№ 1713
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330204946 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4733261, с
който на З.Г.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят А., по съображения, изложени в жалбата и в
допълнително писмено становище, чрез адв. С.И., моли съда да отмени
процесният електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.
Претендира разноските по делото. Редовно призована, не се явява в съдебно
заседание и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от
представляващия страната гл. юрк. И.П., в което са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на електронния фиш и се прави искане за
потвърждаването му. Претендират се разноски по делото за осъществена
юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
1
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя З.Г.А. е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 05.04.2021г. в
17:14ч. на Републикански път II-64 км 50+500, в посока с. Труд, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 №
11743са, за превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч при управление на
МПС, лек автомобил марка „Фиат Браво“ с рег. № ***. Лекият автомобил се е
движел в извън населеното място със 81 км/ч при разрешена скорост 60 км/ч,
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 81 км/ч е с
3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 84
км/ч - т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Процесното МПС е собственост на санкционираното лице З.Г.А..
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Същото е одобрен тип средство за
измерване, за което е издадено Удостоверение №17.09.5126. ATСС е
преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка №
65-С-ИСИС/28.09.2020г.
С Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4733261, на З.А., е
било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят А. не е посочила друго лице,
което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, а се е възползвала от правото си да обжалва така
издадения против нея Електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят А. при
2
управление на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. №*** на посоченото в ЕФ
място, явяващо се извън населено място, се е движила със скорост от 81 км/ч
при разрешена извън населено място скорост до 60 км/ч. по въведено
ограничение с пътен знак В26. С посоченото е превишила ограничението с 21
км/ч. Правилно е определен субектът на нарушението и на основание чл.188,
ал.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на К., като собственик на
процесното МПС, с оглед наличната по преписката справка за регистриран
автомобил. По делото не се установява да е упражнила предоставеното й в
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в законоустановения срок от
получаване на обжалвания Електронен фиш да е представила в ОД на МВР
-Пловдив, писмена декларация с данни за друго лице, на което да е било
предоставено управлението на МПС-то.
Описанието на нарушението е в достатъчен степен пълно, точно и ясно,
отразени са всички съставомерни елементи от състава на нарушението, така
че жалбоподателят А. е разбрала за какво нейно деяние е санкционирана, а
сочените в тази насока твърдения за неяснота на административното
обвинение единствено целят да я освободят от отговорност на формално
основание.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на ал.1 на
чл.21 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение, да превишава посочените в нормата стойности на
скоростта в км/ч. Както става ясно от така цитираните по-горе материални
норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената правна
връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в
случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак, е различна от така
посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в самата алинея 2 на
чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1
на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-
прецизна.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, чиято
легална дефиниция съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП, е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
3
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. За форма и съдържание на ЕФ следва да се приемат за задължителни
само изброените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в
електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити,
посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Сред посочените
реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и
подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които
се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за
съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както
и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Затова
неоснователни се явявят наведените от страна на жалбоподателя възражения
в тази посока.
Правилно АНО е провел съкратената процедура по чл.189, ал. 4 от
ЗДвП за санкциониране на административно нарушение. В тази връзка е и
разпоредбата на § 6, т.65 от ЗДвП, според която „автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Следователно установяването на
нарушението с мобилно средство за видеоконтрол, с каквото е било заснето и
процесното нарушение, е възможно и законосъобразно.
4
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС
ARH CAM S1 №11743са, представляващо преместваемо устройство, което се
разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. триножник,
преносима поставка с три крака, което го определя като мобилно такова.
Същото е от одобрен тип средство за измерване, видно от приложеното по
преписката удостоверение №17.09.5126 от дата 07.09.2017г, валидно до
07.09.2027г. ATСС е преминало метрологична проверка с Протокол №65-С-
ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология, с оценка
„съответствие“, валидна до 28.09.2021г., респ. със срок на валидност 1 година,
считано от датата на издаването на протокола. В този смисъл към датата на
нарушението /05.04.2021г./ използваното АТСС е проверено и съгласно
заключението на горепосочения протокол от проверка, съответства на
одобрения тип.
Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., видно от представения по преписката Протокол за използване на
АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Свалените
статични изображения са от 0526985 и 0528003, сред които е и процесното
0527772. Именно в представения протокол по чл.10 се съдържат и данните за
наличието на пътен знак В 26 за ограничение скоростта до 60 км/ч, което
опровергава възражението на жалбоподателя за липсата на данни за поставен
пътен знак, ограничаващ скоростта на движение.
По делото е наличен и снимков материал на процесното МПС в
нарушение, както и такъв за разположението на АТСС.
За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна
норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, която предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 100 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост извън населеното място от 21 км/ч до 30 км/ч. В случая
разрешената максимална скорост от 60 км/ч е била превишена с 21 км/ч и
правилно е определено административно наказание – глоба в размер на 100
лв. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на ревизиране
от страна на съда.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
5
С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен и правилен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за
правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска
защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1, вр. ал.5, вр. ал.3
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№4733261, с който на З.Г.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА З.Г.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОД
на МВР Пловдив, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6