№ 8064
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110166604 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д. Т.
О., ЕГН ********** против ---, ЕИК ----, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните, извършено със заповед № -- от 30.10.2023 г. на изпълнителния директор
на ---, ЕИК ---- и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност "помощник брокер" при
работодателя ---, ЕИК ----; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5910 лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 31.10.2023 г. –
30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
05.12.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата
книжка и 5/ с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1413,00 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.06.2022 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане,
както и релевирани от ответника, в условията на евентуалност: 1/ възражение за
прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на ищцата
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и 2/
възражение за прихващане на вземането на работодателя за обезщетение по
чл.221 ал.2 КТ в размер на 985 лева със вземането на ищцата за трудовото й
възнаграждение за м.10.2023 г.
1
С разпореждане № 153340/05.12.2023 г., постановено по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил без движение
исковата молба, като е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване
на препис от разпорежданете, да отстрани констатираните нередовности на
исковата молба, като изложи ясни, конкретни и безпротиворечиви твърдения за
факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявения иск по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ.
С молба вх. № 357134 от 12.12.2023 г., подадена от името на Д. Т. О., чрез
адвокат П. Д. е направено изявление от страна на ищцата за оттегляне на
предявения в настоящото производство иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4
ГПК. С определение № 44734/13.12.2023 г., постановено в настоящото
производство, съдът, взимайки предвид изявленията съдържащи се в молба от
12.12.2023 г., подадена от името на ищеца и разпоредбата на чл. 232, изр. 1 ГПК,
съгласно която ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на
ответника до приключване на първото заседание по делото и обстоятелството, че
гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав не е насрочвано за
разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и в разглеждания случай
съгласие на ответника не е необходимо, е прекратил производството по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в частта по предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Определение № 44734/13.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло
в законна сила на 29.12.2023 г.
Производството е останало висящо в частта по останалите предявени за
разглеждане в производството искове.
В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 30.04.2019 г. е служител
в ----- /понастоящем ---/, по силата на трудов договор № ---/30.04.2019 г., като е
заемала длъжността „продавач-консултант“ при ответното дружество. Поддържа,
че със заповед № -- от 30.10.2023 г. на изпълнителния директор на ---, ЕИК ---- й
било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и й било прекратено
трудовото правоотношение с ответника-работодател. Оспорва се
законосъобразността на заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение.
Оспорва се, че е спазена процедурата по чл. 193 КТ, което ищецът счита,
че е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесното уволнение.
Излагат се подробни съображения в този смисъл.
Поддържа, че констатациите на работодателя, че ищцата е извършила
тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на
неговите вътрешни „Правила за работа със счетоводни документи, отчетност и
документооборот и „Инструкция за работа с модул „Гражданска отговорност“ на
„---" АД, което се изразявало в нередовно и некоректно отразяване на издадени от
ищцата полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и документи в
дневните отчети, издавала е полици „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, без да има събрана от клиента вноска по застрахователна
2
полица, са бланкетни и общи, без да са разгледани и анализирани обстоятелствата,
при които са извършени конкретните действия от Д. О., причините за тяхното
извършване, последиците за работодателя и за клиентите на застрахователния
брокер.
В тази връзка се сочи, че квалифицирането на нарушенията като „тежки“
по смисъла на КТ е напълно необосновано.
Излагат се твърдения по отношение изясняване механизма на подновяване
на действаща застраховка (в случая „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите), която се плаща разсрочено, на няколко вноски.
Посочва се, че на практика, по изрична молба на клиент, Д. О. е издавала
полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, без да е събрана
необходимата вноска от застрахователната премия и съответно без неотразяване в
дневния отчет за сключените полици, но сумата по всяка вноска е предоставяна от
клиента на доверителката ми максимално бързо (след приключване на работното
време за деня или на следващия ден) и е внасяна от ищцата незабавно в първият
следващ нейн работен ден. Тук следва изрично да се посочи, че сумите на
отделните вноски, събирани по този начин не са големи - от порядъка на 60 лв. -
70 лв. (само една вноска е била около 300 лв.) и същите не са били задържани от
нея.
Посочва се още, че в заповедта за дисциплинарно наказание не се сочи и
няма случаи на невнасяне на такива вноски, т.е. по никакъв начин интересът на
работодателят не е бил нарушен. В тази връзка се поддържа, че дори и да е имало
забавяне на внасянето, същото е станало поради промененото работно време на
ищцата (два дни работни - два дни почивни), като сумите са внасяни в първия
следващ работен ден, съответно тогава са включвани в дневните отчети. Всички
тези обстоятелства показвали, че дори и да са налице формални нарушения на
трудовата дисциплина, същите в никакъв случай не представляват „тежки
нарушения“ по смисъла на КТ.
Твърди се, че в конкретният случай работодателя не е извършил
преценката за тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, въз основа на
всички обстоятелства, имащи отношение към нарушенията, като се вземат
предвид характера на изпълняваната работа, а също така характера на
изпълняваните трудови функции, като не били съобразени и последиците от
извършените нарушения и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя биха
могли да настъпят неблагоприятни последици. В тази връзка се поддържа, че дори
и да има формално нарушение на трудовите задължения от страна на Д. О.,
същите не могат да бъдат определени като „тежки“, а за тях би могло да се
наложи някое от другите дисциплинарни наказания, предвидени в чл.188 от КТ -
забележка или предупреждение за уволнение. Посочва се, че ищцата не е имала
налагани никакви дисциплинарни наказания за целия период на трудовият
договор, нито пък е имало друго неудовлетворение от нейната работа, което не
било съобразено от работодателя при налагане на най-тежкото дисциплинарно
3
наказание „уволнение“.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове, като в условия на евентуалност се релевира възражение за прихващане на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ.
Поддържа се, че процедурата по чл. 193 КТ е редовно и законосъобразно
извършена от работодателя, като на работника е предоставена възможност да даде
обяснения във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина, за които
впоследствие й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Оспорват се твърденията, че не са налице тежки нарушения на трудовата
дисциплина, както са посочени в заповедта за дисциплинарно уволнение, както и
че ищцата е подала искане за прекратяване на трудовия договор на 27.10.2023 г.
В тази връзка се поддържа, че при изпълнение на задълженията си като „---
", Д. О., изпълнява функцията на материално отговорно лице за предадените й
документи и парични средства от отчетника, уреждане на застрахователни
полици, както и за събраните от клиентите парични средства и предадените й от
работодателя парични средства. Заеманата от Д. О. длъжност била отчетническа,
предвид че трудовите й задължения включват събиране, съхраняване, разходване
и отчитане на поверените й парични и материални ценности, поради което и
ищцата е носила пълна имуществена отговорност за липса на поверените й
парични средства и за инкасираните застрахователни премии в пълен размер.
Поддържа се, че с издаването на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" от информационната система на дадено
застрахователно дружество, възникват задължения за работодателя като
застрахователен брокер. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.337 ал.2 от КЗ,
работодателят е длъжен да уведоми застрахователя за издадената полица и
получена сума по нея в същия ден, и да преведе събраната застрахователна
премия в срок до 5 работни дни. За издадените през деня застраховки и документи
за вноски от всички офиси на работодателя уведомяването се прави в края на
работния ден автоматизирано от информационната система „Вътрешен портал".
За да е възможно изпълнението на законовото задължение, предвидено в чл. 337,
ал. 2 от КЗ, служителите от офисите следвало стриктно да въвеждат всички
издадени през деня застраховки във „Вътрешния портал", като неизпълнението на
задълженията на застрахователния брокер за своевременното уведомяване на
застрахователните компании, за събирането на премията по издадените полици и
за превеждането й в срок, води до риск от ангажиране на административно-
наказателна отговорност за неспазване на това задълженията на основание чл.644
ал.1 и 2 КЗ, както и до риск да му бъде ангажирана договорна отговорност от
застрахователните компании за неизпълнение на договорни задължения. Именно
неизпълнението на задълженията за дневното отчитане на полиците и парите от
4
служителите в офисите е съществено тяхно трудово задължение, неизпълнението
на което се счита за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Това било
изрично уговорено между работодателя и ищцата, видно от чл. 28 от трудовия
договор на ищцата.
Поддържа се, че при извършена проверка, на 23.10.2023г., на отчетността
на офис Кауфланд Банишора в гр. София, служителката Анна Коларова е
констатирала редица нарушения, извършени от ищцата, които се състоят в
следното: две застрахователни полици „Гражданска отговорност на
автомобилистите", които са издадени на 22.10.2023г. към ЗАД „---" (полица № ---)
и на 23.10.2023г. към ЗД „---" (сметка №BG/02/--) съответно и не са отчетени във
„Вътрешен портал" към момента на проверката, както и не са отчетени премиите
събрани по тях общо в размер на 139,80 лв.; пет застрахователни полици
„Гражданска отговорност на автомобилистите", които са въведени във „Вътрешен
портал" не в деня на издаването им, а със закъснение между един и четири дни. С
такова закъснение е и отчитането на премията по тях. Твърдените в доклада
нарушения на отчетността от ищцата се потвърждавали от дневните й отчети
съответно от 02.10.2023г., 03.10.2023г., 06.10.2023г., 07.10.2023г., 14.10.2023г.,
23.10.2023г. и 26.10.2023г., в които се виждало отчитането на съответните полици
със закъснение (не на датата на издаването им) и електронните копия на
издадените полици и документи за вноски, генерирани от системата „Вътрешен
портал".
Поддържа се, че нарушенията на отчетността са извършвани постоянно,
системно и съзнателно от ищцата, защото в продължение на един месец са
извършени седем повтарящи се нарушения. Умишленото виновно поведение на
ищцата се потвърждавало от лично дадените от нея обяснения в писмена форма.
Предвид всичко изложено по-горе, моли, за постановяване на решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове. В условията на евентуалност се
релевират: 1/ възражение за прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с
изплатено в полза на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
по чл. 224, ал. 1 КТ и 2/ възражение за прихващане на вземането на работодателя
за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 985 лева със вземането на ищцата за
трудовото й възнаграждение за м.10.2023 г.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна стрна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на
трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № -- от
30.10.2023 г. на изпълнителния директор на ---, ЕИК ---- и неговата отмяна; 2/ с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до
уволнението длъжност "помощник брокер" при работодателя ---, ЕИК ----; 3/ с
5
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 5910 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 31.10.2023 г. – 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 05.12.2023 г. /датата на
предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане и 4/ с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1413,00 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.06.2022 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и
релевирани от ответника, в условията на евентуалност: 1/ възражение за
прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на ищцата
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и 2/
възражение за прихващане на вземането на работодателя за обезщетение по
чл.221 ал.2 КТ в размер на 985 лева със вземането на ищцата за трудовото й
възнаграждение за м.10.2023 г.
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС
по тълк.дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото
правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по
трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в
уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и
жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е
предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото
производство - чл. 310 ГПК. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2
е в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита
срещу незаконно уволнение", т.е. това са искове за оспорване законността на
прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предявят в
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият
двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече
от деня на прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на
трудовия договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с
изтичане на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от
момента на получаване на писменото изявление за това работника. Независимо
обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно
действие, писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва да
достигне до работника.
Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си
до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действието на договорите.
Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може
да бъде връчено лично срещу подпис на работника или служителя или чрез
пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За
да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК /при
6
връчване чрез нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от
Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че
изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил
препоръчано писмо на адреса, посочен от работника или служителя и пощата да
удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът
или служителят е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е
предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С
достигане на изявлението на посочения от работника или служителя адрес,
работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие - в този
смисъл Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК,
Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на 31.10.2023 г.
Следователно съпоставката между несъмнено установения по делото
момент на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.10.2023 г., от една
страна и от друга - датата на подаване на исковата молба - 05.12.2023 г., дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че искът е предявен преди
изтичането на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което
и подлежи на разглеждане по същество.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че считано от 30.04.2019 г. ищцата е била служител в -----
/понастоящем ---/, по силата на трудов договор № ---/30.04.2019 г., като е заемала
длъжността „продавач-консултант“ при ответното дружество; че със заповед № --
от 30.10.2023 г. на изпълнителния директор на ---, ЕИК ---- й било наложено
дисциплинарно наказания „уволнение“ и й било прекратено трудовото
правоотношение с ответника-работодател; както и че заповед № -- от 30.10.2023 г.
на изпълнителния директор на ---, ЕИК ---- е била връчена на ищцата на
31.10.2023 г.
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се
реализира по определен ред, като се следва определено производство, скрепено
със срокове, уредено с императивни правни норми. Това производство най-общо
има четири основни фази: по установяване на факта на нарушението; по
определяне на дисциплинарното наказание; по издаване на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание - писмена форма, мотивирана, тоест посочваща
конкретните факти, субективни и обективни признаци на поведението, дата, място
на извършване и т.н.; връчване на заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество ако
установи, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете
по чл. 194 от КТ или без да е дадена възможност на работника да даде обяснения
по случая.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 194 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно
от 1 година от извършването им, които срокове не текат през времето, когато
работникът е в законоустановен отпуск или стачка. Тази разпоредба урежда по
императивен начин два срока за налагане на дисциплинарни наказания и
пропускането на който и да е от тези срокове, погасява дисциплинарната
отговорност на работника/служителя, респективно - правото на работодателя да
ангажира тази отговорност.
В конкретния случай по делото е установено, че поведението, за което е
наложено наказанието на ищеца е осъществено в периода от 28.09.2023 г. до
26.10.2023 г., за същото работодателят е уведомен на 27.10.2023 поради което
следва извод, че за поведението, за което е наложено наказанието на ищеца,
работодателят е уведомен най-рано на 27.10.2023 г.,от което се налага извод, че
наказанието, наложено с процесната заповед на работодателя, е наложено в
сроковете по чл. 194 от ГПК.
Съдът приема, че от приетите по делото уволнителна заповед, покана от
27.10.2023 г. и писмени обяснения от служителя Д. Т. О. /без дата/, по делото се
установява, че наказанието на ищеца е наложено за нарушение, за което на
27.10.2023 г. му е дадена възможност да изложи обяснения пред работодателя.
Поканата е издадена от работодателя, поканата и уволнителната заповед сочат
едно и също поведение на ищеца, поради което и съдът приема, че ответникът е
спазил изискването по чл. 193 от КТ, като е дал възможност на ищеца да обясни
поведението си. Възраженията, посочени в исковата молба, касаещи неспазена
процедура по чл. 193 от КТ, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото писмена
покана за обяснения от 27.10.2023 г., се установява, че същата изхожда от
представляващ дружеството-работодател, разполагащ с работодателска власт; че
поканата и уволнителната заповед сочат едно и също поведение на ищеца, за
което му е потърсена дисциплинарна отговорност; че същата е връчена лично на
ищеца на 27.10.2023 г., за което обстоятелство последната се е разписала.
Подписът не е оспорен в производството, като следва да се отбележи, че същият е
идентичен с този положен от името на ищцата и в процесната уволнителна
заповед /а също и в дадените от ищцата писмени обяснения и в представеното по
делото пълномощно, с което ищцата упълномощава адвокат П. Д. да я
представлява в настоящото исково производство/.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че необходимо
съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и
от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов
текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на
чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл.
194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна
защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното
8
наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и
чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно
удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или
служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на
наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред
/като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да
бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по
извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички
направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта
да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива
каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на
извършването им/. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване
на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в
този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г.
о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК,
Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта, с която на ищеца е
наложено дисциплинарното наказание – уволнение, отговаря на изискванията за
мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочен период, в който работодателят
твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата, при които то е
извършено и в какво се изразява нарушението. Работодателят е посочил и
законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното нарушение, но
както вече бе посочено, евентуалното несъответствие между описаното
нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност
на уволнението, а е от значение за това дали визираното деяние принципно
представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно
уволнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
120/2009 г., III г. о., ГК/.
Съдът намира, че от събраните в производството доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че при изпълнение на
задълженията си като „---", Д. О., изпълнява функцията на материално отговорно
лице за предадените й документи и парични средства от отчетника, уреждане на
застрахователни полици, както и за събраните от клиентите парични средства във
връзка със сключените застрахователни полици. От представената и приобщена
към доказателствения материал длъжностна характеристика за длъжността „---" се
установява в производството, че трудовите задължения на лицето, заемащо тази
длъжност /в процесния случай това е ищцата/ включват събиране, съхраняване,
разходване и отчитане на поверени парични и материални ценности, поради което
се налага извод, че ищцата е носила пълна имуществена отговорност за липса на
поверените й парични средства и за инкасираните застрахователни премии в
пълен размер.
Съгласно раздел I, т. 2 от длъжностна характеристика за длъжността „---",
9
основните задължения на лицето, заемащо тази длъжност се изразяват с следното:
1/ сключване на застрахователни договори с клиенти, като спазва реда и начина на
сключване на застраховките, посочени в методически указания на
застрахователните компании, указанията, издадени от централно управление на
дружеството-работодател, и точно прилага застрахователните тарифи и събира
застрахователни премии от клиентите; 2/ ежедневно отчитане на всички сключени
застрахователни полици, заедно със събраните по тях застрахователни премии и
ежедневно попълване на информацията по сключените полици в дневниците за
сключваните от брокера полици и др.
Съгласно раздел II, т. 1.2, т. 1.4 и 1.7 от длъжностна характеристика за
длъжността „---", лицето заемащо горепосочената длъжност носи отговорност
пред работодателя за установена липса на инкасирани от клиентите
застрахователни премии в пълен размер; за отчитането на поверените му парични
средства и материални ценности и своевременното и точно обявяване на
информацията в електронния дневник, относно сключените от брокера полици; за
злоупотреба с доверието на работодателя, накърняване на доброто му име и
разгласяван,е по какъвто и да е начин, на информация определена в трудовия
договор
По отношение на твърдяното в уволнителната заповед нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, съдът намира следното:
От събраните в производството писмени доказателства, в това число
представените и приобщени към доказателствата по делото дневни отчети за
сключени застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
установява по делото, че в процесния период по две сключени от ищцата
застрахователни полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които са
издадени на 22.10.2023 г. към ЗАД „---" (полица № ---) и на 23.10.2023г. към ЗД „--
-" (сметка №BG/02/--) не са отчетени във „Вътрешен портал" на дружеството-
работодател, както и не са отчетени премиите събрани по тях общо в размер на
139,80 лева; а по други пет застрахователни полици „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, които са въведени във „Вътрешен портал" – същите са въведени
от ищцата не в деня на издаването им, а със закъснение между един и четири дни.
Посочените по-горе обстоятелства се установяват още от събраните в
производството гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Венета Георгиева
и най-вече от дадените от ищцата писмени обяснения при провеждане на
процедурата по чл. 193 КТ, в които същата изрично признава, че се е случвало да
изнася документи от офиса на дружеството-работодател, включително по полици,
по които не са заплатени и събрани застрахователни премии, като същите били на
редовни клиенти на ищцата, с които тя работила и в друг офис на работодателя.
Така посочените обсотоятелства в писмените обяснения на ищцата, безспорно
представляват извънсъдебно признание на факта, че същата е изнасяла от офиса
на работодателя документи, включително застрахователни полици, по които не са
заплатени и събрани застрахователни премии, които са били предназначени за
клиенти на ищцата, тоест случвало се е повече от един път, доколкото думата
„клиент“ е употребена в множествено число /следователно за повече от едно лице
10
и за повече от една застрахователна полица/.
По становище на настоящия съдебен състав, така посочените по-горе
действия, извършени от ищцата през процесния период, безспорно представляват
нарушения на трудовата дисциплина, т.е. дисциплинарни нарушения, изразяващи
се в неизпълнение на възложената работа, съгласно предвидените в длъжностната
характеристика за заеманата длъжност трудови задължение и неизпълнение на
задължения, предвидени, както в длъжностната характеристика, така и
правилника за вътрешния трудов ред на дружеството-работодател. Както се
посочи по-горе, трудовите задължения на ищцата, заемаща длъжността „---“ при
ответното дружество се изразяват главно в 1/ сключване на застрахователни
договори с клиенти, като спазва реда и начина на сключване на застраховките,
посочени в методически указания на застрахователните компании, указанията,
издадени от централно управление на дружеството-работодател, и точно прилага
застрахователните тарифи и събира застрахователни премии от клиентите; 2/
ежедневно отчитане на всички сключени застрахователни полици, заедно със
събраните по тях застрахователни премии и ежедневно попълване на
информацията по сключените полици в дневниците за сключваните от брокера
полици. Предвид изложеното по-горе се налага извод, че през процесния период
ищцата не е изпълнила точно и добросъвестно така възложените й трудови
функции и не е изпълнила задълженията си, предвидени по длъжностна
характеристика, с което е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, за
които е следвало да й бъде ангажирана дисциплинарна отговорност.
По отношение на твърдяното в уволнителната заповед нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 8 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото
доверие. Това задължение изисква от работника или служителя да зачита
интересите на работодателя, да не създава условия за нелоялна конкуренция, да
пази поверителна информация, да се грижи и да утвърждава доброто му име сред
трети лица и др. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя
съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ –
злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на
работата за длъжността. От характеристиката на трудовоправната връзка следва,
че по нея се предполага отношение на лоялност между страните. Когато това
отношение бъде накърнено, т.е. при неизпълнение на задължението за лоялност
към работодателя, работникът злоупотребява с неговото доверие. Нарушението
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне
на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Касае се
за хипотези, в които работникът, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи
работодателя пред трети лица – независимо от това, дали действията са извършени
при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага. В този смисъл злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на
11
имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия
компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено. За да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с
доверието на работодателя, не е необходимо от него да са настъпили
имуществени вреди за работодателя, като тяхното наличие обаче утежнява
дисциплинарната отговорност на работника и се преценява с оглед на всички
обстоятелства при определяне на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина – в този смисъл Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1559/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 232 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
41/2012 г., ІV г. о., ГК, Решение № 201 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д.
№7329/2013 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 108 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5516/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 3 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1325/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1083/2010 г., IV г. о., ГК.
Съдът намира, че от събраните в производството доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че извършените от работника
действия, изразяващи се в това по сключени от ищцата застрахователни полици
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които са издадени на 22.10.2023 г.
към ЗАД „---" (полица № ---) и на 23.10.2023г. към ЗД „---" (сметка №BG/02/--),
същите не са отчетени във „Вътрешен портал" на дружеството-работодател, както
и не са отчетени премиите събрани по тях общо в размер на 139,80 лева; а по
други пет застрахователни полици „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, които са въведени във „Вътрешен портал" – същите са въведени
от ищцата не в деня на издаването им, а със закъснение между един и четири дни,
са такива компрометиращи оказаното на ищеца - работник доверие от
работодателя. Установи се по делото, че при изпълнение на задълженията си като
„---", Д. О., изпълнява функцията на материално отговорно лице за предадените й
документи и парични средства от отчетника, уреждане на застрахователни
полици, както и за събраните от клиентите парични средства във връзка със
сключените застрахователни полици, т.е. установява се, че работодателят е
гласувал на работника – ищец високо доверие, като я е натоварил с функции по
обработка, събиране и отчитане на документи свързани със сключените
застрахователни договори и на парични средства, получени от ищцата, по
сключените от нея застрахователни полици. Като е извършила действия, с които
умишлено не е въвела, подлежащи на въвеждане във „Вътрешен портал"
документи, изнесла е същите от офис на дружеството, за да ги предаде на трети за
трудовото правоотношение лица /клиенти на застрахователния брокер – съгласно
посоченото от ищцата в писмените й обяснения, дадени пред работодателя/ и не е
отчела платени застрахователни премии по други две застрахователни полици
/независимо предвидените по длъжностна характеристика за ищеца задължения за
това/, ищцата е осъществила поведение, което е компрометиращо оказаното й
доверие от работодателя.
12
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема за доказано, че в процесния период по две
сключени от ищцата застрахователни полици „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, които са издадени на 22.10.2023 г. към ЗАД „---" (полица № ---)
и на 23.10.2023г. към ЗД „---" (сметка №BG/02/--) не са отчетени във „Вътрешен
портал" на дружеството-работодател, както и не са отчетени премиите събрани по
тях общо в размер на 139,80 лева; а по други пет застрахователни полици
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които са въведени във „Вътрешен
портал" – същите са въведени от ищцата не в деня на издаването им, а със
закъснение между един и четири дни.
Тоест установява се, че през процесния период ищцата не е изпълнила
точно и добросъвестно така възложените й трудови функции и не е изпълнила
задълженията си, предвидени по длъжностна характеристика, с което е допуснала
нарушения на трудовата дисциплина, за които е следвало да й бъде ангажирана
дисциплинарна отговорност.
Настоящият съдебен състав счита, че тежестта на извършените от ищцата
нарушения на трудовата дисциплина е пропорционална на наложеното най-тежко
дисциплинарно наказание – уволнение.
Извършените нарушения правилно са квалифицирани от работодателя като
тежки.
Същите се изразяват в пряко неизпълнение на основните трудови
функции, възложени от работодателя.
Същевременно нямат характер на инцидентен случай, а се характеризират
с повтаряемост. Видно и от обясненията на ищцата, дадени пред работодателя,
същата не оспорва, че е извършила действията, за които й е ангажирана
дисциплинарна отговорност, като изрично признава, че се е случвало да изнася
документи от офиса на дружеството-работодател, включително по полици, по
които не са заплатени и събрани застрахователни премии, като същите били на
редовни клиенти на ищцата, с които тя работила и в друг офис на работодателя,
тоест случвало се е повече от един път, доколкото думата „клиент“ е употребена в
множествено число /следователно за повече от едно лице и за повече от една
застрахователна полица/.
Следва да се отчете и обстоятелството, че действията са извършени
умишлено.
Необходимо е да се посочи и обстоятелството, че по делото се установи, че
при изпълнение на задълженията си като „---", Д. О., изпълнявала функцията на
материално отговорно лице за предадените й документи и парични средства от
отчетника, уреждане на застрахователни полици, както и за събраните от
клиентите парични средства във връзка със сключените застрахователни полици,
респективно, че в края на всеки работен ден, ищцата е следвало да заведе и отчете
всички необходими документи, свързани със сключени през деня застрахователни
полици и да отчете събраните по тях застрахователни премии. С извършените от
ищцата действия, квалифицирани по-горе като дисциплинарни нарушения, същата
13
не е изпълнила тези свои задължения, възложени й от работодателя по силата на
сключеното между тях трудово правоотношение, като отежняващи обстоятелства,
настоящият съдебен състав отчита, че действията са извършени умишлено
/ищцата изрично признава в дадените пред работодателя обяснения, че
действително се е случвало да изнася документи от офиса на дружеството-
работодател, включително по полици, по които не са заплатени и събрани
застрахователни премии/ и нямат инцидентен характер, т.е. извършвани са повече
от веднъж, като това поведение е преустановено едва след констатиране на
нарушенията и започналата проверка от работодателя. Едва тогава е осъществено
и възстановяването на парите от страна на ищцата, но следва да се отчете, че не
всички изнесени неправомерно от ищцата документи, са възстановени при
ищцовото дружество /същото обстоятелство се установи от показанията на
свидетеля Венета Георгиева/.
Действително, както се сочи в исковата молба, от така извършените от
ищцата нарушения на трудовата дисциплина не са произлезли имуществени вреди
за работодателя. Това се установи и от събраните по делото доказателства,
включително от разпита на свидетеля Венета Георгиева, която в разпита си пред
съда изрично заяви, че сумите, които не били отчетени от ищцата, впоследствие и
след проведен разговор с ищцата, са били възстановени от последната. Това
обстоятелство, следва да бъде взето предвид при определяне тежестта на
наказанието, но следва да бъде отчетено и обстоятелството, че сумите са
възстановени едва след установяване на извършените нарушения и констатиране
наличието на липса, както документи по сключени застрахователни полици, но и
на суми по заплатени застрахователни премии.
Ето защо наложеното на ищеца дисциплинарно наказание – уволнение, се
явява законосъобразно и не подлежи на отмяна. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователен.
С оглед неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ се отхърля, то на отхвърляне подлежат и обусловените искове по чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
Установи се по делото, че считано от 30.04.2019 г. ищцата е била служител
в ----- /понастоящем ---/, по силата на трудов договор № ---/30.04.2019 г.
Респективно не е спорно по делото, че през м. октомври 2023 г. ищецът е
престирал труд, съобразно уговореното, а за ответника е възникнало
задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение за месец
октомври 2023 г.
14
От заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета в
производстството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че
незаплатената част от дължимото в полза на ищцата нетно трудово
възнаграждение, което не е заплатено от работодателя, е в размер на 985,00 лева
/това именно е сумата, която е удържана от работодателя с твърдения, че ищцата е
дала съгласието си с тази сума да се покрие вземането на работодателя за
обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ, предвид наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“/. Действително от страна на ищеца се изложиха твърдения, че при
ответното дружество е изплащано /включително за процесния месец октомври
2023 г./ допълнително възнаграждение по система бонус точки и постоянно
възнаграждение по система квалификация, които следва да бъдат включени в
дължомото се в полза на ищцата трудово възнаграждение за месец октомври 2023
г. По делото остана недоказано твърдението, че , че при ответното дружество е
изплащано /включително за процесния месец октомври 2023 г./ допълнително
възнаграждение по система бонус точки и постоянно възнаграждение по система
квалификация. Дори напротив, от заключението на вещото лице по допуснатата,
приета и неоспорена от страните допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
изрично се установи, че на работещите в ответното дружество не е допълнително
възнаграждение по система бонус точки и постоянно възнаграждение по система
квалификация, както и други подобни възнаграждения, респективно, че няма
такова отразяване в счетоводството на ответното дружество.
Не се установи по делото, че от страна на ищцата е дадено съгласие за
удържане на сумата от 985,00 лева от дължимото й трудово възнаграждение за
м.10.2023 г.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, се
явава доказан по основание и до размера от 985,00 лева,
Предвид горното, следва да бъде разледено възражението за прихващане
на вземането на работодателя за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 985
лева със вземането на ищцата за трудовото й възнаграждение за м.10.2023 г.
По отношение възражението за прихващане на вземането на работодателя
за обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ в размер на 985,00 лева със вземането на
ищцата за трудовото й възнаграждение за м.10.2023 г., настоящият съдебен състав
намира следното:
В тежест на ответника е да докаже наличие на основания за възникване в
негова полза на вземане за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в твърдения размер,
респективно, наличието на предпоставките за извършване на прихващане между
това възникнало в негова полза вземане и евентуално дължимото в полза на
ищцата трудово възнаграждение за месец 10. 2023 г., включително изискуемост на
вземането си за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ.
Съгласно разпредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
15
трудово правоотношение.
С оглед изложените съображения относно законосъобразността на
наложеното наказание дисциплинарно нарушение, настоящият съдебен състав
намира, че възражението за прихващне на вземането на работодателя за
обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 985 лева със вземането на ищцата за
трудовото й възнаграждение за м.10.2023 г., е основателно и следва да бъде
уважено /от заключението на вещото лице по допуснатата в производството
съдебно-счетоводна експертиза се установява размера на дължимото обезщетение
по чл. 221, ал. 2 КТ/, а предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, следва
да бъде отхвърлен, за разликата над 985 лева до пълния предявен размер от 1413
лева, като неоснователен и недоказан, а за остатъка от 985,00 лева, като погасен
чрез прихващане с вземането на работодателя за обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответникът.
От името на ответника е направено искане за присъждането на разноски в
настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2718,36 лева и заплатен депозит за вещо лице по допусната в производството
съдебно-техническа компютърна експертиза, като са представени и доказателства
за извършването на разноските, чието репариране се иска от ищеца.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в
производството, като са изложени съображения, че претендираното
възнаграждение е много завишено и няколко пъти над минималния предвиден
размер, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че възражението за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в производството е
неоснователно, доколкото размерът на претендираното от ищцовата страна
адвокатско възнаграждение в производството е на минимума, предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиден за съответния вид работа с включен ДДС, като са
представени и доказателства за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество,
чиито представители са процесуалните представители на ответното дружество. В
тази връзка, следва да се съобрази, че при обективно съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ адвокатското възнаграждение е в общ размер на една
минимална работна заплата съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г., а
възнаграждението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ се определя върху материалния интерес по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата,
независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно
съединяване с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В този смисъл:
Определение № 2178 от 14.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3853/2022 г.;
Определение № 2181 от 14.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3853/2022 г., III г.
16
о., ГК; Определение № 50365 от 12.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2660/2022
г., IV г. о. и др. Същевременно възнаграждението по иска с правно основание чл.
128, т. 2 КТ се определя върху материалния интерес по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът Д.
Т. О., ЕГН **********, с адрес: ----, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника ---, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Антим
I № 59, ет. 3, ап. 3, сумата от 3318,36 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице в производството
пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Д. Т. О., ЕГН **********, с адрес: --
-- против ---, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление: ---, обективно
кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните, извършено със заповед № -- от 30.10.2023 г. на изпълнителния директор
на ---, ЕИК ---- и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност "помощник брокер" при
работодателя ---, ЕИК ----; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5910 лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 31.10.2023 г. –
30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
05.12.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане; 4/ с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1413,00 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.12.2023 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Т. О., ЕГН **********, с адрес: ---- да заплати в полза на ---,
ЕИК ----, със седалище и адрес на управление: ---, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 3318,36 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17