РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 616/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1.
Предявени са кумулативно обективно съединени
искове по чл. 224 и чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца Д. В.К. - С., упълномощила с приложено към
исковата молба пълномощно към Договор за правна защита и съдействие адв. И.М.
от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 7 и
8), за осъждането на ответника да ѝ заплати:
1.1.
обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за периода: 2015 - 2018 г. в
размер на 1 563,82 лв.;
1.2.
обезщетение за неспазено предизвестие чл. 220, ал. 1 от КТ, в размер на 470
лв.,
1.3.
законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху сбора от дължимите суми (2 033,82)
за периода от завеждането на исковата молба (20.12.2018 г.) до датата на
окончателното плащане;
1.4.1. пълно работно време по график, при сумирано
отчитане;
1.4.2. уговорено трудово възнаграждение в размер на
470 лв. - месечно.
1.5. По време на трудовото правоотношение се
наложило да ползва платен отпуск за бременност и раждане, както и отпуск за
отглеждане на малко дете. След като се върнала на работа, работодателят ѝ
връчил с куриер Заповед № 00465/08.12.2018 г. на основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ за прекратяването на трудовото ѝ правоотношение, считано от 08.12.2018
г. В акта на работодателят били декларирани следните дължими суми за
обезщетения по чл. 224 от КТ, както следва:
1.5.1.
за 2015 г. -
226.64 лв.
1.5.2.
за 2016 г. -
453.28 лв.
1.5.3.
за 2017 г. -
453.28 лв.
1.5.4.
за 2018 г. -
430.62 лв.
1.6.
Ищецът твърди,
че работодателят бил отказал да изплати тези суми, въпреки, че ги бил
декларирал като дължими. В заповедта не било отбелязано, че ѝ се дължи
едно брутно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие (от 30 дни) в размер на 470 лв. По време на изпълнение
на трудовите си задължения към работодателя си ищцата не била извършвала
нарушения и нямала налагани дисциплинарни наказания от него.
2.
Ответникът „Х.-Т.” ЕООД - в несъстоятелност не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
2.1.
От извършената
справка на интернет - страницата на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се
установява, че по отношение на ответника с Решение № 7 от 11.01.2019 г.
е открито производство по несъстоятелност. Назначен е временен синдик по чл.
630, ал. 1, т. 3 от ТЗ А.Н.Н..
2.2.
Синдикът А.Н.Н. на 27.05.2019 г. е подала становище, с което не взема
отношение по основателността на исковете.
2.3.
На 17.06.2019
г. в правомощията си като служебен синдик по чл. 657, ал. 8 от ТЗ е встъпил Б.
Л. Б., същият на 20.01.2020 г. е встъпил в длъжност като постоянен синдик.
2.4.
С Решение № 164 от 20.11.2019 г. ответник е обявен в несъстоятелност, прекратени са правомощия на органите му.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
3. На 13.11.2014 г. между страните е сключен Трудов договор № 5481/13.11.2014 г., като е уговорено основно трудово възн.граждение от 470 лв. (л. 4).
4. На 08.12.2018 г. н.ищеца е връчена Заповед № 00465/08.12.2018 г. (л. 5), с която трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В заповедта е посочено, че на лицето се дължат обезщетенията по т. 1.4.
5. Съгласно Писмо вх. № 2412/25.08.2019 г. на Фонд „Г.в.на р.и с.” към НОИ на ищеца не са изплащани суми от фонда (л. 42).
От
правн.страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
7. Съгласно чл. 637, ал. 1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания.
8. В конкретният случай става въпрос за трудов спор, не са налице данни вземанията да са приети от синдика или да са удовлетворени от Фонд „Г.в.на р.и с.”, поради което не са налице процесуални пречки за разглеждането на делото.
II.
По основателността
9. Вземанията по чл. 224 от КТ са признати от ответника в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
10. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя без предизвестие, поради което последния дължи на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ на ищеца обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
11. На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху сумите от завеждането на исковата молба.
12. С
оглед гореизложеното съдът намира, че исковете се явяват основателни.
Разноски
13. На осн. чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 750 лв.
14. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси за исковете, възлизащи на 112,55 лв.
15. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „Х.-Т.”
ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на ищеца Д. В.К., с ЕГН **********,
с посочен по делото адрес: ***, обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода: 2015 - 2018 г. в размер на 1
563,82 лв. (хиляда петстотин шестдесет и три лева и осемдесет и две
стотинки); обезщетение за неспазено
предизвестие, в размер на 470 лв. (четиристотин и седемдесет
лева); както и законната лихва върху
сбора от дължимите суми (2 033,82) за периода от завеждането на исковата
молба (20.12.2018 г.) до датата на окончателното плащане.
ОСЪЖДА ответника „Х.-Т.” ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК *****, да заплати на ищеца Д. В.К., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА ответника „Х.-Т.” ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК *****, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата от него част от държавната такса за разглеждането на делото, възлизаща на 112,55 лв. (сто и дванадесет лева и петдесет и пет стотинки), както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че таксата не бъде внесена в срок.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните, като връчването на ответника да се осъществи чрез синдиците Б. Л. Б., ***** и А.Н. ***, *****.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: