Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 12.07.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11429 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от С.М.В., с която е предявен срещу З.Б.В.И.Г. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 11.07.2015 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 11.07.2015 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва авторството и механизма на деликта, позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.226, ал.1 КЗ:

От представените писмени доказателства, представляващи документи от административно-наказателното производство (Протокол за ПТП – л.5, АУАН – л.44 и влязло в сила Наказателно постановление – л.45) и приетата по делото авто-техническа експертиза се установява, че на 11.07.2015 г. се е осъществило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: Ж.М.при управление на автомобил „Опел” с рег. № ********, на път III-662 на пътен възел с път I-6, предприел маневра завой в ляво, като не пропуснал движещият се по главния път I-6 лек автомобил „Киа“ с рег. № ********, навлязъл в лентата му на движение и го ударил, с което причинил телесни увреждания на С.М.В., пътуваща на предната дясна седалка. Съдът приема, че водачът на автомобил „Опел“ нарушил правилата за движение – в нарушение на разпоредбата на чл.25 ЗДвП предприел маневра да завие наляво и да премине в друга пътна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Този механизъм се установява безпротиворечиво от събраните писмени доказателства и експертиза. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от квалификацията, дадена от длъжностните лица в административно-наказателното производство.

От приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че от произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия и кръвоизлив под конюктивата във вътрешната и долната половина на дясната очна ябълка, оток и кръвоизлив на долния клепач на дясното окото. Увреждането е в причинна връзка с произшествието. Според заключението на вещото лице – офталмолог, болките от увреждането на дясното око са продължили 15-20 дни, кръвоизливът е отзвучал за 20-25 дни, в периода на възстановяване ищцата не е имала затруднения да вижда, зрението й е било нормално, но е изпитвала дразнение и неудобство от оточния клепач, както и сълзене. Към момента окото е възстановено, състоянието му е без отклонения. От писмените доказателства – Фиш за обслужен болен в спешно отделение от 11.07.2015 г. и Амбулаторен лист от 13.07.2015 г. се установява, че при направената рентгенография на череп не се е установила фрактура, няма травматични изменения, а от произшествието ищцата е получила разкъсно-контузни рани в областта на челото с размер около 2 см, които са хирургично обработени чрез сутура (хирургичен шев). От показанията на свидетеля Вълков – съпруг на ищцата, се установява, че белезите са видими и неприятни за ищцата.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт – по делото се установи противоправното деяние на водача на автомобил „Опел“, травмите на ищцата и причинната връзка между ПТП и уврежданията. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от Ж.М.при управление на автомобил „Опел” с рег. № ********.

За безспорно между страните е обявено, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Опел” с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида и характера на травматичните увреждания, период на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на пострадалия. Съдебно-медицинската експертиза установява, че в период от около 20 дни ищцата е имала болки и дискомфорт докато е протекло възстановяването й. Съдът отчита и загрозяващите белези по лицето – в областта на челото. При преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта й и съобразявайки начинът на настъпване на произшествието и изживения шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 4000 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото не се установява поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Както се установява от комплексната експертиза удар на главата не е изключен както при поставен предпазен колан, така и без поставен такъв. Според двете вещи лица липсата на по-тежки наранявания ги навеждат на извод, че най0вероятно ищцата е пътувала с поставен предпазен колан. От тук следва, че не се установява противоправно поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване или увеличаване на вредите и не са налице предпоставките за намаляване на определеното обезщетение поради съпричиняване.

При така установените факти съдът приема, че искът следва да се уважи за сумата от 4000 лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер.

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 506,15 лв.

На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска: за юрисконсултско възнаграждение в размер на 253,85 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК:*******, да заплати на С.М.В., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 11.07.2015 г., заедно със законната лихва от 11.07.2015 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 506,15 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв.

ОСЪЖДА С.М.В., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 253,85 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: