Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Радомир, 24.11.2009 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд- гражданска
колегия, пети състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и девета година в състав:
Районен съдия: А. И.
при участието на секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело N 638 по описа за 2009 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.99, ал.1 от СК/отм./.
По изложените в исковата молба и
доразвити в съдебно заседание от ищцата А.А.И. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв.М. ***, вх.Б, е предявен иск против ответника К.Д.И.,***,
обл.Софийска, с ЕГН **********, с който моли съда да постанови решение, с което
да пракрати сключения между тях граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, заедно с произтичащите законни последици, като
им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован, не се е
явил в съдебно и не е изразил становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.235 ГПК, намира за
установено следното:
Страните са сключили граждански брак на
20.05.1990 г., за което е съставен акт N от 20.05.1990г. на общ.Самоков, което е видно
от представеното Удостоверение за сключен граждански брак № ./20.05.2.1990 г.
на общ.Самоков. От същия съпрузите имат едно дете- К. К. И., което вече е
пълнолетно. Същото е на инвалидна количка и се нуждае от грижите на майка си,
но според настоящия състав, това обстоятелство е ирелевантно за настоящия
процес, тъй като в същия следва да се разглежда въпросът за упражняване на
родителски права и издръжка единствено по отношение на ненавършили пълнолетие
лдеца.
Според показанията на разпитаните по
делото свидетели Д. Л.- снаха на ищцата и И. И.- майка на ищцата, чиито
показания са преценени по реда на чл.172 ГПК, от 1994г. съпрузите не са живеели добре, имат
несъответствие на характерите. Ответника изобщо не е полагал грижи за своето
дете, не е осигурявал средства с който да се издържа семейството.Ишцата е работила 6 години в Испания, за да
осигурява необходимите средства за издръжка на семейството. К.И. не е работил
целегодишно, а само през зимните месеци, и след заминаването на А. за Испания
той не се е интересувал изобщо за сина си- не е давал никаква издръжка, и
средства за подпомагане след претърпяната катастрофа от сина му.
Съпрузите са в
фактическа раздяла от 7 години. Бракът им съществува само формално, между тях
не е имало взаимност, уважение, доверие.Съпрузите нямат никакви близки
отношения , не се интересуват един от друг, не се виждат , не подържат никакви
връзки дори по телефона. Разстройството на брака им е дълбоко и непоправимо. За настъпването на това никой
от тях не носи вина, а проблемите се изчерпват с несходство в характерите и
продължителна фактическа раздяла. По време на брака си съпрузите не са
придобили никакви недвижими имоти, а
движимите са ги поделили много отдавна и нямат претенции един към друг. Според
твърденията в исковата молба, съпрузите нямат претенции към ползването на
семейното жилище, като не са ангажирани никакви доказателства по отношение на
това какво представлява същото. Не е предявена претенция за издръжка на
съпрузите един към друг.
През време на брака си съпрузите нямат придобити движими и недвижими
имущества, влогове и не извършват търговска дейност като еднолични търговци,
което е видно от приложената от ищцата декларация за гражданство, жителство,
гражданско, семейно и имотно състояние.
Искането по отношение на фамилното име
е след развода ишцата А.А. да запази фамилното си име– И.. Съгласно
разпоредбата на чл.103, ал.1 СК /отм./, след развода съдът може да постанови
съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен. В настоящия
процес не е изразено такова съгласие, поради което искането следва да бъде
оставено без уважение, като съпругата следва да носи предбрачното си фамилно
име- Огнянова. Това е така и с оглед обстоятелството, че по делото не са
ангажирани доказателства и по отношение на другата хипотеза, при която след
брака единият от съпрузите може да продължи да носи името на другия съпруг,
визирана в ал.2, а именно- единият съпруг да е станал известен с името на
другия.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и са налице
условията на чл.99, ал.1 от СК/отм./, поради което същият следва да бъде
прекратен чрез развод, по дълбоко и непопоравимо разстройство на брака, заедно
с произтичащита от това последици.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът К.Д.И., следва да бъде осъден да
заплати на ищцата А.А.И. сумата от 40
лв.- направени разноски по делото, от които: 25 лв.- внесена държавна такса при
завеждане на исковата молба.
Съдът определя държавна такса при решаване на делото по чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, в размер на 50 лева, от които 25 лв.- внесени от ищцата при завеждане
на делото и 25 лв. следва да бъдат внесени от ответника.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ДОПУСКА развод между А.А.И. ***, ЕГН ********** и К. Д.И. ***, ЕГН **********, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без да е налице вина на двамата съпрузи.
ФАМИЛНОТО ИМЕ на съпругата А.А.И. след прекратяването на брака, ще бъде предбрачното й– О..
След развода
страните няма да си дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА К.Д.И. да заплати по сметка на РРС
сумата от 25 /двадесет и пет/ лева- държавна такса.
СЛЕД влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на община С, обл.Софийска
за отбелязване на развода в регистрите по гражданско състояние.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: