№ 101
гр. Ловеч, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310102097 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Постъпила е искова молба от Х. С. Х. от гр. Ловеч, чрез адвокат С. Л., срещу Д. Д.
Т. и П. А. Т., граждани на В., в която се твърди, че ищецът Х. С. Х. е собственик на дворно
място в с. Д., с площ от 1700 кв.м, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда,
паянтови стопански постройки и други подобрения, съставляващо по регулационния план
на село Д. от 1926 г. парцел II – 302 в кв. 9 при граници: от две страни улици, М.В.Д.,
наследници на Н.Х. и наследници на И. Г. Х.. Посочва се, че имотът е придобит от
наследодателя на ищеца – С. Х. С., бивш жител на гр. Ловеч, починал на 04.12.1996 г., акт
за смърт № 0019/04.12.1996 г., съставен в с. Д., община Ловеч. След смъртта си, С. С.
оставил за свои наследници съпругата си П. Х. С. и сина си Х. С. Х. – единствен жив
наследник понастоящем. Имотът бил придобит на основание наследство, отказ от
наследство и давностно владение, като бил съставен Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 162/10.08.1992 г., том III, дело № 1323/1992 г. на Ловешкия районен съд.
Твърди се, че по силата на наследяване по закон, ищецът към настоящия момент е
единствен собственик на описания недвижим имот.
Посочва се, че актуалният статут на имота се установява от издадено удостоверение за
идентичност от 03.09.2021 г. на Община Ловеч, съгласно което урегулиран поземлен имот
II-302 в кв. 9 по действащия регулационен план на с. Д., одобрен със Заповед №
36/07.02.1926 г., описан в цитирания по-горе Нотариален акт № 162/10.08.1992 г., том III,
1
дело № 1323/1992 г. на ЛРС, е частично идентичен със северните 1700/1710 идеални части
от поземлен имот с идентификатор 20420.461.365 по КККР на с. Д., община Ловеч,
одобрени със Заповед РД-18-53/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Твърди се, че през месец август ищецът посетил имота си в с. Д. и с голяма изненада
установил, че се извършва ремонт на покрива на жилищната сграда в имота, както и че там
се намират неизвестни за него лица. Направил проучване и установил, че имотът му е
продаден на двама англичани – ответниците още през 2020 г. от неизвестно за него
юридическо лице, след което подал жалба в Прокуратурата за извършено престъпление –
имотна измама.
Посочва се, че видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том
V, рег.№ 557/2020 г. на Нотариус Н.Т., както и от приложената за изповядването на този
нотариален акт скица, издадена от СГКК – Ловеч, е допусната грешка от АГКК, по силата
на която имотът на ищеца е бил записан като собствен на друго лице – „Бългериън
Дивелъпмънтс“ ООД с вписан документ за собственост, който не съответства на
местоположението, границите и площта на собствения на ищеца имот. Тази грешка, според
ищеца, е станала причина нотариусът да изповяда сделката покупко-продажба, с която на
ответниците Д. Д. Т. и П. А. Т. е прехвърлено правото на собственост върху чужд имот,
който е собствен на ищеца, а не на продавача по сделката - „Бългериън Дивелъпмънтс“
ООД, което никога не е притежавало правото на собственост върху гореописания недвижим
имот и не може да прехвърли права, които не притежава. Уточнява се, че имотът, за който
това дружество притежава документ за собственост, отстои на повече от 1 км от процесния
имот, като за да сключи сделката от 2020 г., продавачът се е легитимирал като собственик с
Нотариален акт № 173, том I, рег.№ 482, дело № 63/2005 г. на Нотариус Н.Т., като няма
идентичност между вписания в този нотариален акт недвижим имот и собствения на ищеца
имот, който е описан в Нотариален акт № 127, том V, рег.№ 557/2020 г. на Нотариус Н.Т.,
т.е. в нотариалните актове от 2005 г. и от 2020 г. се твърди, че са описани различни имоти. В
този от 2005 г. бил описан поземлен имот пл.№ 365, за който е отреден парцел II в кв. 61 по
плана на с. Д. от 1926 г., с площ от 1900 кв.м, който е различен от собствения на ищеца
парцел II – 302 в кв. 9, с площ от 1700 кв.м по стария план на селото, като двата имота са и в
различни квартали. Идентичност имало единствено между собствения на ищеца имот,
описан в нотариалния акт от 1992 г. и процесния имот, което било видно от представеното
удостоверение за идентичност, като понастоящем ответниците били във владение на имота.
Посочва се още, че цялото движимо имущество на ищеца, което се е намирало в имота, е
изхвърлено навън и е престояло под дъждовете и атмосферните влияния, които са го
унищожили и повредили изцяло, като за ищеца не е ясно кой е отключил вратите на
собствения му имот и е предал владението върху него на двамата купувачи по сделката.
Въз основа на изложеното, ищецът счита, че има правен интерес да предяви иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, който предварително е обезпечил чрез налагане на възбрана върху
имота.
Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д. Д. Т.
2
и П. А. Т., че той е собственик на основание наследство, отказ от наследство и давностно
владение на поземлен имот с идентификатор 20420.461.365 по КККР на с. Д., община
Ловеч, област Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-53/24.09.2015 г., последно изменение на
КККР от 21.12.2020 г., адрес на поземления имот: с. Д., ***, с площ от 1710 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 365, при съседи: имоти
с идентификатори: 20420.461.364, 20420.461.754, 20420.461.362, 20420.461.749 и
20420.461.366, заедно с построените в него: двуетажна жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор 20420.461.365.1, със застроена площ 100 кв.м, едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор 20420.461.365.2, със застроена площ 13 кв.м, едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 20420.461.365.3, със застроена площ 9 кв.м и
едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 20420.461.365.4, със застроена площ 70
кв.м, както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху описания
имот.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат И. И.,
назначен за особен представител на ответниците, на основание чл. 48 ал. 2 от ГПК, с който е
изразено становище, че предявеният иск е неоснователен. Посочва, че действително
доверителите му, чрез своя пълномощник П. С. З., са сключили договор за покупко-
продажба на недвижим имот, находящ се в с. Д., заедно с построените в него жилищна и
селскостопански сгради, като при закупуването на имота са заплатили сумата 3000.00
паунда на продавача „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД. Счита, че дружеството – продавач е
доказало по безспорен начин правото си на собственост върху имота чрез Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот вх.№ 4717 от 25.07.2005 г., акт № 57, том XI, дело №
2217 по описа на Службата по вписванията – Ловеч, като продавачът е владеел имота в
продължение на 15 години. Моли, да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищецът лично и с процесуалния си представител адвокат Л.,
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като им се присъдят и направените
разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В пледоария по същество
процесуалният представител излага съображения, че искът е доказан, тъй като от събраните
доказателства се е установило, че поради допусната грешка в записа на кадастралния
регистър и неправилно отразяване на собственика, се е стигнало до продажба на чужд имот
в полза на ответниците, които обаче не са придобили право на собственост от продавач –
несобственик. В писмена защита на процесуалния представител са доразвити съображения
за основателност на претенцията, тъй като по делото са доказани всички предпоставки на
ревандикационния иск.
Ответниците се представляват от особения си представител адвокат И., който поддържа
становището си по отговора и моли да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключението на
съдебно-техническата експертиза, от данните по приложената преписка № 3332/2021 г. на
Районна прокуратура-Ловеч, както и от доводите и становищата на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
От Удостоверение за наследници изх.№ 3437/19.11.2020 г., издадено от Община Ловеч, е
видно, че С. Х. С. е починал на 04.12.1996 г. и оставил за свои наследници по закон: П. Х. С.
/съпруга/, починала на 03.05.2001 г., и ищецът Х. С. Х. /син/.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 162/10.08.1992 г., том III, дело №
1323/1992 г. на Ловешки нотариус, наследодателят на ищеца – С. Х. С. е бил признат за
собственик по давностно владение, наследство и отказ от наследство върху следния
недвижим имот, а именно: дворно място в с. Д., Ловешко, с пространство от 1700 кв.м, с
находящите се в него паянтова жилищна сграда, паянтови стопански постройки и други
подобрения, съставляващо по регулационния план на селото парцел II – 302 в кв. 9 при
граници: от две страни улици, М.В.Д., наследници на Н.Х. и наследници на И. Г. Х..
От приложеното Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх.№ 7007-
212-1/03.09.2021 г., издадено от Община Ловеч, се установява, че урегулиран поземлен имот
II-302 в кв. 9 по действащия регулационен план на с. Д., община Ловеч, одобрен със Заповед
№ 36/07.02.1926 г., описан в цитирания по-горе Нотариален акт за собственост №
162/10.08.1992 г., том III, дело № 1323/1992 г. на ЛРС, е частично идентичен със северните
1700/1710 идеални части от поземлен имот с идентификатор 20420.461.365 по кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Д., община Ловеч, одобрени със Заповед РД-
18-53/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
От приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том V, рег.
№ 5295, дело № 557/2020 г. на Нотариус Н.Т., с район на действие РС-Ловеч, се установява,
че на 03.12.2020 г., между „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД, от една страна, като продавач,
представлявано от пълномощник адв. Н.Ш. от АК-Пловдив, и от друга страна ответниците
Д. Д. Т. и П. А. Т., граждани на В., като купувачи, представлявани от пълномощника си П.
С. З.-Ц.а, е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът продава
на купувачите следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 20420.461.365 по
КККР на с. Д., община Ловеч, област Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-53/24.09.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот от: 03.11.2020 г., с административен адрес: с. Д., общ. Ловеч, обл. Ловеч, ***, с площ
на поземления имот: 1710 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 365, при
съседи: 20420.461.364, 20420.461.754, 20420.461.362, 20420.461.749 и 20420.461.366, ведно с
построените в имота: Сграда с идентификатор 20420.461.365.1, със застроена площ от 100
кв.м, брой етаж: 2, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, Сграда с
идентификатор 20420.461.365.2, със застроена площ от 13 кв.м, брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 20420.461.365.3, със
застроена площ от 9 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и Сграда
4
с идентификатор 20420.461.365.4, със застроена площ от 70 кв.м, брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, който имот съгласно предходен акт за собственост
е описан както следва: поземлен имот пл. № 365, за който е отреден парцел II в квартал 61
по плана на с. Д., община Ловеч, с неуредени регулационни отношения, с площ от 1900 кв.м,
при граници: изток – ПИ пл.№ 364 /парцел III/, кв. 61, юг и север – улици, запад – ПИ пл.№
366 /парцел I/, заедно с построените в него къща и стопански постройки, общо за сумата от
3000 паунда, която сума е заплатена от купувачите на продавача преди подписване на
договора.
Видно от описаните в края на нотариалния акт документи за сключване на сделката,
продавачът „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД се е легитимирал като собственик на имота,
предмет на продажбата, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173,
том I, рег.№ 482, дело № 63/25.07.2005 г. на Нотариус Н.Т., от който е видно, че на
25.07.2005 г. дружеството „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД е придобило чрез покупко-
продажба следния недвижим имот в с. Д.: поземлен имот пл. № 365, за който е отреден
парцел II в квартал 61 по плана на с. Д., с неуредени регулационни отношения, с площ от
1900 кв.м, при граници: изток – ПИ пл.№ 364 /парцел III/, кв. 61, юг и север – улици, запад –
ПИ пл.№ 366 /парцел I/, заедно с построените в него къща и стопански постройки.
От данните по приложената преписка № 3332/2021 г. на Районна прокуратура /РП/ - Ловеч
се установява, че през месец април 2021 г., ищецът е подал сигнал до РУ на МВР – Ловеч,
затова, че на 23.04.2021 г., когато отишъл до къщата си в с. Д., ***, установил, че всичката
покъщнина е изхвърлена на двора, сменен е целия покрив с нов и подменен покрива на
гаража, без да е наемал майстори и не е давал разрешение да му се влиза в къщата и да се
извършват ремонтни дейности.
През месец август 2021 г. е подадена жалба до РП – Ловеч и от ответницата Д. Д. Т., в която
е посочила, че на 03.12.2020 г., със съпруга й са закупили къща в с. Д., която са намерили по
интернет в български сайт. При покупката упълномощили П. З. да ги представлява.
Адвокатът на продавача им изпратил скица и адреса на имота, а след това от полицията се
снабдила и с лична карта, в която като адрес е посочен адресът на имота в с. Д., ***. Имотът
огледали чрез навигация и не предполагали, че може да е на друг собственик. Преценили, че
покривите се нуждаят от ремонт и по интернет намерили майстор, с който се уговорили да
извърши ремонт на основния покрив, покрива на гаража и стените. Впоследствие П. З. им
изпратила съобщение, че има проблем с къщата и ще ходи в полицията. Когато ответниците
си дошли на 31.07.2021 г. в с. Д., видели, че има бележка, че токът в имота е прекъснат и
никой да не влиза, докато не се разбере кой е собственик на имота.
От приложеното в преписката на РП-Ловеч удостоверение за идентичност изх.№ 24-00-
1122-6/13.10.2021 г. на Община Ловеч, е видно, че урегулиран поземлен имот II-365 в кв. 61
по действащия регулационен план на с. Д., одобрен със Заповед № 36/07.02.1926 г., описан в
точка № 1 от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173/25.07.2005 г.,
том I, рег.№ 482, дело № 63/2005 г. на Нотариус Н.Т., е идентичен с поземлен имот с
идентификатор № 20420.461.589 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д.,
5
одобрени със Заповед № РД-18-53/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Видно от приложено в същата преписка писмо изх.№ 24-00-1122-5/13.10.2021 г. на Община
Ловеч, горепосоченият поземлен имот с идентификатор № 20420.461.589 се намира на
административен адрес: с. Д., ***, и е собственост на „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД,
съгласно нотариалния акт за покупко-продажба от 25.07.2005 г., а процесният поземлен
имот с идентификатор № 20420.461.365 се намира на административен адрес: с. Д., ***, и
фигурира като собственост на Д. Д. Т. и П. А. Т., съгласно нотариалния акт за покупко-
продажба от 03.12.2020 г.
Установява се, че преписката на РП-Ловеч е приключила с постановление на прокурор от
13.01.2022 г., с което е прекратено образуваното досъдебно производство № 394/2021 г. по
описа на РУ на МВР-Ловеч, влязло в сила, поради липса на доказателства за осъществен
състав на престъпление, в частност по чл. 209 от НК, а именно конкретно лице да е въведено
в заблуждение с цел набавяне на имотна облага.
По искане на ищеца, по делото са разпитани като свидетели Д. Г. В. – Кметски
наместник на с. Д., К. В. Ц. – младши полицейски инспектор, обслужващ района на с. Д., и
П. С. З.-Ц.а, която е била пълномощник на ответниците – купувачи при сключване на
сделката покупко-продажба на имота.
Свидетелката В. заяви, че знае имота на ищеца в с. Д., като имотът се намира на ул.
„Деветашка пещера“, на 200-300 метра от центъра на селото. В имота има къща и
постройки. Знае, че през 2021 г. в имота се извършвал ремонт на покрива на къщата, като
минавайки оттам, е видяла, че се сменя покрива, пред къщата имало строителни материали,
а вътре в двора имало камара от изнесени лични вещи. Виждала е и майстори, а от хората в
селото разбрала, че къщата е продадена на англичани. Ищецът живеел в гр. Ловеч и много
рядко си идвал в селото. Когато случайно се обадила на дъщерята на ищеца по друг повод,
свидетелката й споменала за направения ремонт, при което дъщеря му казала, че не са
правили нищо и не са продавали къщата. След това идвали полицаи, но тогава нямало
майстори и имотът бил заключен. Не е виждала англичани в къщата на Х..
Свидетелят Ц. заяви, че един ден, отивайки по служба в с. Д., видял непознати лица в
центъра на селото и при извършената проверка на самоличността им, те му заявили, че са
работници и правят ремонт на покрива на къща, закупена от англичани. Къщата се намирала
на централната улица. Отвън на улицата пред къщата забелязал, че има строителни
материали, цигли, дървета и др. Впоследствие, след като ремонтът приключил, знае, че е
имало подадена жалба и образувана преписка по случая, тъй като е станала грешка с имота,
че е извършван ремонт, а не е продаден на англичани.
От показанията на свидетелката З. се установи, че познава ответниците и тъй като тя
е учител по английски език и преводач, те я помолили да закупи от тяхно име имот в с. Д., за
което й предоставили пълномощно. Виждала е ответниците когато са подписали
пълномощното при нотариуса, а след това поддържали кореспонденция чрез социалната
мрежа „Фейсбук“. Общувала и с адвокат от Пловдив, който бил пълномощник на продавача,
6
но не са ходили на място да видят имота. След сделката, ответниците й писали, че от страна
на продавача са им казали, че могат да разбият катинара в имота и да влязат. Впоследствие,
свидетелката била извикана в полицията и е давала обяснения, тъй като ответниците са
извършили ремонт на покрива на къщата, а имало подадена жалба от мъж, който твърдял, че
това е неговата къща. Той не е бил в имота известно време и когато отишъл, го намерил с
нови ключалки, ремонтиран покрив и багажа му бил изхвърлен отвън. Свидетелката
съобщила тези факти на ответницата чрез съобщение по месинджър, при което тя била
учудена и питала какво да прави, а след това не са комуникирали.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещо лице – геодезист, се установява, че процесният имот с идентификатор №
20420.461.365 по КККР на с. Д., община Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-53/24.09.2015 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, е идентичен с УПИ II-302 в кв. 9 по действащия
регулационен план на с. Д., одобрен със заповед № 36/07.02.1926 г., описан в Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 162/10.08.1992 г., том III, дело № 1323/1992 г. на
Ловешки нотариус, т.е. с имота, собственост на наследодателя на ищеца – С. Х. С..
От заключението се установява още, че процесният имот с идентификатор №
20420.461.365 по КККР на с. Д. не е идентичен с поземлен имот с пл. № 365, за който е
отреден парцел II в квартал 61 по плана на селото, с площ от 1900 кв.м, описан в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173, том I, рег.№ 482, дело № 63/2005 г. на
Нотариус Н.Т.. Вещото лице е констатирало, че по КККР на с. Д., този имот, описан в
посочения нотариален акт № 173 от 2005 г., е идентичен с имот с идентификатор №
20420.461.589 с площ от 1979 кв.метра. Същият се намира на ***, на 530 м. от центъра на
селото в североизточна посока и на около 250 м. от процесния имот № 20420.461.365, който
се намира на ***, на около 170 м. от центъра на селото в източна посока.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с ревандикационен иск
с правно основание чл. 108 от ЗС относно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
20420.461.365 по КККР на с. Д., общ. Ловеч, обл. Ловеч, ***, заедно с построените в имота
четири сгради.
Искът по чл. 108 от ЗС винаги предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1/
че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2/ че вещта се намира във владение или
държане на ответника и 3/ че ответникът владее или държи вещта без основание.
В подкрепа наличието на първата предпоставка ищецът се легитимира като собственик въз
основа на наследствено правоприемство от своя баща С. Х. С., починал на 04.12.1996 г.,
който е бил признат за собственик на имота по наследство, отказ от наследство и давностно
владение с Нотариален акт за собственост № 162/10.08.1992 г., том III, дело № 1323/1992 г.
на Ловешки нотариус.
Няма данни за промяна в собствеността на процесния имот до момента на сключения
договор за продажба по Нотариален акт № 127, том V, рег.№ 5295, дело № 557/2020 г., от
който се установи, че „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД, като продавач, е продал имота на
7
ответниците - купувачи Д. Д. Т. и П. А. Т.. Дружеството – продавач обаче не е притежавало
право на собственост върху имота. Както се установи от обсъдените по-горе удостоверения
за идентичност, издадени от Община – Ловеч, а също и от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно
изготвено, продаденият имот с идентификатор № 20420.461.365 е идентичен с притежавания
от наследодателя на ищеца поземлен имот II-302 в кв. 9 по действащия регулационен план
на с. Д. от 1926 г., описан в Нотариален акт за собственост № 162/10.08.1992 г., том III, дело
№ 1323/1992 г. на Ловешки нотариус. Установи се също, че дружеството – продавач, за да
сключи процесната сделка продажба, се е легитимирало с Нотариален акт № 173, том I, рег.
№ 482, дело № 63/25.07.2005 г. на Нотариус Н.Т., по силата на който се явява собственик на
имот, който не е идентичен с процесния, а е идентичен с поземлен имот с идентификатор №
20420.461.589, намиращ се на ***, на около 250 метра от процесния имот с идентификатор
№ 20420.461.365, намиращ се на ***. Следователно, притежаваният от ищеца имот с
идентификатор № 20420.461.365 е бил прехвърлен на ответниците от несобственик -
„Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД.
Следва да се отбележи обаче, че сключената сделка – продажба, с предмет процесния имот,
не е породила целения вещно-правен транслативен ефект, т.е. купувачите – ответници не са
придобили право на собственост върху имота, тъй като със закупуването му от продавач –
несобственик, тази сделка за продажба на чужд имот, макар и да не е нищожна, не
прехвърля вещни права. Според трайната съдебна практика, на действителния собственик са
непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез
валидна правна сделка, но от несобственик, като тук намира приложение принципът, че
никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава.
С оглед на изложеното и след като сключената прехвърлителна сделка относно имота не е
породила вещно-правни последици, ищецът е останал негов собственик, което обосновава
извод за наличие на първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
Относно втората и третата предпоставка за основателност на предявения иск –
имотът да е във владение на ответниците без основание, съдът счита, че от събраните
доказателства се установи наличието и на тези предпоставки.
От показанията на всички разпитани свидетели, които се съобразяват от съда като
последователни и безпротиворечиви, подкрепящи се и от признанието на ответницата в
жалбата й пред държавен орган за възложения ремонт в имота, макар и със съпруга й да не
са предполагали, че е на друг собственик, се налага извода, че процесният имот се намира
във владение на ответниците, което те са започнали да упражняват чрез трети лица –
строителни работници, възлагайки им извършването на ремонт, смяна на ключалките и
изхвърляне на лични вещи на ищеца. Това владение обаче е без основание, тъй като, както
се установи, прехвърлителната сделка, от която черпят права ответниците, не е породила
целените вещно-правни последици.
Следователно, налице са и втората и третата предпоставка за уважаване на
ревандикационния иск, а именно ответниците владеят спорния имот без правно основание.
8
По изложените съображения, предвид установеното наличие на трите кумулативно дадени
предпоставки на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС, съдът счита, че същият е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ищецът е
собственик на описания в исковата молба недвижим имот, а ответниците бъдат осъдени да
му предадат владението върху имота.
При такъв изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно: 68.70 лева – държавна такса за предявения
иск, 600.00 лева – възнаграждение за особен представител, 10.00 лева – такса за съдебни
удостоверения, 20.00 лева – такса за публикация в Държавен вестник, 200.00 лева – депозит
за съдебно-техническа експертиза, 10.00 лева – такса за вписване на исковата молба, 35.00
лева – депозит за свидетели и 660.00 лева – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение,
или общо разноски: 1603.70 лева. Искането в частта на разноските за присъждане и на 20.00
лева – такси за данъчна оценка следва да се отхвърли, тъй като същите нямат характер на
разноски по производството по смисъла на чл. 78 ал. 1 от ГПК.
На адвокат И. И. от ЛАК следва да се изплати сумата 600.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Д. Д. Т.,
родена на *** г., и П. А. Т., роден на *** г., граждани на В., с адрес в Република България
по разрешение за пребиваване: с. Д., общ. Ловеч, обл. Ловеч, ***, че Х. С. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, е собственик на основание наследство, отказ от
наследство и давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20420.461.365 по
КККР на с. Д., община Ловеч, област Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-53/24.09.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР от 21.12.2020 г., адрес на
поземления имот: с. Д., ***, с площ от 1710 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 365, при съседи: имоти с идентификатори:
20420.461.364, 20420.461.754, 20420.461.362, 20420.461.749 и 20420.461.366, заедно с
построените в него: двуетажна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор
20420.461.365.1, със застроена площ 100 кв.м, едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор 20420.461.365.2, със застроена площ 13 кв.м, едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор 20420.461.365.3, със застроена площ 9 кв.м, и едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 20420.461.365.4, със застроена площ 70 кв.м, и
ОСЪЖДА Д. Д. Т. и П. А. Т., с горните данни, да предадат владението върху описания
имот на Х. С. Х., с горните данни.
9
ОСЪЖДА Д. Д. Т., родена на *** г., и П. А. Т., роден на *** г., граждани на В., с
адрес по разрешение за пребиваване: с. Д., общ. Ловеч, обл. Ловеч, ***, да заплатят на Х. С.
Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 1603.70 лв. /хиляда шестстотин и три
лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
искането на Х. С. Х. в частта на разноските за присъждане на сумата 20.00 лева – такси за
данъчна оценка.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат И. И. от ЛАК сумата 600.00 лв. /шестстотин лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на Д. Д. Т. и П. А. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 115 ал. 2 от ЗС, дава на ищеца шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за отбелязване на същото в Службата по вписванията - гр. Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10