Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр.Пазарджик, 10.12.2019г.

 

В      И  М  Е  Т  О                Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д.№2435/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата по допускане на делбата.

Предявени са кумулативно съединени искове по чл.34, ал.1 ЗС за делба на следното движимо и недвижимо имущество:

- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 55155.505.694.1.9 по кадА.лната карта и кадА.лните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.П., бул. „Х. Б." №.., ет…, ап… с предназначение: жилище, апартамент, с площ от … кв. м., ВЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № .. с площ .. кв.м. и … % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.505.694.1.8, под обекта: 55155.505.694.1.6, над обекта: 55155.505.694.1.12;

- СГРАДА с предназначение хангар, депо, гараж с идентификатор 55155.505.689.5 по кадА.лната карта и кадА.лните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.П., бул. „Х. Б." №.., с площ … кв. м.

В исковата молба и уточнителните молби към нея ищците К.И.Н., В.П.Н. и И.П.Н. твърдят, че между тях тримата е налице съсобственост върху двата недвижими имота, която е възникнала по наследство, оставено от П. А. Н., починал на 15.05.2012г., като първата ищца е негова преживяла съпруга, а останалите двама са деца на наследодателя. В съдебно заседание ищците допълват, че до смъртта на наследодателя имотите са притежавани в режим на съпружеска имуществена общност между него и ищцата К.И.Н..

Твърдят, че ответникът Д.И.Т. също претендира съсобственост върху жилищния имот въз основа на договор за продажба по нот. акт. №.. от …..., том .., рег. №…, н.д. №…. по регистъра на нотариус Ю. В., рег. №.., с който е закупил от ищците К.И.Н. и И.П.Н. притежаваните от тях 5/6 ид. части от апартамента. Твърдят, че този договор за продажба е нищожен, тъй като е привиден понеже е сключен по настояване на ответника с единствена цел да се усвоят лихвоточки от купувача, който освен това не е заплащал уговорената цена. Отделно излагат основания по чл.27 ЗЗД за унищожаемост да договора /поради насилие/, без да предявяват конститутивен иск за неговото унищожаване по съдебен ред. Считат, че жилището не е изгубило своя наследствен характер и искат от съда да го подели само между тях тримата ищци при квоти 4/6 ид. части за ищцата К.И.Н. и по 1/6 ид.ч. за ищците В.П.Н. и И.П.Н..

Освен това ищците твърдят, че ответникът Д.И.Т. претендира съсобственост и върху гаража въз основа на договор за доброволна делба между ищците, извършена на 18.07.2013г. - по време на брака му с ищцата В.П.Н., при която гаражът бил поставен в дял на съпругата на ответника, а тя заплатила на останалите съсобственици 2000лв. за уравняване на дяловете. Тъй като уравняването станало с общи средства, то придобитото недвижимо имущество станало съпружеска имуществена общност, която била трансформирана обикновена съсобственост след развода на съпрузите през 2018г. Ищците твърдят, че договорът за доброволна делба на гаража е нищожен, тъй като е привиден, без да излагат конкретна причина за симулацията. Считат, че гаража също не е изгубил своя наследствен характер и искат от съда да го подели само между тях тримата при квоти 4/6 ид. части за ищцата К.И.Н. и по 1/6 ид.ч. за ищците В.П.Н. и И.П.Н..

Отделно ищцата В.П.Н. твърди, че по време на брака й с ответника Д.И.Т. са придобили в режим на СИО лек автомобил „М. ***“ с рег. №…. и рама №….., който в момента се владее от ответника. Твърди, че бракът е прекратен и искат от съда да допусне делба на автомобила между нея и ответника при равни права. 

Ответникът Д.И.Т. оспорва участието на ищците К.И.Н. и И.П.Н. в съсобствеността върху недвижимите имоти при твърдение, че същите са се разпоредили със своите дялове в негова полза посредством договорите, описани в исковата молба, които счита за действителни. Оспорва наличието на основания за нищожност на сделките. Иска от съда да допусне делба на недвижимите имоти и на лекия автомобил само между него и ищцата В.П.Н..

 Отделно в отговора твърди, че по време на брака му с ищцата В.П.Н. са придобили в режим на СИО туристическо ремарке марка „Беларус“ с рег. №…, лек автомобил марка „Д. М.“, рама № …, двигател № …, рег. №…, който се намира в стопанския двор на фирма „Търговско обзавеждане“, гр.Пазарджик и лек автомобил марка „О. А.“ с рег. №…., който се владее от ищцата В.П.Н.. Предвид прекратяването на брака иска от съда да допусне делба на превозните средства между него и ищцата В.П.Н. при равни права. Съдебно заседание искът за делба на туристическото ремарке не се поддържа. Затова същият следва да се остави без разглеждане.

Ответницата по тези искове В.П.Н. не оспорва иска за делба на л.а. марка „Д. М“. Оспорва иска за делба на л.а. марка „О. А.“ с възражението, че това превозното средство е нейна лична вещ на основание чл.23, ал.1 СК, тъй като изцяло е придобито с лични средства, които са и били дарени от нейни брат И.П.Н.. Възражението се оспорва от съделителя.

         Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства приема от фактическа и правна страна следното:

         За уважаването на исковете за делба ищците по всеки от тях следва да установят наличието на съсобственост и между кои страни върху имущество, което съществува към момента на устните състезания и съставлява годен обект за съдебна делба.

         Доколкото договорите за продажба и за доброволна делба легитимират съделителя Д.И.Т. като съсобственик на апартамента и на гаража, в тежест на ищците е да докажат симулативния характер на сделките, при спазване на ограниченията за допустимост на доказателствените средства по чл.165, ал.2 ГПК.

         Относно делбата на апартамента:

         Не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства, че на 21.06.1991г. по време на брака между ищцата К.И.Н. и наследодателя на ищците П. А. Н., сключен на 03.01.1968г., двамата са придобили процесния апартамент на възмездно основание, чрез закупуването му от ИК на ОНС - П. Имотът е записан на името на наследодателя, но е принадлежал и на двамата съпрузи – чл.19, ал.1 СК /отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./. Наследодателят П. А. Н. е починал на 15.05.2012г., оставяйки за свои законни наследници ищците К.И.Н. - съпруга, В.П.Н. - дъщеря и И.П.Н. – син.

         Видно от представения договор за продажба, обективиран в нот. акт. №.. от …., том .., рег. №…, н.д. №…. по регистъра на нотариус Ю. В., рег. №…, ищците К.Н. и И.Н. са продали на ответника Д.Т. своите 5/6 идеални части от апартамента, за сумата от 9700лв. В нотариалния акт е отбелязано, че цената е заплатена предварително от купувача напълно и в брой. Сделката е сключена по време на брака между купувача Д.Т. и ищцата В.Н., поради което идеалните части са придобити от двамата в режим на съпружеска имуществена общност – чл.21, ал.1 СК.

         Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, по делото не се представиха доказателства, разкриващи при условията на пълно и главно доказване симулативния характер на продажбата. Липсва изходящ от купувача документ, който да удостовери по категоричен начин, че изразеното в договора съгласие е привидно. Следва да се отбележи, че по отношение на продавачите К.Н. и И.Н. важи забраната за допустимост на свидетелски показания по чл.165, ал.2 ГПК, доколкото по делото липсва документ или изявление на купувача пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Представеното удостоверение от НКЖФ за ползвана от купувача левова компенсация за спестовни числа /т. нар. лихвоточки/ при придобиването на идеалните части от апартамента не представлява такъв документ, тъй като ползването на лихвоточки по никакъв начин не изключва волята на страните по сделката за настъпването на нейния транслативен ефект.                  

         В случая ограничението за допустимост на свидетели се прилага и по отношение на ищцата В.Н., въпреки че тя не е страна по договора, а е сънаследник с продавачите. Като условие за допустимост на изключението по чл.165, ал.2, изр.2 ГПК е поставено изискването сделката да е насочена срещу сънаследника. Доколкото ищцата В.Н. придобива права от атакуваната сделка, тъй като е била съпруга на купувача към момента на продажбата, сделката не я уврежда, а я ползва и следователно не е насочена срещу нея.

         Дори да се приеме, че за нея забраната за допустимост на свидетели не важи, то от показанията на единствения поискан и разпитан свидетел И. Д. Т.. не може да се формира извод, че изразеното в договора съгласие е привидно. Напротив, свидетелката твърди, че желанието на купувача е било да притежава жилище, т.е. да придобие права по договора и това е мотивирало страните да го сключат. Що се отнася до показанията за упражнен от купувача Д.Т. Физически и психически тормоз с цел сключването на договора, според свидетеля той е бил насочен не към продавачите, а към съпругата му /ищцата В.Н./. Свидетелят твърди, че прехвърлителите са узнали за тормоза едва след продажбата, поради което няма как насилието да е станало причина за прехвърлянето на собствеността. Отделен е въпросът, че насилието не влече нищожност на договора, а е основание за унищожаемост по чл.27 ЗЗД, т.е. договорът поначало е действителен и поражда правни последици, докато не бъде унищожен в съдебно производство по предявен конститутивен иск, какъвто в случая липсва.

         С оглед извода на съда, че договорът за продажба е действителен, следва да се приеме, че е налице съсобственост върху апартамента между ищцата В.Н. и ответника Д.Т.. Съсобствеността е дялова, тъй като бракът между съсобствениците е прекратен с решение №122 от 06.02.2018г. по гр.д. №3661/2017г. на РС-Пазарджик. Ищцата В.Н. притежава 7/12 ид. части, от които 2/12 ид. части по наследство от баща си П. Н. и 5/12 ид. части по силата на договора за продажба и прекратената СИО между нея и ответника. Делът на съсобственика Д.Т. е 5/12 ид. части. Между тези съсобственици и при тези права следва да се допусне делбата. Искът за делба следва да се отхвърли по отношение на ищците К.И.Н., И.П.Н..

         Относно делбата на гаража:

         Не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства, че на 18.02.1994г. по време на брака между ищцата К.И.Н. и наследодателя на ищците П. А. Н., последният е сключил договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя на гаражна клетка №… с площ ..кв.м. в кв… по плана на гр.П., ул. „Х. Б.“. Правото на строеж е учредено възмездно по цена 1584лв. Видно от представената скица строителството е реализирано и гаражът е нанесен в кадА.лната карта с идентификатор 55155.505.689.5. След смъртта на наследодателя П. А. Н. наследниците са извършили доброволна делба, обективирана в нот. акт. №.. от …., том…, рег. №.., н.д. №…. по регистъра на нотариус Ю. В., рег. №…, при която гаражът е възложен в дял на ищцата В.П.Н. срещу заплащане на парично уравнение в размер на 2000лв., което е изплатено на сънаследниците К.Н. и И.Н., видно от записаното в нотариалния акт. Доколкото при делбата е заплатено парично уравнение и същата е извършена по време на брака между ищцата В.Н. и ответника Д.Т., то поради презумирания от закона съвместен пренос на съпрузите за изплащането на паричното уравнение придобитите въз основа на делбата дялове в размер на 5/6 ид. части от гаража са станали обща собственост на съпрузите по чл.21, ал.1 и ал.3 СК.

         Ищците не твърдят и не доказват основания за недействителност на делбата, поради което възражението им за нейния симулативен характер е необосновано.

         При този извод на съда следва да се приеме, че е налице съсобственост върху гаража между ищцата В.Н. и ответника Д.Т.. Ищцата В.Н. притежава 7/12 ид. части, от които 2/12 ид. части по наследство от баща си П. Н. и 5/12 ид. части по силата на договора за доброволна делба и прекратената СИО между нея и ответника. Делът на съсобственика Д.Т. е 5/12 ид. части. Между тези съсобственици и при тези права следва да се допусне делбата. Искът за делба следва да се отхвърли по отношение на ищците К.И.Н. и И.П.Н..

         По иска за делба на лек автомобил марка „М. ***“ и иска за делба на лек автомобил марка „Д. М.“:

         С доклада по делото, допълнен в съдебно заседание на 04.07.2019г., съдът на основание чл.153 ГПК е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че върху двата автомобила е налице дялова съсобственост при равни права между ищцата В.Н. и ответника Д.Т.. Представени са писмени доказателства, от които е видно, че л.а. „М. ***“ е бил представен от ответника и е преминал технически преглед през текущата година, както и че има валидна задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“. По отношение на л.а. „Д. М.“ ответникът е заявил, че той се намира в стопанския двор на фирма „Търговско обзавеждане“, гр.П. и това твърдение не се оспорва от съсобственика В.Н..  От горното може да се направи извод, че двата автомобила съществува към момента на устните състезания и се намират в държане на ответника Д.Т.. Затова следва да се допуснат до делба между съсобствениците В.Н. и ответника Д.Т. при равни дялове по ½ ид. част.

          Относно делбата на  „О. А.“:

         Между страните е налице спор относно наличието на съсобственост върху вещта. В тази връзка с доклада по чл.146 ГПК /допълнен в съдебно заседание на 04.07.2019г./ съдът е указал на страната, която е поискала делбата /отв. Д.Т./, че носи тежестта да установи наличието на съсобственост и между кои страни. Указал е и това, че не сочи и не представя доказателства за тези обстоятелства. От страна на същия не са направени доказателствени искания. По делото е представен единствено регистрационен талон на превозното средство, от който е видно, че същото е записано на името на В.Н.. Не е установено основанието за придобиване на собствеността и дали същото е възмездно, както и дали вещта е придобита по време на брака между двамата. Само въз основа на свидетелството за регистрация не може да се формира извод за наличието на съсобственост. При това положение исковата претенция за делба следва да се отхвърли като неоснователна.

         Предвид отхвърлянето на част от предявените искове и на основание чл.9 от Тарифа ГПК ищците К.И.Н. и И.П.Н. дължат държавна такса за производството по отхвърлените два иска за делба на апартамента и на гаража в общ размер на 100лв. Съделителят Д.И.Т. дължи държавна такса за производството по отхвърления иск за делба на л.а. „О. А.“ в размер на 50лв.

         По останалите претенции на страните за разноски съдът дължи произнасяне с решението по извършване на допуснатата делба.

         Водим от изложеното, съдът

 

                                     Р       Е        Ш         И   :

 

         ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между В.П.Н. с ЕГН ********** *** и Д.И.Т. с ЕГН ********** *** при прав на съсобствениците съответно 7/12 ид. части за В.П.Н. и 5/12 ид. части за Д.И.Т. по отношение на следните недвижими имоти:

-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 55155.505.694.1.9 по кадА.лната карта и кадА.лните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.П., бул. „Х. Б." №.., ет…, ап… с предназначение: жилище, апартамент, с площ от … кв. м., ВЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № … с площ … кв.м. и … % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.505.694.1.8, под обекта: 55155.505.694.1.6, над обекта: 55155.505.694.1.12;

-СГРАДА с предназначение хангар, депо, гараж с идентификатор 55155.505.689.5 по кадА.лната карта и кадА.лните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.П., бул. „Х. Б." №…, с площ … кв. м. като ОТХВЪРЛЯ исковете за делба и на двата имота по отношение на К.И.Н. с ЕГН ********** и И.П.Н. с ЕГН ********** ***.

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между В.П.Н. с ЕГН ********** *** и Д.И.Т. с ЕГН ********** *** при равни прав на съсобствениците по 1/2 ид. част по отношение на следните движими вещи:

- лек автомобил „М. ***“ с рег. №… и рама №…, който се намира в държане на съсобственика Д.И.Т.;

- лек автомобил марка „Д. М.“, рама № …., двигател № …, рег. №…, който се намира в държане на съсобственика Д.И.Т..

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.И.Т. с ЕГН ********** против В.П.Н. с ЕГН ********** за делба на лек автомобил марка „О. А.“ с рег. №…….

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Д.И.Т. с ЕГН ********** против В.П.Н. с ЕГН ********** за делба на туристическо ремарке марка „Б.“ с рег. №…..

ОСЪЖДА ищците К.И.Н. с ЕГН ********** и И.П.Н. с ЕГН ********** на основание чл.9 от Тарифа ГПК да заплатят по сметка на РС – Пазарджик държавна такса за производството в размер на 100лв.

ОСЪЖДА Д.И.Т. с ЕГН ********** на основание чл.9 от Тарифа ГПК да заплати по сметка на РС – Пазарджик държавна такса за производството в размер на 50лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.   

        

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: