№ 3338
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседА.е на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502057 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20104498 от 03.10.2023 г. по гр.д. № 25333/2020 г. по описа на
СРС, 90 с-в е:
Осъдена В. М. М. с ЕГН **********, с адрес: община Ловеч, с. Тодоричене, ул.
«******* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******, сумите в общ размер на
221.25 лв., от които 200.71 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016 г. - м.04.2019 г., и 17.91 лв. - законна лихва
за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 2.21 лв.- главница 0.40 лв. лихва, за
период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, за
топлоснабден имот в с адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № *******;
Осъден е И. М. Н. с ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул. Патриарх
*******, чрез адв. И., особен представител, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”*******, 416.96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017 г. - м.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1672.61 лв. и за периода м.05.2016 г. - 17.06.2017 г., да заплати
1
27.08 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., като е отхвърлен
иска до пълния предявен размер от 149.25 лв., както и да заплати сума за дялово
разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 18.49 лв.-
главница и 3.40 лв. лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите;
Осъдена е Ц. С. С. с ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул. Патриарх
*******, чрез адв. И., особен представител, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”*******, 238.26 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017 г. - м.04.2019 г., като е отхвърлен иска до пълния
предявен размер от 267.61 лв. и за периода м.05.2016 г. - 17.06.2017 г., да заплати 15.47
лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., като е отхвърлен иска до
пълния предявен размер от 23.88 лв., както и да заплати сума за дялово разпределение
за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 2.95 лв.- главница и 0.54 лв.
лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите;
Отхвърлени са исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******, срещу А. С. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, (ул. *******) №10 за заплащане на сума в общ размер
на 295.00 лв., от които 267.61 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016 г. - м.04.2019 г., и 23.88 лв. - законна лихва
за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 2.95 лв.- главница и 0,54 лв. лихва,
за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите за
топлоснабден имот в с адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № *******;
Осъдени са В. М. М. с ЕГН **********, с адрес: община Ловеч, с. Тодоричене,
ул. «******* Ц. С. С. с ЕГН ********** и И. М. Н. с ЕГН **********, и двамата със
съд. адрес гр. София, бул. Патриарх *******, чрез адв. И., особен представител, да
заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕЖ *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”*******, разноски в размер на 450.48 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „МХ Е.” ООД.
Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответниците Ц. С.
С. и И. М. Н., чрез особения представител адв.Д. П. И. от САК, с изложени доводи, че
е недопустимо, тъй като съдът не е отчел възражението им, че ищецът с уточнителна
молба е посочил, че е насочил срещу тях претенцията си не само като наследници на
2
И.К. Н.а, а и като наследници на М.В. Н.. Доколкото последния е починал на
22.01.2015 г., т.е. преди началото на исковия период, то спрямо него не е било налице
облигационно правоотношение във връзка с доставяне на ТЕ. Освен това по този
начин ищецът е изменил по недопустим начин предявения иск, което не е било
обсъдено от съда при постановяване на решението.
Поддържат, че в посочената част постановеното решение е неправилно, поради
нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон,
както и поради необоснованост.
Поддържат, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице потребление на
ТЕ възлизащо на исковата стойност. ПоддържА.те от ищеца фактически доводи, че
имота е бил обитаван и ТЕ е била потребявана за исковия период намира за
неоснователни и недоказА.. Поради това излагат, че не следва да бъде ангажирана
отговорността им за заплащане на дължими суми към ищеца. При постановяване на
решението си съдът не е съобразил възраженията, че ищецът не е доказал, че за
посочените отоплителни сезони не е бил осигурен достъп за отчет на уредите в имота.
Жалбоподателите отправят искане за отмяна на решението в частта на
уважаване на исковете срещу тях, като молят за отхвърляне на исковете в цялост, като
неоснователни.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В подадената молба от 14.05.2024 г. изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Отправя искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „МХ Е.” ООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувА.я съдебен
акт и събрА.те по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от стрА.те - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
3
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно в
една част. Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
За да постанови решение в обжалвА.я смисъл, СРС е приел, че процесния имот е
топлоснабден; че ответниците Ц. С. С. и И. М. Н., като наследници по закон на И.К. Н.а
са съсобственици на топлоснабдения имот- с адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. №
*******, съответно на квоти - 25/36 части за И. М. Н. като наследник по закон на И.К.
Н.а и като собственик на самостоятелно основА.е и 4/36 ид.ч. за Ц. С. С., поради което
са битови клиенти по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за
който са доставяни количества ТЕ; че между стрА.те е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия;
че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответниците дължат
разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и на такса за дялово
разпределение, чиято стойност възлиза на исковата стойност. За обосноваване на тези
изводи, съдът е установил от фактическа страна, че собствеността върху
топлоснабдения имот е установена, чрез представения по делото договор за покупка от
20.09.1998 г., с който имотът е бил закупен от И.К. Н.а и М.В. Н. с квота общо 1/2 ид.ч.
и ответника И. М. Н. – ½ ид.ч. Освен това е приел, че законни наследници на И.К. Н.а,
починала на 03.11.2018 г.са децата й А. С. П., Ц. С. С. и И. М. Н., като на 14.02.2019 г.
е бил вписан отказ от наследството оставено от И. Н.а от страна на наследника по
закон А. С. П.. С оглед това, съдът е приел, че отговорността на ответника И. М. Н.
следва да бъде огрА.чена до наследствената му квота от И. Н.а - 7/36 ид.ч., а не и
досежно притежаваната от него в лично качество квота от собствеността ½ ид.ч. По
отношение на ответника Ц. С. С. е приел, че същата, като съсобственик на имота
следва да отговаря за притежаваната от нея наследствена квота от И. Н.а - 4/36 ид.ч. С
оглед това, при съобразяване констатациите на приетите по делото СТЕ и ССчЕ, както
и установеното, че преди 18.06.2017 г. претенциите на ищеца за главница и мораторна
лихва са погасени по давност, съдът е приел, че отговорността на И. М. Н. е за сумата
416.96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за периода 18.06.2017 г. - м.04.2019 г., и за сумата 27.08 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 03.06.2020 г. върху сумата за ТЕ /главница/, както и за сума за дялово
разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 18.49 лв.-
главница и 3.40 лв. лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите. Съответно, по отношение на ответника Ц. С. С., съдът е приел че
следва да бъде ангажирана отговорността й за сумите 238.26 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017
г. - м.04.2019 г., сумата 15.47 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
03.06.2020 г. върху сумата за ТЕ /главница/, сума за дялово разпределение за периода
м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 2.95 лв.- главница и 0.54 лв. лихва, за период
4
15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението е правилно в една част.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основА.е чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ, в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена
в претендирА.я размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендирА.те задължения.
Чрез събрА.те пред първата инстанция доказателства са установени описА.те
предпоставки за уважаване претенциите на ищеца за главните вземА.я за потребена ТЕ
и за услугата дялово разпределение за част от исковия период спрямо ответниците И.
М. Н. и Ц. С. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Така, в производството е установено, че ответникът И. М. Н. е собственик на
част от топлоснабдения имот, която се равнява на 54/72 ид.ч. при спазване правилата
на чл.5, ал.1 от ЗН и чл.53 от ЗН. От така посочената идеална част същият е придобил
по наследство от И. Н.а 12/72 ид.ч. от имота при съобразяване, че другия наследник по
закон на И. Н.а и ответник в производството А. С. П. е законен наследник на И.К. Н.а,
който се е отказал от наследството й на 14.02.2019 г. /вписан отказ под №
240/14.02.2019 г./. От останалата част 42/72 ид.ч. И. е придобил, както следва: 6/72
ид.ч. по наследство от М.В. Н. и 36/72 ид.ч. на свое основА.е като закупил ½ ид.ч. от
имота заедно с М.В. Н. и И. Н.а, които от своя страна са закупили останалата ½ ид.ч. от
имота по време на брака си.
Съответно ответникът Ц. С. С. е придобила по наследство от И. Н.а 12/72 ид.ч.
от имота при съобразяване извършения отказ от наследство от А. С. П.. Въпреки това,
с оглед диспозитивното начало и отправеното до съда искане с оглед принципите на
чл.6 и чл.7 ГПК съдът следва да се произнесе по искането, с което е сезиран, а именно
– за реализиране на отговорността на този ответник за квота 4/36 ид.ч. или за квота
8/72 ид.ч. /приведено към общ знаменател/.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
5
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описА.я обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрА.е на етажната собственост и списък към него, договор за услугата топлинно
счетоводство, индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение,
както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която се
намира апартамента на ответниците е с непрекъснато топлоподаване през процесния
период от м.05.2016 г. до м.04.2019 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала
ежемесечно отчет на общия топломер, който е годно средство за контрол и измерване;
ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване
действащата законодателна уредба.
С оглед тези обстоятелства, съдът намира че за процесния период е начислено
потребление в имота за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г. съобразно
действащата нормативна уредба и изисквА.ята в нея.
В приетата пред СРС, съдебно-икономическа експертиза, чийто констатации
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, е посочено, че стойността за
потребена ТЕ в имота за исковия период възлиза на сумата 2522.01 лева – главница.
При съобразяване като основателни в една част възраженията за давност, съдът
намира че за периода от 18.06.2017 г. до 30.04.2019 г. дължима като главница за
потребена ТЕ в имота е сумата 1968.00 лв.
Доводите на въззивниците, че посочените в решението на СРС квоти от
собствеността са неясни, съдът намира за основателни с оглед което дава посочените
по-горе пояснения. Решението на СРС, че отговорността на И. М. Н. следва да бъде
реализирано за наследствената му квота от И. Н.а, настоящия състав намира за
правилно. Същата обаче неправилно е определена на 7/36 ид.ч., което цифрово
приведено към същия общ знаменател възлиза на 14/72 ид.ч. както бе посочено по-горе
наследствената квота на И. Н. от И. Н.а е 12/72. В цифрово отношение това
несъответствие се отразява и на крайния резултат за задълженията на ответника при
6
съобразяване, че вземА.ята на ищеца са погасени по давност преди 18.06.2017 г. С
оглед това задължението на ответника И. М. Н. за потребена в имота ТЕ за периода от
18.06.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата 328 лв. съответна на квотата му от
наследството на И. Н.а – 12/72. За разликата над тази стойност до сумата 416.96 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а постановеното решение –
отменено като неправилно.
Решението на СРС, че отговорността на Ц. С. следва да бъде реализирано за
сумата 238.26 лв. за потребена в имота ТЕ съответна на наследствената й квота от И.
Н.а, настоящия състав намира за правилно при съобразяване, че квотата й от
съсобствеността е 12/72, а не 8/72.
Доводите на въззивниците, че за посочения период не се дължи стойност за
потребление на ТЕ в посочения размер, съдът намира за неоснователни с оглед
ангажирА.те пред първата инстанция доказателства, констатациите на СТЕ и ССчЕ,
които настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК и действащата и
приложима нормативна уредба.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС и настоящия състав изцяло
възприема, чрез ангажирА.те пред СРС доказателства е установено, че за отоплителния
период 2018/2019 г. не е бил осигурен достъп за отчет на уредите за индивидуално
разпределение, поради което на основА.е чл.69, ал.2 от приложимата Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, ТЕ за БГВ е била начислена служебно. За
посочения период радиаторите в имота са били демонтирА., поради което ТЕ за
отопление не е била начислена. Доводите на въззивниците в този смисъл са
неоснователни, тъй като при постановяване на решението СРС е съобразил посочените
и установени по делото факти. За последните са приложени протоколи за неосигурен
достъп и са били дадени констатации от експерта по СТЕ.
С разпоредбата на чл.139, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
При така посоченото, правилни са изводите на СРС, че ответникът И. М. Н.
дължи и сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ
размер на 18.49 лв.- главница и 3.40 лв. лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г.
Съответно, че ответникът Ц. С. С. дължи сума за дялово разпределение за периода
м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 2.95 лв.- главница и 0.54 лв. лихва, за
период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г.
Поради липса на изложени доводи във въззивнита жалба срещу решението на
СРС в частта на присъждане на основА.е чл.86, ал.1 ЗЗД на законна лихва за забава
7
върху сумата за потребена в имота ТЕ от двамата ответници, съдът намира че не дължи
произнасяне по тази част от решението, с която са уважени част от претенциите.
От страна на въззивника И. М. Н. не се твърди, а и не се доказва плащане на
процесните суми, поради което исковете за заплащане на посочените суми от
жалбоподателя следва да бъдат уважени. Идентичен извод се налага и за присъдените в
тежест на ответника Ц. С. С. суми.
При така формирА.те изводи, поради частично несъвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено в една част като
неправилно. В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
С оглед цената на иска, на основА.е чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20104498 от 03.10.2023 г. по гр.д. № 25333/2020 г. по
описа на СРС, 90 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден И. М. Н. с ЕГН **********, със
съд. адрес гр. София, бул. Патриарх *******, чрез адв. И., особен представител, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”*******, на основА.е чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 и
чл.150 ЗЕ над сумата от 328.00 лв. до сумата 416.96 лв. /за сумата 88.96 лв./- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017
г. - м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”******* срещу
И. М. Н. с ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул. Патриарх *******, чрез адв.
И., особен представител, иск с правно основА.е чл.79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 и
чл.150 ЗЕ за заплащане над сумата от 328.00 лв. до сумата 416.96 лв. /за сумата 88.96
лв./- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 18.06.2017 г. - м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20104498 от 03.10.2023 г. по гр.д. № 25333/2020 г.
по описа на СРС, 90 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден И. М. Н. с ЕГН **********, със
съд. адрес гр. София, бул. Патриарх *******, чрез адв. И., особен представител, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
8
управление: гр.София, ул.”*******, на основА.е чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 и
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 328.00 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017 г. - м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите, сумата 27.08 лв. - законна лихва за забава върху
сумата за потребена ТЕ /главница/ от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., както и да заплати
сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на
18.49 лв.- главница и 3.40 лв. лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и В ЧАСТТА, с която е осъдена Ц. С. С. с
ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул. Патриарх *******, чрез адв. И., особен
представител, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******, на основА.е чл. 79. ал. 1. пр. 1
ЗЗД, вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 238.26 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017
г. - м.04.2019 г., сумата 15.47 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
03.06.2020 г., както и да заплати сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. -
м.04.2019г., в общ размер на 2.95 лв.- главница и 0.54 лв. лихва, за период 15.09.2017
г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението е постановено при участието на „МХ Е.” ООД, адрес гр. София, бул.
Ситняково № 23, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9