Решение по дело №224/2023 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 163
Дата: 5 декември 2023 г.
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20231870200224
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Самоков, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20231870200224 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
А. Л. Т. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № .. г. от Началника
на РУ - С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощника си
адв. Г. В., който заявява, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения
жалбоподателят и пълномощникът му излагат подробни съображения в подкрепа на
основателността на жалбата.
Въззиваемата страна по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН – Началник на РУ –
Самоков не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на
20.11.2022 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Й.
1
А., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – Самоков за това, че на 20.8.2022 г. около
13,10 ч. на път ІІ-..с посока на движение към гр. Д. жалбоподателят управлява
собствения си лек автомобил „А..“ с рег. № СО .. като вследствие на движение при
наличието на пътна маркировка М-15, пътен знак В-26 и пътен знак В-24 навлиза в
лента за насрещно движение и блъска завиващия наляво товарен автомобил „Ф. Т.“ с
рег. № СО .., собственост на Г. А. Н. от гр. С. с водач С. А.Н., който се движи към гр.
Д. и реализира ПТП с материални щети, вследствие на което излиза вляво на платното
за движение, продължава направо през отводнителна канавка и блъска паркирания
пред бившия стопански двор на с. П. лек автомобил „Т. Л.“ с рег. № СО .. Посочено е
в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
В обжалваното НП административно-наказващият орган изцяло е възприел
описаните в АУАН факти; приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е
нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП; квалифицирал е това деяние като административно
нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП и за това
административно нарушение е наложил на жалбоподателя административно наказание
„глоба“ в размер 200,00 лв.
Административнонаказателното производство е образувано в нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, която гласи, че когато за дадено деяние е
възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува.
Установява се от писмо изх. № ../2022 г. от 14.11.2023 г. от Районна прокуратура –
С. и от допълнителна служебна проверка относно основанието за образуване на ДП №
../2022 г. по описа на РУ – С., че посоченото досъдебно производство е образувано по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК на 20.8.2022 г. за престъпления по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК по повод същото пътнотранспортно произшествие, описано в
обстоятелствената част на АУАН и на НП като обстоятелства, при които е извършено
вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Посочено е също в писмото
от РП - С., че по това досъдебно производство няма лица, привлечени към наказателна
отговорност и че към настоящия момент разследването е предявено на пострадалите
лица и техните повереници.
Следователно, както към датата на съставяне на АУАН срещу жалбоподателя
(20.11.2022 г.), така и към датата на издаване на обжалваното НП (7.4.2023 г.)
наказателното производство за разследване на престъпления по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с пътнотранспортното произшествие, описано в
АУАН и в НП, е било образувано и не е било приключило – то не е приключило в
досъдебната си фаза и към настоящия момент. Административното нарушение по чл.
179, ал. 2 от ЗДвП, вменено на жалбоподателя с АУАН и с НП – от една страна и
2
престъплението по чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, предмет на разследване по
ДП № ../2022 г. по описа на РУ – С. – от друга страна, имат един и същ родов обект. И
двете засягат обществените отношения, свързани със спазване на правилата за
движение за осигуряване на безопасността на транспорта, като се отличават едно от
друго само по съставомерния противоправен резултат. С оглед легалното определение
за „пътнотранспортно произшествие“, дадено в § 6, т. 30 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП и по аргумент от противното от чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК,
причиняването на пътнотранспортно произшествие вследствие нарушение на правила
за движението е съставомерно за административно нарушение по чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП когато негов резултат са имуществени вреди (материални щети), които не са
значителни. Причиняването на значителни имуществени вреди, тежка или средна
телесна повреда или смърт вследствие нарушаване на правилата за движение при
управление на МПС е съставомерен противоправен резултат на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „а“ – „в“ от НК. Поради това за свое поведение в едно и също
пътнотранспортно произшествие деецът не може да носи едновременно
административнонаказателна и наказателна отговорност – същият ще отговаря или за
административно нарушение или за престъпление съобразно резултата. Именно поради
това съотношение между тези два вида юридическа отговорност в чл. 33, ал. 1 от
ЗАНН е установена недопустимост на съставянето на АУАН, поставящ начало на
административнонаказателно производство, по време на висящността на наказателното
производство – докато компетентните в наказателното производство органи се
произнесат по въпросите съставляват ли престъпление фактите, установени в хода на
наказателното производство, кой е извършил престъплението и следва ли той да носи
наказателна отговорност. Едва след разрешаването на тези въпроси в наказателното
производство е възможно да се образува административнонаказателно производство,
но по друг ред – по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без съставен АУАН. Дотогава е
недопустимо съставянето на АУАН относно същите факти, както е недопустимо и
издаване на НП въз основа на такъв акт.
По изложените съображения в административнонаказателното производство, в
което е издадено обжалваното НП, е допуснато особено съществено нарушение на
процесуалното правило, установено в чл. 33, ал. 1 от ЗАНН като забрана за образуване
на такова производство.
Ето защо обжалваното НП е незаконосъобразно и следва на основание чл. 63, ал.
3, т. 2 от ЗАНН да бъде отменено, без съдът да изследва по същество фактическото
поведение на жалбоподателя, съставомерността му като административно нарушение,
за което е административно наказан и индивидуализацията на наложеното му
административно наказание.
Независимо от изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски, такива не се присъждат на
3
жалбоподателя поради липса на доказателства за извършването им. Представеният
договор за правна защита и съдействие е доказателство само за размера на уговореното
адвокатско възнаграждение, но не и за плащането му. Допустимо е плащането на
адвокатското възнаграждение да бъде отразено в договора за правна защита и
съдействие, в който случай последният има характер и на разписка, но в конкретния
случай в представения договор за правна защита и съдействие изобщо не е отразено
плащането на възнаграждението. Отговорността на страните за разноски в настоящото
производство не е част от неговия предмет, поради което изводът на съда за
недължимост на разноски не следва да бъде обективиран в диспозитива на решението.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .. г. от Началника на РУ - С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4