РЕШЕНИЕ
№ 8610
гр. София, 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110107453 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу
против В. Е. С., А. Ц. С. и М. В. С. след развило се заповедно производство по ч. гр.
дело № 55754/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът „Софийска вода” АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу В. Е. С., А. Ц. С. и М. В. С. за сумите от по
за всекиго от тях: 1219,35 BGN (хиляда двеста и деветнадесет лева и 35 стотинки),
представляваща потребена вода от длъжника за имот на адрес: гр. София, ж.к. за
периода от 13.07.2021 г. до 12.08.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
13.10.2022 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 24,39 BGN
(двадесет и четири лева и 39 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на
16,67 BGN (шестнадесет лева и 67 стотинки).
Длъжниците са депозирали в срок възражения срещу издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е
предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на ВиК услуги по договор при
общи условия за жилище с адрес: гр. София, . Твърди, че по откритата при
дружеството партида за периода от 13.07.2021 г. до 12.08.2021 г. са дължими суми за
потребление общо в размер на 3658,06 лв. Сочи, че в процесния период ответниците са
били съсобственици на имота при равни квоти, поради което претендира по 1/3 част от
дълга от всекиго от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
погасяването. Сочи, че ответниците са изгубили качеството си на потребители, считано
от 29.01.2021 г., когато са отчуждили чрез продажба процесния имот. Моли съда да
1
установи съществуването на претендираното вземане така, както е заявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран съвместен такъв от тримата
ответниците чрез адв. И. М.. Ответниците оспорват предявените искове, като твърдят,
че в процесния период не са имали качеството на потребители на ВиК услуги за
процесния имот, поради което не са били в облигационни отношения с ищеца. Сочат,
че имотът бил продаден от ответниците на 29.01.2021 г. /преди процесния период/, с
което са изгубили качеството си на потребители. Считат, че сумите са неправилно
изчислени и не отговарят на реално предоставените услуги. Сочат, че не е спазена
процедурата за отчитане на количествата на питейна вода и отведени и пречистени
отпадъчни води. Считат, че претендираната главница е формирана за стари
задължения, без да е конкретизиран обаче предходен период от ищеца, което намира и
за недопустимо поради факта, в случай на претендиране на суми за предходен период
/преди исковия/, то предявените установителни искове няма да съответстват на
издадената заповед за изпълнение. Правят възражение за погасяване на задълженията
поради изтекъл давностен срок в случай, че се касае за задължения преди процесния
период. Поради тези и останалите изложени съображения, молят предявените искове
да бъдат отхъврлени като неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. че
се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по договор за доставка на
ВиК услуги при общи условия, че ответникът има открита партида за доставка на вода
в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание
/договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Аналогична е
и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Според чл.8, ал.1 и ал.3 от посочената Наредба, получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане
за територията на гр.София. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им.
Служебно известен на съда е фактът, че Общите условия за получаване на ВиК
услугите са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, публикувани са
2
по надлежния ред, както и са поместени на интернет страницата на дружеството. При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален
договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от
ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Софийска вода” АД. В настоящия случай е безспорно,
че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 18.05.2023 г. без възражения от страните, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че ответниците са изгубили качеството си на
потребители на ВиК услуги, считано от 29.01.2021 г., когато са отчуждили чрез
продажба процесния имот. Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделения за
безспорен факт за доказан.
Това обстоятелство се установява и от приетата по делото справка за ответника М.
В. С., издадена от Служба по вписванията – София, от която се установява, че под № . е
вписано прехвърляне на собствеността на процесния имот чрез покупко-продажба,
като купувачи на имота са ответниците А. Ц. С. и М. В. С.. Под № г. е вписано
последващо прехвърляне собствеността на имота, като ответниците В. Е. С., А. Ц. С. и
М. В. С. са продавачи на същия.
Ищцовото дружество твърди, че ответниците са притежавали равни права в
съсобствеността /по 1/3 част/, но по делото не са представени доказателства за
установяването на този факт. Не се установява и в какво качество ответникът В. Е. С.
се явява продавач на имота, при положение, че няма данни същият да е придобил части
от него наред с останалите ответниците.
Това обстоятелство не се установява от едностранно съставената от ищеца
справка за задълженията към него и издадени дебитни известия, приложени по делото,
нито от заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза – вещите лица, по която са работили единствено въз основа на
едностранно съставени и предоставени от ответника частни документи (копия от
издадени фактури и карнети, справка-извлечение от сметка за начислени суми и
извършени плащания, и др.), които не са подписани от ответниците.
На следващо място съдът намира, че по делото не се установи В и К услугите в
претендираното количество действително да са били доставени и потребени в
процесния имот и процесния период. В тази връзка следва да се вземат предвид
констатациите, направени от вещите лице в приетата по делото комплексна съдебно
счетоводно-техническа експертиза. Посочено е от вещите лица, че за изготвянето на
експертното заключение е потърсено съдействие от страна на ищеца „Софийска вода"
АД, като към дружеството е отправено искане за представяне на относимите
документи, сред които: копия на издадени фактури, отнасящи се за исковия период,
копия от карнети за същия период и за същия абонат, справка за таксуван разход,
формирани задължения и извършени плащания, копия от протоколи от метрологични
проверки на общия и апартаментните водомери. Отразено е от вещите лица, че
приложените по делото копия от обобщителна таблица, дебитно известие и фактури са
нечетливи, поради което са отправили искане от ищцовото дружество за нови копия.
„Софийска вода" АД не е оказало съдействие на вещите лица, като не е предоставило
исканата информация за изготвяне на заключението. Въпреки това вещото лице по
техническата част на експертизата е достигнало до извод, че процесният период се
различава от периода, за който реално ищецът претендира заплащане на ВиК услуги.
Посочено е, че ищецът не е посочил начална и крайна дата на реално претендирания
период на потребление. Отчетено е, че приетите по делото фактури съдържат
префактурирани водни количества от минали периоди от време, неподредени
3
хронологически, като има повтарящи се периоди и периоди, които липсват. Посочено
е, че освен проблемът с разчитане на фактурите, липсата на систематичност в тях ги
прави неподлежащи на проверка. От едностраннно съставената от ответника обобщена
таблица единствено се установявало, че към 13.03.2015 г. показанието на водомера е 49
куб. м., а към 23.07.2021 г. то е 1321 куб. м.
От отразените в съдебно-счетоводната част на заключението изводи се
установява, че в представените фактури е отразена консумация на обща стойност
3658,06 лева, като вещото лице е отчело начален период на тази консумация 28.07.2014
г. и краен период 28.01.2021 г.
Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за компетентно и
обективно изготвено.
Следва да се посочи, че отчитането на показанията на водомерите се извършва от
служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като
клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г.,
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп
на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В настоящия случай по делото не се установява
спазване на описаната процедура за разпределение на количеството доставени В и К
услуги в процесния имот и определяне на дължимата от ответника цена, като ищецът
не е представил никакви доказателства за твърдяната доставка на ВиК услуги на
претендираната стойност през процесния период, макар и съдът да е дал указания в
този смисъл по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с определението от 30.03.2023 г. Следва да се
отбележи, че приетата по делото комплексна експертиза, в нейната съдебно-счетоводна
част, не може да установи дължимостта на претендираните за плащане от ответника
суми по партидата, тъй като вещото лице по нея е работило единствено въз основа на
изходящи от ищеца счетоводни документи (извлечение от дневници на продажби,
фактури и дебитни известия, и то, без да бъдат представени счетоводните документи в
пълнота, въпреки отправеното от вещите лица искане до ищцовото дружество).
Изходящите от ищцовото дружество счетоводни документи са едностранно съставени
от дружеството и не се ползват с материална доказателствена сила относно
констатираните в тях задължения, като заключението е посочило единствено дали в
счетоводството на ищцовото дружество са отразени претендираните суми, без да
съдържа изводи за реалното количество доставени услуги. Същевременно, по делото
липсват писмени (или други) доказателства, установяващи показанията на водомера
при реално извършени отчети в процесния имот през посочения период (от 13.07.2021
г. до 12.08.2021 г.), които да обуславят извод, че в жилището действително са
потребявани ВиК услуги в претендираните количества.
На последно място е необходимо да се отбележи, че предявеният иск за сумата от
по 1219,35 лева срещу всекиго от ответниците, представляваща цената на потребена
вода от ответника за процесния имот касае периода от 13.07.2021 г. до 12.08.2021 г.
Това е посоченият от „Софийска вода“ АД период и в т. 9 от депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съответно издадената заповед за
изпълнение от 27.10.2022 г. е за същия период. Установителният иск следва да
съответства на издадената заповед за изпълнение, като съдът е докладвал иска за
посочения период, срещу който доклад страните не са възразили. Когато се сочи
период, за който се претендират непогасени суми за потребени ВиК услуги, следва да
се посочи периодът на потребление, а не периодът на издаване на фактурите. За
процесния период от 13.07.2021 г. до 12.08.2021 г. не се установи в процесния имот да
4
са доставени каквито и да са ВиК услуги, още по-малко тяхната стойност да възлиза на
претендирания размер от общо 3568,06 лева. Освен това в процесния период
ответниците не са били собственици на процесния имот, респ. не са имали качеството
на потребители на ВиК услуги /факт, отделен за безспорен между страните/.
Вещото лице счетоводител е посочило, че съобразно представените по делото
фактури, процесната сума е начислена за период от 28.07.2014 г. до 28.01.2021 г.
/който не е процесният/, но е уточнено в заключението, че поради несистематизирането
на счетоводната информация, не може да се установи каква част от дълга за кой
конкретен период начислявана.
Ищецът в настоящото производство не е предявил кумулативно съединен
осъдителен иск за друг период, който да бъде разгледан наред с установителния.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
претенцията си, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Следва да се посочи, че ответниците са направили и възражение за погасяване на
част от задължението по давност, но доколкото съдът достигна до извод за
неоснователност на предявените искове, същото не следва да бъде разглеждано.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответниците.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. М. Г. от САК сумата от 1265,82 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответниците В. Е. С., А. Ц. С. и М. В. С. в исковото производство съобразно
предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС,
който за всекиго от ответниците е 421,94 лева.
На същото основание в полза на адв. И. М. следва да се присъди и сумата от 180
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответниците В. Е. С., А. Ц. С. и М. В. С. в заповедното
производство съобразно предвидения минимален размер по чл. 6, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдС, който за всекиго от ответниците е 60 лева, изхождайки от
предвидения размер съобразно редакцията към момента на провеждане на
производството по ч. гр. дело № 55754/2022 г. на СРС.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* срещу В. Е. С., ЕГН **********, А. Ц. С., ЕГН ********** и М. В. С., ЕГН
********** искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за установяване дължимостта на сумата от по 1219,35 лева за
всекиго от тях, представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на
адрес: гр. София, . за периода от 13.07.2021 г. до 12.08.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2022
г. по ч. гр. дело № 55754/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Софийска вода“ АД,
ЕИК ********* да заплати на адв. И. М. Г., ЕГН **********, член на САК, с адрес: гр.
5
София, ул. офис 204 сумата от 1265,82 лева адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците В. Е. С., А. Ц. С., и М. В. С.
в исковото производство и сумата от 180 лева адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6