Решение по дело №1417/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М. от [населено място], с [ЕГН], чрез адв. И., против Решение № 624/13.05.2024 г. по АНД № 20243110200977/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 6909806, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на М. е наложена глоба, в размер на 400 лв.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно. В електронния фиш е посочено място на нарушението [населено място], по [улица], посока на движение към центъра, което не позволява в ясна степен да се установи къде точно е мястото на нарушението. Не става ясно къде е поставено АТСС и не са посочени GPS координати. Такива координати са посочени само в приложената снимка. Не са нанесени координати в протокола, съгласно чл. 10 от Наредбата. Пътен знак Д11 обозначаващ населено място, в случая [населено място] е поставен непосредствено до *******, където са и стационарните камери. Участъкът от пътя е извън населено място, където ограничението за МПС категория Б е 90 км.ч. От приложената снимка е видно, че е направена на разстояние 108 м. от камерата, поради което автомобилът е бил извън населено място. Поддържа, че протокола по чл. 10 от Наредбата е съставен на 20.01.2023 г., т.е. след нарушението. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание процесуалния представител на М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, депозирани от юрисконсулт Л.- А., оспорва касационната жалба. Счита, че ВРС е обсъдил всички относими доказателства. Сочи, че правилно въззивния съд е констатирал, че при съставянето и издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Има пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението. Индивидуализирано е в пълна степен техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост. Нарушението е установено от одобрен тип техническо средство. Правилна е преценката на въззивния съд, че нарушението е доказано, а наказанието е правилно определено, не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли, решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред районния съд по АНД № 20243110200977/2024 г. е образувано по жалба на Д. М. срещу Електронен фиш Серия К № 6909806, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на М. е наложена глоба, в размер на 400 лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 19.01.2023г. в 21:03 часа, в [населено място] , по [улица], с посока на движение към центъра на града, при ограничение на скоростта за населено място 50 км.ч., било констатирано, че с автомобил [Марка], рег.№ [рег. номер] е било извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, автомобилът е бил управляван със скорост 88 км. в час, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено място и е прието, че превишението е с 38 км. в час. Нарушението било констатирано с АТСС / ARH CAM S1/ с № 11743с9. В ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС-то, ползвател е вписан Д. М.. Посочено било, че е нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП и наказващият орган наложил на М. административно наказание „глоба“, на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП. За да потвърди ЕФ, ВРС приел, че са спазени разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП и ЕФ формално притежава всички изискуеми реквизити, в това число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на нарушението. Констатациите в протокола за използване на техническото средство кореспондират с гласните доказателства по делото, поради което съдът е направил извод, че ясно е посочено мястото на извършване на нарушението. Въззивния съд е анализирал приложения снимков материал, отчел е, че са посочени GPS координати на нарушението, а от гласните и писмени доказателства е установено, че техническото средство, фиксирало превишената скорост е било позиционирано именно на мястото, което е отразено в протокола от използването му. Съдът приел, че от събраните доказателства е установено извършване на нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като видът и номерът на техническото средство е отразен в протокола от използването му. Контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка. Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, в който са посочени място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна. Преценил, че от събраните писмени доказателства се налага извод, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена за процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50 км/ч. за населено място. По изложените съображения електронния фиш е потвърден.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалвания ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание "глоба" като вид и размер. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на ЕФ изцяло се споделят и от настоящия състав.

При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Направеният в този смисъл извод и от РС – Варна се явява правилен.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП.

Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение. Налице са на всички съставомерни елементи, предоставящи възможност на наказаното лице да разбере какво повдигнатото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията. Ето защо, следва да се приеме, че от АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на наказаното лице.

Съдът не споделя доводите на касатора за допуснати нарушения на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съгласно посочения текст за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

В случая в протокола ясно е посочена датата на използване на АТС – 19.01.2023 г. в периода от 20 ч. до 22 ч. Сочената дата от касатора 20.01.2023 г. е датата, на която протокола е регистриран в Сектор „Пътна полиция“. Протокола е попълнен съгласно изискванията на Наредбата, приложена е и снимка на разположението на уреда. Съгласно нормативната уредба не се предвижда в протокола да се нанасят координати на разположената АТСС.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че нарушението е извършено извън населено място. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че нарушението е извършено в [населено място].

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, по аргумент от чл. 221, ал. 1 АПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК.

Водим от горното, касационният състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 624/13.05.2024 г. постановено по АНД № 20243110200977/2024 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Д. Г. М. от [населено място], с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.