№ 4007
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110213149 по описа за 2022
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. И. П., ЕГН **********, чрез адв. Г. М. –
САК, против наказателно постановление (НП) № 22-4332-015492 от
18.08.2022 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в
размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска цялостна отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. М., която поддържа жалбата и сочи, че извършването на
процесните нарушения от жалбоподателя е останало недоказано, като в
допълнение представя и писмени бележки. Моли за отмяна на обжалваното
НП и присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
1
взема становище по основателността на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.08.2022 г. около 11:30 часа в гр. София, жалбоподателят П. И. П.
управлявал лек автомобил „Мерцедес Е250 Д“ с рег. № СВ **** КК по бул.
„Пенчо Славейков“, с посока на движение от бул. „Ген. Тотлебен“ към бул.
„Прага“, като в района на кръстовището с ул. „Лайош Кошут“ реализирал
ПТП с паркирания в дясно до тротоара лек автомобил „Мазда ЦХ 3“ с рег. №
ЕН **** КВ, който отскочил и се ударил в паркирания от лявата му страна
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** МТ. На същото място и
по същото време се намирал и свид. П. Й., който в този момент се намирал до
своя автомобил, паркиран в непосредствена близост до тротоара, и станал
очевидец на осъщественото от П. И. П., като съобщава, че жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил с висока скорост – около 60-70 км./ч., след което
се ударил в паркираните автомобили.
На мястото на произшествието били изпратени служителите на ОПП -
СДВР А.Н.Г. и свид. Ц. Й. М., които поискали документите на жалб. П. И. П.,
но той не носил в себе си и не им представил свидетелство за управление на
МПС и контролния талон към него. Те поканили водача да бъде тестван на
място с тест „Drug Test 5000” с № ARAM 0007 за установяване употреба на
наркотични вещества. Жалбоподателят обаче отказал да бъде тестван, като му
бил издаден талон за медицинско изследване във ВМА № 107907.
Жалбоподателят П. не се явил в лечебното заведение и не дал проби за
медицинско изследване.
При тези обстоятелства бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA № 189664 от 09.08.2022 г. от
свидетеля Ц. Й. М., на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР,
в който действията на жалбоподателя П. били квалифицирани като нарушения
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието един свидетел на установяване
на нарушенията и на същата дата бил предявен на жалбоподателя П., който го
подписал без възражения и получил екземпляр от същия. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН.
На база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 22-4332-015492 от 18.08.2022 г. от началник група в ОПП –
СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на П. И. П. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП
му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП му е наложена „глоба“
в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От заключението на изготвената по искане на жалбоподателя
2
графическа експертиза се установява, че подписите за „Наказващ орган“ в НП
№22-4332- 015492 от 18.08.2022 г. на началник група в ОПП – СДВР;
„Запознах се със заповедта“ в копие на Заповед №8121К- 13180/23.10.2019 г.
на министъра на вътрешните работи и „Встъпил в длъжност“ в копие на Акт
за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. са положени от едно и също лице –
Гергана Владимирова Борисова.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели Ц. Й. М. (актосъставител) и П.
Й., заключението на графическата експертиза и надлежно приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите Ц. М. и П. Г. и прецени, че показанията им са пълни,
последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях
свидетелите излагат своите преки и непосредствени възприятия. Свидетелят
Г. е възприел непосредствено поведението на жалбоподателя на пътя, като в
разпита си пред съда дава сведения относно обстоятелствата по настъпилото
ПТП и отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества. Свидетелят М. след предявяване на АУАН потвърждава фактическа
обстановка, отразена в същия, и излага сведения относно мястото на
извършване на нарушенията, констатираното движение с несъобразена
скорост и отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества. Показанията на двамата свидетели се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
3
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във вр. със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в предвидената
от закона писмена форма и при спазване на установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН давностни срокове. При съставяне на АУАН са спазени и
изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Спазено е и изискването на чл. 58,
ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен срещу подпис на
упълномощен представител на жалбоподателя.
I. Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП
следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при което то е извършено. В случая в АУАН и НП досежно
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е посочено единствено, че
жалбоподателят поради несъобразена скорост с интензивността на
движението е реализирал ПТП. За да е описано нарушението по изискуемия
от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ санкционираното
лице да организира защитата си, следва в АУАН и НП да е посочено какво
конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до
ПТП; в какво се е изразявала интензивността на движението; имало ли е и
други участници в движението и какво е било тяхното поведение на пътя;
имал ли е възможност водачът да избегне този удар; скоростта на движение
на МПС и т.н.
От показанията на свидетеля-очевидец Г. се установява, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил със скорост от около 60-70
км./ч. В случая обаче нито в АУАН, нито в НП е посочено каква е била
скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, каква е
била интензивността на движението и защо АНО е приел, че скоростта не е
била съобразена с интензивността на движението. От попълнената на място
от жалбоподателя декларация е видно, че към момента на настъпване на ПТП
около него е имало единствено паркирали коли.
Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които
по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят е осъществил състава
на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
4
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този
смисъл следва да е налице причинно-следствена връзка между виновното
поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай следва
жалбоподателят да не е изпълнил едно измежду задълженията си по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП. По делото
обаче не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се установи, че
жалб. П. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно че не е
съобразил скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с
интензивността на движението. Не е посочено с каква скорост се е движил
процесният автомобил, каква е била пътната обстановка и по-конкретно
интензивността на движението, поради което и не би могло да се установи
каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка. Предвид
това не може да се направи извод по безспорен и категоричен начин дали
причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена с интензивността на
движението скорост.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено в частта по пункт първи като незаконосъобразно.
ІІ. По отношение на нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП:
Съдът намира, че жалбоподателя П. И. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за
което е санкциониран.
На първо място, той е действал в качеството на водач на МПС, по
времето и на мястото, посочени в АУАН и НП. Това обстоятелство се
потвърждава от събраните от настоящия съдебен състав гласни
доказателствени средства, а именно показанията на разпитаните свидетели М.
и Г..
Изпълнителното деяние на това нарушение се осъществява именно с
отказ от водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества, което ясно е описано в
АУАН и НП. След отказа на лицето да бъде тествано за употреба на
наркотични вещества при изпълнение на процедурата по чл. 3, ал. 2 и чл. 6,
ал. 4-7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му е съставен талон
за изследване. В последния са посочени всички реквизити, предвидени в
Наредбата и същият е връчен на нарушителя, който обаче не се е явил във
ВМА и е отказал да даде проба.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно неспазване
на изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за съставяне на протокол по
образец, доколкото видно от Приложение № 3 към чл. 8, ал. 5 от Наредбата
този протокол касае случаите на изпробване на водачите за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
с доказателствен анализатор, като съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата в този
5
протокол се отразява отказът на водача за изследване с доказателствен
анализатор. В случая жалбоподателят е бил изпробван за употреба на
алкохол, като пробата е била отрицателна. Същият е отказал да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества, за който отказ в Наредбата не се
предвижда изискване за съставяне на подобен протокол.
Неоснователни са и възраженията за нарушение на чл. 5, ал. 2 от
Наредбата, чиято разпоредба предвижда съставянето на протокол по образец
съгласно приложение № 2, но в случаите, когато е извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест, като резултатът
от същата се попълва в протокола. В случая обаче поради отказа на
жалбоподателя такава проверка не е извършена, съответно това е и причината
да не бъде съставен протокол по образец Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
Наредбата.
Неоснователно е и възражението, че по делото не са налични
доказателства, от които да се заключи, че полицейските служители са
установили външни признаци на водача, негово поведение или реакции,
които да са ги довели до извода, че жалбоподателят следва да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества. Задължението за водачите да бъдат
изпробвани за употреба на наркотични вещества или техни аналози е
законово уредено в чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като условията, посочени в
чл. 5, ал. 1 от Наредбата – наличие на външни признаци и поведение на
водачите, които да породят съмнение за употреба на наркотични вещества,
нямат характер на абсолютни предпоставки за изпробване на водачите, т. е. и
без наличието им контролните органи имат право да извършват преценка и да
изискват от водачите извършване на проверка за употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
След като в качеството на водач на моторно превозно средство
жалбоподателят П. И. П. е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, той е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В
случая от събраните доказателства безспорно се установи, че действително
жалбоподателят П. е отказал да бъде изследван с тест за установяване
употребата на наркотични вещества. Освен това същият не изпълнил и
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества.
Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде
извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването
на допълнителни съставомерни вреди.
6
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, съзнавал е, че следва да изпълни указанията на контролния
орган и да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози, но съзнателно е отказал да стори това, като е целял именно
настъпването на общественоопасните последици – да избегне извършването
на проверка.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
За нарушението на чл. 174 ал. 3, пр. 2 ЗДвП се предвижда налагане на
административни наказания „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 2000 лева.
Наложените административни наказания са в абсолютно определен размер,
поради което не подлежат на промяна и е безпредметно да бъдат излагани
съображения относно тяхната индивидуализация.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в частта по пункт втори
атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ІІІ. По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за
водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че на
процесната дата и място жалбоподателят като водач на лек автомобил не е
носел със себе си и не е представил при поискване от служителите на СДВР
свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него. По
същество и самият жалбоподател не твърди, че е представил изисканите
документи, поради което съдът намира, че същият от обективна страна е
извършил нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което в АУАН и НП е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя при
форма на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на
МПС да носи със себе си определени документи, включително СУМПС и
контролния талон към него, но въпреки това не го е сторил, като е искал и
целял именно това.
Санкцията за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидена в
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като размерът на наложеното
наказание от 10 лева е съобразен с посочената санкционна разпоредба,
същият е фиксиран, поради което и правилно е определен.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление в частта му, касаеща нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, за което е наложена санкция на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2
от ЗДвП за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
7
потвърдено и в тази му част.
По разноските:
С оглед изхода на делото направеното от представителя на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски е неоснователно,
доколкото съдът намира наказателното постановление за правилно и
законосъобразно в две негови части.
Същевременно, по делото са направени разноски от бюджета на
Софийски районен съд в общ размер на 300,00 (триста) лева за
възнаграждение на вещото лице Л. Г. за изготвяне на графическа експертиза.
Доколкото жалбоподателят е извършил две от вменените му
административни нарушения и наказателното постановление се потвърждава
в две негови части, то на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за експертиза следва да се поемат от
жалбоподателя П. И. П., който следва да заплати в полза на СРС сумата от
300,00 (триста) лева – за направени разноски за експертиза. На основание чл.
84 от ЗАНН, вр. чл. 190, ал. 2 от НПК и чл. 11 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, жалбоподателят П. И. П. следва да
заплати в полза на Софийски районен съд и сумата от 5,00 (пет) лева –
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист – в случай, че
присъдената сума от 300,00 лева не бъде доброволно платена по сметка на
Софийски районен съд.
По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира жалбата от П. И. П. за частично основателна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 5, ал. 3, ал. 5, ал. 9 и чл. 84 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 133-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-015492 от 18.08.2022
г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, в частта му по т. 1, с която за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП
на П. И. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200 (двеста) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-015492 от
18.08.2022 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, в останалата му
част – по т. 2, с която за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на П. И. П., ЕГН **********, е наложена „глоба“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и с т. 3, с която
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 10
(десет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
8
присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд сумата от 300,00 (триста) лева за направени по делото
разноски за вещо лице, както и сумата от 5,00 (пет) лева – държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9