№ 333
гр. Варна, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900066 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от И. П. А., с ЕГН
**********, с адрес: ***, действащ чрез адв.С. С., със съдебен адрес: ***, против
“Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от
А. П. Л. и Р. К. Д., действащи чрез адв.Т. С., с адрес за призоваване: ***, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 51523.20лв., от които сумата от 50000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
негативни психически изживявания и емоционален стрес в резултат от телесни увреждания,
получени в следствие от ПТП настъпило на 29.10.2021г. в гр.Варна, на Аспарухов мост, в
дясната лента за движение на платното в посока за гр.Бургас, по вина на водача на лек
автомобил “Фолксваген Транспортер“ с рег.№*******, чиято отговорност към момента на
инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №****, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.12.2021г.-датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция до окончателното й изплащане и сумата от 1523.20лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано от разходи за проведено
лечение на уврежданията, претърпени в резултат от гореописаното ПТП, чрез заплащане на
12.11.2021г. на 100лв. за алергичен тест и на 15.11.2021г. на 1423.20лв. за заключваща
плака, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на направата на
съответният разход до окончателното изплащане на задължението. Сочи се банкова сметка
1
за евентуално доброволно плащане на застрахователното обезщетение с IBAN: **** и ****.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2021г. в гр.Варна, на Аспарухов мост, в
дясната лента за движение на платното в посока за гр.Бургас, по вина на водача на лек
автомобил “Фолксваген Транспортер“ с рег.№*******, е настъпило ПТП в резултат, от
което бил увреден, возещият се микробуса ищец, който се ударил в облегалката на седалката
пред него в областта на дясната китка. Сочи се, че след инцидента пострадалия бил откаран
по спешност в МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, където е извършена гипсова имобилизация на
ръката с препоръка за планиране на оперативна интервенция. В последствие на 11.11.2021г.
ищецът е постъпил в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ “Еврохоспитал“
ООД, където под обща венозна анестезия била извършена оперативна интервенция с
поставяне на заключваща плака за дистален радиус и направена нова гипсова имобилизация.
Твърди се, че въпреки проведено лечение, болките в областта на увредения крайник
продължили, което принудило ищеца отново да потърси помощ в Отделение по ортопедия и
травматология при МБАЛ “Майчин дом“-гр.Варна. Сочи се, че на 05.04.2022г. ищецът бил
приет със силни болки при флексия и екстензия в областта на дясна гривенна става, като на
същата дата е извършена оперативна интервенция за отстраняване на поставената плака и
множество тъканни сраствания. Твърди се, че в следствие от получената травма при
процесното ПТП, ищецът е бил временно неработоспособен за времето от 29.10.2021г. до
14.04.2022г. Твърди се още, че макар през един продължителен период от време ищецът, да е
посещавал специалисти в съответната област на медицината, то състоянието му по никакъв
начин не се е подобрило и към настоящия момент. Поддържа се, че в резултат на
травматичното увреждане ежедневието на ищеца се е променило коренно, защото той не е
можел да упражнява професията си на строителен работник, имал е неспокоен сън,
съпроводен с кошмари от преживяното и е развил страх да се вози в превозни средства,
както и симптоми на тревожност, потиснато настроение, а понякога и липса на апетит.
Поддържа се още, че когато ищеца узнае за пътни инциденти, изживява отново случило с
него при процесното ПТП и това води до силен емоционален стрес. Твърди се, че по повод
извършените интервенции и проведено лечение на травмата, ищецът е направил разходи, за
една част, от които разполага с доказателства, а именно за сумата от 100лв. за заплатен
алергичен тест по фактура №********** от 12.11.2021г. и сумата от 1423.20лв. за
заключваща плака по фактура №********** от 15.11.2021г., или общо 1523.20лв. Поддържа
се, че ищецът не е обезщетяван за претърпените в следствие на катастрофата имуществени и
неимуществени вреди. Твърди се, че към момента на произшествието по отношение на
процесното МПС е имало действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност“,
сключен с ответното дружество, обективиран в Застрахователна полица №**** валидна до
01.12.2021г. Сочи се, че при спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ ищецът е
предявил пред ответното дружество писмена Застрахователна претенция с вх.№99-16220 от
22.12.2021г., като към настоящия момент не му е определено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, което налага завеждането на настоящият иск.
С депозирания от ответника в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се
2
признава наличието на правоотношение по Застрахователна полица №**** за застраховка
“Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Транспортер“, с
рег.№******, със срок на валидност от 02.12.2020г. до 01.12.2021г. Признава се и факта на
настъпването на 29.10.2021г. на процесното пътнотранспортно произшествие и
предявяването от ищеца пред ответното дружество на Застрахователна претенция с вх.
№****г. с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва се наличието на
предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че застрахователят
законосъобразно е постановил отказ за определяне и изплащане на такова на основание
чл.496, ал.2, т.2, б.“б“ и б.“в“ от КЗ, защото не са му предоставени достатъчно
доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен начин основанието на
претенцията и размера на вредите. Поддържа се, че няма логика застрахователят да изплаща
обезщетение единствено при твърдение за претърпени вреди, без реално да са представени
доказателства, които да водят до извод за осъществяване на фактическия състав на
непозволено увреждане от застрахования деликвент. Твърди се, че застрахователят
разполага единствено с възможността по чл.106, ал.3 от КЗ да изиска доказателства за
установяване на основанието и размера на претенцията, както и задължението по чл.496,
ал.1 от КЗ да се произнесе по предявена претенция в срок, не по-дълъг от три месеца.
Твърди се, че за ангажиране на отговорността на ответника, освен наличието на
застрахователно правоотношение, е необходимо да са изпълнени и всички елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Поддържа се, че в случая твърденията на ищеца
относно физическото и психо-емоционалното му състояние, не са подкрепени с
необходимите доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите,
както и относно причинно-следствената връзка между увреждащо действие и посочени в
исковата молба вреди. Поддържа се още, че за да се породи правото на увредения на
обезщетение, следва пред застрахователя да бъде заявено и доказано застрахователно
събитие. Твърди се, че с Писмо с изх.№99-16283 от 29.12.2021г. застрахователят е изискал
от пострадалия на основание чл.106, ал.3 от КЗ да предостави всички документи по
образуваното Досъдебно производство ЗМ №402/2021г. по описа на СПП при ОД на МВР
Варна, в това число автотехническа експертиза, протокол от оглед на местопроизшествието,
протоколи от разпит на свидетели, медицинска експертиза, снимков материал;
постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила съдебно
решение и мотиви към него. Сочи се, че Писмо с вх.№99-1339/16.03.2022г. ищецът е
предоставил част от поисканите документи, но не и постановление за прекратяване на
наказателното производство или влязло в сила съдебно решение. Ето защо след изтичането
на нормативно предвиденият тримесечния срок, ответникът е свикал комисия, която е взела
решение да не бъде изплатено обезщетение, поради липса на достатъчно документи за
установяване на основателността на претенцията, за което ищецът е уведомен с Писмо с изх.
№99-1480/22.03.2022г. На следващо място се оспорват твърденията на ищеца, че в резултат
процесното ПТП са възникнали всички описани в исковата молба по вид и характер вреди,
както и тяхната продължителност. Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена
връзка между увреждането и всички настъпили последици, като се поддържа, че
3
извършените оперативни интервенции на ищеца не са резултат единствено и само от
травматично увреждане претърпяно при процесното ПТП. Поддържа се, че застрахователят
не следва носи отговорност за вредите, които са опосредени или настъпили в резултат на
неадекватно или непредприето лечение. Прави се анализ на медицинската документация
представена от ищеца, респективно на проведеното лечение на травмата, включително
проведени физиотерапевтични процедури. Оспорва се твърдението на ищеца, че и към
настоящия момент той не е възстановен напълно и продължава да търпи болки и страдания
във връзка с уврежданията претърпени при процесното ПТП. Сочи се, че липсват
доказателства за понесен силен емоционален стрес от ищеца, съответно че е проведена
терапия за лечение на психичното неразположение. Оспорва се наличието на причинно-
следствена връзка между процесната травма и твърдените продължаващи и до днес
неспокоен сън, страх от превозни средства, тревожност и потиснато настроение. Твърди се,
че не се установяват понесени болки и страдания на психологично ниво, които да
надхвърлят обичайните за подобен род събития, но дори да се приеме, че процесното
събитие е било особено стресогенно за ищеца, то същия с поведението си е способствал за
удължаване на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взел никакви мерки в тази
насока. Поддържа се, че иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, е в
силно завишен размер от 50000лв., като претендираното обезщетение не е съобразено с
критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика, със степента и характера
на получените травми, както и с обществените представи за справедливост и степента на
съпричиняване. Сочи се, че понесеното от ищеца травматично увреждане на дясна ръка не
води до трайни последици за физическото и психическото му здраве и за неговата
трудоспособност. Поддържа се, че процесното ПТП представлява трудова злополука за
ищеца, поради което евентуално получени от него обезщетения, както от работодателя, така
и от застраховател по застраховка “Трудова злополука“, следва да бъдат съобразени,
защото застрахователното обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване на
увреденото лице. На следващо място се поддържа, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалият, който е пътувал без поставен
обезопасителен колан по време на процесното ПТП, с което си поведение е създал реална
възможност за настъпване и за повишаване на обема на вредоносния резултат и е нарушил
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Сочи се, че основната функция на предпазния колан е
да задържи тялото на мястото му при осъществяване на сблъсък на МПС с други обекти.
Сочи се още, че видно от мотивите към Решение №1529/16.11.2022г. по АНД №4165/2022г.
на Районен съд Варна, най-тежко пострадал от процесното ПТП е именно ищецът, като
всички останали участници са получили по-леки телесни увреждания. С оглед горното се
моли за отхвърляне на претенциите за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
като неоснователни и недоказани, или в условията на евентуалност за редуциране на
размерът на обезщетението при отчитане на действително претърпените болки и страдания
и приноса на пострадалото лице за собственото му увреждане. за обезщетение.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити подробни
4
съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се оспорват доводите на ответникът,
че не са му били представени всички изискуеми документи за установяване на деликта и
размера на обезщетението, като се поддържа, че след уведомяването на застрахователя, той
е разполагал с цялата необходима информацията позволяваща му да се снабди
самостоятелно с допълнителни документи от досъдебното производство, съответно че не
може да се вменяват задължения в тази посока на ищеца. Поддържа се още, че неправилни
са доводите на ответника, че застрахователното събитие следва да се доказва пред
застрахователя по твърденият от него начин, които влизат в колизия с ясно и точно
формулираната процедурата в КЗ. Оспорват се доводите на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение като се доразвиват насрещни такива за адекватност на
търсената обезвреда. Оспорва се и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, като се сочи, че към момента на ПТП процесното МПС е било без
оборудвани обезопасителни колани на редовете зад шофьора.
С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат
възраженията и доводите за неоснователност на претенциите, като се доразвиват доводите,
че на основание чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят уведомява претендиращия обезщетение
за нужните доказателствата, които той трябва да представи, като първият няма задължение
да събира и да се снабдява самостоятелно с доказателства, които да обосновават правото на
увреденото лице да получи обезщетение, включително и неговия размер. Поддържат се и
оспорванията относно размера на дължимото обезщетение по съображения, че ищеца не е
понесъл твърденият от него обем вреди и на основание наличието на съпричиняване.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва предявеният иск, поддържа
отговорите и възраженията си.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 29.10.2021г. в
гр.Варна, на Аспарухов мост, в дясната лента за движение на платното в посока за
гр.Бургас, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“,
с рег.№*******. В резултат от въпросното ПТП е увреден ищеца, който се е возил на втория
ред седалки в дясно в л.а.“Фолксваген Транспортер“, с рег.№*******, като същия е
претърпял фрактура в областта на дясна гривенна става. Към датата на процесното ПТП с
ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил
“Фолксваген Транспортер“, с рег.№*******, обективирано в Застрахователна полица
№****, със срок на валидност от 02.12.2020г. до 01.12.2021г. Във връзка настъпило събитие
ищеца е предявил пред ответното дружество писмена Застрахователна претенция с вх.№99-
5
16220 от 22.12.2021г. с искане за изплащане на застрахователно обезщетение.
Установява се от представената по делото медицинска документация, че
непосредствено след процесният инциден ищецът е приет за преглед в спешно отделение
при МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, където след рентгенологично изследване, е установена
фрактура на дясна гривнена става и е проведено лечение с гипсова имобилизация на
крайника за период от 30 дни. Установява се още, в последствие на 11.11.2021г. ищецът е
постъпил в МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД, където в отделението по ортопедия и
травматология, е била извършена оперативна интервенция с поставяне на заключваща плака
за дистален радиус на увредената ръката и направена нова гипсова имобилизация. На
05.04.2022г. ищецът е бил приет в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ
“Майчин дом“-гр.Варна, където е извършена оперативна интервенция за отстраняване на
поставените костни импланти и установените мекотъканни сраствания и костни фрагмети.
Според представените многобройни амбулаторни листи и Експертно решение на ТЕЛК при
УМБАЛ “Св.Марина Варна“ ЕАД, ищецът е бил временно неработоспособен за времето от
29.10.2021г. до 14.04.2022г.
Според представените заверени преписи от Фактура №21720 от 12.11.2021г. и
Фактура №10683 от 15.11.2021г. ищеца е заплатил общо сумата от 1523.20лв., от която
100лв. за алергичен тест и 1423.20лв. за заключваща радиус плака и потребителска такса.
Видно е от материалите по приобщеното АНД №4165/2022г. по описа на Районен съд
Варна, че с влязло в законна сила Решение №1529 от 16.11.2022г. водачът на
л.а.“Фолксваген Транспортер“, с рег.№*******, е признат за виновен в това, че на
29.10.2021г. в гр.Варна е предизвикал ПТП, при което е увреден ищецът, който е претърпял
фрактура на дясна лъчева кост в долна трета.
По делото са представени преписи от водена межди страните кореспонденция по
повод, предявена от ищецът до застрахователя претенция за изплащане по доброволен ред
на обезщетение, респективно отговорите на ответника, който е отказал плащане на
обезщетение.
Установява се от постъпилият по делото препис от Застрахователна преписка по
трудово злополука при “Дженерали застраховане“ АД, че за обезщетяване на претърпяната
трудова злополука в резултат от процесното ПТП, съответно за настъпилата временна
неработоспособност през период от 275 дни в полза на ищецът е изплатено обезщетение в
размер на 685.10лв.
Видно е от постъпилите Писмо от Регионална дирекция “Автомобилна
администрация“-Варна, ведно с приложения, че лек автомобил “Фолксваген Транспортер“, с
рег.№******* е преминал през технически преглед на 30.06.2021г., за което е издаден
Протокол №25876096, приключен със заключение “Допуска се да се движи по пътищата
отворени за обществено ползване“ до 30.06.2022г.
От заключението на назначената по делото КСМАТЕ, което се цени от съдът, като
компетентно и добросъвестно дадено, и кореспондиращо с останалите приобщени по делото
6
доказателства, се установява, че процесното ПТП е настъпило като част от верижна
катастрофа, тъй като водача на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“, с рег.№*******
не е съумял да спре своевременно и е предизвикал сблъсък с л.а.“Хонда ХРВ“, с рег.
№*****, който се е ударил в предно разположения л.а.“Мерцедес“, с рег.№****, който от
своя страна е ударил предно разположения л.а.“Хонда ЦРВ“, с рег.№*****, а той е ударил
предно разположения л.а.“Ауди А6“, с рег.№*****. Към момента на ПТП ищецът е бил
позициониран като пътник на втори /заден/ ред седалки, в дясна част в обема за превоз на
пътници на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“ и в резултат на настъпилия удар е
получил фрактура на дясна ръка-счупване на дясна лъчева кост в долна трета. Описаното
травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно
детайл от купето на микробуса реализиран по оста на десния горен крайник при отворена
длан, т.е. при опит за предпазване. Предвид претърпяното многофрагментното счупване на
костите, въпреки проведената гипсова имобилизация, някои от фрагментите са се
разместили, което е наложило провеждането на оперативно лечение с репозиция и поставяне
на метална фиксация. В резултат от настъпили усложнения, а именно проява на петниста
остеопороза, нарушеното разгъване и сгъване на дясната гривнена става, развилите се
множество сраствания и оформени отделни костни фрагментни, се е наложило повторно
оперативно лечение с премахване на металната остеосинтеза, костните фрагментни и
почистване на множеството сраствания. Процесната травма е обусловила трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2 месеца. Към
настоящия момент е налице ограничение в екстензията /сгъването и разгъването/ на нивото
на дясната киткова става, както и невъзможно извиване на дясната длан и е намален захвата
на пръстите на дясната длан, което обуславя постоянно разстройство на здравето неопасно
за живота. Понастоящем възстановителният период е приключил с гореописаните
нарушения в сгъване, разгъване и извиване на дясната китка, което води до невъзможност за
упражняване на професии свързани с физическо натоварване на крайника, на нивото на
китка и длан.
В о.с.з. вещото лице медик уточнява, че обичайна практика е многофрагментните
счупвания, каквото е и процесното, е да се подложат на оперативно лечение. В конкретния
случай, в медицинския фиш, отразяващ диагнозата при приемането на пострадалия, не е
отразено, че се предлага оперативно лечение като е извършена ръчна репозиция, след което
е поставена гипсова мобилизация, която максимално да ограничи движенията на ниво
киткова става. Фиксирането по този начин има за цел да сраснат фрагментите и да се
избегне оперативното лечение, но поставянето на гипса, поради риск от увреждане на меки
тъкани, не води до пълно имобилизиране на фрагментите и е възможно хлабината, която е
между гипса и счупената ръка да доведе до разместване. В резултат от такова разместване се
е наложило провеждането на 11.11.2021г. на оперативно лечение, при което е поставена
метална фиксация. Впоследствие, тъй като се е развила “петниста остеопороза“ се е
наложило и е извършено повторно оперативно лечение за отстраняване на срастванията и на
фиксиращият материал. Въпреки проведеното лечение и към настоящият момент е налице
увреждане, а именно ограничение във функцията на сгъването и разгъването на дясната
7
киткова става. Вещото лице инженер уточнява, че към момента на инцидента ищецът
категорично е бил без поставен предпазен кола, но дори да е бил с колан, единствено което е
щяло да стане е да се намали силата, която се прилага към китката при съприкосновението с
предната седалка. Не може обаче да се даде отговор на въпроса дали при по-голяма или по-
малка сила, няма да настъпи същата травма. Уточнява още, че според наличните технически
данни автомобилът не е бил снабден с обезопасителни колани на задният ред седалки,
където се е возил ищецът.
Вещото лице по назначената, след оспорване на медицинската част от заключението
на комплексната експертиза, повторна СМЕ установява, че в резултат от процесното ПТП
ищецът е претърпял травматично увреждане на дясна гривнена става-многофрагментно
вътреставно счупване на дисталния край на дясната лъчева кост с разместване на костните
фрагменти. Проведено е лечение, чрез наместване на счупената кост и е поставена гипсова
превръзка за 30 дни. В последствие е настъпила дислокацията на костните фрагменти, която
е установена при контролно рентгеново изследване от 03.11.2021г. и това причината за
направа първата операция на крайника на ищеца. Вещото лице сочи, че много често подобни
многофрагментни счупвания в непосредствена близост до ставната повърхност се
усложняват с некроза на костни фрагменти поради загуба на кръвоснабдяване, което води до
намаляване на стабилността на металната им връзка. Такъв тип усложнение е установено
при ищеца в резултат от рентгеново изследване проведено на 05.04.2022г. Извършената
оперативната интервенция от 11.11.2021г. е обичайна последица при разместени
многофрагментни счупвания на дисталната лъчева кост или след констатирано разместване
при контролните рентгенови изследвания на проведено лечение със наместване. Според
вещото лице няма стандарт за продължителността на оздравителния период на подобен вид
счупвания. В случая оздравителния период не е приключил и е възможно да се предприеме
подмяна на разрушената дясна гривнена става с изкуствена. Налице е загуба на ставната
повърхност на дясната лъчева кост и от там деформация на гривнената става с голямо
ограничаване на движенията, като е нарушен върховият и юмручен захват на дясната ръка.
От приетото по делото заключение на СПЕ, което се кредитира от съдът, като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че към момента на процесното
ПТП ищецът е бил в стресово състояние, като първоначално стресът е бил предимно
физиологичен в резултат от фрактура на ръката, съответно преживените болки и страдания,
и хирургични интервенции, вследствие на които сънят му е бил сериозно нарушен.
Впоследствие, когато са отшумели болките, се е отключил т.нар. емоционален стрес, тъй
като пострадалият е започнал по-детайлно да анализира и да осмисля случилото се,
започнали да се повишават тревожността и безпокойството му, предимно за последиците в
бъдеще. След като узнал цената за нужното последващо лечение, която била непосилна за
него, последвал нов емоционален стрес за ищеца. Най-големият му дискомфорт е бил
свързан с намирането на работа, тъй като усещането за непълноценност и потиснатост, се е
увеличавало постепенно. Фактът, че не е може да упражнява бившата си професия, която му
давала възможности за по-високи доходи и съответно самочувствие, също е внесъл
8
напрежение и безпокойство у личността на ищеца. Намирането на работа, макар и не като
бившата, е внесло някакво успокоение у пострадалият, но той е станал е по-нервен и по-
лесно възбудим спрямо времето преди инцидента. С времето сънят му се подобрил в
сравнение със самото начало, когато е изпитвал болки, но и към момента е незадоволителен
и непълноценен. Понастоящем ищецът защитно се е примирил със състоянието си /потиснал
и изтласкал го е/ за да не внася то у него, както чувство на безпокойство и тревожност, така
и чувство за вина. Регистрираната при прегледа на ищеца тревожност, е изразена в лека
степен, която е както неопределена, така и ситуативно отключваща се по повод на
асоциации, които възникват и са свързани с претърпяното ПТП, което създава дискомфорт
за личността.
По делото по искане на ищецът е разпитана свидетелката В. А.а А.а /съпруга на
ищеца/ и по искане на ответникът свидетеля Г. М. Г., /водач на процесният лек автомобил
предизвикал ПТП/. Показанията на двете групи свидетели, се кредитират от съдът, в частта,
в която са базирани на непосредствени впечатления и съдържат данни за наведените от
страните факти, имащи значение за спора и при отчитане на възможната им
заинтересованост на основание чл.172 от ГПК.
Свидетелката В. А.а сочи, че след процесното ПТП ищецът бил откаран в спешно
отделение, където са гипсирали счупената му ръка за период от един месец, след което
лечението продължило с поставяне на имплант. На 05.04.2022г. импланта бил отстранен и
лечението продължило с профилактика и рехабилитации. Свидетелката сочи, че въпреки
проведеното лечение, пострадалият изпитва трудности в движението на крайника-няма
достатъчно сила и сръчност, което и понастоящем му създава трудности в ежедневието. В
началото, след инцидента затрудненията и усложнения за ищеца от битов характер били
значителни, което допълнително го изнервяло и натоварвало психически. Според
свидетелката преживяното от ищеца по време и след инцидента е предизвикало и него
значителен стрес, който все още не е напълно отзвучал и води до проблеми със съня и страх
от възможни бъдещи инциденти.
В показанията си свидетелят Г. М. Г. сочи, че при процесното ПТП е пострадал
единствено ищецът, който не е бил с поставен предпазен колан.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка “Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в
9
тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В процесния случай по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното
ПТП по отношение на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“, с рег.№*******, е имало
действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с ответника, като водача на
застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание. Наред с това са налице и
елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от
клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено виновно противоправно Д.ие, причинна
връзка между Д.ието и вредоносния резултат-смърт на бабата на ищците в резултат от
пътнотранспортно произшествие. Последните обстоятелства, са установени с влязъл в сила
съдебен акт, постановен в производство по АНД №4165/2022г. на Районен съд Варна, който
съобразно чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от Д.ието.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, е доказана по основание.
По иска за неимуществени вреди:
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно
критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и негативни психически
изживявания, вследствие на полученото на 29.10.2021г. при процесното ПТП травматично
увреждане на дясна гривнена става-многофрагментно вътреставно счупване на дисталния
край на дясната лъчева кост, с разместване на костните фрагменти. Първоначално лечението
е проведено консервативно чрез гипсова имобилизация, като същото не е дало резултат и се
е наложила оперативната интервенция, проведена на 11.11.2021г. за фиксиране, чрез
имплант на настъпила дислокацията на костните фрагменти. Също така се е наложила и
последваща операция, проведена на 05.04.2022г. за лечение /преодоляване/ на настъпилите
усложнения, чрез отстраняване на поставените костни импланти и на установените
10
мекотъканни сраствания и костни фрагменти. Наред с това според двете вещи лица-медици
към настоящия момент е налице ограничение в екстензията /сгъването и разгъването/ на
нивото на дясната киткова става, както и невъзможно извиване на дясната длан и е намален
захвата на пръстите /нарушен върховият и юмручен захват/ на дясната длан. Възможно е в
случая да се предприеме подмяна на разрушената дясна гривнена става с изкуствена, тъй
като е налице е загуба на ставната повърхност на дясната лъчева кост и от там деформация
на гривнената става с голямо ограничаване на движенията/. Описаните нарушения в сгъване,
разгъване и извиване на дясната китка, водят понастоящем до невъзможност за упражняване
на професии свързани с физическо натоварване на крайника, на нивото на китка и длан.
Установява се от ангажираните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
съпругата на ищеца и от заключението на вещото лице СПЕ, че в резултат от процесното
ПТП, ищецът е бил изпаднал стресово състояние, като първоначално стресът е бил
предимно физиологичен в резултат от фрактура на ръката, съответно преживените болки и
страдания, и хирургични интервенции, вследствие на които сънят му е бил сериозно
нарушен. Впоследствие, се е отключил емоционален стрес като пострадалият е започнал по-
детайлно да анализира и да осмисля случилото се, както и са започнали да се повишават
тревожността и безпокойството му за последиците в бъдеще. Също така е настъпила и
негативна промяна в психо-емоционалното състояние на ищецът-появили са се страх,
тревожност, непълноценност и потиснатост, проблеми със съня, станал е по-раздразнителен,
най-големият му дискомфорт е бил свързан с намирането на работа. Едва след намирането
на заместваща работа е настъпило някакво успокоение у пострадалият. Понастоящем
ищецът защитно се е примирил със състоянието си /потиснал и изтласкал го е/ за да не внася
то у него, както чувство на безпокойство и тревожност, така и чувство за вина. Също така е
налице ситуативно отключваща се тревожност, която създава дискомфорт за ищеца.
С оглед гореизложеното, като съобрази вида на увреждането, както и периода, през
който то е предизвиквало негативни психически и физически преживявания у ищецът, както
и затрудненията в ежедневието, които той изпитва понастоящем и за бъдеще, съдът счита,
че за репариране на претърпените от него неимуществени вреди, е необходима сумата от
40000лв.
По иска за имуществени вреди:
Съвкупния анализ представените разходно оправдателни документи, медицинска
документация и заключенията на КСМАТЕ и СМЕ, води до извода, че за провеждане на
лечението на ищеца, е било нужно приемането му в болнично заведение, съответно
направата на изследване и закупуването на медицински изделия, чиято обща стойност
възлиза на 1523.20лв., от които заплатени на 12.11.2021г. на 100лв. за алергичен тест и на
15.11.2021г. на 1423.20лв. за заключваща плака. Ето защо съдът намира, че ответникът
дължи заплащане на въпросната стойност за репариране на претърпените от ищеца
имуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съдът намира, че не са налице основания за редуциране на така определеният размер
11
на обезщетенията, доколкото възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан към момента на
настъпване на процесното ПТП, остана недоказано и дори се опровергаха от събраните
доказателства. В случая, според вещите лица по КСМАТЕ, автомобилът не е бил с
монтирани предпазни колани, за което пострадалият не носи отговорност и освен това е
възможно травмата да настъпи независимо дали пострадалия е бил или не, с поставен
обезопасителен колан. В тази връзка, следва да се има предвид, че за да се приеме наличие
на съпричиняване, то категорично следваше да се установи, че травмата не би настъпила,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Предвид заключенията на двете вещи лица медици, недоказани останаха и доводите
на застрахователят, че негативните последици за здравето на ищецът, се дължат на
неспазването на лекарските предписания и неправилно проведено от него лечение.
Възраженията на ответника за приспадане от дължимото от него обезщетение на вече
заплатеното от “Дженерали застраховане“ АД обезщетение в изпълнение задължение по
застраховка “Трудова злополука“ в размер на 685.10лв., са неоснователни. Предмет на
посоченото плащане е обезщетяване на вреди настъпили в резултат от временна
неработоспособност през период от 275 дни в следствие от претърпяна трудова злополука,
т.е. за обезщетяване на имуществени вреди под формата на пропусната полза-лишаване от
възможността да се реализира трудов доход. Настоящата претенция е за претърпяна загуба,
поради нуждата да се извършат разходи за лечение на травмата получена в следствие от
процесния. Ето защо не е налице тъждественост на обезщетенията, респективно липсва
основание за приспадане на вече платеното от третото лице от дължимото от ответника.
В обобщение съдът намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, се явява основателна и следва да бъде уважена до размера от
40000лв., като за разликата до претендираните 50000лв. следва да се отхвърли, а тази за
неимуществени вреди следва да се уважи изцяло в предявеният размер от 1523.20лв.
Предвид основателността на иска за обезщетение и с оглед акцесорния характер на
претенцията за лихва за забава, то такава се дължи. По отношение началният момент на
забавата настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана в Решение
№167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о., Решение №128 от 04.02.2020г.
по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., според която ответникът дължи мораторна
лихва върху обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като отговаря за
забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователят от отговорността на делинквента. Действително според чл.409 от КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, след изтичане
срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга страна съгласно
чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи
на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка “Гражданска
отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
12
включително чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. Ето защо и доколкото по делото липсват данни за уведомяване на
застрахователя от застрахования, следва извода, че в разглежданият случай меродавна е
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която според
приетото за безспорно е 22.12.2021г.
По изложените съображения, следва да се уважи искането за присъждане на законна
лихва върху обезщетенията за вреди, считано от 22.12.2021г., съответно да се отхвърли
частта от искането за присъждане на лихва върху обезвредата за имуществени вреди,
считано от датата на направата на съответният разход до 22.12.2021г.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА във вр.
с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА в полза на процесуалният представител на ищеца, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита по делото, чиито
размер изчислен при условията на НМРАВ възлиза на 3971.86лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът, се следват деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и ангажираните доказателства за
направени такива, чиито размер изчислен по посоченият начин възлиза на 1361.52лв.
Във връзка с недължимостта от ищеца на заплащане на държавни такси и разноски, и
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 1660.93лв. и заплатената от
бюджета част от възнагражденията на в.л. в размер на 550лв., или общо 2210.93лв. На
основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде
осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на И. П. А., с ЕГН **********, с адрес:
***, застрахователно обезщетение за увреждания настъпили в резултат от ПТП,
реализирано на 29.10.2021г. в гр.Варна, на Аспарухов мост, в дясната лента за движение на
платното в посока за гр.Бургас, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген
Транспортер“ с рег.№*******, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована
при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в
Застрахователна полица №****, в размер на 40000лв. за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни психически изживявания, в следствие
от причинено многофрагментно вътреставно счупване на дисталния край на дясната лъчева
кост и в размер на 1523.20лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение и консумативи, ведно със законната лихва върху главниците, считано
13
от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие-22.12.2021г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 40000лв. до претендираните 50000лв. и искането за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
12.11.2021г. и от 15.11.2021г. до 22.12.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“ АД , с
ЕИК 21265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света
София“ №7, ет.5, представлявано от заедно от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на адв.С. С.,
със съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 3971.86лв., за
осъществено безплатно представителство на И. П. А., с ЕГН **********, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
ОСЪЖДА И. П. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
“Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано
от А. П. Л. и Р. К. Д., съдебно деловодни разноски в размер на 1361.52лв.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 2210.93лв., представляваща дължими
държавна такса и разноски в производството, и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14