Решение по дело №174/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е Ш Е Н И E  

  Гр.Хасково,13.08.2020 г.

        

В    И М Е Т О    Н А    Н А  Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, гражданско отделение, шести граждански състав,

на тринадесети юли и двадесета година,в открито съдебно заседание, в състав :

 

 

                                                                       СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

Секретар Петя Делчева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА

Т.д. № 174, по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:       

 

Производството е по реда на XXXII-ра от ГПК – производство по търговски спорове.

Търговско дело № 174/2019г., по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба с вх. № 8736/19.09.2019г., подадена от Н.С.М., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Г. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К..

Ищецът Н.С.М., твърди в исковата си молба, че на 18.01.2019 г., в гр. Хасково, около 14:07 часа, по време на движение по ул. „Прохлада“, на кръстовището с бул. „Освобождение“, М.Ш.Д., като водач на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туран“, с рег. № * **** **, при извършване на маневра завой наляво, не бил пропуснал преминаващия на „зелен сигнал“ на светофарната уредба за пешеходци, Н.С.М., вследствие на което бил блъснал последния и при настъпилата злополука М. бил получил значителни телесни повреди. За настъпилия пътен инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/18.01.2019 г., като на виновния водач М.Д. бил съставен и АУАН № 666934/18.01. 2019г. По случая било образувано ДП № 204/2019 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, по което разследването не е приключило. Излага се, че причините за настъпването на катастрофата били поведението на водача Д., и по-конкретно, че не бил пропуснал правомерно преминаващия на зелен сигнал на светофарната уредба пешеходец, както и че водачът на автомобила не е бил предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито бил пешеходците, особено престарелите хора, какъвто бил ищецът – чл. 116 от ЗДвП. След инцидента, ищецът М. бил откаран по спешност в „МБАЛ – Хасково“, където му била поставена окончателна диагноза: вулнус лацеро-контузум капитис; контузио капитис; фрактура осси исхии синистри. На 18.01.2019 г. ищецът бил настанен в отделението по „Неврохирургия“  на „МБАЛ – Хасково“ АД, където на същия ден, в спешен порядък му била извършена операция – ревизия на раната на главата, щателна хемостаза, лаваж, послоен шев на меки тъкани в обратен ред, пластика на кожа, стерилна превръзка. Престоят му продължил до 22.01.2019 г., след което съшият бил изписан и продължил лечението си в домашни условия. Към момента на подаването на исковата молба, възстановяването на М. не протичало гладко – повече от осем месеца след инцидента, същият не можел да се изправи на краката си, като цялото си ежедневие прекарвал на легло. Травмите в областта на таза били едни от най тежките, като голяма част от пострадалите (особено в напреднала възраст), не можели да се възстановят и да възвърнат самостоятелната си походка. Влошеното здравословно състояние на Н. налагало близките му постоянно да са около него, като му помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди.

Вследствие на причинените увреждания, ищецът изпитвал силни болки, поради което му се налагало постоянно да приема обезболяващи. Според лекарските прогнози, болките, които изпитвал ищецът щели да намалят интензивността си, но имало вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване. Отделно от това, не било ясно дали ще възстанови пълния обем на движения и състояние, каквито  били преди катастрофата, а по отношение на извършената оперативна интервенция – на същата имало голям загрозяващ белег.

В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на М. се било влошило, което давало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.

Излага се, че виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени, вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със "Застрахователно акционерно дружество ДаллБотт: Живот и Здраве" АД - застрахователна полица № ВG/30/118002838581, валидна от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 г. По отправена от ищеца претенция била образувана щета № 0801-001839/2019 г., по описа на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която било претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на процесното ПТП, но към момента на подаване на исковата молба ответникът не бил обезщетил пострадалия за причинените му вреди, а с писмо изх. № 165/16.08.2019 г., застрахователното дружество било отказало да заплати претендираното застрахователно обезщетение.

Претендира съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 18.01.2019 г., в гр. Хасково, на кръстовището образувано от ул. "Прохлада" и бул. "Освобождение", ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на дължимото обезщетение. Претендира и разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения юрк. Мишев, подава писмен отговор на исковата молба. Излагат се доводи за нередовност на исковата молба, тъй като липсвало описание на процесното ПТП – неговия механизъм, както и точно изложение на релевантните за спора факти. Претенциите на ищеца били неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер.

Водачът Д. не била виновна. Констативният протокол за ПТП, като съставен след ПТП-то, не можел да се ползва с материална доказателствена сила, тъй като фактите не били възприети непосредствено от издателя на акта. Липсвали други представени доказателства липсвали, поради което и отговорността на ответното дружество не била възникнала. Липсвал елемента противоправно деяние, което компрометирало фактическия състав на деликта, който да ангажира отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.

Ответното дружество признава за наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на МПС марка и модел „Фолксваген Туран“ с рег. № * **** **, обективирано в застрахователна полица № BG/30/118002838581.Твърди се, че били налице обстоятелства, които изключвали вината на водача на застрахованото МПС – Д..

Оспорва се посочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и че претендираните неимуществени вреди са настъпили в резултат на процесното ПТП.

Ответникът оспорва още, че възстановяването на ищеца не протичало гладко, като дори твърди, че здравословното състояние на ищеца се дължало изключително и само на възрастови и дегенеративни придружаващи заболявания, от естество, че да забавят цялостния оздравителен процес.

Твърди се, че за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът не бил направил 2 контролни прегледа, както му било указано при изписването. Оспорват се твърденията от исковата молба за изпитвани от ищеца болки, тъй като не се сочели доказателства в такава насока.

Оспорват се и твърденията, че ищецът щял да изпитва болки при влошаване на времето и при физическо натоварване, тъй като такива липсвали  в представени по делото медицински документи.

Ответното застрахователно дружество релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като ищецът бил пресякъл кръстовището на необозначено за това място, евентуално не бил съобразил светлинната организация, регулираща процесното кръстовище и се бил забавил необосновано дълго при пресичането си.

С отговора на исковата молба, ответното дружество взема становище по доказателствените искания на ищеца и от своя страна прави искане за ангажиране на доказателства по делото. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.

В указания от съда срок по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна исковата молба, в която ищецът излага доводи съда да приеме като обстоятелство, което страните признават наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и виновния водач. Твърди, че относно доказването на противоправността на извършеното деяние, както и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на виновния водач и настъпилите за пострадалия ищец, били направени доказателствени искания с исковата молба. Оспорва твърдението на ответника, че с поведението си ищецът бил допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

В срока по чл. 373 от ГПК писмен отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.

В съдебно заседание се явява упълномощения представител на ищеца, който поддържа исковата молба. Ответникът не изпраща представител, но с писмена поддържа искането за отхвърляне на иска. В определения от съда срок по чл. 375, ал. 2 от ГПК, ответникът не депозира писмена защита.

 

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно сключена към 18.01.2019 г. за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на МПС марка и модел „Фолксваген Туран“ с рег. № * **** **, обективирана в застрахователна полица № BG/30/118002838581, с начална дата на покритие 01.10.2018г. и крайна дата на покритие 01.10.2019г.

Видно от Констативен протокол № 7 за ПТП с пострадали лица от 18.01.2019 г. на ОД на МВР – Хасково, на 18.01.2019 г., около 14:07 ч, в гр. Хасково, на кръстовището на ул. „Прохлада“ с бул. „Освобождение“ л.а. „Фолксваген Туран“, с рег. № * **** **, управляван от М.Ш.Д., с ЕГН ********** извършва маневра завой на ляво като не пропуска и удря пешеходеца Н.С.М., с ЕГН **********, който пресича по пешеходната пътека от дясно на ляво по посока на движението. При произшествието пострадал бил Н.С.М. – с разкъсно-контузна рана на главата, с комоцио, който бил прегледан в Спешно отделение на МБАЛ – Хасково и настанен в отделение по „Неврохирургия“ без опасност за живота.

Видно от Епикриза към ИЗ № 1280/2018 г. издадена от МБАЛ – Хасково“ АД, ищецът постъпил на 18.01.2019 г. в 17:00 ч в отделението по „Неврохиругия“, където пролежал до 08:00 ч на 22.01.2019 г., когато бил изписан с диагноза вулнус лацеро-контузум капитис; контузио капитис; фрактука оссис исхии синистри.

Видно съдебномедицинско удостоверение № 23/19 г. по писмени данни, съставено от д-р Е., последният установил разкъсно-контузна рана на главата и счупване на лявата седалищна кост на таза, причинени от действие на тъп твърд предмет и можели да се получат при автомобилна травма. Причинено било трайно затруднение в движението на левия крак по смисъла на чл. 129 от НК, дължащо се на счупването на лявата седалищна кост, а раната на главата била причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.

Установи се от приетите по делото доказателства още, че ищецът е предявил по реда на чл. 380 от КЗ претенция за заплащане на застрахователно обезщетение с вх. №  1536 от 16.05.2019 г. по описа на застрахователя, заведена под щета № 0801-001839/2019-01, по която с писмо с изх. № 3165 от 16.08.2019 г. е отказано изплащането.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза с вещо инж. П., чието заключение съдът приема за обективно, компетентно и изчерпателно. От заключението на експерта се установяват механизма на настъпилото ПТП, причините за настъпването ми, пътната характеристика, действала на процесното кръстовище светофарна уредба, скоростта на движение на автомобила и контакта на тялото на ищеца с автомобила.

Като механизъм на настъпване на процесното ПТП, вещото лице сочи, че на 18.01.2019 г., около 14:07 часа, в гр.Хасково, по ул. „Прохлада“, в посока „запад“ - към кръстовището с бул. „Освобождение“, се е движил лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег.№ * **** **, управляван от М.Ш.Д.,***. Движението се е извършвало през деня, при нормална видимост, по сух, асфалтов участък, от платно за двупосочно движение.

Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ * **** **, след спиране на регулираното със светофарна уредба кръстовище с бул. „Освобождение“, бил предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовище“ със завой наляво по бул. „Освобождение“, в момент когато пред него пешеходецът Н.С.М. ***, по пешеходната пътека, в посока запад-изток /от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила/.

При така създалата се ситуация е възникнал удар между тях, в място с параметри при първоначалния контакт: - на около 3,50 м. преди ОР /спрямо посоката на огледа/ - по дължина и на около 4,70 м. в ляво от БЛ /десния ръб на платното за движение на бул. „Освобождение“ – по широчина. Ударът станал при сблъсък на предна челна част на купето на лекия автомобил, с лява страна на тялото на пешеходеца. От техническа гледна точка, водачът имал възможност да предотврати произшествието, като осигури предимство на пресичащия бул. „Освобождение“ пешеходец.

Причината за възникването на произшествието е закъснялата реакция за спиране от страна на водача на лекия автомобил – М.Ш.Д., при възможност да наблюдава поведението на пешеходеца при придвижването му по пешеходната пътека и да съобрази действията си с него. Вследствие на произшествието са били причинени телесни увреждания на пешеходеца Н.С.М..

В момента на тръгване от изходна позиция за изпълнение на маневрата, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме признаците за вида и характера на кръстовището и пешеходеца намирал се в изходна позиция - в началото на пешеходната пътека, в ляво от него /в зоната на югозападен ъгъл на кръстовището/. Автомобилът и пешеходецът тръгнали едновременно от изходните си позиции. Движението на лекия автомобил от изходна позиция до мястото на удара с пешеходеца било ускорително, без признаци за спиране. Спирането на автомобила било едва след удара с пешеходеца.

Като характеристика на пътя  в района на местопроизшествието, експертът сочи, че пътното платно на бул. „Освобождение“ е за двупосочно движение  – 2 ленти за движение в посока „север“ и 2 ленти за движение в посока „юг“, разделени с двойна непрекъсната линия „М2“. Първата лента за движение в посока „юг“ била с широчина 3,40 м. Втората лента за движение в посока „юг“ – 3,60 м. Първата и втората пътни ленти са разделени с единична прекъсната линия „МЗ".Третата лента, по последователност от дясно наляво спрямо посоката на огледа, за движение в посока „север" е с широчина 3,50 м. Четвъртата лента, от дясно наляво спрямо посоката на огледа,за движение в посока „север" е с широчина 3,60 м. Лентите за движение в посока„север" са разделени с единична прекъсната линия „МЗ“. Настилката на платното за движение на бул. „Освобождение" била от дребнозърнест гладък асфалт, без повреди. Участъкът на ПТП бил прав, с надлъжен наклон на изкачване в посока „юг“ - 2 %.

Вход към кръстовището от запад – ул. „Белоградчик“, с широчина 7,60 м., с надлъжен наклон на спускане в посока „изток“ /към кръстовището/ - 7,5 %, без хоризонтална маркировка. Десен ръб на платното за движение на разстояние 8,40 м. преди ОР.

Вход към кръстовището от изток – сливане на ул. „Прохлада“ и ул. „Бачо Киро“, с широчина 10,40 м., с надлъжен наклон на изкачване в посока „запад“ /към кръстовището/ - 3,5 %, без хоризонтална маркировка. Наблюдавала  се бяла Стоп линия - М6, с начало на разстояние 6,00 м. в ляво от левия ръб на платното за движение на бул. „Освобождение", с дължина 6,00 м. и широчина 0,50 м и остатъци от очертанията на пешеходна пътека тип М8.2, пресичаща бул. „Освобождение" - жълти на цвят. Първият жълт остатък е на разстояние 2,30 м. преди ОР и на 0,70 м. вляво от БЛ. Вторият жълт остатък е на разстояние 5,30 м. преди ОР и на 0,70 м. вляво от БЛ. Разстоянието между двата остатъка бил 3,00 м.

Относно режима на светофарната уредба, експертът посочва, че процесното кръстовище е регулирано със светофарна уредба работеща на автоматичен режим: секции за ППС: червена - свети 29 сек.; жълта - свети 1 сек.; зелена - свети 11 сек. /отнася се за светофарната колона намираща се на североизточния ъгъл на кръстовището - срещу изходната позиция на л.а. „Фолксваген Туран" с рег.№ * **** **; секции за пешеходци: зелена - свети 9 сек.; червена - 32 сек. /отнася се за светофарната колона намираща се на югозападния ъгъл на кръстовището и на югоизточния ъгъл на кръстовището, обърната на запад - към изходната позиция на пешеходеца/.

Зелената секция на светофарната колона намираща се на североизточния ъгъл на кръстовището, отнасяща се за ППС и зелените секции намиращи се на югозападния и югоизточния ъгъл на кръстовището отнасящи се за пешеходеца, светват едновременно.

Вещото лице определя следните скорости на движение лек автомобил „Фолксваген Туран“ с, рег. № * **** **, а именно: непосредствено  преди  произшествието с  променлива величина, в диапазона 0 + 15,2 км/ч., а  в момента на удара с пешеходеца – 15,2 км/ч, при Максимално разрешената от ЗДвП скорост на движение в участъка на ПТП от 50 км/ч.

Според вещото лице, ударът между лекия автомобил и пешеходеца е станал при изпълнение на маневра, от страна на автомобила, „преминаване през кръстовище“ със завой наляво по бул. „Освобождение“ и пресичане на бул. „Освобождение“ от пешеходеца, отдясно наляво, спрямо посоката на движение на автомобила, по траектория перпендикулярна на надлъжната ос на платното за движение и е станал при сблъсък на предна челна част на купето на лекия автомобил, с лявата страна на тялото на пешеходеца, с места на първоначалния контакт: на автомобила - предна броня и долна част на декоративна решетка, в зона разположена на около 0,80 м. в ляво от десен габарит на автомобила; на пешеходеца - ляв крак, странично. След първоначалния контакт,  осъществен под центъра на тежестта на пешеходеца, горната част на тялото му се качва върху предния капак на автомобила, бива носено и в следствие на закъснителното движение на автомобила след удара, тялото на пешеходеца пада на платното за движение, пред автомобила.

Неразделна част от заключението е и скица на произшествието.

При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК поддържа заключението и допълва, че констатациите му били направени въз основа материалите по ДП.

Съдът назначи и съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Е., който в заключението, след запознаване с материалите по делото посочва, че ищецът Н.М.С. е получил следните увреждания: контузия на главата - разкъсно контузна рана; счупване на лявата седалищна кост на таза, които били причинени от действие на твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма, по начина, времето и при обстоятелствата установени по делото. Уврежданията били в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с процесното ПТП. Според вещото лице раната на главата причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок за пълно възстановяване до 20 дни. Причинено било още и трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на левия крак, по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на счупването на лявата седалищна кост на таза. Според вещото лице, обичайният срок за имобилизация е  6-7 седмици, със срок на нетрудоспособност за физически труд 3-4 месеца и 2,5-3 месеца за нефизически такъв.

Допълва се още, че счупването на седалищната кост е настъпило на фона на предшестващи дегенеративни, артрозни, възрастови промени в двете тазобедрени стави. Тези изменения са определяли затруднени и болезнени движения още преди катастрофата. Пострадалият е ползвал бастун, за да се придвижва. Счупването  повишило степента на затруднение и несъмнено е породило ново, по-силно чувство за болка. Тези нови, обусловени от счупването оплаквания продължили до пълната консолидация на счупването, което не превишава посочените по-горе срокове за обездвижване и нетрудоспособност. След възстановяване на счупването продължавали оплакванията от вече съществуващия дегенеративен процес, които били налице и преди травмата, поради което ищецът следвало към момента на изготвяне на заключението и дори до края на живота си да се оплаква от болки и затруднени движения в тазобедрените стави, но дължащи се на дегенеративните изменения, а не на счупването. Оплакванията от счупването следвало да се отнесат за посочения по-горе период на нетрудоспособност. На ищеца е извършена хирургическа интервенция, изразяваща се в почистване, ревизия и шев на рана на главата в теменната област и с дължина около 5-6 см. Счупването на седалищната кост било лекувано консервативно, чрез поставяне в положение на локай, без външна, или вътрешна имобилизация, без данни за проведена рехабилитация.Травмата протекла с чувство на болка с различна степен на интензивност. Това налагало ползването на обезболяващи препарати, без данни дали са били използвани. Заключението си вещото лице изготвило без преглед, тъй като ищецът не се бил явил.

При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, д-р Е. поддържа представеното заключение и предвид поставените му от страните въпроси допълва, че възрастта на ищеца в настоящия случай няма отношение към инцидента, но тъй като е имал артрозни промени в тазобедрените стави – в областта на таза, които така или иначе са му причинявали и болка, и известно затруднение при движение, което е налагало да ползва бастунче, т.е. бил все пак самостоятелен и подвижен. Въпреки болката и затруднението, той не тича, не играе мач, не е като здрав човек, но тези хора се социализират, защото това е един процес, който е много бавен като болестен процес и не възниква инцидента, като организмът постепенно във времето се пригажда – хората свикват да ходят с болката, с накуцване, но се движат, обслужват се, тоалет, обличане – няма пречка. Счупването на пострадалия било на седалищната кост на таза вляво и ставало въпрос за затруднение на затруднението. Тоест, на фона на едно съществуващо затруднение се поражда по-силно такова, което се задълбочава. Макар счупването да било на седалищната кост, тазобедрената ямка се е намирала в разположението на тази същата кост. Въпреки, че фрактурата не минавала от там, това се отразявало и при стъпване на този крак, като болката била налична, т.е. ищецът почувствал и по-силна болка на това, което преди го е боляло. Естествено  изпаднал  и в  състояние на обездвижване по предписано лечение и  трябвало да спре да се движи, за да може да помогне на зарастването. Бил на  легло което  налагало да бъде обслужван от други хора, както за естествените функции на организма - за хигиена, така и за хранене. Цялостното му битово обслужване било в ръцете на другите, които трябвало да се грижат за него, защото сам не можел. Доколко този процес е продължил обективно на база на счупване, не можело да се каже.Според вещото лице предполагаемият срок за възстановяване е от 6-7 седмици  който се посочвал и в медицинските източници е  за здрави хора. Настоящият случай касае преливане от  единия в другия процес и връщане в предишния, но вече в по-влошено състояние, защото при залежаване за месец-два, процесът на артрозата за този период се задълбочавал и  след периода  необходим за зарастването, артрозата е била вече влошена. С това според експерта можело да се обясни по-продължителния срок, по-бавното ставане, сядане и  болката. С оглед изложеното и поради напредналата възраст  не можело да се очаква, че този човек ще се възстанови. Щял да влачи болката и затрудненията, докато е жив като несъмнено травмата е изиграла една неприятна роля в живота му. Но твърденията, че пострадалият се  е изпускал по малка и голяма нужда, нямало как да се дължи на катастрофата. Няма засягане на нервния апарат, на гръбначния стълб, на коренчетата и това, което регулира тазовите резервоари, но можело да се обясни по друг начин – неврологично усложнение. Можело да се обясни с проявите на напреднала атеросклероза. Демонстрирал паметови нарушения, спомнял си нещо, забравял кога е ял, кога е ходил, изпуска се. Причинна връзка с травмата можело да се търси от психолог или невролог, но от механична гледна точка само по себе си счупването нямало основание да причини такова нещо. Залежаването е на психична основа. Липсата на отразяване в досието за по-сериозна травма на мозъка, означавало, че няма такава. Прекарал 3 дни в болница, и предвид раната на главата, се съдело за зашеметяване от степените на помрачение на съзнанието, което да причини липсата на неадекватно пълно възприятие и пълен и ясен спомен. Мозъчното сътресение не било отчетено. Можело да има промени в съзнанието зашеметяване, унесеност, сънливост, лек сън, дълбок сън и т.н., все състояния, при които животът не е застрашен.

Св. Н.,  посочена от ищеца  разбрала за инцидента от сестра си. Когато отишли в болницата заварили ищеца видимо травмиран, лежащ на легло, с оплаквания от болки по цялото тяло. Нямал спомен за случилото се. Имал рана на главата, с 4 шева. След връщането си от болничния престой бил син по цялото тяло и се оплакван от болки в таза заради счупването на костица в таза. След изписването му от лечебното заведение всички – цялото семейство се грижели за него. Постоянни грижи полагал бащата на свидетелката, тъй като живеели в една къща, както и сестра ѝ и майка ѝ. Свидетелката споделя, че инцидента се движел свободно, а на далечни разстояния вземал със себе си бастун. След инцидента ищецът бил на легло дългов време, много трудно ставал и не можел да се изправя нормално все още. Лежал около 8 – 9 месеца на легло, ако не и година. Трябваше постоянно някой да се грижи за него. Първите 5-6 месеца не можел да става от леглото. След това започнал да мърда леко, да сяда. Около 8 - 9 месеца всички негови нужди се извършвали на легло – тоалет, тоалетна, къпане, всичко. Най-вероятно тази костица в таза била проблемът. През това време само веднъж го водили на преглед,и според лекаря възстановяването вървяло добре, но заради продължаващи болки му били изписани аналгетици - Аналгин, Аспирин, Алмирал. Преди инцидента ищецът бил самостоятелен, нормален, даже имал градска карта, която използвал ежедневно. Сам си пазарувал и вземал пенсията, без да ангажира семейството. Била му направена врата от тоалетната в приземното му жилище, за да може излиза отпред през прозореца си. По-нататък не можел да излиза. След катастрофата нямал абсолютно никакво настроение, по-апатичен и тъжен станал и по-често се връща към миналото. Тежало му това, че се грижат за него, а не е самостоятелен като преди, че не можел да излиза и да посреща нуждите си. Не помнел самата катастрофа и си мислел, че водачката на автомобила го е спасила, като го е закарала в болница. Нямал ясен спомен за сблъсъка какво се е случило. След възстановителния период имал все още болки, особено при по-влажно и студено време. Започнал да се изпуска и по голяма, и по малка нужда.

Св. Д. за процесния инцидент сочи, че след зелен сигнал на светофара предприела завой на ляво и потеглила плавно, но имало слънце и я заслепявало в очите, поради което карала много бавно. Тъкмо завила и изправяла на булеварда в посока бензиностанция „Шел“ и в последният момент видяла пресичащ пешеходец, натиснала спирачка, но не могла да преодолея удара. С предната част на автомобила подпряла пешеходеца, макар и да не помни достатъчно ясно. Човекът паднал на пътя пред колата, но вече в спряно положение. Излязла и разпознала ищеца, който ѝ бил съсед. Подала сигнал на тел. 112, но тъй като човекът бил възрастен, се притеснила и решила сама да го закара до спешно отделение, където го приели за снимка. На следващият ден посетила ищеца в болницата, като му занесла храна на обяд и го сварила да обядва в седнало положение на масата, като бил седнал сам. След изписването продължила да го посещава и дори платила лекарствата му за месец. По поставени от съда въпроси въз основа на писмена молба от ответника, свидетелката сочи, че слънцето я заслепявало и ѝ попречило за всичко. Било сухо и светло – слънчев и инцидента станал към 14:00 часа, като се движила най-много с 15 км/ч. Изразява предположения, че видимостта ѝ била ограничена заради слънцето или гредата на автомобила и забелязала пешеходеца на Един, два метра на платното от тротоара, когато вече бил тръгнал.

Приети са и други писмени доказателства, които съдът, при необходимост, ще обсъди при излагане на изводите си от правна страна.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:    

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.

В тежест на ищеца, в настоящото производство е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя.

  Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител.  Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

Безспорно установено е въз основа и на заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, че на 18.01.2019 г., около 14:07 часа, в гр.Хасково,по ул.„Прохлада“,в посока „запад“- към кръстовището с бул. „Освобождение“, се е движил лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег.№ * **** **, управляван от М.Ш.Д.,***. Движението се е извършвало през деня, при нормална видимост, по сух, асфалтов участък, от платно за двупосочно движение. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ * **** **, след спиране на регулираното със светофарна уредба кръстовище с бул. „Освобождение“ предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовище“, със завой наляво по бул. „Освобождение“, в момент когато пред него пешеходецът Н.С.М. ***, по пешеходната пътека, в посока запад-изток /от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила/. При така създалата се ситуация е възникнал удар между тях, при сблъсък на предна челна част на купето на лекия автомобил, с лява страна на тялото на пешеходеца.Назначената по делото САТЕ,чието заключение съдът приема като обективно и компетентно, в пълна степен дава отговор на поставените въпроси,като установява и механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие.

  Въз основа на   приетите   писмени и гласни доказателства установяващи  фактите  и обстоятелствата предмет на доказване по делото следва да се  приеме за установено, че водачът на л.а. „Фолксваген Туран“, с рег.№ * **** ** – М.Ш.Д. е осъществила противоправно деяние, нарушавайки правилата за движение по пътищата на чл. 119, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗДвП, като съгласно ал. 4 „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, като при предприетата маневра завой не е пропуснала ищеца, участвал в движението като пешеходец. Ударът е настъпил върху пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили, като водачът е могла да намали скоростта /макар и същата да е била доста под максимално разрешената/ или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходката. Безспорно установено е, че вече при излизане от кръстовището, в светлата част на денонощието, на сух участък, водачът не пропуснал пресичащият на пешеходната пътека пешеходец, поради което и настъпил ударът. На база това заключение съдът извежда механизма за ПТП-то, поради което доводът на ответника в обратна насока е неоснователен. Неоснователно е още и възражението за липса на противоправно деяние – напротив, поведението на водача Д. е неправомерно и в разрез със законоустановените правила за безопасно движение по пътищата, тъй като не е изпълнила задължението си да пропусне преминаващия пешеходец.

Извършеното противоправно деяние от страна на водача Д. е причинило болки и страдания от престърпените травматични увреждания на ищеца Н., а именно контузия на главата – разкъсно-контузна рана и счупване на лявата седалищна кост на таза. Последното е причинило трайно затруднения в движението на ляв долен крайник, което предвид медико-биологичните характеристики покрива съдържанието на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, съобразно задължителните указания на Пленума на ВС, изложени в т. 10 на Постановление № 3 от 27.11.1979г. на ВС, докато раната на главата е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно лека телесна повреда. Видно от заключението  на    СМЕ описаните увреждания могат да се получат при автомобилна травма, по начин и обстоятелства, описани в делото.Неудобствата, търпени от ищеца поради счупването, се установяват от  показанията на св. Н. и устния доклад на вещото лице. Показанията на св. Н. се ценят през призмата на чл. 172 от ГПК и същите, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелката от крайния изход на спора, са изградени въз основа на лични и непосредствени нейни впечатления, поради което съдът ги  кредитира като непротиворечиви помежду си и еднопосочни и в съответствие с останалите събрани доказателства. Липсват основания съда да се усъмни в тяхната истинност и достоверност, тъй като свидетелката е от най-близкия кръг на ищеца, който му е помагал през периода, в който същият е бил на легло и с най-голяма точност може да пресъздаде обстоятелствата по възстановителния период, наложил едно дълготрайно залежаване за ищеца Н. и обслужване от първа необходимост, което да се извършва именно от най-близкия семеен роднински кръг. Въз основа на доказателствата  по делото и  предвид заключението на вещото лице  причинените на ищеца увреждания и търпените  от него болки и неудобства са в пряка причнно-следствена връзка с  ПТП, като  не са налице липсват доказателства, които да оборват извода на съда. Показанията на свидетелите, писмените доказателства, а в най-силна степен експертното заключение на д-р Е. сочат, че счупването на Н. е получено при процесното ПТП и вследствие на действието на съприкосновението на автомобила с тялото на пострадалия. Доказателствата по делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди. Ответникът не ангажира доказателства по отношение на бланкетния си довод, че такава липсвала.

    За безспорно  обстоятелство, което страните признават, съдът приема наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на МПС марка и модел „Фолксваген Туран“ с рег. № * **** **, обективирана в застрахователна полица № BG/30/118002838581, с начална дата на покритие 01.10.2018г. и крайна дата на покритие 01.10.2019г.

   Относно вината на застрахования водач Д., ответникът в производството не ангажира доказателства, които да разколебават нейната законоустановена оборима презумция за наличието ѝ.Възражението на ответника за противното остава неподкрепено, като именно в тежест на ответника беше да обори презумпцията за наличието на вината на водача. Напротив, дори да се приеме, че Д. е била заслепена от слънцето, същата е могла и е била длъжна да предвиди вредоносните последици от това, че не е предотвратила предприетото завиване и не пропуснала пресичащия пешеходец.

  Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането,т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически факт препятства реализирането на тези правни последици. При така изложените дотук съображения, съдът намира  предявения иск за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на елементите на състава, обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен, акт, поради което  и ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищците вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.

 По  отношение на  размера на претендираното от ищеца обезщетение, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.

На първо място, следва да се обсъди релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения ищец, изразяващо се в твърденията на ответната страна, че ищецът не бил пресякъл кръстовището на необозначено за това място, евентуално не бил съобразил светлинната организация, регулираща процесното кръстовище и се бил забавил необосновано дълго при пресичането си. Доказателства по делото категорично оборват тезата за съпричиняване по първия пункт, тъй като на база установения със знанията и уменията на вещото механизъм на настъпване, се изведе, че ПТП-то е станало на пешеходна пътека и по-подробни доводи не е необходимо да се излагат в тази насока. Неоснователен е и вторият пункт – предвид установената синхронизация на зелените секции на светофарната уредба за ППС и за пешеходеца и соченото от св. Д. – управлявала автомобила, се извежда, че поведението на пешеходеца Н. е било изцяло съобразено със зелена секция за пешеходци, която се е отнасяла за него. По третия пункт, че „пострадалият се е забавил необосновано дълго при пресичане“, настоящия състав намира  този довод за крайно неуважителен към групата от населението, към която принадлежи и  ищеца. Старостта не е порок и никой не е намерил начин да я избегне. Ноторно известно е, че с напредването на възрастта съпътстващите за хората здравословни проблеми са често свързани със затруднено и/или забавено придвижване. Настоящият случай касае 74-годишен към датакта на инцидента мъж, който макар и трудно,но се е придвижвал самостоятелно, с помощно средство – бастун. При тези данни и последният пункт по направеното възражение за съпричиняване е изцяло несъстоятелен, тъй като не може да се очаква от него да притича през пешеходната пътека.

За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца Н.С.М., съдът черпи сведения от ангажираните по делото доказателства, а именно както от показанията на разпитаната като свидетел негова внучка – Невил Н., така и от заключението на медицинската експертиза. Свид. Н., като част от най-близкия му семеен кръг излага, че дори и тя е участвала във възстановителния период на ищеца, който пролежал период от около 5-6 месеца, не можел да става, камо ли да се обслужва сам по какъвто и да е начин. Близо 8-9 месеца всичките грижи по него, хората около него извършвали в леглото. От друга страна, вещото лице определя срок за възстановяване 6-7 месеца, но за здрав човек. Предвид данните за  артроза, от която  страдал ищеца възстановяването му  безспорно е продължило много повече от  периода посочен в експертизата,което се установява и от показанията на свид.Н.. С оглед претърпяното увреждане и наложилото се залежаване, артрозата се е влошила, т.е. тук първопричинителят на така изводимите обстоятелства по здравословното състояние на ищеца към момента на изготвяне на заключението е именно счупването при настъпилото ПТП. Касае се за човек, който преди инцидента се е движил и обслужвал сам, дори си е пазарувал, придвижвал се на по-дълги разстояния с бастун, но без изгледи за пълното му възстановяване след претърпяната травма. Всичко това го е поставило в положение да се чувства в тежест на своите близки, които са полагали грижи за него и ще следва да продължават да го правят до края на жизнения му път. Отделно от това, придвижването му се затруднило неимоверно много от травмата и вече формираните артрозни промени с възрастта, които влошили процеса, а при влажно или студено време имал и болки. Инцидентът безспорно е указал силно отражение върху психиката на ищеца, който станал тъжен  и апатичен, тъй като му и тежало това, че трябва да се грижат за него. Физическите увреждания са довели и до трайни промени в ежедневието на пострадалия, като ежедневието му се  е променило и вече не е самостоятелен. С оглед данните по делото  и поради  търпените от ищеца съзнавани болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането, а и понасянето на това състояние от самия увреден, настоящият  състав намира, че сума в размер на 25 000 лв. в достатъчна степен ще възмезди претърпените от Н.С.М. неимуществени вреди. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв.  следва да се отхвърли като недоказан по размер.

По отношение на претендираната от ищеца законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба,  следва да се отбележи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т.2, вр. ал. 3 от КЗ, застрахователното обезщетение включва и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно нормата на чл. 497, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати - с изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 – хипотеза или с изтичането на  тримесечния срок по чл. 496, ал.1, освен в хипотезата, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Видно, ищецът е сезирал ответника на 13.05.2019 г. /дата на пощенското клеймо на изпращането на претенцията/ и тримесечният срок е изтекъл на 13.08.2019 г., т.е. законна лихва се дължи от 14.09.2019г. Предвид претенцията на ищеца за законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, законната лихва следва да бъде присъдена съобразно петитума на исковата молба – 19.09.2019г.

По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме  направените разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция. Ищецът Н.С.М. е освободен от заплащане на такси и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на общо 1 000 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и сумите в размер 100 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и 50 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 1 150 лв.

Ищецът претендира разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по него /Н.С.М., от една страна, а от друга – адв.К.К.Г./ са уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Г., да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 25 000 лв., поради което и размерът същият възлиза на 1 280 лв., която сума следва да се изплати на адв. Г..

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявените искове. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, сторените от застрахователя разноски възлизат на общо 510 лв., от които 500 лв. – депозити за вещи лица и 10 лв. – държавна такса за издаване на удостоверения, както и юрисконсултско възнаграждение.В настоящия случай относно размера на юрисконсулстското възнаграждение, приложение намират разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на МС от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 25 от наредбата, възнаграждението за представителство по гражданско дело с определен материален интерес възлиза от 100 лв. до 300 лв. Предвид цената на иска, фактическата правна сложност на спора,  и обстоятелството, липсата на подаден писмен отговор на допълнителната искова молба, както и че ответникът не изпраща представил в открито съдебно заседание, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. за развилото се пред Окръжен съд – Хасково исково  производство. Предвид изложеното, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 330 лв., с оглед отхвърлената част на иска.

 

     Мотивиран  така,съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Н.С.М., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 25 000 лв. (двадесет и пети хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки, страдания и неудобства, вследствие на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.01.2019 г., около 14:07 часа, в гр.Хасково, по ул. „Прохлада“, в посока „запад“ – към кръстовището с бул. „Освобождение“ по вина на застрахования водач  на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туран“, с рег.№ * **** ** – М.Ш.Д., с ЕГН **********  по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. модел Фолксваген Туран“, с рег.№ * **** **, обективирана в застрахователна полица № BG/30/118002838581, с начална дата на покритие 01.10.2018г. и крайна дата на покритие 01.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019 г. до окончателното изплащане сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 1 150 лв. /хиляда и сто и петдесет лева/ – държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове и депозити за вещи лица.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адвокат К.К.Г. *** от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на дейността – Хасково, бул. „България“ № 150, ет. 2, офис 217 сумата в размер на 1 280 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/ – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Н.С.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 330 лв. /триста и тридесет лева/ – депозити за вещи лица, такси за съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: