Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.С., 30.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и пети март
две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 1128 по описа за 2014г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от Сдружение на
композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални
издатели за колективно управление на авторски права „М.” срещу „Б.Е.К.” ЕООД
при условията на обективно кумулативно съединяване: осъдителен иск с правно
основание чл. 58, ал. 1 ЗАПСП за сумата 171 964,34 лв. – възнаграждения,
дължими за използване на произведения от репертоара на ищеца на концерт на KISS,
проведен на 16.05.2008г. в гр. С., концерт на METALLICA,
проведен на 25.07.2008г. в гр. С., и концерт на SNOOP DOGG,
проведен на 18.09.2008г. в гр. С.; осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 52 784,22 лв. – лихви за забава, изтекли върху
главното вземане в периода от 26.02.2011г. до 21.02.2014г.
Ответникът оспорва исковете по основание и с
възражения за изтекла погасителна давност.
Обстоятелствата, че процесните концерти са
организирани от ответника и са проведени на посочените дати не е спорно между
страните и не се нуждае от доказване в производството.
Представеният с исковата молба договор за
разрешаване на публично изпълнение на музика от 01.09.2009г. е сключен след
датата на провеждане на процесните концерти, поради което не установява писмено
съгласие между страните за използване на музикални произведения от репертоара
на ищеца при провеждането на процесните концерти.
Съгласието между страните по делото за
използване на произведения от репертоара на ищеца е елемент от основанието на
предявените искове, тъй като главният иск е предявен за плащане именно на
възнаграждение по чл. 58, ал. 1 ЗАПСП, а не на обезщетение по чл. 94 и сл. ЗАПСП, но този елемент от фактическия състав на съдебно предявеното вземане по
чл. 58, ал. 1 ЗАПСП не се установява от цитирания договор от 01.09.2009г., а и
от останалите доказателства по делото.
Действително клаузата на чл. 10, ал. 2 от договора
от 01.09.2009г. обективира признание на ответника, че дължи на ищеца сумата 207
652,59 лв. за авторски възнаграждения за организирани концертни прояви в
периода 05.07.2007г. – 18.09.2008г., но нито съдържанието на цитираната клауза,
нито съдържанието на останалите доказателства по делото могат да обусловят
недвусмислен извод, че посочените в клаузата задължения имат за предмет именно
възнагражденията – предмет на предявения в настоящото производство иск.
Отделен е въпросът, че според цитираната клауза
падежът на признатите задължения следва да бъде определен с допълнително
писмено споразумение между страните, а доказателства за това също не са
ангажирани в производството.
По делото не са събрани никакви доказателства
за втория елемент от основанието на предявените искове, а именно използване на
процесните концерти на музикални произведения от репертоара на ищеца.
Данните в заключенията на счетоводните
експертизи не могат да бъдат опора дори за косвен извод за тези обстоятелства,
тъй като задачите към експертизите касаят само и единствено размера на
приходите, получени от ответника от процесните концерти, не и обстоятелства
относно правата върху музикалните произведения, използвани на концертите.
По изложените съображения и при последици на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК (указани на ищеца с доклада на
делото) съдът приема, че предявеният главен иск не е доказан по основание от
гледна точка на първите два елемента от фактическия състав на вземането за
възнаграждение по чл. 58, ал. 1 ЗАПСП: 1) съгласие на страните за използване на
музикални произведения от репертоара на ищеца при провеждане на процесните
концерти; 2) използване на такива произведения при провеждане на концертите.
Отхвърлянето на главния иск предпоставя същия
изход по акцесорния иск за лихви, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноските на ответника за производството следва да бъдат възложени върху
ищеца.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика
и музикални издатели за колективно управление на авторски права „М.”, рег. по
ф.д. №18208/1992г. на СГС, ФО, със седалище и адрес на управление *** срещу „Б.Е.К.”
ЕООД, с ЕИК ************* със седалище и адрес на управление *** иск с
правно основание чл. 58, ал. 1 ЗАПСП за сумата 171 964,34 лв. – възнаграждения,
дължими за използване на произведения от репертоара на ищеца на концерт на KISS,
проведен на 16.05.2008г. в гр. С., концерт на METALLICA,
проведен на 25.07.2008г. в гр. С., и концерт на SNOOP DOGG,
проведен на 18.09.2008г. в гр. С., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр.
1 ЗЗД за сумата 52 784,22 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане
в периода от 26.02.2011г. до 21.02.2014г.
ОСЪЖДА Сдружение на
композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални
издатели за колективно управление на авторски права „М.”, рег. по ф.д.
№18208/1992г. на СГС, ФО, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
„Б.Е.К.” ЕООД, с ЕИК ************ със седалище и адрес
на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 27 470,00 лв. –
разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: