Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../09.09.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело № 8144 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №511180/19.10.2018г.,
постановено по гр.д. №80646/2017г. по описа на СРС, 145 състав, е осъдена В.К.С.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 146,69 лева, представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.10.2014г. до
м.04.2016г. и сума за дялово разпределение в размер на 6,86 лева за имот с аб. №359719 за периода от м.10.2014г. до м.04.2015г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.11.2017г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 44,99
лева, представляваща лихва за забава върху главница за доставена топлинна
енергия за процесния период, начислена за периода от
01.11.2014г. до 06.11.2017г., като са отхвърлени исковете за главница за
топлинна енергия над присъдения размер от 146,69 лева до пълния предявен размер
от 235,20 лева и за периода от м.08.2013г. до м.09.2014г., иска за главница за
дялово разпределение над присъдения размер от 6,86 лева до пълния предявен
размер от 13,72 лева и за периода от м.05.2014г. до м.09.2014г., искът за
законна лихва за забава върху главница за доставена топлинна енергия над
присъдения размер от 44,99 лева до пълния предявен размер от 51,57 лева, както
и иска за заплащане на лихва за забава върху главница за дялово разпределение в
размер на 3,30 лева за периода от 15.09.2015г. до 06.11.2017г. С решението е
осъден Й.П.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 146,69 лева – представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
10.2014г. до м. 04.2016г. и сума за дялово разпределение в размер на 6,86 лева
за имот с аб. №359719 за периода от м.10.2014г. до
м.04.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.11.2017г. до окончателното им изплащане, както
и сумата от 44,99 лева, представляваща лихва за забава върху главница за
доставена топлинна енергия за процесния период,
начислена за периода от 01.11.2014г. до 06.11.2017г., като са отхвърлени
исковете за главница за топлинна енергия над присъдения размер от 146,69 лева
до пълния предявен размер от 235,20 лева и за периода от м.08.2013г. до
м.09.2014г., иска за главница за дялово разпределение над присъдения размер от
6,86 лева до пълния предявен размер от 13,72 лева и за периода от м.05.2014г.
до м.09.2014г., искът за законна лихва за забава върху главница за доставена
топлинна енергия над присъдения размер от 44,99 лева до пълния предявен размер
от 51,57 лева, както и искът за заплащане на лихва за забава върху главница за
дялово разпределение в размер на 3,30 лева за периода от 15.09.2015г. до
06.11.2017г. Осъдена е В.К.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 228,74 лева,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Осъден е и Й.П.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 228,74 лева,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Н.“ ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците в
производството В.К.С. и Й.П.С., чрез пълномощника адв.
Р.Р., срещу първоинстанционното
решение в осъдителната му част, с която предявените искове са уважени, както и
в частта за разноските. В жалбата са направени оплаквания, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснато от съда процесуално нарушение. Излагат
съображения, че решението е недопустимо в частта, с която е признато за
установено вземане за услуга дялово разпределение с мотива, че ищецът не е
легитимиран да претендира посоченото вземане, тъй като услугата дялово
разпределение се предоставя от третото лице – помагач. Поддържат, че не е
установено по делото, че ответниците са потребили топлинна енергия за процесния
имот и период. Поддържат, че за процесния недвижим
имот е открита партида на името на трето лице – Б.Х.Х..
Излагат съображения, че неправилно са кредитирани от първоинстанционния
съд заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, тъй
като вещите лица са работили по документи, които не са били представени по
делото и са съставени от ищеца за целите на процеса. Считат, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано количеството
топлинна енергия доставена до сградата и процесното
жилище, тъй като общият топломер, монтиран в абонатната станция не е преминал
метрологична проверка в срок. Оспорват и присъдения размер на таксата за дялово
разпределение, като считат същия за недоказан. Поддържат, че не са представени
доказателства за публикуване на интернет страницата на ищеца на процесните фактури, поради което считат, че не дължат
обезщетение за забава. Излагат съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че по делото е доказано, че ответниците са собственици на процесния
топлоснабден имот, както и относно реалното
количество доставена топлинна енергия. По отношение на претенцията за дялово
разпределение считат първоинстанционното решение за
недопустимо. С оглед изложеното молят обжалваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло, както и
да бъде обезсилено решението в частта относно претенцията за дялово
разпределение и лихва върху нея.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната
страна – ищец в производството, и от третото лице – помагач. С депозирано
становище по делото въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД
оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Й.П.С.
и В. Г.С. осъдителни искове за присъждане на вземания за доставена топлинна
енергия, такса за услуга дялово разпределение и обезщетение за забава по аб. №359719.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че през процесния
период ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 359719, като собственици на процесния
топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******,
ателие 2А, видно от НА за собственост на жилище, построено върху държавно място
от ЖСК „Водоканалинженеринг“, блок №8, ж.к. „Овча
купел 1“, гр. София, от който се установява, че посоченият имот е възложен на Г.Й.С.,
и служебна справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г. за родствени връзки на Г.Й.С.,
б.ж. на гр. София, починала на 20.05.2001г., от която се установява, че нейни
наследници по закон са родителите й Й.П.С. и В. Г.С.. Възражението на
жалбоподателите, че титуляр на партидата за доставка на топлинна енергия е
трето лице съдът намира за неоснователно, тъй като от представените по делото
доказателства и фактури е видно, че в същите като титуляр на партидата по аб. №359719 е посочена наследодателката
на ответниците Г.С..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата
сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в
сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Н.“ ЕАД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответниците е
възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплащат
на ищцовото дружество количеството подадена топлинна
енергия за процесния топлоснабден
имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и са изслушани и
приети в първоинстанционното производство заключения
на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответниците топлинна
енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически
правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. В
заключението е посочено, за процесния имот не е
разпределяна топлоенергия за отопление на общите части на сградата – етажна
собственост, както и не е разпределяна топлоенергия за отопление на процесния имот през целия процесен
период. Установява се и обстоятелството, че през процесния
период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна
енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани
индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № 359719.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза се установява
и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза
общо на 454,98 лева. Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да установят, че са
платили на ищцовото дружество дължимите суми за
доставената топлинна енергия за процесния период, не са
ангажирали по делото доказателства за извършени плащания. С първоинстанционното
решение е разгледано направеното от ответниците
възражение за изтекла погасителна давност и правилно е определен размерът на
дължимите непогасени по давност вземания за периода от м.10.2014г. до
м.04.2016г.
Неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба, че неправилно е уважен искът за вземането за услугата "дялово
разпределение" за процесния период. В чл. 36,
ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат цена
за извършената услуга дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 – възнаграждението за извършеното дялово
разпределение се заплаща на продавача. В настоящия случай услугата "дялово
разпределение" е извършена, видно от събраните по делото доказателства, от
които се установява, че за топлоснабдения имот са
съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач
отчети на уредите, като съгласно кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява и размерът на посоченото вземане
за процесния период.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно действалите през процесния
период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според
чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Изравнителният резултат
води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия. В този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите
суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията
/съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г. /, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. в случая ответниците
не дължат мораторна лихва върху задълженията по месечните
фактури, а само за задълженията по общите фактури. В случая по делото са
ангажирани от ищеца доказателства за публикуване на общите фактури, поради
което съдът приема, че ответниците са били поставени
в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия за процесния период по уредения в
общите условия начин, поради което предявените искове за лихви се явяват
основателни и доказани и правилно са уважени от първоинстанционния
съд.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК в обжалваната част, с която са уважени
предявените искове. В отхвърлителната част решението
не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна,
която обаче не е подала отговор на въззивната жалба и
не е била представлявана от процесуален представител в проведеното открито
съдебно заседание пред въззивния съд, поради което
съдът намира, че разноски за юрисконсултско
възнаграждение не следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№511180/19.10.2018г., постановено по гр.д. №80646/2017г. по описа на СРС, 145
състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Н.“ ЕАД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.