Определение по дело №251/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на С. “. Д. “. ЕИК .със седалище и адрес на управление в гр.С., п.к. ., О. Ш. №.и съдебен адрес:С., ул.”С.”№., срещу “. В., ЕИК., сидалище и адрес на управление в гр.С., О. Ш. №., с пр. осн.чл.26, ал.2 ЗЗД,вр. с чл.31, т.3 ЗЮЛНЦ

Сочи се от ищеца, че е акционер в ответното , в чийто капитал е апортирал по реда на чл.72, ал.1 ТЗ собствените си подробно описани недвижими имоти, без решение на компетентния орган на сдружението и без проведен търг или конкурс. Към заявление с вх.№2275/26.09.02г за апорта до БОС е бил приложен протокол от заседание на УС на БТС от 13.10.98, което обаче ТД счита за отделно самостоятелно ЮЛ, неразполагащо с правомощия да се разпорежда с ищцово имуществото.Ето защо искат прогласяване нищожността на акта, с който ищцовото Д. прехвърля правото на собственост на ответното , а именно – чл.16 от Устава, вписан във ФО на БОС и СВ-С., с който в капитала на е прехвърлено правото на собственост върху „…недвижим имот – Възстановителен център блок „Б” и блок „А”, собственост на ТД “.-С., съгласно нотариален акт №., т.ІІІ, н.д.№.г на РС-С., представляващи недовършена сграда”, както и нищожността на акта, а именно чл.16, ал.1 от Устава на „С. В., с който се прехвърля правото на собственост от ищцовото С. на върху „…недвижим имот – Възстановителен център блок „А” и блок „Б”, собственост на ТД „Е.”-С., съгласно нотариален акт №., т.ІІІ, н.д.№.г на РС-С., представляващи четириетажна недовършена сграда”, подробно описани и отразен съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри.

Ответното Д. не депозира отговор по предвидения за това ред, въпреки осигурената възможност за това.

Съда след като съобрази закона, доказателствата и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ТД”. е юридическо лице с нестопанска цел. Според ф.д.№.г по описана БОС, служебно известно на настоящият състав, първоначално ищцовото Д. е регистрирано по ЗЛС с решение от 10.02.94г. Преди това с писмо изх.№ОК-31/14.01.93г Изпълнителното бюро на СС на БТС на основание протокол №7,т.4,б.”д” от 24.11.92г дава съгласие за учредяването ТД”.,гр.С. като юридическо лице и с цел обслужване на туризма и реализиране на неговата идеална цел, предоставя за стопанисване и управление материалната база по баланса към 31.12.92г.

Видно от р.ІV, чл.28 от първия устав имуществото на така регистрираното ТД се свеждат до вещни права и „материалната база по баланса към 31.12.92г, предоставени за стопанисване и управление от ИБ на СС на БТС с решение по протокол №7,т.4,”д” от 24.11.92г.

С решение №219/29.05.98г на БОС по ф.д.№3546/93г по описа на с.с., е вписана промяна в управителните органи на ТД, стария състав е освободен и е вписан новия такъв на УС и КС, въз основа на взето по съответния ред решение на ОС от 16.10.97г.

Чрез последващо решение №1202/10.05.02г на БОС по ф.д.№./.г по описа на с.с., по реда на ЗЮЛНЦ е вписано С. с нестопанска цел с наименования ТД”..В чл.2 от новоприетия устав ищцовото Д. е записано като приемник на Б. т. Д. „Е. в.х”-С. от 02.08.1923г.Според чл.17, ал.1, т.3 от устава УС е органа, който е предвидено да се разпорежда с имущество на сдружението, с отделни наредби урежда условията и редът за провеждане на конкурси и търгове за отдаване по д нае, разпродажба и пр. В случай на прекратяване на сдружението или отпадане членството на ТД в БТС според чл.23, ал.2 от устава ищеца дължи връщане на имуществените права на БТС, които е получило от последното възмездно или безвъзмездно досега или за в бъдеще.

В изменения от ОС на 15.06.10г устав на ТД, вписан от БОС с решение №1/03.01.11г по цитираното ф.д.№./93г, чл.2 и чл.17, ал.1, т.3 остават непроменени.Чл.21, ал.2 обаче изрично сочи, че С. „БТС” предоставя на ТД, като негов член, чрез договори за стопанисване и управление обектите от материалната база, придобита по силата на постановления, решения, разпореждания на МС или на такива, предоставени със средствата на БТС.

От материалите на ф.д.№./98г по описа на ФО на БОС, също служебно известно на настоящия състав, със заявление от 23.06.98г ТД”. и “.-МС”ООД искат вписването на учреденото от тях “.-МВ”, което е извършено с решение №2095/29.06.98г на БОС. В тази връзка ТД е извършва апортна вноска – на собственият си съгласно нотариален акт №.г недвижим имот „възстановителен туристически център бл.”Б”.

С представения нотариален акт №.г на 28.04.98г ТД”. е признато за собственик на следния имот: четириетажна масивна жилищна сграда с обща площ от 926кв.м. и застроен обем от 10 075кв.м., представляващ Възстановителен туристически център-гр.С., построен върху терен с обща площ от 7 399кв.м., от които – 2 740кв.м. попадат в регулацията на С., а 4 659 са в строителните граници на С. при подробно описани съседи. При съставянето на цитирания нотариален акт за „установяващи правото на собственост и изпълнение на особените изисквания на закона” са представени документите: разрешение за строеж, протокол за приемане и предаване на площ от ДФГ, съгласно заповед на МГПП, заповед на МГПП и писмо-съгласуване на МГПП, всичките издадени през 1984г. Представено е и удостоверение №318 на ОС на БТС-Б., което датира от 14.07.1988г., както и бордеро за платена сума от 14.02.84г(вж. заключителната част на нотариалният акт).

Във ф.д.№.г по описа на БОС се съдържа протокол от 29.05.98г от ОС на ТД”., на което са присъствали посочените 27 члена на дружеството.Наред с останалите точки от дневния ред, ОС единодушно е решило да бъде учредено с акционери-учредители:„С.-МС” ООД, участвайки с парични средства и ТД - с апортна вноска, като новоучреденото доизгради, оборудва и пусне в експлоатация „обект туристически дом, в частност корпус „Б” от обекта в размер на 200 млн.лв”(вж.решение №1).за целта събранието е упълномощило секретаря на дружеството В.У. да информира СС на БТС за взетото решение на събранието с цел ”получаване писмено съгласие за учредяване на , което да реализира изграждането на туристическата база”.

С решение №4.2 по протокол 01/02.06.98г на УС на БТС е изразено съгласие за учредяването на с акционери-учредители „С. – МС”ООД и ТД, като участието на последното се „осъществи чрез апортна вноска, базирана на недовършената сграда, корпус „Б”, като ТД е задължено да подготви необходимата документация за регистрацията на , в чието управително тяло настояват да се включи член на УС на БТС.

На нарочения за апортиране бл.”Б” е извършена оценка, която е приета по предвидения за това ред(вж.протоколно определение от 18.06.98г на БОС по гр.д.№347/98г). Вещите лица по въпросната оценка за посочили, че имота върху който е изградена сградата и построяването на последната, е осъществено 1990г.

С решение №2095/29.06.98г на БОС по ф.д.№.г е извършена регистрацията на “. – МВ” със всички произтичащи от това последици. Според чл.16 от Устава на новоучреденото , ТД внася като апортна вноска недвижим имот – „възстановителен туристически център, бл.”.”, съгласно нотариален акт №20/98г”

Впоследствие ОС на от 16.08.02г е решило да извърши увеличение на капитала, като ТД “. апортира друг недвижим имот – бл.”.” от „В. т. ц.”.За целта с протокол №6/13.10.98г на УС на БТС(приложен по ф.д.№.г) чрез нарочно решение е изразил съгласие за предстоящото увеличение на капитала на , като „БТС-т. Д. “.-С. участва с апортна вноска – бл.”.” от туристическия дом”, като задължават изпълнителния директор на и главния секретар на БТС да внесат в БОС искане за оценка.След извършването на последната, същата е приета по предвидения за това ред с протоколно определение от 09.02.99г на БОС по гр.д.№40/99г по описа на с.с. В чл.16 от новия Устав на ,като апортна вноска в капитала наред с бл.”.” фигурира и бл.”.” от недвижимия имот „В.ц.”, вписан с решение №2430/09.10.02г на БОС по ф.д.№.г. по делото не се спори, че ответното Д. е правоприемник на “.-МД".

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че понастоящем процесната сграда е на пет етажа и представлява „В. ц. бл.”.” и бл.”., които са завършени и пуснати в експлоатация. Същата е отразена в Кадастралната карта като 5-етажна сграда с идентификатор. и предназначение – „сграда за обществено хранене”, изградена в имот в м.”Б.” с идентификатор .. Вещото лице уточнява, че установената на място сграда е идентична с апортираната, която към момента на внасяне в капитала на е била 4-етажна незавършена сграда, завършена впоследствие с 5-ти етаж.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Иска с пр.осн.чл.26, ал.2 ЗЗД е допустим, тъй като са налице всички основания за това.Съда приема, че се атакува апорта като сделка, а не вписването му.Този извод се обосновава от наведените обстоятелства от ищцовата страна, които касаят пороци във волеизявлението му при учредяване на апорта, а не на липса на елементи от смесения фактически състав по вписването(Р20/12г на ВКС, І т.о. и др.). Оттук и възприетата правна квалификация на спорното право именно по чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.31, т.3 ЗЮЛНЦ, а не поддържаното от ищеца противоречие с материалният закон.

Разгледан по същество обаче исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД действително предвижда нищожност на договорите при които липсва съгласие. Съгласието безспорно е съществен елемент от фактическия състав на апорта на недвижимия имот в капитала на ответното Д., като вид сделка с вещноправен ефект,включена в устава. Меродавно в казус като настоящия е единствено съгласието, изразено от собственика на имота.

От доказателствата по делото обаче не се установи ищцовото С. да е собственик на апортирания имот, за да се търси неговото съгласие.Нотариален акт №.г не е в състояние да легитимира сдружението за собственик и на двата блока.Известно е, че правото на собственост възниква по силата на правна сделка, частно или универсално правоприемство или от друг юридически факт, изрично предвиден в правна норма. В случая обаче цитирания нотариален акт сочи единствено, че ТД”. е признат за собственик на четириетажна масивна жилищна сграда с обща площ от 926кв.м. и застроен обем от 10 075кв.м., представляващ В. т.ц.-гр.С., построен върху терен с обща площ от 7 399кв.м., от които – 2 740кв.м. попадат в регулацията на С., а 4 659 са в строителните граници на С. при подробно описани съседи.Липсва посочено каквото и да е придобивното основание – оригинерно или деривативно – по силата на което са признати собственическите му права.Оттук и отсъствието на едвидената от закона материална доказателствена сила на нотариалният акт, обосноваваща извода за отсъствието на активната материалноправната легитимация на ищец. Нещо повече, отразените в нотариален акт №.г документи, представени при неготов съставяне и „установяващи правото на собственост” по-скоро опровергават удостоверителното изявление на нотариалния орган,отколкото го подкрепят, понеже са издадени в периода 1984-1988г, а ТД”. е регистрирано като юридическо лице по реда на ЗЛС на 10.02.94г. Следователно, преди тази дата за ищеца е липсвала правосубектност, за да може да придобива каквито и да е права, вкл. и описаните вещни такива, за да се разпорежда с тях като техен титуляр. Този извод се подкрепя и от наличните данни за изграждането на сградата с бл.”.” към 1990г, залегнала в оценката на вещите лица по ф.д.№.г за апротирането й, приета с протоколно определение от 18.06.98г на БОС по гр.д.№347/98г по описа на с.с., също служебно известно на настоящият състав.

Липсват данни за правоприемство между регистрираното през 1994г ТД и друго подобно отпреди това. Макар ищеца да не се позовава на този факт, същия подлежи на разглеждане,тъй като в случая обаче има пряко отношение към исковата претенция, след като в чл.2 от устава е посочено, че пререгистрираното по реда на ЗЮЛНЦ с решение №1202/10.05.02г С. ТД”. „е приемник” на Б. т. Д. „Е.в.”-С.. Тази клауза обаче не води до възникване на правоприемство в правния мир.Правоприемството е юридически факт, настъпващ по силата на закона или договор.Последното е въпрос, който подлежи на установяване само и единствено по исков ред, не в безспорното и едностранно охранително производство, каквото е това по цитираното ф.д.№./93г(вж.Р993/06г на ВКС, ІІ ГО и др.).В нормативната база не съществува законова разпоредба, уреждаща автоматично правоприемството в казус като настоящия.Ето защо и на това основание ищеца не е собственика на описаната сграда, дори да е била в патримониума на посоченото в цитирания чл.2 от устава Д..

Отсъствието на собственически права у ТД се опровергава още от писмо №ДК-31/14.01.93г във ф.д.№3546/93г, с което Изпълнителното бюро на СС на БТС, позовавайки се на свой протокол от 24.11.92г, дава съгласие за учредяването на ТД”. като ЮЛ и му предоставя за стопанисване и управление материалната база по баланса към 31.12.92г. Аналогично е положението и с бл.”.” от сградата, за чието апортиране през 2002г отново УС на БТС в своя протокол №6/13.10.98г отново дава съгласие ищцовото Д. да участва с бл.”.” като непарична вноска в увеличението на капитала на .За пълнота следва да се отбележи, че първото съгласие на БТС е в отговор на искане на ОС на ТД от 29.05.98г, оформено в решение по протокол от същата дата.Формулировката на последното, с което е упълномощен секретаря на ТД В.У. да информира СС на БТС за решението досежно учредяването на , ведно с апорта на блок „.” „с цел получаване писмено съгласие за учредяване на , което да реализира изграждането на туристическата база”, по същество представлява извънсъдебно признание на неизгодни за ищеца факти, а именно – че титуляр на собственическите права е друг правен субект - БТС, и че не ищцовото Д. дължи изискуемото в случая като настоящият съгласие, а именно въпросното трето лице. В противен случай искането на такова от БТС е ирелевантно, при положение че ТД действително притежава поддържания обем вещни права върху процесния имот при двата апорта. Очевидно правата на ТД върху описания „Възстановителен център”, доколко разполага с такива, са различни от собственическите, при което хипотеза на разпореждане с тях е логично, от житейска и правна гледна точка, да се иска съгласие именно на собственика.Индиции в тази насока се съдържат още а клаузите от р.ІV, чл.28 от първия Устав на ТД, според която сред притежаваното имущество е „материалната база по баланса към 31.12.92г, представена за стопанисване и управление от ИБ на СС на БТС с решение по протокол 07,т.4”д” от 24.11.92г”, в какъвто смисъл е и представеното по ф.д.№.г писмо изх.№ДК-31/14.11.93г на БТС. Този извод подкрепят и последвалите два Устава на ТД, приети вследствие изменения на различни обстоятелства от ОС на 20.12.01г и 15.06.10г, съответно в чл.23,ал.2 и чл.21, ал.2. Първия текст предвижда в случай на прекратяване на ТД и отпадане членството в БТС, че дружеството дължи връщане на БТС на имуществените права, които е получило безвъзмездно или възмездно до сега или в бъдеще с решение на ръководните органи на БТС, а с втория – предоставянето от страна на БТС на ТД като негов член, чрез договори за стопанисване и управление на обектите от материалната база, придобита по силата на постановления, решения и разпореждания на МС или такива, построени със средствата на БТС

Вредвид изложеното съгласието на ищцовото Д. не е задължителен елемент при извършването на двете непарични вноски – бл.”.” и бл.”.” от описаната сграда.Оттук е неоснователността на развитите в тази насока доводи на ищеца.

За пълнота следва да се изтъкне, че не се установи доизграждането на бл.”.” да е извършено от ТД и основанието на което е извършено, за да приеме за негов собственик. Последното е било наложително впредвид констатациите на съдебно-техническата експертиза, че към момента на апорта процесната сграда е била „четириетажна, незавършена”, а към момента на одобряване на КК през 2009г е изградена на пет етажа, както и че доизграждането, оборудването и пускането в експлоатация е възложено на при учредяването му, в каквато насока е решението на ОС на ТД от 29.05.98г. Само по себе си строителството на самостоятелен обект, дари да се приеме за извършено от ищеца, не е достатъчно за собственическата легитимация на ТД.Освен по вече изложеното следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл.92 ЗС.

Нотариален акт №20/98г не е в състояние да обоснове ищцовите вещни права върху бл.”.”.Освен вече изложеното следва да се има предвид и факта, че при издаването му липсват данни да е бил изграден в цялост.Напротив, във ф.д.№.г са налице достатъчно доказателства, че към първоначалният апрот същият не е построен(вж. и техническата експертиза) и бл.”.” е внесен в капитала на именно за довършването на сградата от последното.

Неоспорването от ответника на нотариалния акт, респ. собственическите права на ТД, не задължава съда да приеме ищеца за собственик.Каса е се за главен факт, нуждаещ се от пълно доказване от ищеца, след като основава претенциите на собственическите си права.Последното е било наложително както с оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест, така и за елиминиране на всякакви съмнение в добросъвестността в процесуалната позиция на , впредвид служебно известното и общоизвестното обстоятелство(вж.ТР), че председателя и представляващият ищцовото Д. В.У.(Р150/01.10.12г на БОС по ф.д.№.г), макар и да не представлява , е сред членовете на СД, а също и влошените отношения между акционерите, индиция за което са водените различните съдебни спорове пред БОС.

Дори в разрез с горното ищеца да се счете за собственик на описания в нотариален акт №.г имот, то исковите претенции са неоснователни, тъй като е налице изискуемото се от закона и устава съгласие за внасянето на бл.”.” от описаната сграда като непаричната вноска в капитала на . Този извод се подкрепя от протокола от ОС на ТД “. от 29.05.98г(приложен към ф.д.№.г), който материализира ясното и категорично решение на всички присъстващи 27 души както за учредяване на съвместно със “.-МС”ООД, така и за участие в бъдещото с апортна вноска на „копрус”.””. Нещо повече – на е предоставено да „доизгради, оборудва и пусне в експлоатация обект „Т.д.” в частност корпус „.” от обекта”. Така формулираното положително решение досежно апортирането безспорно съдържа съгласие на ищцовото Д., изразено от оторизиран орган.Чл.18 от Устава на ТД, приет на учредителното му събрание, оправомощава именно ОС.Настоящият състав намира именно този устав за меродавен, като действащ по време на извършване на атакувания акт за бл.”.”.В случая е неприложим поддържания от ищеца чл.17, ал.1, т.3 от Устава на ищцовото С., според която разпореждането с имущество на сдружението е от компетентността на УС, понеже същият е приет едва на 20.12.01г от ОС и съответно вписан с решение №1202/10.05.02г на БОС по ф.д.№. по реда на ЗЮЛНЦ, докато апорта на бл.”. е вписан на 29.06.98г с решение №2095 на БОС по ф.д.№.г.Поради влизането в сила на ЗЮЛНЦ на 01.01.01г е неприложима и разпоредбата на чл.31, т.3 от с.з., на която се позовава ищеца. Последната обаче, наред с чл.17, ал.1 т.3 от устава, приет на ОС на ТД на 20.12.01гг, са относимите актове към апорта на бл.”.”, но по вече изложеното ищцовите права не са накърнени, поради което развитите в тази насока доводи се явяват несъстоятелни.

За пълнота е наложително да се отбележи, че според първият устав и УС на ТД да се счете за компетентния орган да изрази съгласие за внасянето на непаричната вноска, то според цитирания протокол от ОС на 29.05.98г съгласието му е налице, тъй като е инкорпорирано във единодушно взетите решения. Това е така, понеже сред поименно изброените присъствали 27 души, фигурират както старите, така и новоизбраните членове на УС от ОС на 16.10.97г(вписани с решение №219/29.05.98г на БОС по ф.д.№.г).

В контекста на изложеното предявеният иск за нищожност поради липса на съгласие на апорта, материализиран в двата атакуавани текста от посочените устави, се явява неоснователен.Ето защо същият следва да бъде отхвърлен.Позмления имто, върху която е изградена въпросната сградат не е апортирана, пореди което е извън предмета на делото.

В подкрепа на този краен извод следва да се има предвид и следното, явяващо се допълнително основание за неговото отхвърляне:решението на оторизирания орган да разреши атакуваното разпореждане с имота не е елемент от фактическия състав на апорта,достатъчно е волеизявлението на представляващият ТД, очевидно изразено след като е натоварен и при двете вноски с предприемането на следващите се действия.Разпоредбите от уставите и чл.31, т.3 от ЗЮЛНЦ, на които се позовава ищеца, нямат императивен характер и предвидените от тях решение на съответните органи за разпореждане с недвижимо имущество са от значение за вътрешните отношения между сдружението и представляващият го с оглед евентуалното ангажиране отговорността му за обезщетяване при причинени вреди. Тези решения не подлежат на вписване, поради което наличието или липсата им са непротивопоставими на трети лица, какъвто в случая се явява ответника. В тази насока е преобладаващото разбиране и на ВКС, изразено в спорове между търговски дружества, които разрешения няма пречка да се приложат и в казус като настоящия, тъй като обуславят стабилността на гражданския оборот(вж.Р84/09г на ВКС, І ГО; Р370/11г на ВКС, ІІІ ГО; Р254/11г на ВКС,ІV ГО; Р128/12г на ВКС, І ГО и др.)

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед възприетото разрешение разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са поискани, а направените от ищеца разноски остават за негова сметка.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на С. “. Д. “. ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр.С., п.к. ., О. Ш. №.и съдебен адрес:С., ул.”С.”№., срещу “. В., ЕИК ., сидалище и адрес на управление в гр.С., О. Ш. №., за признаване нищожността на чл.16 от Устава,вписан с Решение №2430/09.10.2002г. по ф.д. №.г.на ОС-Б., вписан в СВ-гр.С. с дв.вх. per. №..,парт. №.,акт №.,т.1, от 02.12.2002г,с който в капитала на “. В./ с наименование към тази дата “. МВ"/ е прехвърлено правото на собственост върху "недвижим имот-"В.ц. блок "." и блок ".",собственост на ТД “.-гр.С.,съгласно нотариален акт №., т.ІІІ, д.№.г на РС-С., представляващи недовършена сграда",както и нищожността на акта чл.16 ал.1 от Устава на “. В., вписан в ТР на 20.01.2009г, вписан в СВ - гр.С.,с дв.вх. рег.№.,парт.№.,акт №.,т.1 от 29.01.2009г,с който се прехвърля правото на собственост от С. "ТД Е." гр.С., ЕИК. на “. В. ЕИК . на "недвижим имот-"В.ц. б. "." и блок ".",собственост на ТД”.,гр.С.,съгласно нотариален акт №.,т.Ш,н.д. №./.г. на Санданския районен съд,представляваща четириетажна недовършена сграда",които недвижими имоти,съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри ,одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,представляват:Поземлен имот,с адрес гр.С.,п.к..,местност "Б." представляващ: Сграда с идентификационен номер . по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.,която е разположена в поземлен имот с идентификационен номер . с предназначение на сградата:Сграда за обществено хранене,брой етажи 5, със застроена площ 1013кв.м.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: