РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Силистра, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Людмил П. Хърватев
Анелия Д. Великова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
в присъствието на прокурора Ив. В. Ч.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600196 по описа за 2021 година
и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 48 от 05.10.2021 г. постановена по НОХД № 244/21 г.
Силистренски районен съд е признал подсъдимия Н. Е. М.. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал.3, т. 1 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от една година и глоба в размер на 2000 лв. при първоначален общ режим на
изтърпяване.
На осн. чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказание лишаване от
свобода в размер на три месеца, постановено по Споразумение № 163/02.06.2020 г. по
НОХЗ № 321/20 г. по описа на РС Силистра.
Със същата присъда подс. М. е осъден да заплати направените по делото
разноски.
Веществените доказателства са отнети в полза на Държавата на осн. чл.
354а,ал.6 от НК.
Въззивното производство е инициирано по бланкетна жалба на подс. Н. М.,
който счита да е нарушен материалния закон. Смята да са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 354а, ал.5 от НК, без да изложени конкретни
1
съображения в тази насока. Прави искане за изменение на присъдата в частта на наложеното
наказание , след преквалификация на деянието като маловажен случай.
В съдебно заседание подсъдимият и назначеният служебен защитник се
явяват лично. Жалбата се поддържа изцяло, без да се сочат нови доказателства.
Представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна.
Излага кратки съображения за липса на предпоставки за по-леко квалифицирано деяние.
Прави искане присъдата да бъде потвърдена.
В хода по същество сл. защитник твърди недоказаност на обвинението,
наличие на „множество“ смекчаващи вината обстоятелства: – признаване на виновно
поведение, съдействие за разкриване на обективната истина и млада възраст на подсъдимия
– 30г. към момента на извършване на престъплението. Смята наложеното от ПИС наказание
за прекомерно високо , поради което да са налице предпоставки да се приеме, че
извършеното от подсъдимия представлява маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал.5 от
НК. Тези доводи са излагани и в хода на съдебните прения в съдебното производство пред
Първоинстанционния съд и на тях е отговорено подробно.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид изнесеното в жалбата и
становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на постановената
присъда, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – неоснователна.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е приел , че не са налице
предпоставки за провеждане на съдебно следствие, поради което фактическата обстановка
по делото остава същата.
За безспорно по фактите се приема следното:
На 01.07.2020г. вечерта подс. М. бил седнал с познати на една маса в
заведението „Ла Страда“ в гр.Силистра, където работел по трудов договор като барман. Там
бил и св. Д М.Той пристигнал в заведение с управлявания от него л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № СС.......... СК.
Подсъдимият помолил свидетеля да отидат до едно място в района на
Автогарата, без да конкретизира нищо, и да се върнат с колата на последния, тъй като М.
към него момент бил лишен от право да управлява МПС. Св. М. се отзовал и двамата с
подсъдимия потеглили към указаното от последния място. Стигнали района на Автогарата,
подсъдимият посочил на свидетеля къде да спре, след което влязъл в една къща. Излязъл,
качил се в автомобила и двамата със св.Маринов потеглили обратно към заведението.
Междувременно около 20.40ч., полицейски патрул в състав св.Д. и св.Р. -
служители в група „ООР“ при ОДМВР - Силистра, получили служебна информация за
процесния лек автомобил с данни за възможно държане на наркотични вещества.
Управляваният от св.М. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СС............СК бил спрян на
кръстовището на ул.„Хаджи Димитър“ и бул. „Симеон Велики“ със звуков и светлинен
2
сигнал от управлявания от полицейските служители служебен автомобил. Двамата
свидетели излезли от колата и се насочили към автомобила на св. М.. Същият бил изненадан
от внезапното появяване и спиране на патрула пред него. Св. Р. се насочил към шофьора, а
св.Д. - към пътника вдясно - подсъдимия М.. Поради близкото разстояние, на което двамата
свидетели се намирали, същите непосредствено възприели как подсъдимият се обръща и
извършва движение с дясната си ръка назад от седалката. Установена била самоличността на
пътуващите в колата и при визуалния оглед на вътрешността на този автомобил полицаите
видели на стелката зад предната дясна седалка, т.е. зад подсъдимия, прозрачно пакетче с
бяло вещество в него.
Уведомили веднага дежурна оперативна група, след пристигането на която на
място било извършено тестване с полеви наркотест, при който веществото в пакетчето
реагирало на кокаин.
Подсъдимият М. бил отведен в РУ - Силистра, където у него / в портфейла му/
било установено друго наркотично вещество – амфетамин - обвито във фолио.
От заключенията по назначените СХЕ и СФХЕ е видно, че изследваното бяло
вещество - на прах и бучки, представлява кокаин с нето тегло 0,3806 грама и съдържание на
активен наркотично действащ компонент 50 тегловни процента, на стойност 60.90 лева., а
намереното у подсъдимия бяло вещество - на прах и бучки, обвито във фолио, съдържа
амфетамин и кофеин, като е с нето тегло 0,51 грама и активен наркотично действащ
компонент 12 тегловни процента. Стойността на същото е определена на 15.30 ева.
От заключението на специалист-психиатъра по СПЕ е видно, че подс. М. не
страда от психично заболяване , което да му пречи правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти, вменяем е, с нормално интелектуално развитие, и към момента на
деянието не е бил в променено състояние на съзнанието по смисъла на чл.33 НК. Вещото
лице е посочило, че в конкретния случай се касае за инцидентна употреба на амфетамин.
При тази фактическа обстановка, правните изводи на СРС за довършено от
обективна и субективна страна престъпно деяние по чл. 354а, ал.3,т.1 от НК са правилни и
обосновани, и се споделят от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е направил анализ на целия наличен доказателствен
материал, като изрично е изложил мотиви кои от тях кредитира и защо. Обясненията на
подсъдимия, в частта, в която отрича да е извършил престъпното деяние, защото бил
извършил услуга на свой познат, са приети за защитна версия, която изцяло противоречи на
всички останали доказателства по делото. Обстойно са анализирани свидетелските
показания на двамата полицейски служители, както и показанията на св. Маринов, които са
в унисон с частичните самопризнанията на подсъдимия относно факта на придобиване и
държане на наркотичните вещества.
Първоинстанционния съд е обсъдил всички елементи на престъпния състав на
деянието по чл. 345а, ал.3, т.1 от Нк , както от обективна, така и от субективна страна.
Безспорно „изпълнителното деяние“ е довършено чрез осъществяване на
3
фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на подсъдимия. Същият е можел
да упражнява контрол спрямо тях и да извършва фактически действия с тях, без значение
дали е вършел услуга на когото и да било.
Подс. М. е съзнавал, че наркотичните вещества са в неговата фактическа власт.
Кокаинът и амфетаминът, спрямо които той е упражнявал това държане, са с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект при злоупотребата им и забраната за
приложението им в хуманната и ветеринарната медицина. Няма спор,че подсъдимият не е
притежавал разрешение за държането на тези наркотични вещества, а притежаването им е
забранено от закона.
От субективна страна деянието е извършено умишлено.
Следва да се посочи, че ПИС е изложил изключително подробни мотиви и
защо не приема възражението на защитата да е налице разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК,
която да води до привилегирован престъпен състав по чл. 354а, ал.5 от НК.
В конкретния случай частичното самопризнание и съдействие за разкриване на
обективната истина, не са достатъчни, за да се обоснове „маловажен случай“, а още по-
малко да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК.
Видно от наличните доказателства подс. М. не е в начална младежка възраст.
Към датата на деянието той е бил над тридесетгодишен и не може да се приеме, че е
действал лекомислено, поради липса на житейски опит. Нещо повече само месец след като е
било сключено Споразумение № 163/02.06.2020г. по НОХД № 321/20 г. по описа на СРС, с
което на подсъдимият е било определено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца и което е било отложено за изпитателен срок от три години, М. извършва ново
престъпление, и то тежко по смисъла на закона. Този факт сам по себе си освен, че
предполага прилагане на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, говори и за една по-висока
степен на обществена опасност на самия деец. В тази връзка само и единствено малкото
количество наркотични вещества намерено у подс. М. също не е достатъчно за
преквалификация на престъплението по чл. 354а, ал.5 от НК. Нещо повече, касае се до два
вида , забранени от закона, наркотици.
При индивидуализацията на наказанието СРС е отчел като отегчаващи вината
обстоятелства съдебното минало на подсъдимия, липсата на критичност към извършеното и
намерените два вида наркотични вещества. Като смекчаващи вината обстоятелства е приел
младата възраст, /която всъщност липсва като такава/ , направеното самопризнание
/което обхваща само обективната съставомерност на деянието, но не и виновно
поведение/ и ниската себестойност на наркотичните вещества. При наличието на тези
обстоятелства е наложил наказание към минимума, определен от законодателя, както по
отношение на наказанието „лишаване от свобода“, така и по отношение на наказанието
„глоба“ .
Така определеното наказание, според СсОС се явява по-скоро либерално, но
не е прекомерно завишено, както твърди защитата. Поради липса на протест, обаче, следва
4
да се приема за правилно по вид и размер.
В горния смисъл проверявания съдебен акт е правилен и обоснован, поради
което и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 48 от 05.10.2021 г., постановена по НОХД №
244/21 г. по описа на СРС, ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5