните състезания довод от пълномощника на ответницата, че не е справедливо за периода
от 27.05.2021г. до 20.02.2024г. ответницата да „се натоварва” с договорна лихва и с
обезщетение за забава е несъстоятелен, тъй като тези лихви са дължими на различно
основание (договорната лихва е възнаградителна лихва /възнаграждение за кредитора
относно предоставения от него на ответницата финансов ресурс, т.е. това е печалбата на
кредитора/, а лихвата за забава е обезщетение за кредитора за забавеното плащане от
ответницата на уговорените вноски за погасяване на предоставената в заем сума).
Направеното от ответницата възражение, че „договорът е бланкетен и не е сключен
индивидуално с потребителя” не е възражение от естество, което да води до
недействителност на договора.
Кредиторът претендира вземането си поради изтичане срока на договора. Установи се,
че срокът на договора е изтекъл на 20.02.2024г.-падежът на последната погасителна вноска,
поради което ответницата дължи непогасената главница и възнаградителна лихва за срока на
действие на договора.
Установи се от заключението на вещото лице, че неплатената главница по процесния
7
договор за кредит е в размер на 3565,06лв., както и че пренедираната от ищеца сума в
размер на 3699,46лв. включва и сумата от 134,40лв.-застрахователна премия по договора за
застраховка. Застрахователната премия не е част от главницата по кредита /главница по
кредита е предоставената в заем сума/, поради което същата не следва да се присъжда
(ищецът претендира незаплатена главница по договора за кредит, а не вземане за неплатени
застрахователни премии по договора за застраховка, по който той е посредник). Установи се,
че при превеждане по банковата сметка на кредитополучателката на предоставената в
кредит сума кредитодателят е удържал сумата от 140лв. за заплащане на такса ангажимент.
Установи се, че срещу заплащането на тази такса кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент. Съдът, като взе предвид, че следи служебно за нищожност на
договорни клаузи, намира, че уговорената в т.2 от процесния договор дължимост на „такса
ангажимент“ противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което договорената такса е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Определянето на лихвен процент (фиксиран или плаващ) в договора за кредит касае
условията на договора и е свързано с усвояването на кредита, поради което не може да се
начислява такса за това. Кредиторът не предоставя допълнителна услуга по смисъла на
чл.10а, ал.1 от ЗПК (услуга, която е свързана с договора за потребителски кредит, но няма
пряко отношение към насрещните престации на страните), като начислявайки „такса
ангажимент“ той реално заобикаля забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Удържаната от
кредитора такса ангажимент в размер на 140 лева при усвояване на кредита от
кредитополучателката се явява недължима, поради което с тази сума следва да се намали
размера на дължимата от нея главница. Предвид на изложеното съдът намира, че дължимата
от ответницата главница по договора за кредит е в размер на 3425,06 лева (3565,06лв лв.-
140лв.).
Установи се, че договорната лихва по кредита за претендирания период- от
20.11.2019г. до 20.02.2024г., е в размер на 2405,14лева. Установи се също, че между страните
по договора за кредит е уговорено, че при забава на плащане на погасителна вноска се
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Установи се от заключението на вещото лице, че ответницата не е внасяла редовно
месечните погасителни вноски по кредита, като е изпаднала в забава на 20.05.2019г. /на
която дата не е извършила плащане/, поради което същата дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава. Установи се, че обезщетението за забава за
претендирания период- от 21.11.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, е в
размер на 1777,37лв.
Ответницата е направила възражение за погасяване на вземането по давност, поради
което същото следва да бъде разгледано. Вземането за главница се погасява с общата 5-
годишна давност /чл.110 от ЗЗД/, а вземанията за лихви се погасяват с изтичане на 3-годишна
давност (чл.111, б.”в” от ЗЗД). Съгласно чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно тълкувателно решение № 3/2023 от
8
21.11.2024г. по т.д.№3/2023г. на ОСГТК на ВКС, вземането за главница и за договорна лихва
започва да тече от момента на изискуемост на съответната вноска по договора. От
заключението на вещото лице /таблицата за погасяване на задължението по пера/ се
установи, че непогасените от ответницата вноски за главница /в общ размер на 3565,06лв./ са
за периода от 20.02.2020г. до 20.02.2024г. Следователно, към датата на подаване на
заявлението по чл.140 от ГПК /на 27.05.2024г./ не е изминал период от 5 години от
изискуемостта на тези погасителни вноски за главница. Вземането за договорна лихва е
погасено по давност преди 27.05.2021г., поради което е дължима договорна лихва за периода
от 27.05.2021г. до 20.02.2024г., която се установи, че е в размер на 1206,14лв. По давност е
погасено и обезщетението за забава за периода преди 27.05.2021г. /три години преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-27.05.2024г./. Установи се,
че обезщетението за забава в размер на законната лихва за забава за просрочените плащания
на главницата по договора за периода от 27.05.2021г. до 27.05.2024г. е в размер на 1271,77лв.
Неоснователно е възражението на ответницата, че вземането на ищеца е платено.
Въпреки разпределената й доказателствена тежест ответницата не ангажира доказателства в
тази насока.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск за дължимост
на следните суми: сумата от 3425,06 лева- главница, сумата от 1206,14лв.-договорна лихва за
периода от 27.05.2021г. до 20.02.2024г. и сумата от 1271,77лв.-обезщетение за забава за
периода от 27.05.2021г. до 27.05.2024г. В останалата му част до претендираните размери
искът следва да се отхвърли.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски
за заплатена държавна такса в размер на 173,69лв. и за вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 425 лева. Ищецът е представляван по делото от
юрисконсулт, поради което ответницата следва да заплати на ищеца, съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
300лв. Съобразно изхода на спора ответницата следва да заплати на ищеца сумата от
610,88лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ответницата следва да заплати на ищеца и сумата от 186,03 лева за направени по
заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от иска (т. 12 на ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.).
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответницата е направила разноски в размер на
600лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, съобразявайки броя и цената на предявените
искове и свършената от адвоката работа-подаване на отговор на исковата молба и явяване в
две съдебни заседания. Съобразно изхода на спора ищецът следва да заплати на ответницата
сумата от 192,15лв. за направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
9
иска.
Не следва да се присъждат в полза на ответницата разноски по ч.гр.д.№709/24г. по
описа на РС-Сандански, тъй като на възстановяване подлежат само действително
направените от страната разноски, а в договора за правна защита и съдействие няма
отбелязване, че договорената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. е
платена, както и няма представени други доказателства за извършено плащане на
договорената сума.
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от
ЗПК, чл.99 от ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1,т.1 и чл. 410 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. Д., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“Б.“, № **, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, район „Люлин“, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор З.С.Б., по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 414/31.05.2024г. по ч.гр.д.№ 709/2024г. по описа на Районен съд-
Сандански, следните суми: сумата от 3425,06 лева (три хиляди четиристотин двадесет и пет
лева и шест стотинки) – главница по договор за потребителски кредит с № PLUS-******* от
05.03.2019г., ведно със законната лихва от 28.05.2024г., до окончателното й погасяване,
сумата от 1206,14 лева (хиляда двеста и шест лева и четиринадесет стотинки)-договорна
лихва за периода от 27.05.2021г. до 20.02.2024г. и сумата от 1271,77 лева (хиляда двеста
седемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки)-обезщетение за забава за периода от
27.05.2021г. до 27.05.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главница над уважения
размер до претендираната сума от 3699,46 лева, като неоснователен, както и иска за
заплащане на възнаградителна лихва над уважения размер до претендираната сума от
2405,14лв. и за периода от 20.11.2019г. до 27.05.2021г., а също и иска за заплащане на
обезщетение за забава над уважения размер до претендираната сума от 2579,48лв. и за
периода от 20.11.2019г. до 27.05.2021г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА М. Г. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“Б.“, № **, ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район „Люлин“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., сумата от 610,88
лева (шестстотин и десет лева и осемдесет и осем стотинки) за направени по настоящото
дело разноски и сумата от 186,03 лева (сто осемдесет и шест лева и три стотинки) за
направени по заповедното производство разноски (по ч.гр.д.№ 709/2024г. по описа на
Районен съд-Сандански).
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление-гр.София, район „Люлин“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис
10
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“Б.“, № ** сумата от 192,15 лева
(сто деветдесет и два лева и петнадесет стотинки) за направени по настоящото дело
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
11