РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. Пловдив, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502528 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 от ГПК.
Образувано по постъпила въззивна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, чрез АД „***.“, БУЛСТАТ *********, чрез адвокат М. от САК, срещу
решение № 4133/23.10.2024 г. по гр.д. № 296/2024 г. на Пловдивския районен съд в
частта, с която е отхвърлен насрещния му иск за осъждане на К. Б. П., ЕГН
********** да заплати на жалбоподателя сумата 315 лева, като част от обща
претенция в размер на 1 000 лева, представляваща непогасената част за главница по
Договор за потребителски кредит № 814150/15.02.2023 г. към искане № 9176691,
ведно със законната лихва от 05.03.2024 г. Във въззивната жалба се правят оплаквания
за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с
материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че предявеният насрещен
иск е основателен и доказан. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на спора, с което да се уважи насрещният иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от от въззиваемата
страна К. Б. П., ЕГН **********, чрез адв. Е. И., в който изразяват становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обжалвания съдебен акт е правилен,
законосъобразен и постановен съгласно трайно установената практика на ВКС.
Претендира разноски.
Постъпила е и втора въззивна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД срещу
допълнителното решение №2985 от 12.06.2025 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде допълнено
1
постановеното по делото решение № 4133/23.10.2024 г., постановено по гр. дело №
296/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – VІІІ гр. състав. Излагат се
съображения за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и допълване на основното решение по делото чрез
произнасяне по предявения в условията на евентуалност насрещен иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна К. Б. П., ЕГН **********, чрез адв. Е. И., с който изразява
становище за неоснователност на същата по съображения, подробно изложени в
отговора. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционно
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съгласно разпоредбата на чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваните решения на РС- Пловдив са валидни и допустими.
Относно въззивна жалба срещу Решение 4133/23.10.2024 г. по гр.д. №
296/2024 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения
от „Сити Кеш” ООД насрещен иск.
С решение № 4133/23.10.2024 г., постановено по гр.д. № 296/2024 г. по описа
на ПдРС съдът е провъзгласил за нищожна клаузата на чл.11 за заплащане на
неустойка от сключения между К. Б. П. и „Сити Кеш” ООД от Договор за
потребителски кредит № 814150/15.02.2023 г. към искане № 9176691, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между
страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит. В тази част
решението на районният съд не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително
за участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание. Освен
това, по чл. 299, ал. 1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда. Непререшимостта е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото
действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между
същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори
процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшимост по чл.299 ГПК
е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото.
Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и
същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение,
следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл
окончателно. /В този смисъл Решение № 49 от 14.04. 2011 г. по т.д.№ 561 по описа за
2010 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК /.
2
С влязло в сила съдебно решение № 4133/23.10.2024 г., постановено по гр.д. №
296/2024 г. по описа на ПдРС, със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за
валидността както на клаузата за неустойка, така и на процесния договор за кредит,
като съдът е приел, че последният е недействителен поради противоречия с добрите
нрави на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, т.9, т.10 и чл.19, ал.4 от
ЗПК.
От справка за движение по процесния договор за кредит, неоспорено от ищеца,
се установява, че ищецът е заплатил по договор за потребителски кредит № 814150 от
15,02,2023 г. сумата от 685 лв. при дължима главница от 1000 лв.
На основание чл. 23 от ЗПК, в случай на недействителност на сключен от
потребител договор за потребителски кредит, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита.
Част от предмета на настоящето въззивно производство е решението на ПдРС
в частта, с която е отхвърлен предявения от „СИТИ КЕШ“ ООД насрещен иск срещу
К. Б. П. за заплащане на сумата 315 лева, като част от обща претенция в размер на 1
000 лева, представляваща непогасената част за главница по Договор за потребителски
кредит № 814150/15.02.2023 г. към искане № 9176691. При така установените факти
настоящата инстанция прави извод, че предявеният от „СИТИ КЕШ“ ООД насрещен
иск е основателен, а постановеното от ПдРС решение неправилно. По делото не е
спорно качеството на потребител на кредитополучателя К. П. съгласно § 13 от ДР на
ЗЗП . Ето защо по отношение на процесния договор приложение намират
разпоредбите на специалния ЗПК. При установена в хода на исковото производство
недействителност на договор за потребителски кредит, какъвто извод е направен от
ПдРС, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно предявеният насрещен
иск следва да бъде уважен за дължимата чиста стойност на кредита. Отчитайки факта,
че внесената от ответника по насрещния иск сума за погасяване на задължението
съгласно приетата по делото справка е в размер на 685 лв., а предоставения на
длъжника кредит 1 000.00 лв., въззивният състав счита, че предявеният от ищеца
насрещен иск е основателен за сумата 315 лв., представляваща незаплатена част от
чистата стойност, предоставена по договор за потребителски кредит №
814150/15.02.2023 г.
Неоснователно е направеното от ответника по насрещния иск възражение за
прихващане. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В случая
кредиторът - ищец по насрещния иск не претенендира възнаградителна лихва в размер
на 40,93 лв. и неустойка в размер на 237,07 лв., които са несъществуващи задължения,
поради което не дължи на ответника парични суми и със заплатената сума е възможно
погасяване само на валидно възникналото задължение за връщане на чистата стойност
на кредита /главницата/. Към момента на приключване на устните състезания същата е
изискуема, тъй като срокът на договора е изтекъл на 26.07.2023 г. В решение № 50174
от 26.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021 г., IV г.о. е прието, че задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита на основание чл.23 от ЗПК следва
от характеристиката на договора за потребителски кредит. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит следва да се
извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД,
това би довело до неоснователно обогатяване на потребителя, предвид изискуемостта
3
на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит, което би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Доколкото кредитополучателят по настоящето дело не е
погасил главницата по договора чрез плащане, разликата до пълния размер на
главницата от 1 000.00 лв., а именно сумата от 315 лв. подлежи на възстановяване на
кредитодателя.
Ето защо обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявения насрещен иск за присъждане на сумата от 315 лв. на основание
чл.23 от ЗПК, представляваща остатъчна чиста стойност на кредита, след приспадане
от главницата на извършените плащания в общ размер от 685 лв. Предвид изложеното,
настоящата инстанция приема, че въззивната жалба е основателно, а решението на РС
– Пловдив в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което да се осъди К. Б. П. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата 315 лева,
представляваща част от непогасената главница по Договор за потребителски кредит №
814150/15.02.2023 г. към искане № 9176691, ведно със законната лихва от 05.03.2024 г.
Досежно въззивна жалба срещу Решение №2985 от 12.06.2025 г.,
постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е оставено без уважение искането на
„СИТИ КЕШ“ ООД да бъде допълнено постановеното по делото решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 250, ал. 3 , вр. чл. 259, ал. 1 ГПК,
изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Във въззивната
жалба се навеждат доводи, че предявените от ищеца по насрещния иск, искове били
два – един с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и един по чл. 23 ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че искът е един. Трайната съдебна практика
приема, че: при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението
си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на
чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто
смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./вж.
решение №50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело №3855/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение
№60186 от 28.11.2022 г. по т.дело №1023/2020 г. на ВКС, I т.о.; решение №50259 от
12.01.2023 г. по гр. дело №3620/2021 г. на ВКС, III г.о./
Относно правилността на обжалваното допълнително решение, въззивният съд
намира следното: Непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен
предмет, като съдът
не е формирал воля относно част от спорното право, един от съединените искове или
4
допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. В случая в предмета на
делото по насрещния иск е включен само един иск – иск с правна квалификация по чл.
79, ал. 1 ЗЗД. По така предявения иск е налице произнасяне с нарочен диспозитив с
основното решение по делото, с което е изчерпан целия спорен предмет касателно
насрещния иск по делото, поради което правилно ПдРС е счел, че не са налице
предпоставки за допълване на решението от 23.10.2024 г. С оглед на това
законосъобразен е изводът на
решаващия съд да остави без уважение молбата по чл. 250 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на процеса съдът следва да се произнесе и по направеното от
страните искане за присъждане на разноски за настоящето производство.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и
на ищеца по насрещния иск, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Пред първата инстанция на
ищеца по насрещния иск му се дължат разноски в размер на 50 лева за държавна такса
и 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение или общо 530 лева. Пред настоящата
инстанция въззивникът претендира присъждане на разноски в размер на сумата 480.00
лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и платена ДТ в размер на 25.00 лв. съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
С оглед на това, че въззивната жалба срещу допълнителното решение е
оставена без уважение на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, също се
дължат разноски. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата търговското
дружество жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на Еднолично адвокатско
дружество Е. И., БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „***, представлявано
от адвокат Е. И., оказала безплатна правна помощ на К. П. пред въззивната инстанция
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4133/23.10.2024 г., постановено по гр.д. № 296/2024 г.
по описа на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения
насрещен иск за осъждане на К. Б. П., ЕГН ********** да заплати на „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК *********, сумата 315 лева, като част от обща претенция в размер на 1 000
лева, представляваща непогасената част за главница по Договор за потребителски
кредит № 814150/15.02.2023 г. към искане № 9176691, ведно със законната лихва от
05.03.2024 г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 315 лева, представляваща част от непогасена главница по
договор за потребителски кредит № 814150/15.02.2023 г., ведно със законната лихва от
05.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 505 лева съдебни
разноски във въззивното производство, от които 25.00 лв. ДТ и 480 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение и сумата от 530 лева съдебни разноски в
първоинстанционното производство, от които 50 лв. ДТ и 480 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2985 от 12.06.2025 г., постановено по реда на чл.
250 ГПК, по гр. д. № 296/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд.
5
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „***,
представлявано от адвокат Е. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 480 лв. с
ДДС - адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на К. Б. П. пред настоящата съдебна инстанция.
Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6