Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      № 83           

                          гр. Севлиево, 17. 05 .  2017 г.

 

                             В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЕВЛИЕВСКИ районен съд   в публичното заседание на    

   Четвърти май

Две хиляди  и  седемнадесета   година

                                  в състав  

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА

 

при секретаря    И.Ц.                     като разгледа докладваното от  съдия ДОЙЧЕВА  гр. д. № 128 по описа за 2017  год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е по   трудов спор  с цена 5311 .66 /с допуснато изменение на цената  на иска- общо 6940.64 лв./ и по чл. 245, 224, 221 и 215 КТ..  

В исковата молба ищецът твърди, че ответното дружество му дължи  процесната сума, както следва: Сумата 1000 лв., представляваща  неизплатено   трудово възнаграждение на ищеца период за 07.08.2016 до 07.11.2016 г.по ; чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 100 лв, по  чл. 221, ал. 1 КТ за сумата 300лв., и сумата 2000,00(Две хиляди)евро, с правно чл. 215 КТ за периода 07.08.2016 – 07.11.2016 г. – командировъчни на стойност по 27 евро на ден, докато е бил на курс извън България, ведно със законната лихва.  Моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми и  да уважи исковете със законните последици.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че трудовият договор на ищеца № 22/04.08.16 г. е прекратен със заповед № 7/05.12.16 г. на осн. чл. 190, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, но тази заповед не е връчена на ответника по съображения развити в отговора, като в същата заповед са посочени нарушенията на трудовата дисциплина дали основание за изготвянето й.  Развива съображения, че поради този факт не дължи претендираните суми, а също, че част от трудовото възнаграждение е било изплащано на Н.В.Л. , с която ищецът живеел във фактическото съжителство , че част от средствата общо на стойност 600лв. са преведени по сметка на ищеца или общо за този период, отразен в исковата молба , на ответника били изплатени общо 3700лв., от които 2000 лв. получени лично от Н.В.Л.  и 1700 лв. – изплатени по банков път. В отговора се твърди, че освен платените трудови възнаграждения по молба на ответника, излага се становище, че ищецът е получил заем от контрагент на ответното дружество и няма обстоятелства, които се признават.

            По делото се събраха писмени   доказателства.От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Приети са  заверени преписи на: извлечение от Търговски регистър за ответника, трудов договор № 22/04.08.2016 г., заявление от Д.Н.С. с изх. № 2/25.11.2016 г. с известие за доставяне,списък на използвани автомобили за периода 06.01.2016 г. – 07.11.2016 г.

Приети са и приложените към отговора  писмени доказателства заверени преписи на: трудов договор № 22/04.08.2016 г., Заповед № 6/01.12.2016 г., Заповед № 7/05.12.2016 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 07388163017507/05.08.2016 г., длъжностна характеристика за длъжността шофьор на товарен автомобил от 06.08.2016 г., молба за назначаване на работа от ищеца, служебна бележка № 23/06.08.2016 г., свидетелство за съдимост № 3724/05.08.2016 г., карта за предварителен медицински преглед с изх. № 717/ 05.08.2016 г., трудова книжка № 954750, серия 3 на ищеца – стр. 1-7, запорно съобщение от НАП с изх. № С160007-119-0007367/ 14.12.2016 г., Разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК от НАП с изх. № С160007-009-0005097/ 14.12.2016 г., запорно съобщение от ЧСИ А.А. с изх. № 138/05.01.2017 г., писмо-искане от ответника до ищеца, с изключение на писмени доказателства от л. 46 до л. 94 вкл., съгласно номерацията по делото, представляващи копия от кореспонденция, копия от бланки на „Еконт“ с неясно съдържание на пратки, копия от имейли по отношение на част от които липсва превод, адресат и няма данни да са относими към спора.

 В  исковата молба се твърди, че  ответникът дължи на ищеца  сумата 1000 лв. представляваща нетния размер на трудовото възнаграждение на ищеца период за 07.08.2016 до 07.11.2016 г. включително за нощен труд, извънреден труд и труд по време на официални празници, ведно със законната лихва; чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 100 лв., ведно със законната лихва; чл. 221, ал. 1 КТ за сумата 300 лв., ведно със законната лихва, както и сумата 2000,00 евро, с правно основание посочено в  исковата молба  чл. 215 КТ за периода 07.08.2016 – 07.11.2016 г. – командировъчни на стойност по 27 евро на ден, докато е бил на курс извън България, ведно със законната лихва, с левова равностойност на последната претенция 3911,66 лв.  Моли ответникът да заплати процесните суми и съдът да уважи исковете със законните последици.Ищецът твърди, че е сключил  трудов договор № 22/04.08.2016 г.,/л. 7/  с ответното дружество, като „Шофьор товарен автомобил" / Международни превози /, с основно трудово възнаграждение  463 лв., с периодичност на плащане - до 25 число на следващия месец .На 06.08.2016 г.по  изричното разпореждане на работодателя заминал за Белгия, където следвало да получи камионът, който ще управлява   и  на 07.08.2016 година в гр. Гент получил ключовете на товарен автомобил с ДК№ ***  от предишния му водач  и веднага  започнал работа. Твърди, че докато траело трудовото му правоотношение   от 06.08.2016 до 28.11.2016 г.    му  били изплатени  само  600 лв. командировъчни.. Поради неплащане на дължимото му трудово възнаграждение, ищецът подал заявление на 25.11.2016 г.,/л.8/, с което  прекратил трудовия си договор с ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ,  получено от ответника  на 28.11.2016 г., видно от приложено копие от обратна разписка /л.8/ поради което,    от същата дата,  счита  че договорът е  прекратен.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че трудовият договор на ищеца № 22/04.08.16 г. е прекратен със заповед № 7/05.12.16 г. на осн. чл. 190, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, но тази заповед не е връчена на ответника по съображения развити в отговора, като в същата заповед са посочени нарушенията на трудовата дисциплина дали основание за изготвянето й. Ответникът развива съображения, че поради този факт не дължи претендираните суми, а също че част от трудовото възнаграждение е било изплащано на жената, с която ищецът бил във фактическо съжителство, а също и че част от средствата общо на стойност 600 лв. са преведени по сметка на ищеца или общо за този период, отразен в  исковата молба,  на ответника били изплатени общо 3700 лв., от които 2000 лв. получени лично от Н.В.Л. – лицето, с което ищецът живеел във фактическото съжителство и 1700 лв. – изплатени по банков път. В отговора се твърди, че освен платените трудови възнаграждения по молба на ответника, излага се становище, че ищецът е получил заем от контрагент на ответното дружество и няма обстоятелства, които се признават.

По делото е допусната и изслушана ССЕ, чието заключение не се оспори от страните и се   приема от съда като правилно  и мотивирано,от което  безспорно е установено, че общият размер на изплатената сума на  ищеца е 3700 лв., от които – по банков път, лично на ищеца- 600 лв.,по сметка на трето лице- Н.В.Л.-1100 лв. и с разписки -2 бр., подписани от същата- Н.В.Л.- сумата от 2000 лв. Остатък за получаване от командировки и работна заплата е в размер на 3402.71 лв., по съображения ,подробно описани в обстоятелствената част на заключението.

След приемането на  заключението на ССЕ, в с.з.на 04. 05. 2017 г. и на осн.  чл. 214 ГПК, съдът е допуснал  увеличение на цената на исковете на осн. чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК, както следва: искът по чл. 221, ал. 1 КТ да се счита заведен за сумата от 420,59 лв. или увеличение със 120,59 лв., а искът по чл. 215 КТ да се счита заведен за сумата от 2771,23 евро или увеличение със 771,23 евро.

 С разпореждането по чл. 140 ГПК, съдът е задължил на осн. чл. 190 ГПК ответника да представи заверени копия от ведомостите за работните заплати на ищеца за периода август-ноември 2016 г. , което не е сторено.

  При това положение и на основание чл. 190, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 161 от ГПК искът в частта относно претенцията за неизплатено трудово възнаграждение ,  следва да бъде уважена изцяло,   още по-вече, че ответникът не  представи доказателства, да са изплатени , с оглед разпределената  доказателствена тежест.

           Основното възражение на ответната страна, че трудовият  договор на ищеца бил прекратен със заповед №7/05.12.16 г., на осн. чл. 190 ал.1 т.2 и т.3 КТ/приложена по делото на л.33/.Но, както се установи и не се спори, тази заповед не е връчена на ищеца. По силата на чл. 195 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Очевидно е, че това не е спазено, заповедта не е връчена на работника и трудовият му договор не е прекратен на това основание.

  С оглед данните по делото , преценени в съвкупност със заключението на ССЕ, съдът  счита, че  исковете следва да бъдат уважени, както следва:

   Видно от неоспореното заключение ,а ищеца не е изплатено  трудово  възнаграждение за процесния период от 1082.37 лв., искът  е предявен за сумата от 1000 лв. За 2016 г. , м.август -286.82 лв., м. септември- 312.46 лв., м.октомври-366.34 лв. и м. ноември 116.75 лв., но ще следва да бъде уважен, до размера на претенцията -1000 лв.

Относно искът по чл. 224 КТ – за пет дни – сумата от 111.25 лв.,нетна сума за получаване 100.12 лв. , тъй като  ответникът не доказа да е извършил плащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползваните от ищеца пет дни отпуск , а времето през което   е имало трудово правоотношение между страните.

  На ищеца се дължи и обезщетение по чл. 221 КТ, по силата на който, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а,  работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение, като с оглед данните на експертизата, на ищеца се дължи . сумата от 467.32 лв., нетна сума за получаване- 420.59 лв.

         Относно искът по чл. 215 КТ , по силата на който, при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. При командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8.

        Видно от заключението на вещото лице , за процесния период , ищецът има  право на 3078 евро командировъчни. Не спори, че е получил  600 лв. командировъчни от ответника..Сумата му била  изплатена на три равни вноски- по 200 лв. –на  15.08. 16 г., 22.08.16 г. и 01.09. 16 г.. , които при  фиксинг на БНБ от 1.95583 лева за 1 евро са равни на   306.77 евро.Или  остава неизплатена  сумата от 2771.23 евро.  , за която и този иск е основателен и следва да  бъде уважен .

Съдът не възприема възраженията на ответника, че на ищеца , чрез трето лице- Н.Л. са  изплатени- сумата от
1100 лв. по банков път и 2000 лв. -в брой срещу две декларации и тези
плащания  представлявали изплатено за ищеца  трудово възнаграждение и обезщетения. Законът допуска, по см. На  чл. 270, ал. 3 от КТ,  по писмено искане на работника или служителя трудовото възнаграждение да се изплащат и на негови близки, но по делото липсват данни , ищецът да е направил такова искане .  Същото се отнася и за плащанията , извършени по банковата сметка на Н.Л. , при това извършени   от физическото лице П. П.,а не от ответното дружество, дори не  е посочено  основание за  плащането- дали се касае за  трудово възнаграждение или   обезщетение на Д.Н.С.  и до т.н. декларации от Н.Л. - първата   за сумата от 1200 лв., също не се сочи  от кого е получена  сумата, в  какво качество я  получава , за  какво се отнася  плащането.

Не се и твърди, че Н.Л. има пълномощно от ищеца, да получава   суми по трудовото му правоотношение.

При това положение на ищеца следва да се присъдят на осн. чл. 245 КТ  1000 лв., стойност на неизплатено трудово възнаграждение,   100 лева обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, 420.59 лева обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ и 2771.23 евро обезщетение по чл. 215 от КТ /  равни на 5420.05 лв./,  които се дължат ведно  законната лихва от датата на завеждане на иска-  31. 01. 17 г. до окончателното им изплащане.

Тъй като се касае за   присъдено трудово възнаграждение и обезщетения, съдът допуска , на осн. чл. 242, ал. 1, предл. 2 и 3 от ГПК  предварително изпълнение на решението.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените  по делото разноски, от 660 лв. по списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът следва да заплати по сметка на РС Севлиево д.т. в размер на 277.63 лв.  и разноските от   80 лв.-. за експертиза.

 Водим от гореизложеното съдът

 

 

                 Р               Е               Ш                И:

 

ОСЪЖДА ИЦИ ГАЗ ЕООД Севлиево, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. П.Р.Славейков № 38 ет.4, представлявано от управител П. Х. П. да заплати на  Д.Н.С. ЕГН  ********** *** *  сумите, както следва:

На осн.  чл. 245 КТ –сумата от 1000/хиляда /лв., трудово възнаграждение за    2016 г. / а именно: за м.август -286.82 лв., м. септември- 312.46 лв., м.октомври-366.34 лв. и м. ноември 116.75 лв.,/, но ще следва да бъде уважен до размер на 1000 лв.,  ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 31.01.2017 г. г. до окончателното й изплащане.

На осн.  чл. 224 ал.1 КТ, сумата от 100 лв./сто/лв, обезщетение  за пет дни неползван отпуск ,за периода, през който е траяло трудовото правоотношение между страните -07. 08.16 г-07.11.16 г..,  ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 31.01.2017 г. г. до окончателното й изплащане.

По чл.  221 ал.1 КТ  сумата от   420.59/четиристотин и двадесет лв. 59 ст./ лв. ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 31.01.2017 г. г. до окончателното й изплащане.

По чл.  чл.215 КТ  сумата от 2771.23/две хиляди седемстотин седемдесет и едно евро 23 ец/ евро обезщетение ,  равни на 5420.05 лв./ пет хиляди четиристотин и двадесет лв. 05 ст./ , ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 31.01.2017 г. г. до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, на осн.чл.242 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ИЦИ ГАЗ ЕООД Севлиево, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. П.Р.Славейков № 38 ет.4, представлявано от управител П. Х. П. да заплати на  Д.Н.С. ЕГН  ********** *** *   направените по делото разноски от 660/шестстотин и шестдесет/ лв.

ОСЪЖДА ИЦИ ГАЗ ЕООД Севлиево, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. П.Р.Славейков № 38 ет.4, представлявано от управител П. Х. П. да заплати   по сметка на Районен съд Севлиево д.т. от 277.63/двеста седемдесет и седем лв. 63 ст./ лв.  и 80/осемдесет /лв. разноски за експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред   ОКРЪЖЕН СЪД  ГАБРОВО в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: