ПРОТОКОЛ
№ 737
гр. Монтана, 20.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Т.А ВЛ. ЙОРДАНОВА
и прокурора Д. Ив. М.
Сложи за разглеждане докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20231630200332 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр. Монтана, редовно призована, се
явява прокурор Д. М..
ПОДСЪДИМИЯТ В. А. Г., редовно уведомен, се явява лично и с адв.
С. П. и адв. К. С. от АК – София.
СВИДЕТЕЛИТЕ П. З. П. и И. Т. С., редовно призовани, се явяват.
СВИДЕТЕЛЯТ Б. Г., при довеждане, се явява.
СВИДЕТЕЛИТЕ П. Р. А. и Т. В. Д., редовно призовани, не се явяват.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на подсъдимия и явилите се свидетели, както
следва.
1
В. А. Г. – ХХг., роден на хххххг. в гр. София, живущ в гр. София, ж.к.
„С“, №ХХХ, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ В. А. Г. - Получил съм препис от обвинителния акт
преди повече от 7 дни и съм запознат с обвинението.
П. З. П. – ХХ г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство.
И. Т. С. – ХХг., българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
без родство.
Б. Б Г. – ХХг., българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
без родство.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за отговорността по чл.290 от НК,
същите обещаха да говорят истината.
СЪДЪТ отстрани от залата свидетелите до разпита им.
СЪДЪТ разяснява на страните правото да направят отвод на съдебния
състав, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ – Не правя искания за отводи.
АДВ. П. - Нямаме искания за отводи.
АДВ. С. – Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата предвидени по чл.55 и
сл. от НПК.
АДВ. П. – Известни са ни правата.
АДВ. С. – Разяснени са ни правата.
СЪДЪТ дава възможност на страните да направят искания по
доказателствата и по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ – На този етап нямам искания по доказателствата и по
реда на съдебното следствие.
АДВ. П. – Нямаме искания по доказателствата и по реда на съдебното
следствие.
АДВ. С. – Нямаме искания по доказателствата и по реда на съдебното
следствие.
НА основание чл.276, ал.1 от НПК, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА:
ПРОИЗВОДСТВОТО е образувано по внесен обвинителен акт от РП –
Монтана срещу подсъдимия В. А. Г. за извършено престъпление по чл.343б,
ал.2 вр. с ал.1 от НК.
ДАВА думата на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в
обвинението.
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам обвинението, както и изложеното в
обвинителния акт.
ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ В. А. Г. – Получил съм препис от
обвинителния акт преди повече от седем дни. Разбирам обвинението. На по-
късен етап ще дам обяснение.
СВИД. П. З. П. – Знам за какво съм тук. Работя като мл.
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Монтана. На
въпросната дата, доколкото си спомням, малко след 20.00 часа бяхме
изпратени от ОДЧ на сигнал с колегата на път І-1 Е-79, на пътя за с. Крапчене
като по данни от лицата подаващи сигнала, че има лек автомобил
„Фолксваген“, на който от предната част излиза дим и има лице на
шофьорското място, който не мърда. Тези данни бяха предадени от дежурния
по данни на хората, обадили се на тел.112. При пристигане на място
установихме лекия автомобил, подаващите сигнала, също колегите от
пожарната бяха там и се опитваха да изгасят пушека, който излизаше от
предния капак на двигателния отсек на автомобила. По данни на подаващите
сигнала, които бяха на място, те са и свидетели на случката, прибирали се от
работа от София, забелязали автомобила с работещ двигател, с излизащ дим
от предния капак и човекът на шофьорското място го описаха възрастен мъж
с очила, с бяло яке и видимо е бил употребил алкохол. Опитали се да изгасят
автомобила. Лицето се опитало втори път да го стартира, по каква причина не
знам и се отправил в посока гр. Враца пеша. След като колегите изгасиха
автомобила направихме обход на местността и лицето беше установено в
храстите извън обхвата на пътя и там беше установен. След това лицето беше
преведено близо до неговият аварирал автомобил, защото не се водеше на
него, да се установи кой е употребил алкохол. Той каза, че той е управлявал
3
автомобила и е употребил алкохол в гр. Видин, след което е тръгнал да се
прибира за София. Неколкократно се опита да даде проба за алкохол и от
петият, шестият път техническото средство отчете наличие на алкохол. Не
можеше да даде проба най-вероятно, поради некоректно отношение. Не мога
да кажа с точност, но около 2.82 и нещо промила отчете техническото
средство, но не мога да кажа с точност. Показахме му показанията на
техническото средство, беше издаден талон за медицинско изследване.
Нямам спомен дали отказа да даде биологичен материал или прие
показанията. Посетен е ЦСМП и там е издаден протокол за неговото
посещение. Нямам точен спомен за нещата.
На въпросите на прокурора отговарям, че в автомобила на дясната
предна седалка имаше бутилка с червена течност. Под шофьорската седалка
имаше бутилка с надпис „водка“, нещо такова. Тогава не стана въпрос, че
някой друг е управлявал автомобила. От очевидците на ситуацията лицето е
било сам в автомобила. Когато пристигнахме на място с подсъдимия нямаше
друго лице. Не сме разпитвали защо е тръгнал пеша. Попитахме го защо се
крие, той каза, че не се крие.
На въпросите на адв. С. отговарям, относно състоянието му и до каква
степен е бил повлиян от употреба на алкохол, видимо беше повлиян, но в
същото време имаше адекватни преценки. Мястото, където беше установен
нямаше пейка, беседка, това е покрай пътното платно, нива. Автомобилът
беше на пътното платно, в дясната пътна лента.
На въпросите на адв. П. отговарям, че не мога да кажа какво е
разстоянието, но го установихме в храстите, на около 20 метра предполагам.
Това става през тъмната част на денонощието, беше тъмно.
СВИД. И. Т. С. – Миналата година се прибирах от София. Дата не си
спомням. Есента беше, трябвало да е било към 21.00, 22.00 часа вечерта.
Прибирахме се от София Т. Д., С В. и аз, тримата от София към Монтана
пътувахме. Към с. Крапчене и с. Трифоново след завоя има мостче, започнаха
да ни светкат колите, където отиват към София, че нещо е станало. При завоя
на отбивката за с. Трифоново почна да се вижда пушек. Точно на завоя имаше
една кола, която работеше и излизаше пушек от нея. Тя беше на пътното
платно. Беше в посока Монтана - Враца. С спря колата и остана да
сигнализира, защото беше точно на завоя и беше опасно мястото, а ние с Т.
4
отидохме до автомобила, от който излизаше пушек. Взе пожарогасител,
стигнахме до колата, която беше с работещ двигател. Вътре беше запотено и
нищо не се виждаше. Не се виждаше дали има хора вътре. Отворих вратата и
видях, че има човек. Пресегнах се, изгасих мотора, извадих ключа и го
оставих на седалката. Човекът беше на шофьорската седалка. Задна, дясна
врата отворих. Отворих първо шофьорската врата, защото го бутнах той не
мърдаше, нямаше пулс нещо, обадих се на тел.112. Попитаха ме в какво
състояние е, казах, че не мърда, бутам го той не мърда и да изпратят линейка
и полиция да извикат. Като дойде бърза помощ той се свести. Ние минахме
отзад зад колата и чакахме. Подсъдимият слезна от колата, попита къде са му
ключовете, казахме му, че са на седалката до шофьора. Говорихме, но съм
забравил какво. Направи ми впечатление, че е употребил алкохол, защото в
скута му имаше шише с алкохол. Беше употребил алкохол. На всеки човек
алкохолът различно действа. Качи се в колата, аз минах от другата страна,
той запали колата наново да тръгне, аз се опитах да изгася колата, пресегнах
се и тъкмо да хвана ключовете, той ми хвана ръката и я изчепи. През това
време той пусна ключа, добре че държеше ръчната, иначе да е минал направо
през краката ми. Пак се пресегнах и извадих ключа от колата и не го дадох,
докато не дойде полицията. Той слезна, вика: „Ще ме вкарате в затвора, дай
да ви дам, момчета, 1000 лева“. Аз му казах, че един човешки живот е
безценен, та, ако ще и милиони да дава. Той тръгна посока София, а Т. тръгна
да го гони. Казах му да го остави, като дойде пътна полиция да си го търсят.
Пристигна линейката, после дойде полицията. Почнаха да го търсят, не
можаха да го открият, мисля че пожарникарите го откриха и го доведоха. В
мое присъствие само питаха това ли е човекът, ние казахме – да. Полицаите,
пожарникарите и бърза помощ се държаха много адекватно. Подсъдимият
сам беше в автомобила, други лица нямаше.
На въпросите на прокурора отговарям, че пред нас не е казвал, че не
той е управлявал. Вътре в автомобила влизаше антифриз през самия
радиатор. Бронята беше чукната и влизаше антифриз като работеше колата и
като си беше пуснал парното вътре миришеше на антифриз. Като мирише
антифриза вътре не може да се усети дали мирише на друго. В скута му
имаше бутилка. Първият път колата си работеше, а вторият път запали, аз
сегнах да взема ключа, той ми хвана ръката изви я и избута. Добре, че
ръчната държеше, защото колата леко тръгваше и той пак хвана волана.
5
На адв. С. отговарям, чу с. Крапчене и с. Трифоново са гранични,
свършва Крапчене, почва Трифоново. Съседни села са. Два пъти взимах
ключа от дясната врата, не от шофьорската, а от пасажерската врата. Не
отворих неговата врата, защото минаваха коли. Вторият път пак от дясната
страна взех ключа. Според мен този човек не беше адекватен. Не се държеше
като човек, който не е пил алкохол, той си беше пиян. Има хора, които от 50
гр. не могат да стоят на краката си. Той каза само: „Ще ме вкарате в затвора.
Имам наказание за алкохол. Дайте, момчета, да ви дам пари и да ме пуснете“.
На въпросите на адв. П. отговарям, че той ме помоли да му дам ключа.
Това стана, когато вторият път го взех. Първият път беше хвърлен ключа на
седалката. Той излезна, мисля, че попита къде са ключовете, ние бяхме зад
колата и светехме с фенерчета, бяхме включили аварийните, тъй като завоят е
остър. Даже търсихме и пожарогасител отзад в колата, ако се запали да може
с нашия и неговия да угасим колата. Бърза помощ беше хванала през
Крапчене. Мисля, че дойде първо бърза помощ, след това дойде и полицията
или пожарната. Заварихме пожарната, те даже гасиха колата. Колата не
гореше, а пушеше. Търсихме пожарогасител да не се запали колата, не
намерихме пожарогасител в неговата кола и преди да дойде пожарната не сме
правили нищо. Течност за чистачки мирише на алкохол, съдържа алкохол.
Антифризът не бих казал да наподобява алкохол.
ПРОКУРОРЪТ - Възразявам срещу така поставените въпроси, защото
свидетелят не е специалист.
СВИД. И. Т. С. – Определих, че това е от водката, защото шишето от
водка беше в краката му. Има миризма водката. Помогнахме на
пожарникарите да избутаме автомобила извън платното за движение.
Автомобилът беше целият във вода от гасенето на пожарникарите, за да не
стане нещо. Те доведоха господина, питаха ни само това ли е човекът, ние
казахме – да. Питаха ни да дадем показания, казахме, че в пет часа сме
излезнали и към 11 часа вечерта се прибрахме. Беше много късно. Тримата си
тръгнахме и не сме давали показания, дадохме си телефоните. Полицаите не
са ми познати. Може да съм ги виждал, но не са ми познати. Визуално ги
познавам, но не ги познавам по имена.
СВИД. Б. Б Г. – Преди една година господин Г. ми се обади по
телефона. Аз съм електротехник по професия. Той е мой клиент. Имал
6
проблем във Видин и ме попита дали мога да отида с него да отстраним
проблема. Аз се съгласих, отстраних проблема. Във Видин, в жилищен блок
на последния етаж беше апартаментът. Не се оказа голяма повредата, бързо
се справих и тръгваме. Срещу блока в къща негови приятели, познати ни
покани да се видим. Седнахме. Господин Г. попита дали съм склонен да карам
колата на връщане и аз понеже не употребявам алкохол казах, че няма
проблеми. Почерпиха се в една беседка, тръгнахме си, аз карах неговата кола
Голф, но кой Голф е не знам, Фолксваген, модел Голф, не е от най-новите
модели. След Монтана г-н Г. заспа. Малко колата прегря, аз спрях, събудих
го, загасих колата, отворихме капака да видим има ли нещо, но беше сумрак,
нищо не се виждаше. Опитах да запаля няколко пъти колата, не можа да
запали и понеже си бях забравил телефона поисках неговия да се обадя, не
можа да го намери и аз тръгнах обратно за Монтана, за да търся помощ.
Няколко километра съм вървял. Видях, че минават коли със специален режим
на работа, реших, че си е намерил телефона и е извикал помощ. Върнах се,
колата беше заляна с някаква течност, явно гасена. Почаках половин час,
никой не се върна. Мина една кола, попитаха ме имам ли нужда от помощ,
оказа се, че са от София. Прибраха ме и ме закараха до началото на София.
Оттам взех такси и се прибрах. Господин Г. беше изчезнал. Нямаше
абсолютно никой при колата. Явно пожарната се е била намесила, колата
беше обляна с течност. Това стана посока София, пътувахме Видин – София,
то стана на околовръстен път. Господин Г. спеше, нищо не ми е казал от къде
да мина. Мислех по магистралата, че минах. Единият път е през Петрохан, по-
дългият път е през магистралата, защото няма завои и това стана може би
седем, осем километра след Монтана. Стана сумрак, не съм запознат с този
район, не пътувам толкова често. Като отворих капака на колата реших да се
върна назад, защото ми се стори по-близо, а г-н Г. остана при колата. Отдясно
посока движението остана да седи. Колата беше на самото пътно платно,
нямаше много движение. Реших, че най-вероятно в Монтана мога да намеря
помощ. Повече от половин час вървях, не съм засичал време, но мисля повече
от половин час. След това видях, че минават коли и реших, че си е намерил
телефона и някой е извикал помощ, затова се върнах. На място не установих
никой. На другият ден се чухме, същата вечер не му звънях.
На адв С. отговарям, че пиха във Видин червено вино. Изпил е повече
от две, три чаши. В купето на автомобила нямаше алкохол. Не е употребявал
7
алкохол по време на пътуването. Не съм видял да пие вода. Не съм го следил
толкова, но щом е спал и вода не е пил. Не бяха адекватни реакциите му,
когато го събудих, беше под въздействието на алкохола. Нормално
реагираше, не е било нещо залитане, нещо глупости да говори.
На въпросите на прокурора отговарям, че не ми се е обадил веднага.
Няколко дена предварително ме попита може ли да отидем до Видин да
видим какъв е проблемът с електричеството, не ми се е обадил предишният
ден. Аз нямах възможност да се свържа с него. Другият ден се обадих, след
това нито съм го чувал, нито съм го виждал този човек. Друг път не ме е
търсил за такива услуги. За първи път и учудващо не знаех как са се развили
събитията после. Като се чухме каза, че всичко е наред, извини се. За първи
път ме търси за такава услуга. След като ми поема транспорта и ми плаща,
това ми е професията. С неговият автомобил отидохме до Видин. На отИ.е
той ме взе. Аз с метрото слязох до Орлов мост. На отИ.е автомобилът си
вървеше добре, той си шофираше. В същият ден сутринта рано тръгнахме и
вечерта се върнахме. Как да се поинтересувам в тъмното, нямам телефон, на
неизвестно място съм и на другият ден се свързах с него. Ако мислите, че не
бях стресиран и изплашен. През тези месеци г-н Г. не ме е търсил. Чрез адв.
П. ме намери, той се свърза с мен. Само с адвоката съм разговарял. Като
тръгнахме с автомобила всичко си беше наред. Това стана след седем часа,
вече се здрачаваше. Повече от час съм се бавил. Нямам телефон, нямам
часовник, беше още по-тъмно. Ако кажа точен час значи лъжа. Повече от час
време съм се бавил, но час не мога да кажа, просто няма да е обективно.
На адв. П. отговарям, че доколкото разбрах с репатрак е прибрал
колата. За тези неща съм свидетел. Днес разбрах, че г-н Г. е подсъдим.
След известно време се разминах с автомобили със специален режим.
Пожарна имаше, мисля и линейка, за друго не съм сигурен. Не съм правил
опити да дам сигнал с ръка, за да ми се окаже съдействие за авариралия
автомобил, защото не съм съобразил.
ПРОКУРОРЪТ – Държа на разпита на неявилите се свидетели, тъй
като с техните показания ще се допринесе за разкрИ.е на обективната истина
и държа на личен разпит на тези свидетели. На този етап нямам искания за
други доказателства.
АДВ. С. - Присъединяваме се към становището на прокурора.
8
Подсъдимият ще даде показания след събирането на всички гласни
доказателства.
АДВ. П. – Поддържам становището на колежката.
С оглед становищата на страните и изясняване на делото от
фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изслушани лично в
съдебно заседание неявилите се свидетели, поради което съдебното заседание
следва да бъде отложено за друга дата.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО И ГО НАСРОЧВА ЗА 01.11.2023г. от 10.30 часа,
за която дата представителят на обвинението, подсъдимият, защитниците му
и разпитаните днес свидетели П. З. П. и И. Т. С. се известиха.
Да се призоват за следващо съдебно заседание неявилите се свидетели
П. Р. А. и Т. В. Д..
Протоколът приключи в 14.45 часа и бе изготвен в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
Секретар: _______________________
9