Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 13. 02. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря
Ц.С.като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 4771 по описа за 2018
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от *** със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.П.Л., чрез адв. С.Ч. от *** против ***с адрес: ***представлявано
от ***П.С.К.– ***, по реда на чл. 422 от
ГПК и цена на иска 12 975 лв.
В исковата молба се посочва следното:
На 24. 04.
2018 г. ищецът е депозирал Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 12 975 лв. /дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева / с
включен ДДС против ответника - ***, с ***, представлявана от *** ***П.С.К..
На основание посоченото РС - Плевен е образувал
ЧГД № 2790 / 2018 г. В двуседмичния срок, съгласно разпоредбата на чл.
414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение против връчената му
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
цитираното ЧГД , което възражение му е връчено на 14. 06. 2018 г. Предвид посоченото, в срока, регламентиран в чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявен настоящият иск от представляващия ***против
ответника за посочения размер на дължимата сума. Мотивите, послужили за
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на лечебното заведение, както и настоящата искова молба са следните:
На 18. 02. 2015 г. между представляваното от В.П.Л.
болнично заведение, а именно: ****** на
основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и в съответствие с
Националния рамков договор за медицинските дейности между ***и ***е сключен Договор № 150506 / 18. 02. 2015 г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки, респективно в последствие ***, сключени
към същия, с които се променя Приложение № 2. Цитираното Приложение касае „КП,
за които ***сключва договор с лечебни заведение за специализирана извънболнична
помощ”.
Видно от съдържанието на Договора, страна -
възложител по договора е ***, чрез *** на ***, а изпълнител е *** и
като такъв лечебното заведение се е задължило, съгласно чл. 1, да оказва на
здравноосигурените лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Съгласно
чл. 2 от договора, ответникът като възложител, се е задължил да заплаща тези
дейности по подробно предвидени правила.
Ответникът се е задължил да заплаща дейностите по чл. 1, ал. 1, ежемесечно въз основа на фактури и
спецификации. За реално извършената и отчетена в *** /съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 4 от индивидуалния договор/ болнична медицинска помощ.
През 2015
г. лечебното заведение многократно е отправяло покани към ответника да заплати посочените суми / Писма с Изх. № 437 / 17. 04. 2015 г,
респективно Вх. на отв. № 29 – 02 – 392 / 17. 04. 2015 г; Изх. № 697 / 10. 07. 2015 г., респективно
Вх. на
отв. № 29 – 02 - 814, 815, 816,
817, 818 / 13. 07. 2015 г; Изх. № 956 / 03. 11. 2015 г., респективно
Вх. на
отв. № 29 – 02 - 1257, 1258 / 03.
11. 2015 г. и Изх. № 1061 / 07. 12. 2015
г, респективно Вх. на отв. № 29 – 02 – 1379 / 07. 12. 2015 г; /, които и до
момента не са заплатени. Вследствие на посоченото***е издало ***с обща стойност
11 463 лв, с изпълнител ***по
цитирания Договор, За м.
ноември 2015 г. е
издадена ***, с обща стойност 1512 лв.,
с изпълнител ***по цитирания по - горе
Договор, ведно със Спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейностите
по КП..” по Договора, както следва: Тези две фактури са депозирани пред
ответника в края на 2017 г. На 30.01.2018 г. *** е върнала цитираните фактури, ведно с придружителното писмо.
Ответникът,
с оглед на съдържанието на писмо /
Вх. № 115 / 30. 01. 2018 г.,
респективно негов изх. № 51 – 12 – 154 / 1 от 23. 01. 2018 г./ в частта,
касаеща цитираните по - горе фактури,
всъщност отказва да заплати дължимите суми по Фактурите и се позовава на
Решение № РД – НС – 04 – 9 /
27. 01. 2015 г. на
***. С Решение № 493 от 12. 01. 2018 г, постановено
по ***по описа на Върховния административен съд, което е окончателно, съдът е обявил нищожността на решение № РД –
НС –
04 – 9 / 27.
01. 2015 г. на *** в частта му по
т. 2 и т. 3. Тези точки касаят именно основанието, на
което ответникът се позовава, за да постанови отказа си за заплащане на
дължимите към ***суми. Предвид
мотивите, обективирани в съдебния акт
на *** се установява, че Надзорният съвет на ***няма право да
разпределя по - малко средства от заложените в съответния бюджет на ***по
параграфите за здравноосигурителни плащания. На практика, с т. 2 и 3 от
оспореното решение, се определя финансова рамка за прилагане на приетите по т.
1 правила, но същата вече е определена в ЗБ***за 2015 г. Изложеното обуславя
нищожност на решението в частта му по т. 2 и т. 3 поради липса на материалната
компетентност на неговия издател, както и че „По отношение на решението в
частите му по т. 2 и 3, е прието от съда нищожност на обжалвания акт с
мотивите, че *** няма компетентност да намалява размера на определения със
закон бюджет по чл. 1, ал. 2, редове 1. 1. 3. 6, ред 1. 1. 3. 7 и ред 1. 1. 3. 8, тъй като със законова разпоредба сумите са
точно определени за разходване. ” В
случая, обявената нищожност на т. 2 и т.
3 от решение № РД – НС – 04 – 9 / 27. 01. 2015 г. на *** има действие по
отношение на всички, включително и ищеца.
На 26. 03.
2018 г. за пореден път ищецът е отправил Покана с Изх. № 296 / 26. 03. 2018
г. и Вх. на отв. № 51 – 12 – 48 / 26. 03. 2018 г. за изплащане процесните суми. Заплащане и до момента не е
осъществено, тоест страната - възложител по договора не е изпълнила
задължението си.
Извършената и отчетена дейност за м. март 2015 г.
е на стойност над делегирания бюджет на болницата, съгласно допълнение към ***и
съставлява неплатена надлимитна дейност, надвишаваща определения от ***бюджет,
която се претендира в настоящото производство.
Извършената и отчетена дейност за м. ноември 2015
г. също е на стойност над делегирания бюджет на болницата, съгласно допълнение към Приложение № 2 на ***г. съставлява неплатена надлимитна дейност,
надвишаваща определения от ***бюджет, която се претендира в настоящото
производство.
Ето защо,
след сключване на упоменатия по - горе ***се променени Приложение № 2 и
в колонката за м. март 2015 г. е посочена сума от 137692 лева, която всъщност представлява прогнозна
стойност. Също така, след сключването на
***г. се промени Приложение № 2 и в колонката за м. ноември 2015 г. е посочена
сума от 12 6106 лева, респективно 12 6590 лв., които отново представляват
прогнозна стойност.
Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от *** за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изпълнителят не може да отчита с
финансово - отчетни документи дейности, лекарствени продукти и медицински
изделия на стойност, надвишаваща
утвърдената в Приложение № 2 за съответния месец. Съгласно чл. 5, т. 9 от
договора, в същото време изпълнителят е длъжен да осигури на пациентите
непрекъснато 24 - часово изпълнение на лечебната дейност.
Съгласно разпоредбите на индивидуалния договор,
респективно установените правила, със
същия изискват от ***, ежедневно да отчита оказаната за денонощие
дейност, без оглед на обстоятелството
дали се включва в договорения лимит или го надвишава - чл. 32, ал. 4. Ищецът е изпълнил задълженията си
по Договора - да окаже здравна помощ на всички здравноосигурени лица, за които
за м. март 2015 г и м. ноември 2015 г. се е полагало здравно осигуряване,
дейността е реално извършена, отчетена, съгласно клаузите на договора и приета,
но неплатена. Като болнично заведение ***няма
възможност да откаже лечение на здравноосигурено лице, а отказът на ответника
за плащане ангажира ЛЗ с направените разходи при все, че държавата дължи да
обезпечи финансирането на тази дейност. На законоустановеното право на избор на
осигуреното лице да избере лечебното заведение, съответства задължението на
изпълнителя на медицинската помощ да го приеме.
При
положение, че законът освобождава осигуреното лице от задължението да
заплаща за здравни дейности, включени в гарантирания от ***медицински пакет, а
изпълнителят на медицинска помощ дължи да приеме потърсилото го лице, меродавна
се явява удовлетворената нужда на осигуреното лице.
Процесните фактури касаят реално извършени *** осъществени от ***, които са за над
определените стойности и обеми на дейностите в ***по Приложение № 2, отнасящи
се за месец март 2015 г. и за месец ноември 2015 г.
Отношенията между страните имат сложна уредба,
като освен в сключения индивидуален договор, правата и задълженията са
регулирани в ЗЗО, НРД, Закон за бюджета
на ***и ред. др. Предвид посочения факт, следва да се уточни съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗО, че индивидуалните договори с ***за
оказване медицинска помощ не могат да
бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите в НРД.
Предвид горното,
клаузите в Договора, които предвиждат заплащане само на фактури, чиято
месечна стойност не надвишава утвърдения болничен бюджет, определен от ***, е в
противоречие с духа на ЗЗО, който е по - висш по ранг законодателен акт, а
освен това в самия закон и в НРД за 2015 г. не е предвидена възможност ***да
откаже да плати на посоченото основание. Също така, следва да се упомене, че със сключения
договор не е постигнато съгласие, нито е определен лимит за прием и лечение на
пациенти и за посочения период от време за м. март. 2015 г. и за м. ноември 2015 г., както и съгласие да
не се заплаща исковата сума от ответника. Лечебното заведение е изпълнил договорните си задължения като е извършена
болнична дейност в необходимия обем, но ответникът не е изпълнил задълженията
си за заплащането й, с оглед на което е налице неизпълнение на договора за
оказване болнична помощ по клинични
пътеки. Съгласие за незаплащане на претендираната сума или
определяне на лимит за прием и лечение на пациенти, е в противоречие с чл. 1, ал. 3 от сключения
между страните договор и чл. 7 от Закона за лечебните заведения.
За
календарната 2015 г, ответникът за
останалите месеци заплати на ***реално
извършената, отчетената, съгласно клаузите на договора и приетата извършена над
лимитна дейност на ЛЗ за месеците, в които са осъществени, респективно оказани
здравни дейности на пациентите си, но не заплати претендираната в настоящото
производство дейност за м. март 2015
г. и м. ноември 2015 г.
Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване
Заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК против ***, по което е
образувано ЧГД № 2790 / 2018 г.
По това производство съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1754 / 26.
04. 2018 г, с която е разпоредил длъжникът ***, с ***, с адрес: ***,
представлявано от ***П.С.К.– ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора *** със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.П.Л., чрез адв. С.Ч. от *** СУМАТА от 12 975 лв./дванадесет
хиляди деветстотин седемдесет и пет лева/, с вкл. ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на молбата 24. 04. 2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер на 259. 50 лв. – държавна такса и
сума в размер на 655 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: неплатени за м. март
2015 г. и м. ноември 2015 г. извършени
над лимита медицински дейности по Договор № 150506 / 18. 02. 2015 г. за
оказване болнична помощ по клинични пътеки, както и ***сключени
към същия и съответните спецификации към тях за посочения период, в едно със
съставените към същите фактури /неплатени/, съответно ***. и ***Твърди се, че в
срока по 414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение, поради което за ищеца
се поражда правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 415 от ГПК за осъществяване съществуването на
дължимостта на заявеното вземане по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е
изпълнил задълженията си.
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3, от ЗЗД, предл. последно и чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, да се произнесе с решение, с което
да се признае за установено по отношение на ответника, че ***, с ***,
представлявана от *** ***П.С.К., дължи на
***, сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ЧГД № 2790 / 2018 г. по описа на РС - Плевен, а
именно: сумата от 12 975 лв. /дванадесет
хиляди деветстотин седемдесет и пет лева/, с включен ДДС, ведно със законната
лихва от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 24. 04. 2018 г. до изплащане на вземането, представляваща
дължимо възнаграждение за извършена болнична медицинска помощ на задължително
здравноосигурени лица по клинични пътеки за м. март 2015 г. и за м. ноември
2015 г. по Договор № 150506 / 18. 02. 2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки.
- Да осъди ***, с ***, представлявана от *** ***П.С.К.
да заплати на *** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сторените в заповедното
производство разноски, а именно: в общ размер на 914,50 лв. /деветстотин и
четиринадесет лева и петдесет стотинки/, от които 259,50 лв. - държавна такса и
655 лв. - адвокатски хонорар, както и да
- Да
осъди ***, с ***, представлявана от *** ***П.С.К., да заплати на ***, сторените в настоящото производство
съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника. В отговора е изразено
становище, че предявената против
ответника искова молба е неоснователна и недоказана, поради следните
съображения:
На първо място,
така претендираното вземане - надлимитна дейност за изпълнение на КП по
индивидуален договор /ИД/ № 150506 / 18.
02. 2015 г. сключен между ***/*** на *** и
***, не е дължимо изобщо.
В изпълнение на чл.41, ал.1 от същия договор:
„Корекция на стойностите, определени по реда на Правилата и посочените в
приложение № 2 за Изпълнителя се извършва на тримесечие, за което страните се
задължават да подписват допълнителни споразумения към този договор.
Поради същото двустранно задължение, между
страните са сключени съответно Анекс № 2 / 24. 03. 2015 г. ***г, с които са
определени коригирани стойности за месеците март и ноември 2015 г.
Съгласно чл. 42, ал.1 от съдържанието на ***„Стойността
по финансово - отчетните документи по чл. 28 и чл. 52, ал. 1, не следва да
надвишава размера на определените стойности на Изпълнителя по реда на чл.4 от
ЗБ***за 2015 г, посочени в приложение № 2.
Предявената за плащане сума от 12 975 лева, представляваща дейност по КП за
месеците март и ноември 2015 г. попада именно в тази хипотеза - тя е в
превишение на определените коригирани стойности с приложение № 2 към договора.
Поради същото и в изпълнение на чл. 32, ал. 13,
т. б от ИД № 150506 / 18. 02. 2015 г, от който е видно, че основание за отхвърляне
на заплащане на дейността на Изпълнителя по КП е дейност, надвишаваща
стойността по чл. 42 от договора, последната въобще не следва да бъде платена
от страна на ***чрез ***.
На следващо място, с писмо с изх. № 20 – 00 – 116 / 17. 04. 2018 г. на
Управителя на ***до ***е получена „Позиция на ***относно постъпващи от
изпълнители на ***претенции за заплащане на извършена медицинска дейност над
утвърдените месечни стойности за периода 2015 г. — 2017 г., със следното
съдържание:
,,През всяка от годините (2015 г. 2016 г., 2017
г.) в съответните актове, определящи методиките за закупуване на видовете
медицинска помощ, съгласно Закона за здравното осигуряване, а именно Постановление № 57 на МС от 16. 03.
2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т.2 от ЗЗО, Решение № РД – НС – 04 – 24 - 1 от 29. 03.
2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 от ЗЗО на ***, *** за 2017 г. се прилага условието
стойностите по финансово - отчетните документи, представяни от изпълнителите на
болнична медицинска помощ /***/ по договор с ***не следва да надвишават размера
на стойностите, определени в приложение № 2 към индивидуалния договор на
изпълнителя.
Това условие е залегнало и в индивидуалните
договори с изпълнителите на ***за периода 2015 г. - 2017 г, каквито те са подписали със съответната ***.
Определянето и коригирането на стойностите по
приложение № 2 към индивидуалните договори на изпълнителите на ***се
регламентира от чл.4 от Законите за бюджета на ***/ЗБ***/ за съответната година
и е обвързано с бюджетните средства на ***общо и в частност за
здравноосигурителни плащания за ***.
Бюджетните средства на ***се формират
предимно /99 % от средствата/ от
здравноосигурителни вноски върху доходите на подлежащите на осигуряване лица.
Определените в ЗБ***за 2015 г. средства за
здравноосигурителни плащания за ***са в размер на 12 82 916 хил. лв. За
извършване на плащания по договорите с изпълнителите на ***през годината
средствата са увеличени с 240 966 лв.
Бюджетните средства на ***през 2015 г. не позволяват допълнителни корекции в
увеличение на стойностите по приложение № 2 към индивидуалните договори на
изпълнителите на ***, особено предвид необходимостта от отлагане за 2016 г. на
плащания в размер на 13 758 лв. за лекарствени продукти, медицински изделия и
диетични храни за специални медицински цели, за домашно лечение на територията
на страната, предоставени на здравноосигурените лица /ЗОЛ/ в периода 01 - 15.
11. 2015 г. "
На следващо място,
приложените *** са предявени за плащане пред ***, едва с писмо изх. № 1210 / 19. 12. 2017 г. на
прокуриста на ***.
Видно от датата на тяхното депозиране, тези
фактури, касаещи надлимитна дейност за КП за м. март и м.
ноември 2015 г. са представени след
срока за прием на отчетната документация.
Тъй като последните са постъпили в *** след срока
за отчетната документация, като такива не подлежат на заплащане, съгласно
клаузата на чл. 36 от ИД № 150506 / 18.
02. 2015 г, която гласи: „При неспазване на посочените в чл. чл. 29, 31, 32 и
34 срокове за представяне на отчетните документи от Изпълнителя, на Изпълнителя
не се заплаща отчетната дейност.“.
Видно и въз основа на горното, така предявената
претенция от страна на ищеца за сумата от 12 975 /дванадесет хиляди деветстотин
седемдесет и пет/ лева не е дължима от страна на ***/ ***.
Също така,
дружеството не доказва, дали има надлежно формирана „листа на чакащите“,
съгласно правилата за разпределение на средствата в болничната помощ, които се
съдържат в разпоредбата на чл.21, ал.4 и ал.6 от Приложение 2Б *** към
Постановление № 57 на МС от 16.03.2015г., а именно:
(4) При
достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на
изпълнителя на ***за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна
диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите, съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ. За случаите на спешна диагностика и
лечение изпълнителят на ***може да подаде в ***писмено заявление за увеличение
на размера на месечната стойност на разходите за дейностите в ***в приложение №
2 от индивидуалния договор за сметка на:
1.
стойностите в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите месеци от
тримесечието, в размер до 5 на сто от стойността за съответното тримесечие, или
2. до
5 на сто от утвърдените, съгласно правилата по чл. 4. ал. 4 ЗБ***за 2015 г.
стойности за следващото тримесечие: тази възможност не се допуска през
четвъртото тримесечие.
(5) При
увеличение размера на стойността на разходите за дейностите в ***, промените в приложение № 2 към индивидуалния
договор при прилагане на ал. 4 се договарят между И***и *** на ***в срока за
представяне в ***на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец.
(6)
Изпълнителите на ***задължително спазват разпоредбата на ал. 4. По изключение,
при особено тежки или сложни случаи по медицински показатели, както и случаи,
свързани с форсмажорни обстоятелства, изпълнителят на ***информира незабавно ***
на съответната ***с писмо, в което излага мотиви за заплащане. Случаите се
внасят чрез управителя на ***за разглеждане от *** и от *** ".
От друга страна, ищецът не е представил каквито и
да е доказателства, че плановите пациенти, които са предмет на спецификацията
му за дейност м. март 2015 г., са били в листата на чакащите през предходните
два месеца.
Процедурата за формиране и поддържане на „листа на
чакащите“ е описана в чл.22 и 22а от Наредба за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ (Наредбата), в сила от 02.06.2006 г.
Предвид гореизложеното, ответникът счита, че претенциите на ишцовата страна са
неоснователни, необосновани и недоказани.
Моли да бъде оставена исковата молба без уважение.
Ответникът претендира да се присъдят в полза на ***
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3, от ЗЗД, предл.
последно и чл. 59, ал. 1 от ЗЗО.
ИЩЕЦЪТ ***,
се
представлява от адв. С.Ч. ***, и
поддържа исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ ***, представлява се от юрк. Г., с пълномощно
и поддържа отговора на исковата молба.
ВЛ П.Х.В., редовно уведомен, явява се лично.
От страна на
***е подадена искова молба, представляваща иск с правно основание чл.
79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 12 975 /дванадесет хиляди деветстотин
седемдесет и пет/ лева, представляваща последица от издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена срещу ***, чрез *** на ***.
Същата се явява последица от претендирано
незаплащане на оказана дейност по КП за месеците март и ноември 2015г. над
утвърдените за това стойности(надлимит). В съдържанието и са наведени редица
твърдения за противоречия в реда за отчитане на дейността, несъответствие в
позитивната правна уредба, изразяващо се в колизия между нормативни актове от
различен ранг(***и Закона за здравното осигуряване(ЗЗО)), че е налице заплащане
на надлимитна дейност за останалите календарни месеци от 2015г. в полза на
дружеството.
Представената искова молба е процесуално допустима, тъй като е налице
активна процесуална легитимация от страна на ищеца и молбата е подадена в срок,
но за изцяло неоснователна и недоказана по своята същност, поради неправилност
и неотносимост на аргументите, посочени в нея. По отношение на спешните
пациенти се твърди, че: „Отправянето на искане до ***по посочения ред от
Приложение № 2 Б към ПМС № 57 / 16. 03. 2015 г. не е вменено като задължение, а
е предоставено само като възможност на изпълнителя на ***, то ако не упражни
правото си по чл. 21, ал. 4 и не подаде такова писмено заявление до ***, той не
губи правото си да получи заплащане за случаите на спешна диагностика и
лечение, които са извършени след достигане на съответните месечни стойности,
водещи до липсата на капацитет за хоспитализации. За ЛЗ не съществува законова
възможност да откаже извършването на тези дейности и да не хоспитализира такива
за болнично лечение. Такъв отказ би
противоречал на въведеното задължение за всяко лечебно заведение по чл. 7 от ЗЛЗ, че не може да отказва медицинска помощ на лица, явили се в него в
състояние, което застрашава техния живот, независимо от местоживеенето им и на
чл. 100, ал. 2, че всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем
медицински дейности при пациент в спешно състояние".
Изводът на ищеца, че „ако не упражни правото си по чл.
21, ал. 4 и не подаде такова писмено заявление до ***, той не губи правото си
да получи заплащане за случаите на спешна диагностика и лечение" се явява
изцяло неверен по няколко причини.
На първо място, това кой пациент е отбелязан като
спешен и е лекуван като такъв, както и кой подлежи на планов прием, се обуславя
от конкретното състояние на пациента и от медицинската му диагноза, и се
определя от лекуващите лекари от състава на
***, а не от ***/ ***.
В случая обаче цари огромно неразбиране от страна
на ищеца за смисъла и реда на отчитане на оказаната от него медицинска дейност,
тъй като от страна на ***/ *** нито е налице желание за регулиране / ограничаване
на процеса на лечение или броя на приетите от страна на лечебното заведение
пациенти, нито пък има правно регламентиран способ за това.
От отговора на исковата му молба става ясно, че
той приравнява наличието на ежедневен електронен отчет с основание за заплащане
на дейността, а последното категорично не отговаря на обективната
действителност.
Ако същото беше вярно, то това би обезмислило
както месечните отчети, така и разделянето на дейността, оказана от изпълнителя
на такава до утвърдените стойности и на такава, възлизаща над тях, тъй като
попадането им в електронната система на ***би било необходимо и достатъчно
условие за нейното заплащане.
Това би обезмислило и целия механизъм за
разпределение на средствата, съществуващ и действащ към процесния период в
Приложение № 2Б към Методиката, приета с ПMC от 16.03.2015r.
Изразът „може", употребен в изр. второ на чл.
21, ал.4 от Приложение №2Б към Методиката, приета с ПМС № 57 / 16.03.2015г.:
„За случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят на ***може да подаде
в ***писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на
разходите за дейностите в ***в приложение № 2 от индивидуалния договор за
сметка на:
1. стойностите
в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите месеци от тримесечието,
в размер до 5 на сто от стойността за съответното тримесечие, или
2. до 5
на сто от утвърдените съгласно правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБ***за 2015 г. стойности
за следващото тримесечие; тази възможност не се допуска през четвъртото тримесечие"
не въвежда диспозитивен характер на самата норма, а указва двете алтернативни възможности,
които дава тя.
Законодателят не е въвел задължение на изпълнителя
в същия текст от Методиката, тъй като съществува и друг извънреден способ за
заплащане на спешните пациенти, посочен в чл. 21, ал.6 от Приложение №2Б към
Методиката, приета с ПМС от 16.03.2015 г, a именно
„(6) Изпълнителите на ***задължително спазват
разпоредбата на ал. 4. По изключение, при особено тежки или сложни случаи по
медицински показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства,
изпълнителят на ***информира незабавно *** на съответната ***с писмо, в което
излага мотиви за заплащане. Случаите се внасят чрез управителя на ***за
разглеждане от *** и от ***".
Последното
категорично вменява в задължение на изпълнителя да информира *** на ***при
недостиг на тези средства, независимо от реда, който е избрал затова.
В настоящия случай обаче, видно от приетите по делото доказателства, такова
искане липсва, както и същото не се спори от страна на процесуалния
представител на ищеца.
Ето защо, причината за незаплащането на дейност м. март
и м. ноември 2015г. надлимит, касаеща спешните пациенти, е изцяло в неспазената
от страна на ***процедура по отчитане на
дейността.
В този смисъл е Решение № 10 от 08.01.2018г. по
в.тр. дело № 555/2017г. по описа на ***, което гласи:
„С приемането на ЗБ***за съответната година се
приема бюджета на касата по приходи и трансфери, по разходи и трансфери, с
балансирано бюджетно салдо. Сред правомощията на ***съгласно чл.4 ал.1 от ЗБ***за
2015 г. е в рамките на приетите в закона стойности да определя за всяка ***годишна
обща стойност на разходите, разпределена по месеци, съответно на ***е да
определя стойностите за дейностите по договорите с изпълнителите на болнична
медицинска помощ, разпределени по месеци. Предвидено е също така изпълнението
на дейностите да се контролира по месеци и да се коригира на тримесечие в
рамките на утвърдените разходи по бюджета на ***. Изпълнението на финансовата
рамка, очертана от ***, става задължително за самия изпълнител на болнична
помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор, в който тази
финансова рамка, става част от договорните клаузи на сключения договор.
Доколкото се касае за плащания на разходи в
рамките на предварително определен по месеци, тримесечия и за годината бюджет,
коригиране на месечните стойности е възможно само в рамките на предварително
заложените проценти и в посочените срокове - по тримесечия. Заплащането на всички извършени дейности от
изпълнителите на болнична помощ от страна на касата би довело до превишаване на
разходната част на приетия бюджет. Коригиране на стойностите може да се осъществи
само при писмено искане в регламентирания срок / за представяне на отчетите за
заплащане на дейността за съответния месец - чл.8 ал. 2 от Правилата на
2015г./. При липсата на писмено искане , съдът не може по иска за реално
изпълнение за първи път да прецени наличие на предпоставки за плащане на суми,
тъй като се касае за действия по администриране на бюджет, представляваща
дейност по целесъобразност, осъществявана от органите на ***и ***в рамките на
техните правомощия и при условията на оперативна самостоятелност."
От друга страна, по делото стана ясно, че
съществува изготвена „листа на чакащите", която вещото лице П.В. е посочил
в Допълнително Заключение към изговената от него експертиза.
В „Забележка" към заключението му, намиращо
се на последната страница от изготвения от него документ е посочено че:
„Забележка: Хоспитализираните пациенти през м. март
2015 год. съответстват на тези, които са вписани в листата за планов прием през
м. Март 2015 год., ето защо не съответстват на тези, които са вписани в листата
за планов прием през месеците Януари и Февруари 2015 година".
Последното категорично доказва факта, че не е
спазен реда по чл.22а от Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, според който листата на чакащите се планира за не повече от
два месеца, който срок не може да бъде удължаван, освен в описаните в нея
случаи.
В настоящия
случай е сторено именно обратното - пациентите, чието планово лечение по КП
представлява надлимитна дейност през месец март 2015г. не само, че не са част
от листата на чакащите през предходните два месеца, т. е. лечебното заведение
вече да е изчерпало предвидените възможности за планиране на тяхното лечение,
съответно заплащането им в следващите месеци, но тук то е извършило тяхното
лечение още в м. март 2015г.
Това е не само доказателство за неспазване на
разпоредбите на чл. 22а от Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, но и затвърждава факта, че лечебното заведение не е могло да
планира правилно и съгласно правилата на Методиката лечението на пациентите си
през процесния период.
Същото е в тежест изцяло на управителните органи
на дружеството(в случая на прокуриста) и не може да бъде вменено в задължение
на ***/ ***, тъй като последните не ръководят лечебния процес в лечебното
заведение, а осъществяват контрола и законосъобразното разпределение на
средствата, определени със ЗБ***за 2015г.
Твърдението на ищеца, че: „Не на последно място следва да
посоча, че от представените по делото и не оспорени от ответника няколко броя
Анекси, сключени към договора, касаещи процесиите периоди март 2015 г. и
ноември 2015 г. месечните стойности за болнична помощ за 2015 г. са променяни
по силата на различни решения на ***. Видно от приложените Анекс № 2 / 24. 03. 2015
г.; ***г, сключени към договора, с които се променя Приложение № 2 - дължимите
суми".
Действително са налице цитираните допълнителни
споразумения и действително се променя Приложение № 2, но „дължимите суми"
в случая не са в тежест на дружеството, а напротив - с така описаните анекси е
увеличаван размера на утвърдените стойности на
***и по този начин са заплатени повече случаи по КП.
Ако условно нарека утвърдените стойности
„бюджет" или „лимит" на болницата, заплащан за съответния период(в
случая м. март и м. ноември 2015г.), то с горепосочените анекси лимита е
увеличаван и респ. следва да е намаляла стойността на надлимитната дейност,
отчетена от ЛЗ.
В случая обаче, стойността на надлимитната дейност
е определена след отчитане на увеличението на средствата, т.е. ако стойностите
по Приложение № 2 не са анексирани, то сумата на отчетената надлимитна дейност
щеше да е още по - голяма.
Последното отново е доказателство за лошо водене
на дружествените дела, липса на подходящо планиране на лечението на пациентите
и грубо неспазване на правилата за разпределение на средствата, определени с
Приложение №2Б към Методиката, приета с ПМС ОТ 16.03.2015r.
Същия извод се потвърждава от тезата, развита
писмената защита на процесуалния предствител на ответника: „При това
непрекъснато променяне на стойността на болничната медицинска помощ за
процесиите месеци 2015 г. и то след като месецът, касаещ плащането по Анекса е
започнал и медицински дейности се извършват, няма как ЛЗ да е било наясно какъв
е определеният му лимит за дейността през посочения период. А за стойността за
месец ноември 2015 г. е била променена и през следващия месец декември, в който
дейностите вече са били извършени", което категорично затвърждава извода
за неразбиране на смисъла на процедурата.
При положение, че лимитът за месец ноември е
увеличаван два пъти (през м. ноември и през м. декември), правен и логически
абсурд е да се твърди, че: „няма как ЛЗ да е било наясно какъв е определеният
му лимит за дейността през посочения период", при положение, че на два
пъти получава повече средства за оказаната от него помощ през конкретния период
от предварително определеното от това.
Нещо повече, приложените ***ca предявени за
плащане пред *** едва с писмо изх. № 1210 / 19. 12. 2017 г. на прокуриста
на ***. Видно от датата на тяхното
депозиране, тези фактури, касаещи дейност надлимит за КП за м. март и м.
ноември 2015 г, са представени след
срока за прием на отчетната документация. Последното, както и горепосоченото,
говорят за една изцяло опорочена процедура за отчитане на извършена дейност по
КП от страна на лечебното заведение.
Ищецът твърди че: "В договора между страните е
уговорено, че ищецът е длъжен да осигури на пациентите непрекъснатост на
болничната помощ по КП, както и координация между лекарите - специалисти, които
я осъществяват. В чл. 5 от ЗЗО са уредени основните принципи на задължителното
здравно осигуряване, между които и отговорност на осигурените за собственото им
здраве и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ. В
чл. 35 от ЗЗО е регламентирано, че задължително осигурените имат право да получават
медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на ***и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска
помощ, сключило договор с ***. Това означава, че здравноосигурените лица имат
право срещу задължителното си участие при набиране на здравните вноски да
получат медицинска помощ като изберат болничното заведение и лекуващия лекар.
За да осигури това право на здравноосигурените лица, ***е длъжна да осигури бюджет, като заплати
разходите за лечението на това лице, в която болница то е избрало да се лекува.
Клаузите обаче на чл. 40, ал. 2 от договора и на чл. 22 от Приложение 2Б към
ПМС № 353 / 2012 г, че ***заплаща само фактури, чиято месечна стойност не
надвишава утвърдения болничен бюджет, определен от ЗБ***за съответната година,
е в противоречие с духа на ЗЗО, като в самия закон не е предвидена възможност ***да
откаже да плати на това основание, договорът не може да съдържа клаузи,
по-неизгодни от НРД - аргумент чл. 59, aл.
2 от ЗЗО".
Фактът, че съществува финансова рамка, която
ограничава плащанията в сферата на здравеопазването и тя е ЗБ***за 2015г. към
процесния период, по никакъв начин не
влиза в колизия с прокламираното в чл.
52 от ***право.
По отношение на противоречието с ***по конст. дело
№ 12 / 2006 г., че: „посочената разпоредба/ чл. 52, ал.1 от *** / гарантира
свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, но чрез определен по
вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител,
договорил се с касата. Граматичното тълкуване на текста води до извода, че
обхватът и обемът могат да бъдат определени, респ. са определяеми, а не са
неограничени. Ако целта на закона е достъпът до здравните нужди да бъде
неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем
пакет от здравни дейности" би било излишно. КС приема, че съдържанието на ***,
съпоставено с оспорените разпоредби на Закона за бюджета на касата, тълкуван в
контекста на Закона за здравното осигуряване, води до извода, че разпоредбите
не са противоконституционни. Съдът намира, че следва да се възприеме
тълкуването на нормата на чл. 52, ал. 1 от ***, извършено от компетентния за
това орган, а именно
***, и да
се приеме, че
правото на здравноосигуреното
лице да получи безплатна медицинска помощ не е неограничено, а се подчинява на
определени със закон правила, а именно обхватът и обемът на същата могат да
бъдат законово ограничени".
По своето съдържание чл. 52 от ***гласи:
Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия
и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от
държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски
и от други източници при условия и по ред, определени със закон".
Горният текст показва, както и *** правилно е
приел, че финансирането на здравеопазването в България не е безлимитно, а е
част от рамката на държавния бюджет и в частност представлява средствата,
определени в ЗБ***.
Законът за здравното осигуряване(ЗЗО) е нормативният акт, който определя реда за
набиране на здравните вноски и съответно кой е органът, който ще извършва това(***,
чрез 28-те си териториални ***).
Съгласно чл. 53, ал.1 от 330: „(1) За
осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, ***и ***приемат чрез
подписване ***, а ***и ***приемат чрез подписване Национален рамков договор за
денталните дейности".
Не е възможно *** за 2015 г. да ограничава
приложното поле и да противоречи на ЗЗО, при положение, че същия е приет именно
на основание чл. 53, ал.1 от ЗЗО.
Цитираната от ищеца норма на чл. 35, ал.1 от ЗЗО:
„Задължително осигурените имат право:
1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр.
48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на ***;
също не дава на гражданите неограничен по размер
достъп до здравни услуги, а насочва към финансовата рамка, определена в ЗБ***за
2015г.
Съгласно чл. 4 от ЗБ***за 2015г.:
„Чл. 4. (1) В рамките на стойностите по чл. 1, ал.
2, ред 1.1.3.6, ред 1.1.3.7 и ред 1.1.3.8:
1. Националната здравноосигурителна каса
определя за всяка
районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите,
разпределена по месеци;
2. районните
здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази алинея
към договорите с
изпълнителите на болнична
медицинска помощ, разпределени по
месеци.
(2) Стойностите по ал. 1, т. 2 и тяхното изменение
по реда на ал. 3 се утвърждават от ***".
Това става чрез правилата, определени в ***
Съгласно ***, постановено по търговско дело № 568 /
2018 г. по описа на ***:
„Изпълнителят, при положение, че е надхвърлил обема на
финансираната дейност, е можело да
насочи здравноосигурените пациенти към други изпълнители, респ. да създаде листа на чакащите или да проведе
предвидената изрично процедура, която е регламентирана в разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 и ал. 2 от Правилата и на чл. 21, ал. 4 на Приложение № 2Б от ПМС № 57,
т.е. е следвало да подаде заявление за увеличаване на стойностите по Приложение
№ 2 в срока за отчитането на отчетните документи, а именно при достигане на
съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя на ***за
хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, да
формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ / такава
листа на чакащи не представена по делото, а за случаите на спешна диагностика и
лечение изпълнителят на ***/болнична медицинска помощ / е имал възможност да
подаде в ***писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на
разходите за дейностите в ***в приложение № 2 от индивидуалния договор за
сметка на стойностите в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите
месеци от тримесечието, в размер до 5 на сто от стойността за съответното
тримесечие, или 2 до 5 на сто от
утвърдените съгласно правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБ***за 2015 г. стойности за
следващото тримесечие; тази възможност не се допуска през четвъртото
тримесечие. По делото няма данни и не се твърди ищецът да се е възползвал от
някоя от тези възможности. Следователно процесната претенция, предмет на
делото, е неоснователна, макар да е за дейности, които не се спори, че са
извършени, но за същите, както изрично посочва и ищецът е налице основание за
отхвърляне на заплащането по смисъла на чл. 32, ал.3 от договора, т. е.
безспорно е, че не е налице една от кумулативно уговорените по договора
предпоставки, при която възниква правото за заплащането им. Следва да се има предвид,
че настоящата претенция е за заплащане на процесната сума на договорно
основание и поради това ищецът следва да установи, че са налице всички
договорени като условия по договора предпоставки за заплащането й, а е
безспорно, че е една от тях не е налице, а именно процесиите суми са за
извършена дейност на стойности, извън тези по Приложение № 2 към договора,
каквито по договора е уговорено, че не следва да се фактурират и не се
заплащат, освен при изрично предвидената процедура, цитирана по - горе. ***закупува
медицинска помощ по чл. 55, ал. 2 т. 2 от ЗЗО, но в рамките на предварително
определените обеми и в съответствие с бюджета на ***. Доколкото се касае за
плащания на разходи в рамките на предварително определен по месеци и за
годината бюджет, коригиране на стойностите е възможно само в рамките на
предварително определения бюджет. Заплащането на всички извършени дейности от
изпълнителите на болнична помощ от страна на касата би довело до превишаване на
разходната част на приетия бюджет. Тук следва да се отбележи, че изтъкнатия от
процесуалния представител на ищеца в писмените бележки довод, че 2015 г. ***била
приключила финансовата година с излишък, първо не е установен с надлежни
доказателства по делото. Ищецът се позовава на справка -извлечение, но такъв
документ не е представен по делото, нито е заявено като искане за приемане на
безспорно такова обстоятелство. Следователно съдът не установява от събраните
по делото доказателства твърдението, което ищецът въвежда едва с писмените
бележки, че имало формиран излишък в бюджета на ***в твърдяния размер от ищеца,
но дори и да бе установен, именно поради предвидения особен ред и структура на
бюджета на ***не се установява това да е релевантно, а именно да има завишаване
на стойностите по Приложение № 2 със съответно решение на ***, което да е
основание за дължимост на сумите. В случая има изрично предвиден ред, по който
следва да се извършват корекции на предварително определените по месеци
стойности, като основната предпоставка за увеличение на стойностите е
съществуването на средства за закупуване на допълнителни дейности, а корекциите
следва да бъдат утвърдени от ***".
Горното
в частност отговаря
и на претендираното в
писмената защита неизпълнение по
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, а именно: „Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата, или да иска обезщетение за неизпълнение. Неизпълнението се
проявява в две основни форми - пълно неизпълнение и неточно изпълнение. Пълното
неизпълнение е налице, когато длъжникът не е осъществил предметното съдържание
на дължимата престация, когато не е извършил нищо от това, което трябва да
извърши или даде. Пълно неизпълнение е налице и тогава, когато длъжникът е
осъществил всичко което дължи, но с такова закъснение или толкова лошо, че
изпълнението е безполезно за кредитора. Частичното изпълнение е неточно
изпълнение. То не съответства на дължимото в количествено отношение. При него
длъжникът е осъществил само част от дължимия резултат. Съгласно трайната
съдебна практика, предпоставките за уважаване на иск за реално изпълнение са -
1. Наличие на облигационно отношение /правомерен юридически факт, от който възниква
задължение за изпълнение/; 2.Неизпълнение, пълно или частично на това
задължение; 3.Реалното изпълнение да е възможно. Посочените три предпоставки
трябва да съществуват кумулативно".
Ищецът обаче изцяло немотивирано счита, че са
спазени всички предпоставки от страна на ***/ *** за наличие на неизпълнение на
договорно задължение.
На първо място е фактът, че в случая императивно
задължение да плати надлимитна дейност от страна на ***/ *** не съществува -
нито в съдържанието на Приложение № 2Б към Методиката, приета с ПМС № 57 / 16. 03.
2015 г., нито в съдържанието на индивидуален договор № 150506 / 18. 02. 2015
год. е посочено такова изискване.
Напротив - при недостиг на средства от страна на
лечебното заведение с оглед превишаване на лимита (стойността по Приложение № 2),
съществува стройна процедура, посочена в чл. 21 и следващите от Приложение № 2 Б
към Методиката, приета с ПМС № 57 / 16. 03. 2015 г., като същият механизъм е
инкорпориран с съдържанието на чл. 27, 28, 30, 32, 34 и 42 от ИД № 150506 / 18.
02. 2015 год.
На второ място, когато се твърди неизпълнение на
определено договорно задължение да се плати, е в тежест на страната, която се
ползва от това да го докаже. Както в съдържанието на исковата молба, така и в
хода на съдебното дирене, не е наведен дори и един довод за наличие на
неспазена процедура от страна на *** на ***, както и погазване на законово
право/задължение, или неизпълнение на клауза от съдържанието на ***Няма как на ***/
*** да бъде вменено във вина наличието на несъвършенства в съществуващите
процеси на държавно регулиране, каквато е гласуваната сума по ЗБ***за 2015 г,
както и „противоречие с духа на ЗЗО" или с ***, тъй като ***/ *** не
гласуват и не създават законите, а само изпълняват нормите на съществуващата
правна уредба.
Тъй като в случая не е налице неизпълнение,
произтичащо от посоченото, няма как решаващият съд да обяви ***/ *** като
неизправна страна в настоящия спор и да й вмени в задължение изплащане на
сумата, представляваща претенцията от 12 975 /дванадесет хиляди деветстотин
седемдесет и пет/ лева по настоящия спор.
Противното би означавало погазване на основни
права и принципи, прокламирани в ЗЗД.
От тук насетне неприложим се явява и искът по чл.
86 от ЗЗД, тъй като е недопустимо начисляване на законна лихва за забава за
неизпълнение на задължение, което не е доказано по своето основание.
В писмената защита на процесуалния представител на
ищеца е посочено, че ***, е изпълнило задълженията
си по Договора - да окаже здравна помощ на всички здравноосигурени лица, за
които за м. март 2015 г и м. ноември 2015 г. се е полагало здравно осигуряване,
дейността е реално извършена, отчетена, средства от заложените в съответния
бюджет на ***по параграфите за здравноосигурителни плащания. На практика с т. 2
и 3 от оспореното решение се определя финансова рамка за прилагане на приетите
по т. 1 правила, но същата вече е определена в ЗБ***за 2015 г. Изложеното
обуславя нищожност на решението в частта му по т. 2 и 3 поради липса на
материалната компетентност на неговия издател., както и че по отношение на
решението в частите му по т. 2 и 3 е прието от съда нищожност на обжалвания акт
с мотивите, че *** няма компетентност да намалява размера на определения със
закон бюджет по чл. 1, ал. 2 редове 1.1.3.6, ред 1.1.3. 7 и ред 1.1.3.8, тъй като със законова разпоредба сумите са
точно определение за разходване." В случая обявената нищожност на т. 2 и
т. 3 от решение № РД - НС – 04 – 9 / 27.
01. 2015 г. на *** има действие по отношение на всички, включая и ***.
Горният
извод се явява изцяло неверен, поради факта, че с цитираното решение са
отменени т. 2 и т. 3 от Решение № РД – НС
– 04 - 9 / 27. 01. 2015 г , с което се иска разпределение на средства от
резерва на ***, натрупани през изтекъл вече период(2014г.). Основен мотив на
съда за това е липсата на материална компетентност и правомощия на ***, тъй
като: „Решението на *** по точките 2 и 3 разпределя средства, отпуснати на ***за
2014г. като в този закон също няма разпоредби, които да овластяват *** да
намалява /променя/ диференцираните
разходи за болнична помощ. При тези констатации още по-малко основание има ***
да намалява разходите за предходната година, също определени със закон ЗБ***за
2014г., като се позовава на правно основание закон от следващата година ЗБ***за
2015г., който няма за предмет и не урежда бюджета за 2014г."
Последното по никакъв начин не корелира с
въведените лимити на болниците.
В тази връзка е и Позиция на ***, че***не води до
последици за ***":
„Във връзка със запитвания от средствата за масова
информация за Решение № 493 на Върховния административен съд (***) на Република
България, с което се отменят т.2 и т.3 от Решение на Надзорния съвет (НС) на
Националната здравноосигурителна каса (***) № РД – НС – 04 - 9 от 27. 01. 2015
г., информираме следното:
Решението на НС се отнася до разпределението на
средствата за дейностите в болнична медицинска помощ (***), за изпълнители,
сключили договори за спешна диагностика и лечение и на изпълнителите на ***,
при които няма спешна диагностика и лечение.В таблицата са представени данните за заложените средства
по Закона за бюджета на ***(ЗБ***) за 2015 г, разпределените средства в изпълнение
на Решение на *** № РД – НС – 04 - 9 от
27. 01. 2015 г. и изплатените от ***средства по индивидуалните договори с
изпълнителите на ***. По делото е представена
информация, която показва, че изплатените средства в размер на 1 523 882 392
лв., съобразно възможностите на ЗБ***за 2015
г., надвишават определените прогнозни стойности в размер на 1 450 544 508 лв.,
определени в изпълнение на Решение № РД – НС – 04 - 9 от 27. 01. 2015 г. на ***.
Безспорно се установява, че от страна на ***не е спазена процедурата по отчитане надлимитната дейност за м. март и м. ноември
2015г.; фактурите са представени не в срока за представяне на отчетната
документация - месеца, следващ месеца, в който е извършена дейността), а чак
през м. декември 2017 г.; няма законов механизъм, който да въвежда в задължение
***/ *** да заплати тази дейност и поради което не е налице и неизпълнение по
чл. 79, ал.1 от ЗЗД; налице са стриктни правила за разпределение на тези средства,
които не противоречат на основните правни принципи, заложени в ЗЗО и *** на ***.
По изложените
съображения, подадената от страна
на ***искова молба, представляваща иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 12 975 /дванадесет
хиляди деветстотин седемдесет и пет/ лева, следва да бъде оставена без уважение
като неправилна и недоказана. Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, ищецът следва да заплати на ответника
деловодните разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
цената на отхвърления иск в размер на 900 лв.
Мотивиран от горното, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК от
*** със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В.П.Л., чрез адв. С.Ч. от *** против ***с
адрес: ***представлявано от ***П.С.К.– ***, с посочено правно основание, с
правно основание чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3, от ЗЗД, предл. последно и чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и цена
на иска 12 975 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
*** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.П.Л., да
заплати на ***с адрес: ***представлявано от ***П.С.К.– ***, направените
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ