№ 240
гр. ВТ, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВТ в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Д.а
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение 437/08.04.2021г., постановено по гр.д.№2702/2020г. по описа на РС – ВТ,
е отхвърлен иска на ЗАД „БВИГ“ АД със седалище гр.С., с ЕИК .., срещу Община ВТ за
сумата от 182,32лв. главница, представляваща изплатено обезщетение по щета №.. за л.а.
„М“ с рег.№.. след настъпило ПТП на 16.06.2020г. в гр.ВТ, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на иска – 10.11.2020г. до окончателното изплащане, като
неоснователен, както и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 200лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Против първоинстанционното съдебно решение в срока по чл.259 ал.1 ГПК е
постъпила въззивна жалба от ищеца по делото ЗАД „БВИГ“ със седалище гр.С., чрез
пълномощника му адв.П.А. – АК – П., с която го обжалва изцяло с оплаквания за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Изложени са съображения, въз основа на които
въззивникът не споделя извода на първоинстанционният съд за недоказаност на щетите по
автомобила и причинно – следствената връзка между уврежданията на автомобила и
реализирания деликт на 16.06.2020г. Твърди се, че при правилно установена фактическа
обстановка по делото, първостепенният съд е извел неправилни изводи, в противоречие със
закона и събраните по делото доказателства. След извършен в жалбата анализ на събраните
по делото доказателства въззивникът излага, че по делото категорично е установено и
доказано, че уврежданията по застрахования автомобил са били по предна дясна гума и
задна лява гума. Оспорва извода на първоинстанционният съд за наблюдавани разлики
между описанието на мястото на ПТП, като несъобразен със събраните по делото
1
доказателства, в т.ч. приета САвТЕ. Във връзка с наведеното с писмения отговор на ИМ от
ответника възражение, че водачът на лекия автомобил е следвало да съобразява скоростта си
на движение съобразно пътната обстановка, което е негово задължение съгласно чл.20 ал.2
ЗДвП, посочва, че необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
отмени изцяло обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло
предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника Община ВТ, чрез пълномощника му Ст. ЮК В. , с който
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ.
обжалваното решение потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за въззивното производство /за ЮК възнаграждение/.
В СЗ въззивникът ЗАД „БВИГ“ със седалище гр.С., чрез пълномощника му адв.П.А.
– АК – П., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на наведените с нея
основания. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна Община ВТ, чрез пълномощника си Ст. ЮК Ст. В., оспорва
въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното решение потвърдено
изцяло. Претендира разноски за ЮК възнаграждение за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – ВТ е бил предявен от ЗАД
„БВИГ“ със седалище гр.С., чрез адв.А. – АК – П., против Община ВТ регресен осъдителен
иск с правно основание чл.410 ал.1 т.1 КЗ вр. чл.49 ал.1 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от
182,32 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №.. /или
2
референтен №51-06010-01172/20/ по описа на ЗАД „БВИГ“, за причинени имуществени
вреди на застрахован лек автомобил марка „М“, модел „С220“, с рег.№.., на основание
застрахователна полица №., ведно с акцосерна претенция за законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 10.11.2020г. до окончателното й
изплащане.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът Община ВТ,
представлявана от инж.Д.П. – Кмет, заема становище за процесуална допустимост, но
неоснователност и недоказаност на предявеният регресен иск, който моли да бъде отхвърлен
изцяло. Твърди, че не са налице всички кумулативно изискуеми елементи, пораждащи
суброгационното право на ищеца, съгласно чл.410 ал.1 КЗ, което обуславя отхвърляне на
предявеният иск. Твърди, че за настъпването на твърдяното произшествие - ПТП /деликт/
ищецът не ангажира необходими и относими доказателствени средства. Сочи, че в
процесният случай липсва Протокол за ПТП, който да удостовери по надлежен ред
обстоятелствата около процесния инцидент – ПТП по описания от ищеца начин. Твърди, че
по повод на предявената от ищеца регресна претенция са извършени проверки на място от
специалисти към Дирекция „Строителство и устройство на територията“ при ответната
Община, които са установили, че нито към датата на твърдяното ПТП – 16.06.2020г., нито
към настоящият момент съществуват пътни неравности, нарушения на асфалтовата
настилка, отрязани участъци и/или следи от наличието на предишни такива, констатациите
от които са обективирани писмено, съответно – визуализирани посредством цветни снимки
от 13.08.2020г. и извадка от Google maps от м. октомври 2019г. Релевира евентуално
възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
застрахования лек автомобил, поради нарушаване на чл.20 ал.2 ЗДвП, който, при
съобразяване с нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП, е следвало да се придвижва със съответна на
състоянието на пътното платно скорост /при наличие на твърдение за съществувала
неравност/, за да бъде в състояние да спре или преодолее препятствието без да нанася
поражения върху превозното средство.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен
материал, са следните:
На 14.04.2020г. е сключен между Д.К.Г., в качеството му на
застрахован/застраховащ, и ищеца по делото – ЗАД „БВИГ“ е сключен договор за
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, по силата на който е застрахован за
всички рискове по раздел „Каско“, клауза „Пълно Каско“, собствения на застрахования л.а.
марка „М“, модел „С220“, с рег.№.., със срок на действие на застраховката - от 00,00ч. на
14.04.2020г. до 23,59ч. на 13.04.2021г., обективиран в застрахователна полица №.
На 19.06.2020г. застрахованият Д.К.Г. е подал до застрахователя – ищец Заявление
№51-06010-01172/20 за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена с ищеца
застраховка „Каско със застрахователна полица №., с което е заявил, че по време на
действие на сключената застраховка, а именно на 16.06.2020г., в гр.ВТ, ул.“В.Б.“, пред
входа на ПМГ „Васил Друмев“, по време на движение с управлявания от него л.а. „М“,
3
модел „С220“, с рег.№.., участък от пътя бил нарязан, поради ремонт на ВиК, и
преминавайки през него в ръба на асфалта се увредила предна дясна гума, а със задна дясна
гума л.а. е преминал през остър камък от насипаните, с което се увредила гумата. В
посоченото заявление от 19.06.2020г. до застрахователя, в зона на повредите, като увредени
застрахования е отбелязал предна дясна и задна лява гуми, както и е начертал схема на
реализираното ПТП, при която увредения л.а. при движение от юг към изток след десен
завой на няколко метра от кръстовище попада в дупка на платното за движение. Мястото на
процесно ПТП не е било посетено от органите на МВР и Протокол за ПТП не е съставен,
съгласно действащата нормативна уредба. Съгласно т.6 вр. т.6.3 от Глава III „Изплащане на
обезщетение при частични повреди“ от ОУ по застраховка Каско Стандарт, неразделна част
от сключения договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ под формата
на застрахователна полица №., при щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние,
когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават
мястото на събитието или е издаден документ от компетентните органи: на базата на
декларативни показания на водача; с констативен характер и не води до процесуално
следствени действия и/или административна санкция, застрахователят обезщетява по т.6.3
от ОУ – за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите
когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното
платно, до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата
след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования
или упълномощения водач на МПС. В съответствие с т.6.3 от ОУ към сключения между
ищеца и застрахования процесен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ към заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от 19.06.2020г. е
представена и Декларация от И.К.Г., брат на застрахования, свидетел на процесното ПТП на
16.06.2020г., с която същият декларира, че на 16.06.2020г. е присъствал на ПТП, настъпило
в гр.ВТ, ул.“В.Б.“, пред входа на ПМГ „Васил Друмев“, с участието на застрахованото при
ищеца МПС „М“, модел „С 220“ с ДК №.., което е настъпило при следните обстоятелства:
движили се по пътя, който бил нарязан, поради ВиК проблем, и при преминаване през
участъка предна дясна гума се спукала в ръба на асфалта, а задна лява се спукала в остър
камък от насипаните. Представена е и Декларация от застрахования Д.К.Г. за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, в която, макар и при описанието на
механизма на ПТП да е посочено, че са увредени предна дясна и задна дясна гуми, в
заключение като материални щети са посочени: предна дясна и задна лява гума. По повод
подаденото от застрахования Д.К.Г. заявление от 19.06.2020г. за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ при
застрахователя – ищец е образувана преписка по щета №../ или референтен №51-06010-
01172/20/, в Опис на претенция по която от 19.06.2020г. са описани като претендирани да са
увредени предна дясна и задна лява гуми на процесния л.а., който опис съдържа и подписа
на застрахования. С доклад по щета №.. е определено от застрахователя за изплащане на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 182,32лв.
С преводно нареждане за кредитен превод от 24.06.2020г., застрахователят – ищец е
4
заплатил на застрахования Д.К.Г. застрахователно обезщетение за увредения л.а. М С220 с
рег.№.., в размер на 182,32лв.
С регресна покана с изх. №04203/29.07.2020г. по щета №.. застрахователят – ищец, на
основание чл.410 ал.1 т.1 КЗ, е поканил ответната Община ВТ да му възстанови сумата от
182,32лв., представляваща изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение.
Регресната покана е връчена на ответника на 04.08.2020г., като извънсъдебно не е
последвало плащане.
В първоинстанционното производство са приети като писмени доказателства
Становища от 14.08.2020г. и от 26.11.2020г., двете от В. Д., мл. експерт отдел „ТИ“ до
Директора на Дирекция „ПОУС“ в ответната Община, във връзка с връчената на Община ВТ
от ищеца регресна покана, според които при направен оглед пред входа на ПМГ „Васил
Друмев“ гр.ВТ, на асфалтовата настилка на ул.“В.Б.“ не се наблюдават частични
разрушения и деформация /дупка/, в т.ч. и от ВиК аварии, които да са предпоставка за ПТП.
Констатациите от извършените огледи на процесния участък – гр.ВТ, ул.“В.Б.“, пред входа
на ПМГ „Васил Друмев“, от служители на Община ВТ са обективирани писмено, съответно
– визуализирани посредством представени по делото от ответника цветни снимки от
13.08.2020г. /след датата на ПТП/ и извадка от Google maps от м. октомври 2019г. /преди
датата на процесно ПТП/.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства по почин на
ищеца чрез разпит в качеството на свидетел на застрахования Д.К.Г., както и е изслушана
САвТЕ.
От свидетелските показания на Д. Г., преценени по реда на чл.172 ГПК, но които
съдът кредитира като обективно дадени, доколкото свидетелят е очевидец, участник в ПТП
и възпроизвежда свои преки, непосредствени възприятия, доколкото и кореспондират на
останалите събрани по делото писмени доказателства и САвТЕ, се установява, че свидетелят
има няколко идентични произшествия с процесния л.а. М С220 с рег.№.., че до
Математическа гимназия имало една голяма дупка, било пролетта, но не помни кога, и при
преминаване през тази дупка не успял да намали и деформирал предна дясна и лява гума на
л.а., това било на улицата между Математическа гимназия и едно заведение. Св.Г. уточнява,
че след като завил, дупката била на 4-5 метра след кръстовището и при преминаването през
нея повредил двете си гуми на колата, пътят бил сух, през светлата част от денонощието, но
имало насипани камъни, очевидно имало по-мащабен ремонт, за размери на дупката не
може да каже, движел се отдолу нагоре и направил десен завой; движел се по посока
светофара на Пожарната към посока Стадиона и направил десен завой, където попаднал в
дупка. Свидетелят Г. посочва, че няма спомен да е имало обозначение на пътното платно,
което да указва, че участъкът е в ремонт или има препятствие. Посочва, че тогава с него бил
брат му – И.К.. Според св.Д. Г., същият се е движел със скорост нормална, за да вземе
нормален завой – с около 20 км/ч., видял дупката в последния момент и не можал да я
заобиколи; след като попаднал в дупката, спрял и установил повреда по двете гуми, обадил
5
се на приятел и сменили гумите. Свидетелят Г. няма спомен за вида на дупката и къде на
пътното платно била разположена.
От писменото заключение на ВЛ по САвТЕ, изслушана в първоинстанционното
производство се установява, че по посоката на движение на процесния лек автомобил има
седи от СМР, за които в експертизата се съдържа снимков материал. САвТЕ изяснява
механизма на процесното ПТП по следния начин: при движение на л.а. М С220 с рег.№.., в
посока от юг към изток по платното за движение на кръстовище с ул.“С.“ към улица „В.Б.“,
до ПМГ в гр.ВТ, водачът Г. с управлявания от него л.а. попада в необезопасена, поради
СМР, неравност върху асфалтовото покритие, като в резултат на попадането на л.а. в тази
неравност е настъпил удар с предно дясно и задно ляво колело и така в резултат на удара са
нанесени щети на автомобила. Видно от САвТЕ, от удара на л.а. М, предна дясна и задна
лява гума са деформирани. Видно от САвТЕ, необезопасената неравност, като опасност на
пътя под нивото на асфалтовото покритие, създава условия за ограничаване на видимостта
под тази равнина, откъдето може да бъде направен извод, че водачът няма обективна
възможност да възприеме повредата навреме. ВЛ по САвТЕ заключава, че причината за
ПТП от експлоатационно – техническа гледна точка е преминаването на автомобила пред
необезопасена и необозначена неравност на платното за движение, в резултат на което
могат да настъпят вреди по автомобила при движение върху асфалтовото покритие. Според
ВЛ по САвТЕ, е възможно щетите по увредения автомобил да възникнат по начина, описан
в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и декларация за настъпване на
застрахователно събитие и същите са в причинна връзка с реализираното произшествие.
Видно от САвТЕ, вследствие на ПТП са настъпили деформации и разрушения основно по
гумите /предна дясна и задна лява гума/, като пазарната стойност на щетите към датата на
ПТП -16.06.2020г. на л.а. М С 220 с рег.№.., представляваща сбор на стойностите на
вложените за възстановяване части, консумативи и труд, е в исковия размер от 182,32лв.
Изслушано в СЗ пред РС ВЛ по САвТЕ заключава, че съгласно приложените
документи по делото, ПТП е настъпило пред ПМГ гр.ВТ и това, че е написано „пред входа
на ПМГ“ не означава, че не може да е по-вляво или по-вдясно. ВЛ по САвТЕ посочва, че в
скица по делото е посочено символично движение на л.а. от юг към изток, където веднага на
ул.“С.“ ВЛ е забелязал и е фотографирал една снимка, където има следи от извършени СМР
и ВЛ приема, че там е възможно да е настъпило ПТП, което при всички случаи пак е пред
ПМГ; посочва, че по делото не е споменато пред кой вход на сградата или пред оградата е
настъпило ПТП, и ВЛ стъпва върху следата за извършени СМР на улицата, която е
успоредна на оградата на ПМГ – ул.“В.Б.“.
Във въззивното производство не са събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Регресният иск с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ вр.
чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
6
изцяло.
Доколкото процесното ПТП е реализирано на 16.06.2020г., т.е при действието на
действащият КЗ, в сила от 01.01.2016г., искът намира правното си основание в нормата на
чл.410 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, като уважаването му е свързано с
установяване кумулативната наличност на следните предпоставки: наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото застраховано лице и
застрахователното дружество /ищец/; заплащане на обезщетението от застрахователя на
увреденото лице; предпоставките по чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника, а именно настъпването на
твърдените имуществени вреди в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие, за които отговаря ответната АПИ като възложител на работа в
хипотезата на чл.49 от ЗЗД, във връзка с неизпълнение на нормативните й задължения по
чл.31 от ЗП, чл.167 ал.1 от ЗДвП и чл.48 т.2 б."а" от ППЗП за осъществяване дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища.
В процесният случай безспорно по делото се установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка "Булстрад Каско
Стандарт" между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения л.а.
„М“, модел „С220“ с рег.№.., възникнало от сключен между тях застрахователен договор
под формата на застрахователна полица №. След съвкупна преценка на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и изслушана САвТЕ, безспорно се установи,
че в рамките на срока на действие на процесния застрахователен договор по сключената
застраховка "Булстрад Каско Стандарт", на 16.06.2020г. е реализирано процесното
застрахователно събитие - ПТП по описаният в ИМ механизъм, установен и от САвТЕ, при
което при движение на застрахования в ищцовото застрахователно дружество л.а. „М“,
модел С 220, с рег.№.., в посока от юг към изток по платното за движение на кръстовище с
ул.“С.“ към улица „В.Б.“ до ПМГ в гр.ВТ, водачът му Д.К.Г. попада с управлявания от него
л.а. в необезопасена и несигнализирана, поради СМР, неравност върху асфалтовото
покритие /на 4-5 метра след кръстовището/, като в резултат на попадането на л.а. в тази
неравност е настъпил удар с предно дясно и задно ляво колело, в резултат на което ПТП са
нанесени имуществени вреди на л.а. – увредени предна дясна и задна лява гуми, като
пазарната стойност на имуществената вреда към датата на ПТП, видно от САвТЕ, е в
исковия размер от 182,32лв.
Възражението на ответника за недоказаност по делото, че към датата на ПТП на
мястото на ПТП не е съществувала пътна неравност е неоснователно и недоказано, като се
опровергава от събраните по делото доказателства по почин на ищеца. На първо място,
фактът, че имуществените вреди по застрахования при ищеца л.а. са причинени в резултат
на настъпило ПТП на 16.06.2020г. по описания в ИМ и установен по делото механизъм –
чрез попадане на увредения застрахован л.а. в несигнализирана и необезопасена пътна
неравност /дупка/ на общински път в гр.ВТ, ул.“В.Б.“ пред ПМГ гр.ВТ се установява
еднозначно от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства по
7
почин на ищеца, така и кореспондиращите им гласни доказателства чрез разпита на
увреденото застраховано лице в качеството на свидетел, както и от изслушаната САвТЕ.
Безспорно мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и Протокол за ПТП не е
съставен, но факта на настъпило ПТП на 16.06.2020г. по установения по-горе механизъм се
установява както от декларацията за настъпване на застрахователно събитие по полица
„Каско Стандарт“ от застрахованото лице, така и от декларацията от И.К.Г., в качеството му
на присъствал на процесното ПТП, които частни свидетелстващи документи, макар и да не
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, и да изхождат от увреденото
застраховано лице и от неговия брат, еднозначно установяват спорния по делото факт на
настъпило в срока на действие на застраховката застрахователно събитие, както и описания
в тях механизъм за това, като се подкрепят и от показанията на Димитър Г., разпитан по
делото в качеството на свидетел. Действително в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение мястото на ПТП е посочено в гр.ВТ, ул.“В.Б.“, пред входа на
ПМГ „Васил Друмев“, но от една страна липсва уточняване пред кой вход – на сградата или
пред оградата, а от друга страна, мястото на ПТП е описано ориентировъчно, същото
заявление съдържа и скица на ПТП, в която собственика на увредения л.а. ясно е описал
механизма и мястото на процесното ПТП – при движение на увредения л.а. в посока от юг
към изток по платното за движение, където на кръстовище след десен завой, и на известно
разстояние след него попада с л.а. в нарязан, поради ремонт на ВиК участък от пътя и
преминавайки с л.а. през него в ръба на асфалта е увредена предна дясна гума, а със задна
лява гума е преминато през остър камък от насипаните, с което е увредена гумата. ВЛ по
САвТЕ при огледа на мястото на ПТП е забелязал на ул.“С.“ и заснел следи от СМР
/наличието на преасфалтиран участък от общински път/ по посоката на движение на
процесния л.а. и това място ВЛ приема за място на процесното ПТП, което, както заявява и
ВЛ по САвТЕ пред РС, при всички случаи е пак пред ПМГ „Васил Друмев“ в гр.ВТ, т.е.
безспорно установено е и мястото на ПТП, настъпило по описания по-горе механизъм.
Представените от ответната Община цветни снимки от 13.08.2020г. и извадка от Google
maps от м. октомври 2019г. не опровергават безспорно установения по делото от останалите
събрани писмени и гласни доказателства факт на наличие на 16.06.2020г. нарязан, поради
ремонт, участък от общински път /дупка/ в гр.ВТ, ул.“В.Б.“ пред ПМГ „Васил Друмев“,
доколкото цветните снимки от 13.08.2020г. са след датата на ПТП, извадка от Google maps е
от м. октомври 2019г., т.е. от преди процесното ПТП, и при безспорната установеност от
САвТЕ на следи от СМР /преасфалтиран участък от общинския път/ по посока на движение
на процесния л.а., което е индиция, че на мястото на настъпване на ПТП /на 4-5 метра след
кръстовището е имало изрязан участък от асфалта на пътното платно, и кореспондира със
събраните доказателства по почин на ищеца. Представените становища от служители на
ответната Община касаят направени огледи на мястото на ПТП след събитието, поради
което от една страна са неотносими, а от друга са частни свидетелстващи документи, които
не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Безспорно от свидетелските показания на водача на увредения л.а. Димитър Г. се
установява и че дупката на общинския път е била необозначена и несигнализирана,
8
доколкото свидетелят няма спомен да е имало обозначение на пътното платно, което да
указва, че участъкът е в ремонт или има препятствие. Процесното ПТП е реалиазирано в
границите на населеното място, т.е. на общински път, като, съгласно чл.8 ал.3 ЗП,
общинските пътища са публична общинска собственост. На основание чл.48 т.2 б."а" от
ППЗП, организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на
съответните общини - за общинските пътища. Съгласно чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно чл.52 т.1
б."а" от ППЗП общините финансират дейностите, свързани с изграждането,
реконструкцията, ремонта и поддържането на общинските пътища. В процесният случай
безспорно се установи, че причинената при процесното ПТП на увредения л.а. имуществена
вреда е вследствие от попадането му в препятствие /дупка/ по пътното платно – общински
път, която е необезопасена и несигнализирана, предвид което е налице неизпълнение на
законовите задължения на ответната Община ВТ като възложител на работа по чл.31 от ЗП
и чл.48 т.2 б."а" от ППЗП за поддържане на общинските пътища в изправно състояние,
предвид което и на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД ответната Община е отговорна за
настъпването на имуществената вреда на увредения л.а. при процесното ПТП, вследствие
попадане в неравност /дупка/ по неподдържан общински път.
В хода на първоинстанционното производство между страните по делото не е било
спорно наличието на твърдяната имуществена вреда по застрахования л.а. и относно вида й,
и липсата на спор по този въпрос е видна и от самата писмена защита на ответника,
представена пред РС. Преценени в тяхната взаимовръзка събраните по делото доказателства
сочат на установеност, че в резултат от попадането в нарязан поради ремонт на ВиК участък
от общински път, са увредени, деформирани предна дясна гума и задна лява гума на
застрахования при ищеца л.а. Действително, в заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение собственика на увредения л.а. и в подадената от него Декларация за настъпване
на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ при описание на механизма на
ПТП е посочил като увредени предна дясна гума и задна дясна гума, но в заявлението, в
зона на повредите, изрично е отбелязал като увредени предна дясна и задна лява гуми,
съответно в Декларацията за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“ в заключение като материални щети са посочени: предна дясна и задна лява гума,
каквито имуществени вреди са посочени и в Декларацията от свидетеля на събитието
И.К.Г.. Фактът, че имуществената вреда при процесното ПТП се свежда до увредени предна
дясна и задна лява гума се установява и от Опис на претенция по процесната щета от
19.06.2020г. Наличието на причинно – следствена връзка между доказаните имуществени
вреди по застрахования л.а. и бездействието на ответната Община относно ремонта и
поддръжката на ул.“В.Б.“ в гр.ВТ към 16.06.2020г. е безспорно установено от писменото
заключение на ВЛ по САвТЕ, според което причина за ПТП от експлоатационно –
техническа гледна точка е преминаването на л.а. през необезопасена и необозначена
неравност на платното за движение, в резултат на което могат да настъпят вреди по л.а. при
движение върху асфалтовото покритие.
9
На основание чл.410 ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение на
застрахованото лице, собственик на увредения л.а., ищецът - застраховател встъпва с
правата на застрахования срещу причинителя на имуществената вреда, в случая срещу
ответната Община, до размера на платеното обезщетение в исковия размер от 182,32лв. и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, предвид което предявеният
регресен иск по чл.410 ал.1 т.1 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД се явява доказан по основание.
Платеното от застрахователя – ищец застрахователно обезщетение е при осъществен ФС по
т.6.3 от ОУ по застраховка Каско Стандарт, неразделна част от процесния застрахователен
договор „Булстрад Каско Стандарт“. Осъдителният иск по чл.410 ал.1 т.1 КЗ е доказан и в
пълния предявен размер от 182,32лв., съвпадащ с платеното от ищеца застрахователно
обезщетение, което, установено от САвТЕ, е в размер на пазарната стойност
/действителният размер/ на вредата към датата на ПТП.
Основателността на предявеният регресен иск предполага произнасяне от съда по
въведеното от ответника с писмения отговор на ИМ евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения л.а., поради неспазване на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, което съдът, съобразно писменото заключение на ВЛ по САвТЕ, счита за
неоснователно и недоказано, и като такова следва да бъде отхвърлено. Разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП, водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Т.е. избраната от водача на МПС скорост на движение освен
разрешена, следва да е и съобразена по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В процесният случай
препятствието на пътя, водело до процесното ПТП, е необозначена и несигнализирана
дупка, която не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП, за да
е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре, поради което и
ответното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения
л.а., поради нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, е неоснователно и недоказано и следва да бъде
отхвърлено. Видно от САвТЕ, водачът на л.а. няма обективна възможност да възприеме
повредата навреме, и поведението на водача във връзка с избиране на скоростта му на
движение не е посочена от ВЛ по САвТЕ като причина за ПТП от експлоатационно –
техническа гледна точка, т.е. не е налице съпричиняване на вредата от водача на л.а., поради
нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, и ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД, като
неоснователно, следва да бъде отхвърлено. От страна на ответника, в чиято тежест е, не е
проведено пълно и главно доказване водачът на увредения л.а. да е имал възможност да
намали скоростта или да спре, по който начин да е могъл да избегне настъпването на
вредата. Липсват обективни данни, извън показанията на самия водач, за избраната от
водача на л.а. скорост на движение по време на ПТП, поради което е изключен извод за
10
несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя, съответно със
съществуващата на пътя дупка.
Предвид изложеното и с оглед отхвърленото ответно възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД,
регресният осъдителен иск по чл.410 ал.1 т.1 КЗ с цена от 182,32лв., предвид кумулативна
наличност на всички изискуеми предпоставки за възникване суброгационното право на
застрахователя, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ – 10.11.2020г. до окончателното изплащане.
Поради несъвпадение в правните изводи на двете съдебни инстанции, въззивната
жалба следва да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде отменено изцяло, вместо което предявеният иск бъде уважен изцяло, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ – 10.11.2020г. до окончателното изплащане, като основателен и доказан.
По разноските:
Изходът по делото обуславя преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски за първоинстанционното производство.
Изходът по спора и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславят основателност на
претенцията на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски в
първоинстанционното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, в доказан
общ размер от 515лв.
С оглед изхода по спора, на ответника не се следват съдебни разноски за
първоинстанционното производство /за ЮК възнаграждение/ и претенцията му за
присъждане на такива следва да бъде отхвърлена.
Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на въззивника за съдебни
разноски за въззивното производство в доказан размер от 325лв., съгласно представен
списък по чл.80 ГПК, които следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.
Изходът на спора обуславя отхвърляне на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на съдебни разноски за въззивното производство /за ЮК възнаграждение/.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.2, Великотърновският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №437/08.04.2021г., постановено по Гр. д. №2702/2020г.
по описа на РС – ВТ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВТ, БУЛСТАТ:..., с адрес гр.ВТ 5000, пл.“МБ“ №2, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „БВИГ“, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление гр.С., район „Т.“,
пл.“П.“ №5, с ЕИК .., сума в размер на 182,32 лв. /сто осемдесет и два лева и тридесет и две
11
стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №.. /или
референтен №51-06010-01172/20/ по описа на ЗАД „БВИГ“, за причинени имуществени
вреди на застрахован лек автомобил марка „М“, модел „С220“, с рег.№.., на основание
застрахователна полица №., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на ИМ в съда – 10.11.2020г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.236 ал.1 т.7 ГПК, банковата сметка, по която ответникът може да
плати присъдената сума е, както следва: Банка ДСК ЕАД, IBAN: BG 60 STSA 9300 0004
7471 60, BIC: STSABGSF
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВТ, БУЛСТАТ:..., с адрес гр.ВТ 5000, пл.“МБ“ №2, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „БВИГ“ със седалище и адрес на управление гр.С., район „Т.“, пл.“П.“
№5, с ЕИК .., сума в размер на 515 лв. /петстотин и петнадесет лева/, представляваща
направени съдебни разноски в първоинстанционното производство, и сума в размер на 325
лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12