О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374 / 17.02.2020 година, гр. Хасково
Хасковският районен
съд Първи граждански състав
На седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове
:
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 714 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е на 27.03.2019 г. иск с правно основание чл.439
от ГПК, с искане да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника
суми, присъдени в производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1454/2015 г. на
ХРС и издадените в същото заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа
на който образувано било изп.производство при ЧСИ. Доводите на ищцата се
свеждат до това, че не е получила заповедта за изпълнение и не е била уведомена
за развилото се заповедно производство; че не е получила и поканата за
доброволно изпълнение от ЧСИ; че не е уведомявана за извършената цесия в полза
на ответника за процесното вземане; че не дължи изпълнение на вземането, поради
плащането му и то далеч преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а
алтернативно – поради изтекла погасителна давност, като се има предвид
уговорката за автоматична предсрочна изискуемост на кредита.
С разпореждане на съда с № 1881/27.03.2019 г., исковата
молба се остави без движение, с множество указания до ищцата, в т.ч. да
обоснове правния си интерес от предявяване на иска и неговата допустимост, като
изрично посочи конкретните обстоятелства по смисъла на чл.439 ал.2 от ГПК -
кога са настъпили, кога тя е узнала за тях, считано от кога и на какво
основание е започнала да тече сочената от нея давност, ако твърди погасяване
чрез плащане – кога е извършила същото и в какъв размер. В рамките на указания
й срок тя е депозирала уточняваща молба, в която сочи, че преди всичко, в
настоящия случай не било налице приключено съдебно дирене, по смисъла на чл.439
ал.2 от ГПК, т.к. не й била връчена заповедта по чл.410 от ГПК и не й бил
назначаван особен представител. Ето защо, тя можела да се позовава и на факти,
настъпили и преди подаване на заявлението, т.к. била лишена от възможността, да
стори това с възражение против заповедта. Ищцата конкретизира възражението си
за изтекла погасителна давност, която била настъпила през 2014 г.
В законоустановения срок за отговор е постъпил такъв от ответника, който
оспорва изцяло предявения иск и счита същия преди всичко за недопустим.
Възраженията си ищцата следвало да изложи по реда на чл.414 от ГПК, което тя не
сторила, или по реда на чл.423 от ГПК. А предназначението на настоящия иск
било, да даде защита на длъжника срещу такива изменения на изпълняемото право,
които са настъпили след създаване на изпълнителното основание, които не са били
предмет на обсъждане при формиране на извода за дължимост по причина, че не са
съществували. Този ред обаче не бил втора възможност за длъжника да се позовава
на факти, рефлектиращи върху изискуемостта, които са му били известни, но на
които не се е позовал при разглеждане на спора за съществуването на
изпълняемото право. Посочените в чл.414, чл.423 и чл.424 от ГПК способи осигурявали
на длъжника пълноценна защита на интересите му, като тяхното пропускане водело
до неблагоприятни за него последици, но не му давало основание за защита, чрез
друг иск. Ето защо, настоящото производство като процесуално недопустимо,
следвало да се прекрати.
При извършена от съда служебна справка по ч.гр.дело № 1454/2015 г. на ХРС,
съдът установи, че едновременно с предявяването на настоящия си иск, ищцата е
депозирала и възражение по реда на чл.423 от ГПК пред въззивния съд, в което е
изложила доводи, аналогични на настоящите си. Възражението й не е прието, по
силата на определение № 813/ 21.10.2019 г. по В.гр.дело № 372/2019 г. на ХОС,
влязло в сила на 21.10.2019 г., в което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с определение № 1076/12.12.2019 г., влязло в сила на
12.12.2019 г. Според мотивите на съдебния акт, длъжникът не е доказал нито едно
от възраженията си по посочения ред. Настоящото производство бе спряно до
приключването на посоченото въззивно, като след възобновяването му и по
указания на съда – ищцата и ответникът препотвърдиха горецитираните си позиции
по настоящото дело.
Предвид изложените данни, производството по настоящото дело следва да се
прекрати като процесуално недопустимо, поради следните съображения:
Предназначението на иска по чл.439 от ГПК е да даде защита на длъжника
срещу такива изменения в изпълняемото право, които са настъпили след създаване
на изпълнителното основание, било то след приключил исков процес, било след
стабилизиране на заповед за изпълнение, които не са били предмет на обсъждане
при формиране на извода за дължимост, по причина, че не са съществували. Макар
да са възникнали по-късно, те имат отражение върху изпълняемото право и преди
да се реализира изпълнение следва да се даде възможност на длъжника да ги
релевира. Горният ред обаче не гарантира за длъжника втора възможност да се
позове на факти, рефлектиращи върху изискуемостта, които са му били известни,
но на които не се е позовал при разглеждането на спора за съществуването на
изпълняемото право. Фактическите твърдения на ищцата в настоящото производство
се свеждат до това, че не е получила заповедта за изпълнение и не е била
уведомена за развилото се заповедно производство; че не е получила и поканата
за доброволно изпълнение от ЧСИ; че не е уведомявана за извършената цесия в
полза на ответника за процесното вземане; че не дължи изпълнение на вземането,
поради плащането му и то далеч преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
а алтернативно – поради изтекла погасителна давност, като се има предвид
уговорката за автоматична предсрочна изискуемост на кредита, която давност
настъпила през 2014 г. Процесното заявление за издаване на заповед за
изпълнение е постъпило в съда на 01.07.2015 г., изпратено по пощата предния
ден. Издадената заповед за изпълнение е връчена редовно на ищцата, чрез
залепяне на уведомление по реда на чл.47 ал.5, вр. ал.1 от ГПК, по нейния
постоянен и настоящ адрес, при което и на основание чл.416 от ГПК е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдените суми – издаден
на 07.10.2015 г., получен на 11.11.2015 г. При действието на редакцията на
текста на чл.415 ал.1 от ГПК от ДВ бр.42/2009 г., в настоящия случай съдът не е
бил длъжен, да указва на заявителя да предявява иск за установяване на
вземането си. Ищцата признава, че не се е възползвала от правото си, да подаде
възражение по реда на чл.414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение. Така
в заповедното производство и при действието на горепосочената редакция на
приложимото право, на ищцата е бил предоставен срок за депозиране на възражение
и именно в този срок тя е следвало да се позове на всички горепосочени
обстоятелства /нередовно уведомяване за цесията, плащане, изтекла погасителна
давност/, които според собствените й твърдения вече са били настъпили и тя е
знаела за тях, като основание за недължимост на вземането по заповедта за
изпълнение. Като не е сторил това, за длъжника липсва възможност да въвежда
същите обстоятелства по исковия ред на чл.439 от ГПК, поради настъпила
преклузия относно тези факти. Предвидените в действащия ГПК правни способи за
защита на длъжника срещу последиците на издадена по реда на чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение, са предмет на ясна и детайлна регламентация. В закона е
предвиден специален ред за защита на длъжника в заповедното производство - чл.
414 и чл. 423 от ГПК. От реда по последния текст ищцата се възползвала, но
подаденото от нея възражение не е прието от въззивния съд. След подаване на
възражението, кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на
вземането по чл. 422, в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК. При липса на възражение
в срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният
иск е уважен, заповедта влиза в сила, според изричната разпоредба на чл. 416 от ГПК, с което се преклудират фактите и обстоятелства, относими към ликвидността
и изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността
на породилото го основание, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.
424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след
влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането,
които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови
писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават
извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се
оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес,
основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. Такъв именно е и настоящият
случай и процесният иск се явява процесуално недопустим. В гореизложения смисъл
е и трайната съдебна практика на ВКС, обобщена в решение № 6/ 21.01.2016 г. на
ВКС по т.д. № 1562/2015 г., I т.о.
Предвид изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 714 / 2019 г. на РС-Хасково.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването
и връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
на страните съответни преписи от последните постъпили от тях уточняващи молби
по делото – за сведение.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.