Присъда по дело №86/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 1
Дата: 24 юни 2021 г.
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20213000600086
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Варна , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600086 по описа за 2021 година
НА ОСНОВАНИЕ чл.334 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 9 на Окръжен съд Варна, постановена на 31.01.2020
г. по НОХД № 724/2019г., в частта с която подсъдимият Д.В. е бил оправдан
по възведеното му обвинение по чл.354а ал.1 от НК за това, че на 05.06.2013г.
в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество - бяло вещество, съдържащо кокаин, с общо нетно тегло 2,97 грама,
с активен наркотично действащ компонент 49,5%, на стойност 475,20 лв., с
цел разпространение, като вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. Н. В. с ЕГН **********, роден на
10.09.1973г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, работи, осъждан,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
че на 05.06.2013г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал
1
високорисково наркотично вещество - бяло вещество, съдържащо кокаин, с
общо нетно тегло 2,97 грама, с активен наркотично действащ компонент
49,5%, на стойност 475,20 лв., с цел разпространение, поради което и на
основание чл.354а ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при
първоначален строг режим, както и наказание ГЛОБА в размер на 5000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
На основание чл.68 ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното
по реда на чл.25-23 вр. чл.24 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ТРИ ГОДИНИ, което следва да изтърпи при първоначален строг
режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.354а ал.6 от НК ОТНЕМА в полза на Държавата
предмета на престъплението и другите наркотични вещества, иззети по
делото, намиращи се на съхранение в Централно митническо управление,
отдел „МРР-НОП"-София, като след влизане на присъдата в сила същите ДА
СЕ УНИЩОЖАТ.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 889,14лв. по сметка на ОД на
МВР Варна и 244лв. по сметка на ВОС в полза на държавния бюджет.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВКС на Република
България в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД № 86/2021г. НА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Процесуална хронология на делото:
1.По внесен обвинителен акт на ОП Варна на 21.09.2018г. в ОС Варна
било образувано НОХД 1082/2018г., приключило с присъда, произнесена на
05.03.2019г., с която с която подс.В. бил признат за виновен в това, че на
05.06.2013г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества - 1106 броя таблетки с общо нетно тегло 197,94 грама,
съдържащи амфетамин и кофеин, с 3,7% количествено съдържание на
амфетамин, на стойност 219,71 лв., и бяло вещество, съдържащо кокаин, под
формата на плочки, с общо нетно тегло 2,97 грама, с активен наркотично
действащ компонент 49,5%, на стойност 475,20 лв., всичко на обща стойност
694,91 лв., с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а ал.1
вр. чл.54 от НК съдът му наложил наказание лишаване от свобода за срок от
две години, както и наказание глоба в размер на 5000 лв. На основание чл.68
ал.1 от НК привел в изпълнение влязла в сила на 20.10.2009г. присъда по
НОХД 1895/2008г. по описа на Окръжен съд-Варна, с която му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по
делото.
Горната била отменена с решение на ВАпС от 21.06.2019г., а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
2.Образуваното НОХД 724/2019г. по описа на ОС Варна приключило с
постановяване на оправдателна присъда срещу подсъдимия В..
3.По протест на ОП-Варна било образувано ВНОХД 132/2020г., което
приключило с присъда, с която подс.В. бил признат за виновен в това, че на
05.06.2013г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества - 1106 броя таблетки с общо нетно тегло 197,94 грама,
съдържащи амфетамин и кофеин, с 3,7% количествено съдържание на
амфетамин, на стойност 219,71 лв., и бяло вещество, съдържащо кокаин, под
формата на плочки, с общо нетно тегло 2,97 грама, с активен наркотично
действащ компонент 49,5%, на стойност 475,20 лв., всичко на обща стойност
694,91 лв., с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а ал.1
вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК съдът му наложил наказание лишаване от свобода за
срок от една година, както и наказание глоба в размер на 5000 лв. На
основание чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение влязла в сила на 20.10.2009г.
присъда по НОХД 1895/2008г. по описа на Окръжен съд-Варна, с която му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по
делото.
Тази присъда била отменена с решение на ВКС по к.н.д. 18/2020г., I н.о.
от 12.04.2021г. като горната присъда била отменена и делото върнато за ново
1
разглеждане от друг състав на съда.
4.След отмяната с горепосоченото решение на постановената от ВАпС
присъда било образувано настоящото ВНОХД 86/2021г.
Производство пред настоящата въззивна инстанция е образувано по
въззивен протест от прокурор при ОП-Варна срещу присъда на ОС-Варна,
постановена на 31.01.2020г. по НОХД № 724/2019г. по описа на същия съд, с
която подс.Д. Н. В. е признат за невинен в това на 05.06.2013г. в гр.Варна, без
надлежно разрешително да е държал високорискови наркотични вещества -
1106 броя таблетки с общо нетно тегло 197,94 грама,съдържащи амфетамин и
кофеин, с 3,7% количествено съдържание на амфетамин, на стойност
219,71лв., и бяло вещество, съдържащо кокаин, под формата на плочки, с
общо нетно тегло 2,97 грама, с активен наркотично действащ компонент
49,5%, на стойност 475,20 лв., всичко на обща стойност 694,91 лв., с цел
разпространение, и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото
обвинение по чл.354а ал.1 пр.4 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл и
по реда на чл.53 ал.2 б."а" от НК.
Въззивния протест съдържа доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Изготвилият го прокурор
счита, че престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд е доказано
от обективна и субективна страна, поради което е направил искане за отмяна
на присъдата и за постановяване на нова, с която подс.В. да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.1 от НК, като е
конкретизирал и наказанието, което моли да му бъде му се наложено.
Изтъкнати са подробни съображения в мотивите към протеста в подкрепа на
твърдението за наличие на субективната страна на престъплението.
Представителят на апелативната прокуратура в съдебно заседание
поддържа протеста на изложените в него основания, с посочване и на
допълнителни. Застъпва становището, че мотивите на оправдателната
присъда на първоинстанционния съд са изготвени при нарушаване на
основни правила на логиката. Според прокурора съдилищата не са изследвали
различната природа на намерените у подсъдимия наркотични вещества.
Обвинението разглежда в критичен план и обясненията на подс.В. като
изтъква аргументи за тяхната алогичност и счита, че съдилищата не са ги
подложили на задълбочена проверка, за да установят това. Прокурорът
изразява несъгласие с относимостта на цитираните в решението на ВКС
решения на ЕСПЧ (Ramanauskas v. Lithuania, Bannikova v. Russia и Texeira v.
Portugal) като посочва, че те са постановени преди датата на
инкриминираното деяние - 2013г. и счита, че застъпените в тях критерии за
полицейска провокация не са били известни на полицейските служители, за
да бъдат съобразени при изпълнение на службата им. За да обори
твърдението за провокация към извършване на престъпление, прокурорът
коментира показанията на св.Н., които счита за голословни и недостоверни,
неподкрепени от други доказателствени източници. В заключение моли
протеста да бъде уважен.
2
В съдебно заседание адв.В., защитник на подс.В. счита, че
оправдателната присъда постановена от първоинстанционния съд е правилна
и законосъобразна. Счита, че първоинстанционния съд правилно е достигнал
до извод за липса на субективна страна. Счита също, че има провокация към
извършване на престъпление от страна на полицейските служители, които са
въздействали неправомерно на св.Н., възползвайки се от положението й на
обвиняема по ДП 32/2013г. на ТЗ БОП Варна. Позовава се на новосъбраните
от въззивната инстанция доказателства – оперативно дело на ТЗ БОП – Варна
(под номер 7042, том 1, архивен номер ДАНС-БОП-255, НС БОП 18561),
което е предшествало образуването на ДП 32/2013г. (водено срещу св.Н. и
други лица), както и НОХД 852/2014г. по описа на ОС – Варна, образувано по
внесено споразумение по цитираното горе ДП 32/2013г. Защитата се позовава
и на практиката на ЕСПЧ, посочена в решението на ВКС като подчертава, че
в конкретния случай категорично не може да приеме наличие на пасивно
разследване. Въз основа на това счита, че е налице нарушение по чл.6 от
ЕКПЧ във връзка със справедливостта на процеса срещу подзащитния му.
Моли за потвърждаване на оправдателната присъда на първо-инстанционния
съд като правилна и законосъобразна.
В последната си дума подс.В. заявява, че е невинен и моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда.
Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, като разгледа въззивния протест и обсъди изложените от
страните съображения и като сам служебно провери правилността на
присъдата, намери следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, подаден в срок от
съответнен прокурор. За да се произнесе настоящият състав намира за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Д.В. и св.Я. Н. се познавали от 2008г.
В края на месец май 2013г.срещу св.Н., А.А., Я.Д. и Й.Й. било
образувано ДП № 32/2013г. по описа на ТЗ БОП - Варна. По делото
посочените били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по
чл.354а от НК. А. бил снабдяван с необходимите прекурсори и вещества за
приготвянето на метаамфетамини от тримата помагачи, като конкретно св.Н.,
в каеството и на касиер в аптека „Марешки“ (в гр.Варна, МЦ „Младост“,
ж.к.“Младост“), набавяла лекарствени продукти – хапчета „Клариназе“ и
ампули „Ефедрин ходрохлорид“. В посочената аптека свидетелката работила
до 05.06.2013г., тъй като в деня след задържането й (03.06.2013г.) поискала да
бъде освободена от работа.

ДП 32/2013г. по описа на ТЗ БОП Варна, водено срещу св.Н. и други
лица, било образувано на 28.05.2013г. под посочения номер, по-късно
преобразувано в ДП №246/2013г. по описа на ОСлО при ОП Варна с
3
постановление на прокурор от 25.06.2013г. От материалите по него е видно,
че св.Н. е била привлечена в качеството на обвиняем на 03.06.2013г. (л.68, том
1 от ДП). За привличането в качеството на обвиняемо лице на св.Н. бил
назначен служебен защитник - адв.Б.Г., която подписала постановлението за
назначаването си в 16.55ч. на 03.06.2013г. Привличането на св.Н. в качеството
й на обвиняема било сторено с постановление на 03.06.2013г. в 17,00 часа.
Последвалите разпит и определяне на мярка за неотклонение били проведен
на същата дата след този час, а именно от 17,05 часа до 18,15 часа (л.69 и 70,
том 1 от ДП). Производството по ДП било водено от разследващ полицай в
Отдел БОП Варна при ГД БОП - МВР, като посоченият отдел всякога е бил
фактически ситуиран само и единствено в сградата на ОД на МВР Варна.
Образуването на ДП 32/2013г. било предхождано от оперативно дело под
номер 7042, том 1, архивен номер ДАНС-БОП-255, НС БОП 18561 (изискано
и приложено от ВАпС), от съдържанието на което се вижда, че св.К. не е
работил по него и в което липсва каквото и да било споменаване на името на
подс.В..
По повод оперативни дейности във връзка с разследване на друго
престъпление по неустановено дело, св.К. (служител на ТЗ БОП Варна, сектор
„Икономическа престъпност“) узнал, че подс.В. държи в автомобила си
наркотични вещества. Споделил информацията с колегата си св.Д., който
работел в сектор „Наркотици“. За преустановяването на така докладваната от
св.К. престъпна дейност, полицейските служители се възползвали от
задържането на св.Н. на 03.06.2013г. Св.Д. и св.К., след отвеждането на св.Н.
в ОД на МВР Варна, първо й разяснили обстоятелства около делото, водено
срещу нея – казали й, че в резултат на подслушване щяла да бъде обвинена
като помагач в производство на наркотични вещества. С това предизвикали
силен стрес и уплаха у свидетелката. Двамата полицаи, знаейки, че св.Н.
познава подс.В., й казали, че ако им съдейства това „ще е добре за нея“.
Започнали да я уговарят да му се обади по телефона, за да му поиска
амфетамини и цигари без бандерол, като му каже да ги донесе след уговаряне
на деня и часа пред аптеката, в която работела. Св.Н., силно стресирана и
уплашена от задържането си и разговора с полицейските служители, се
съгласила да удовлетвори настойчивото предложение на полицаите. В същият
ден (03.06.2013г., в 13,40 часа) в присъствието на двамата, св.Н. се обадила от
личния си мобилен телефон на мобилния телефон на подс.В. и поискала от
него да й достави наркотични вещества – амфетамини, както и цигари без
бандерол. В рамките на същият ден двамата се чули още два пъти.
Последвали два разговора на следващият ден - 04.06.2013г. които били
проведени след като св.Н. била потърсена по телефона от полицейските
служители, които я запитали какво е станало с уговорката й с подс.В., след
което опишли пред дома й и в тяхно присъствие тя отново телефонирала на
подс.В.. В резултат на двата проведени разговора (в 13,40 и в 13,52 часа на
04.06.2013г.) св.Н. и подс.В. уговорили срещата за 05.06.2013г. пред
Медицински център ”Младост” в гр.Варна, жк „Младост“, където било
работно място на св.Н.. В този ден между подсъдим и свидетел се провели
още два телефонни разговора, като непосредствено след втория разговор
4
подс.В. бил задържан.
Разговорите между св.Н. и подс.В. били проведени в трите
последователни дни – от първото обаждане на 03.06.2013г. до фактическото
задържане на подс.В. на 05.06.2013г. (същите са описани подробно по-долу в
изложението). По време на задържането на подсъдимия св.Н. била в дома си,
заедно със св.К., който стоял с нея до завършване на полицейската операция.
Физически, на мястото пред Медицински център ”Младост“ на дата
05.06.2013г. в 14 часа, където бил задържан подс.В., присъствали св.Д., св.М.
и други полицейски служители.
Информацията относно притежаваните от подс.В. наркотични вещества
била обективирана в докладна записка, изготвена на 05.06.2013г. от св.А.М.
(л.101, том 1 от ДП) – т.е. в самия ден на полицейската операция, а не на
датата на получаването й, която фактически е предшествала разговора със
св.Н. от 03.06.2013г. В докладната записка св.М. посочил, че има информация
за притежавани от подс.В. наркотични вещества – амфетамини, като уточнил,
че подсъдимия ще бъде с лекия си автомобил на същата дата в района на МЦ
„Марешки“ в жк „Младост“. За целта било подготвено мероприятие по
задържане на подс.В., което било реализирано на същата дата. Разпитан пред
въззивния съд, св.М. споделя аналогична информация на изложената в
докладната записка. Обяснява, че докладната е изготвена от него, а не от
прекия носител на информацията – също служител в ТЗ БОП, защото той бил
служител от друг сектор на БОП, а не от сектор „Наркотици“.
На 05.06.2013г. около 14.00ч. подс.В. паркирал управлявания от него
лек автомобил „Роувър”25 с рег. № В7463РВ (собственост на друго лице -
Мартин Колев) на паркинга пред медицински център „Младост” в гр.Варна.
Малко по-късно (около 14.10 ч.) бил задържан от чакащите го на паркинга
служители на ТЗ БОП Варна – свидетелите Д., М. и друг служител на ТЗ БОП.
Било извършено претърсване на управлявания от подсъдимия лек автомобил
(л.62 и следващите, том 1 от ДП) и били иззети както следва:
-в самозалепваща се полиетиленова торбичка, увита в лист,
представляващ касов документ (фактура) от магазин „Метро“, находяща се в
барче на таблото под касетофона били открити и иззети 1106 бр. таблетки, от
които 10 бр.таблетки от същия вид с нарушена цялост;
-от намиращата се в автомобила мъжка чантичка, поставена между
двете седалки в предната част на автомобила бил иззет флакон с надпис
„Упсарин” в който се намирали жълтеникави кристалообразни вещества с
неправилна форма, както и парична сума в размер на 175 лв., 25 щатски
долара и 10 евро както следва: 1 банкнота от 20 лв., 11 банкноти от 10 лв., 9
банкноти от 5 лв., една банкнота от 20 $, една банкнота от 5$ и една банкнота
от 10 евро;
-от същата чантичка - мобилен телефон „Нокия 113“ с IMEI
352855051345057 и СИМ карта на „Глобул“;
5
-на задната седалка били намерени 10 стека с по десет кутии цигари без
бандерол, а в багажника – още 10 стека с по десет кутии цигари без бандерол,
всички с марката “Velvet”;
За тези действия бил съставен протокол за претърсване и изземване,
който бил представен за последващо одобрение от съдия при ВОС в
изискуемия от закона 24 часов срок.
От дома на подс.В. в с.Тополи, обл.Варна (л.49-59, том 1 от ДП) били
иззети 2 кашона с 28 стека цигари без бандерол - всички с марката “Velvet“ и
още три стека с по десет кутии от същия вид; значителна парична сума в
размер общо на 2 700 лв. както следва: 14 банкноти от 100 лв.; 10 банкноти от
20 лв. и 22 банкноти от 50 лв., както и други вещи. За тези действия бил
съставен протокол за претърсване и изземване, който бил представен за
последващо одобрение от съдия при ВОС в изискуемия 24 часов срок.
Така започнатото срещу подс.В. ДП 34/2013г. по описа на ТЗ БОП
Варна, в последствие (поради преструктуриране на ГД БОП), било възложено
с постановление на прокурора от 26.06.2013г. за разследване на III РУ Варна,
където било прието на 05.08.2013г. и водено под номер ДП 1520/2013г. (л.2 и
3 от ДП, том 1). Разпитите на св.Н. по ДП били проведени съответно на
06.11.2013г. от разследващ полицай при Трето РПУ Варна Н.С. (л.27, том 1 от
ДП), както и на 08.01.2018г. от старши разследващ полицай при Трето РПУ
Е.Г. (л.39 и 40, том 1 от ДП).
С внасянето на обвинителния акт в съда прокурорът приложил и
постановление за частично прекратяване (л.13 и следващите от НОХД
1082/2018г. по описа на ОС Варна), с което наказателното производство по
едно от обвиненията, повдигнати на подс.В., било прекратено – това за
престъпление по чл.234 от НК, а сумата, иззета от дома му (в размер на 2 700
лв.) била върната на Е.Б., с която по времето на извършване на извършеното
процесуално-следствено действие подс.В. живеел на семейни начала.
В хода на ДП били изготвени следните експертизи:
1. Дактилоскопна експертиза № 23 от 17.06.2013г. на БНТЛ ОДМВР
Варна, от заключението на която се установява, че върху предоставената
фактура от 04.06.2013г. на „Метро”, иззета при претърсването и изземване от
лекият автомобил „Роувър”25 с рег. № В7463РВ, са налице проявени
дактилоскопни следи, идентични с отпечатъците на двете длани и левия
среден пръст на подсъдимия В.. Други отпечатъци не били установени (л.78-
83, том 1 от ДП).
2. Физико-химичната експертиза № 659 (л.87-89, том 1 от ДП), която
установява:
- че бялото вещество под формата на плочки с неправилна форма,
съдържащо се в пластмасов флакон с надпис „Упсарин С” представлява
кокаин с примеси. Нетното тегло на изследваното вещество било 2.97 грама.
6
Съдържанието на активен наркотично действащ компонент кокаин в
изследвания флакон бил 49,5%.
3. Физико-химичната експертиза по протокол 13/НАР-1086 на НИКК –
МВР, която установява:
- че в иззетите 1106 светло оранжеви таблетки с лого от едната страна,
от които 10 бр. с нарушена цялост, се съдържали амфитамин и кофеин, като
общото нетно тегло на таблетките било 197.94 грама и определеното
съдържание на амфитамин - 3.7% (л.94-96, том 1 от ДП).
4. Съдебно оценителната експертиза установява общата стойност на
наркотичните вещества на 694.91 лева, като от тях:
1106 бр. светло оранжеви таблетки с лого от едната страна, от които 10
бр. с нарушена цялост, съдържащи амфитамин и кофеин с общо тегло
197.94 гр. - 219.71 лв.;
кокаин с тегло 2.97 гр. със съдържание на активно вещество 49.5 % -
475.20 лева.
5. Друга Съдебно оценителна експертиза установява общата стойност на
намерените цигари без бандерол на обща стойност 4 800лв. с дължим акциз в
размер на 2 396, 80 лв.
По делото (в хода на ДП и пред съда) били събрани и други относими
доказателства, сред които и справка от мобилния оператор „Космо България
мобайл“ ЕАД – София (л.23 - 25, том 2 от ДП) относно ползваните абонатни
номера, съответно ********** - от подс.В. и ********** - от свид.Н.. По
делото страните не спорят, че свидетел и подсъдим са ползвали именно
посочените телефонни номера. Като отправна точка в питането на
разследващият орган до мобилния оператор бил заден IMEI
352855051345057 на иззетия от подс.В. мобилен телефон „Нокия 113“, както
и иззетата с телефонния апарат СИМ карта на „Глобул“ с номер
89359051000410470944. Справката установила, че между посочените лица в
периода 03-05.06.2013г. били проведени следните разговори:
на 03.06.2013г. са били проведени три телефонни разговора:
а/обаждане от св.Н. към подс.В. в 13,40,25ч., продължило 38 секунди;
б/обаждане от подс.В. към св.Н. в 15,05,44ч., продължило 9 секунди;
в/обаждане от св.Н. към подс.В. в 20,14,45ч., продължило 18 секунди.
И при трите проведени разговора подс.В. се е намирал в клетка,
обслужваща адрес 16 Medven str, bl.B, (Varna) който адрес покрива село
Тополи, находящо се в непосредствена близост до гр.Варна, където е било
местоживеенето на подс.В. към инкриминирания момент.
на 04.06.2013г. – два телефонни разговора:
7
а/ обаждане от св.Н. към подс.В. в 13,40,18ч., продължило 18 секунди;
б/ обаждане от подс.В. към св.Н. в 13,52,36ч., продължило 13 секунди.
И при двата разговора подс.В. бил на посочения горе адрес в дома си.
на 05.06.2013г. – два разговора:
а/обаждане от св.Н. към подс.В. в 13,44,36ч., продължило 30 секунди;
б/обаждане от подс.В. към св.Н. в 14,02,03ч., продължило 7 секунди.
При първото обаждане подс.В. на 05.06.2013г. бил в клетка, обслужваща
адрес Residence Qater Vl Varnenchik, blok 223, entrance 3, Varna. При второто
обаждане е бил в клетка, обслужваща адрес Varna, R.Q. Mladost, bl.123, entr.7,
Varna (т.е. клетка, обслужваща района около МЦ „Младост“, където броени
минути по-късно бил заловен).
Приложената информация в СД на л.25 относно извършена телефония
между същите лица е ирелевантна, тъй като касае период след
инкриминираната дата (10.06.2013г.).
Изложената фактическата обстановка се установява по категоричен и
безспорен начин от събрания в хода на досъдебното и съдебните
производства и приобщен по реда на чл.283 от НПК доказателствен материал,
частично от обясненията на подсъдимия, цялостните показания на св.Н., св.М.
и частично на останалите разпитани свидетели, справката от мобилния
оператор, другите писмени документи, заключенията на посочените
експертизи, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно
предаване, справка за съдимост, веществени доказателства и други; както и
от НОХД 852/2014г. по описа на ОС Варна и оперативното дело,
предхождащо образуването на ДП 32/2013г. под номер 7042, том 1, архивен
номер ДАНС-БОП-255, НС БОП 18561, изискани от този съд и приобщени
към доказателствата по делото по надлежния процесуален ред.
По делото съдът приема за безспорно, че подс.В. и св.Н. се познавали.
Че св.Н. била мотивирана от свидетелите К. и Д. да проведе описаното
обаждане, с което да изиска от подс.В. посочените й от него наркотични
вещества и цигари без бандерол на посочено от тях място. Че на 03.06.2013г.
св.Н. била привлечена като обвиняема по ДП 32/2013г. след проведената с нея
„беседа“ от страна на полицейските служители. Че на 04.06.2013г. отново
била посетена от полицейските служители с цел да продължи с обажданията
към подс.В., за да получи исканите от нея вещества и вещи. Че усилията й
дали резултат и че в уговорената на 05.06.2013г. среща между двамата пред
нейното работно място от управлявания от подсъдимия лек автомобил били
иззети високорискови наркотични вещества и цигари без бандерол, както и
други относими вещи.
В подкрепа на тези приети от съда за безспорни факти са показанията на
св.Н., частично други свидетелски показания, частично обясненията на
подсъдимия, справката от мобилния оператор, експертизите, протокола за
8
претърсване и изземване от МПС на подс.В., веществените доказателства по
делото, както данните в оперативното дело, а също и тези, относно датата и
часовете, в които по отношение на св.Н. са били извършени процесуално
следствени действия по ДП 32//2013г. От приобщеното към доказателствената
съвкупност НОХД 852/2014г. по описа на ОС - Варна се установява, че в края
на месец май 2013г. срещу св.Я. Н., А.А., Я.Д. и Й.Й. било образувано ДП №
32/2013г. по описа на ТЗБОП-Варна (по-късно преобразувано в ДП №
246/2013г. по описа на ОСлО при ВОП). Това ДП било образувано с
постановление на Окръжния прокурор на ВОП за разделяне на материали по
ДП № 30/2011г. по описа на ТЗ БОП-Варна, което пък било водено срещу
Н.Х. за престъпление по чл.244 ал.1 от НК. Според изисканото оперативно
дело, предхождащо образуването на ДП 32/2013г., водено срещу св.Н. (под
номер 7042, том 1, архивен номер ДАНС-БОП-255, НС БОП 18561), изискано
от този съд в удовлетворяване на доказателствените претенции на
обвинението и приобщено по надлежния ред, разработката е била водена от
служител с имена С.С. (т.е. няма данни св.К. да е имал достъп до посочената
преписка). В оперативното дело също така никъде не фигурира името на
подс.В.. Оперативното дело касае установената по ДП 32/2013г. група лица, а
именно: Я. Н., Я.Д. и Й.Й., които подпомагали дейността на А.А., състояща се
в производство с цел разпространение на синтетично наркотично вещество
(метаамфетамин). А. за целите на производството бил снабдяван с
необходимите прекурсори и вещества за приготвянето на метаамфетамина от
тримата помагачи, като конкретно св.Н. като касиер в аптека „Марешки“ (в
гр.Варна, МЦ „Младост“, ж.к.“Младост“) набавяла лекарствени продукти –
хапчета „Клариназе“ и ампули „Ефедрин ходрохлорид“.
Настоящият съдебен състав в изпълнение указанията на отменителното
решение на ВКС намира, че е наложително да изследва подробно всички
свидетелски показания по делото.
По показанията на св.Н.:
По същество ги кредитира с пълно доверие, по съображенията, които ще
бъдат изложени по-долу. Намира, че те кореспондират с голяма част от
другите събрани по делото доказателства, които съдът отчита като
достоверни. Намира ги за обективни и логични, както по отношение
действията на полицейските служители, така и по отношение на обясненията
на подс.В.. Основанията на съда за това са следните:
Както вече бе посочено, според данните по НОХД 852/2014г. на ОС -
Варна, св.Н. била привлечена в качеството на обвиняем на 03.06.2013г. (л.68,
том 1 от ДП). За привличането в качеството на обвиняемо лице на св.Н. бил
назначен служебен защитник – адвокат Б.Г., която подписала
постановлението за назначаването си в 16.55ч. на 03.06.2013г. Привличането
на св.Н. като обвиняема било сторено с постановление на 03.06.2013г. в 17,00
часа. Последвалият разпит бил проведен на същата дата от 17,05 часа до
18,10 часа (л.69, том 1 от ДП). На св.Н. била взета мярка за неотклонение
9
„Гаранция в пари“ в размер на 2 000 лв. с постановление от 03.06.2013г. в
18.15ч. (л.70, том 1 от ДП). Това са обективни данни, съдържащи се в НОХД
852/2014г. От тях безспорно се установява и че привличането се е състояло по
ДП № 32/2013г. по описа на Отдел БОП - Варна, т.е. в сградата на ОД на МВР
Варна.
Според справките, изискани от ОС Варна за месеците май и юни 2013г.,
ОЗ - Варна и „Ареста“ - Варна са изпратили отговори, че не са имали
задържано лице с имената на свидетелката в посочения период. От ОД на
МВР Варна постъпил отговор, че няма данни същото лице да е било
задържано за посочения период, вкл. и по ЗМВР (л.72-75 от съдебното
следствие). В по-подробно писмо от ОД на МВР Варна (л.64 от съдебното
следствие) е посочено, че за периода 03.06.-05.06.2013г. няма записано
посещение на св.Н. в сградата на ОД на МВР Варна, съобразно проверката на
дневника за посещения на граждани. Без съмнение изброените по-горе
постановления по ДП 32/2013г., водено срещу св.Н., имат много по-сериозна
доказателствена тежест, поради което и съдът не кредитира с доверие
справката на ОД на МВР, сторена по данни от дневника за посещения, чието
водене не е известно на колко точно стриктен режим се е извършвало в
далечната 2013г. Твърдяното от нея задържане, както и постановленията,
оставят извън съмнение извършените процесуално-следствени действия с
нейно участие на посочената дата в посочената сграда. Неизвестно остава
защо по делото има налични документални следи относно задържания по
ЗМВР за всички останали обвиняеми лица, освен за св.Н.. Така или иначе,
факта на привличането й в качеството на обвиняема на дата 03.06.2013г. в
17,00 часа по ДП на ТЗ БОП Варна е безсъмнено установен. По този начин е
установено и проверено чрез приложената справка от НАП (л.65, том 2 от
ДП), че показанията на св.Н. относно датата на напускането й на работа в
аптеката е именно тази, посочената от нея - 05.06.2013г.
Св.Д. споделя в показанията си, че приблизително по същото време в
„началото на юни 2013г.“ от колегата си св.К. получил информация, че
„подс.В. пренася в себе си или в автомобила си наркотични вещества – а
именно таблетки с логото на „каптагон“.
Бидейки осведомени за приятелските отношения между св.Н. и подс.В.,
полицейските служители се възползвали от задържането на св.Н. и от
предстоящите за извършване с нея процесуално следствени действия, за да я
убедят да телефонира на подс.В. с молба да я снабди с амфетамини и цигари
без бандерол. Първо й било обяснено, че е била подслушвана и че била
съучастник в престъпление, за което щяло да й бъде повдигнато обвинение.
След това от нея било поискано да осъществи контакт с подс.В. с поръчка за
амфетамини и цигари без бандерол, с пояснението, че ако съдейства‚ ще бъде
добре за нея. Силно притеснена и притисната от обстоятелствата, св.Н. се
съгласила. За обаждането й на подс.В. се съди и от детайлно коментираната
горе справка от мобилния оператор. Според показанията й тя следвало да му
заръча да й донесе както амфетамин, така и цигари без бандерол, за
10
доставянето на които да му определи среща пред аптеката, в която работила в
сградата на МЦ „Младост“. Св.Н. в показанията си сочи, че след като била
посетена на работното си място от полицаи от БОП и отведена в Дирекцията
(популярно наименование на ОД на МВР - Варна), била разпитвана от
няколко служители на БОП, сред които тя ясно откроява двама – св.Д. и лице,
което посочва с име „Яни или Янев“. Уточнението във връзка с второто лице
кореспондира със собственото име на св.К., което е Я.. Според заявеното от
нея, обаждането й се осъществило в присъствието на полицейските
служители. Часът на първото й обаждане - 13,40 часа (според справката от
мобилния оператор) логично потвърждава показанията й, които в
хронологичен ред започват с първоначалното й задържане в аптеката,
отвеждането в полицията, разпита й от полицаите, обаждането й на подс.В. в
13,40ч.. Едва след което св.Н. била предадена на разследващия полицай за
извършване на процесуалните действия спрямо нея, които започнали я 17
часа на 03.06.2013г. Според свидетелката полицейското „въздействие“
предшествало извършените с нея процесуално-следствени действия. Това е
фактически вярно и проследимо по цитираните постановление по ДП
32/2013г., както и от справката от мобилния оператор. Според тези обективни
данни часът, в който св.Н. се е обадила на подс.В. – е бил 13,40 часа на
03.06.2013г., а часът, в който й било повдигнато обвинение - 17 часа на същия
ден 03.06.2013г. За да пристъпи към изпълнение на увещанията на полицаите,
св.Н. била мотивирана от това, което те й съобщили във връзка с нейното
подслушване и съучастие. Св.Н. изпаднала в особено психично състояние за
човек, който за първи път се среща с правоохранителни органи. „Аз се
панирах и много се изплаших“, „казаха ми, че ако съдействам това щяло да
бъде добре за мен“, „казаха ми да се обадя на Д.В. и да си уговоря среща с
него пред аптеката, където работя като му кажа да ми донесе хапчета
амфетамини и цигари без бандерол“, „в присъствието на Д. и другия
бопаджия Яни се обадих“, „след това Д. и другия полицай ми казаха, че ще
ми назначат служебен защитник и ще ми повдигнат обвинение за
произвеждане на наркотици“, „казаха, че е най-добре да се призная за
виновна и да сключа споразумение“ (показания от ДП 32/2013г., том 1, л.39-
40); „казаха ми, че искат като съдействие аз да им помогна, за да го хванат
и това ще смекчи моето положение, ако съдействам на полицията“,
„накараха ме да му звънна по телефона и да му кажа дали може да ми
донесе някакъв вид наркотици“, „аз мисля, че му се обадих“, „точно какво
ми каза Д. по повод обаждането не мога да се сетя“, „единия от полицаите
се казва Д., другите не мога да кажа кои бяха от тези, които ме накараха да
се обадя на Д.“ (показания по НОХД 724/2019г.по описа на ОС Варна - л.76,
гърба от съдебното следствие, дадени преди да бъдат прочетени
показанията й от ДП); „в дирекцията бяха доста полицаи - повече от
двама-трима“, „това беше голям стрес за мен“„вярно е това, което
прочетохте. Полицаите ме наговориха да се обадя на М.“, „другият полицай
беше при мен в къщи“, „него ден, в деня на срещата, аз съм се обадила на Д.
да се уговорим“, „Аз съм се обадила, защото те като ме задържаха ми
казаха, че ще ми се облекчи положението в съда и по-добре да съдействам,
11
за да може да ми се намали наказанието“ (показания по НОХД 1082/2018г.
по описа на ОС Варна – л.86 и 87 от съдебното следствие, дадени след
прочитане на показанията й от ДП).
Във връзка с показанията на св.Н. особено важно е да се изясни
следното. Същата е била разпитвана два пъти в хода на ДП. За първи път - на
дата 06.11.2013г. и за втори път - на дата 08.01.2018г. (и двата разпита в том 1
от ДП). Първият по време проведен разпит (от 06.11.2013г., л.27, том 1 от
ДП) е с изключително кратко съдържание, в който повечето от съобщените
факти са поставени под съмнение от нея, а отговорите й са с изключително
уклончиво и несигурно съдържание. Този разпит не е носител на почти
никаква конкретна информация. В него св.Н. е заявила, че никога не е искала
от подсъдимия да й доставя евтини цигари; допуснала е, че може да е провела
разговор с него през юни 2013г., но не и в тази посока. С категоричност е
отрекла да му е давала пакети, които да е искала да й връща на следващия
ден. Заявила е, че няма никаква представа защо той е посочил нея като лице, с
което е свързал произхода на вещите, намерени при претърсването на неговия
автомобил.
Вторият проведен разпит (от 08.01.2018г., л.39-40, том 1 от ДП),
извършен от друг разследващ полицай, е значително по-подробен, макар и по-
късен във времето. В него се съобщава информация за познанството и
приятелските отношения между нея и подс.В., за честотата на контактите им.
Пояснява се периода на работа на св.Н. в аптеката на МЦ „Младост“, а също и
това, че подс.В. я е посещавал понякога в аптеката за покупка на лекарства.
Дадени са и подробности относно задържането й, както и за причините, които
са го породили – продажбата на големи количества „Хюмекс грип“,
използвани за синтез на наркотици от други лица. Относно задържането й
св.Н. е заявила, че в началото на юни 2013г. е била задържана в склада на
аптеката, отведена в Дирекцията (популярно наименование на сградата на ОД
на МВР Варна), където е започнал разпита й от служителите на ТЗ БОП
Варна, който касаел две теми: нейната деятелност по воденото срещу нея дело
и деятелността на св.В., свързана с държане на каптагон, за която тя трябвало
да съдейства да бъде установена. В този разпит св.Н. е посочила имената на
полицаите от БОП, които са разговаряли с нея и които тя е запомнила: св.Д. и
„Яни или Янев“, който е всъщност св.Я. К.. Свидетелката подробно е описала
механизма на разпита й: 1.съобщаване на узнатите чрез подслушване
извършени от нея действия, който били окачествени като съучастнически,
която информация я довела до силен емоционален стрес и уплаха; 2.уверения,
че в случай че съдейства, това ще е добре за нея. В резултат последвало
нейното обаждане до подс.В. в присъствието на полицейските служители. Тя
помолила подс.В. (съгласно инструкцията на полицаите) за доставка на
хапчета амфетамини и цигари без бандерол с място на доставката пред
аптеката, където работи в МЦ „Младост“. Подс.В. се съгласил и се
договорили за следващия или по-следващия ден. След това, по съвет на
полицаите, св.Н. се признала за виновна по ДП 32/2013г. в присъствието на
служебен защитник и била пусната от полицията. По-късно се стигнало и до
12
сключване на споразумение по воденото срещу нея наказателно производство
по НОХД 852/2014г. по описа на ОС Варна. На следващият ден (04.06.2013г.)
св.Н. получила обаждане от двамата полицаи с въпросът какво става с
уговорката с подс.В.. Двамата отишли пред дома й и тя отново в тяхно
присъствие звъннала на подс.В., като в този разговор се уточнили доставката
да се случи на следващия ден пред аптеката й. На следващият ден
(05.06.2013г.) св.Д. участвал в задържането на подс.В., а св.К. стоял при нея в
дома й, докато не получил обаждане, че операцията по задържането е
приключила.
В средата на изложението на този разпит св.Н. заявила на
разследващата, че всички тези факти ги била съобщила и при първия си
разпит, но нейният колега (разследващ полицай) не го записал, а записал
само, че тя през юни 2013г. не се била не се била виждала и чувала с подс.В..
Св.Н. била разпитвана и в хода на двете проведени първоинстанционни
съдебни производства.
На разпита й на 05.03.2019г. пред ОС Варна по НОХД 1082/2018г.
отговаряла уклончиво като обяснила, че е изтекъл дълъг период от време и че
вече отдавна живее в чужбина. Били прочетени двата й разпита от ДП (от
2013г. и 2018г.), при което св.Н. заявила и за двата, че прочетеното е вярно.
Истина е, че липсва конкретен въпрос от страна на съда кое от прочетеното е
вярно, тъй като по съдържание разпитите са различни. От по-нататъшните й
отговори обаче става недвусмислено ясно, че тя поддържа казаното от нея във
втория разпит. Припомняйки си го, след прочитането, тя допълва казаното в
него с отговори, които следват вътрешната логика на изложението й от
08.01.2018г.
Сходна, но малко по-различна била ситуацията при разпита на св.Н. по
НОХД 724/2019г., чийто акт е предмет на настоящата проверка. Н. била
разпитана на 31.01.2020г. пред ОС – Варна. При разпита си дала доста
конкретни подробности, които смислово подкрепят заявеното от нея в
разпита й по ДП от 08.01.2018г. Неминуемо, поради липса на съвсем ясен
спомен в някои аспекти, се стигнало до ново прочитане на показанията й -
както от ДП, така и на тези, дадени по НОХД 1082/2018г. на ОС - Варна.
Св.Н. отново отговорила, че поддържа казаното от нея, като отново не й бил
заден изричен въпрос относно различието в съдържанието на двата разпита от
ДП. Така или иначе, следва да се подчертае, че независимо от пропуска на
съда да изясни този въпрос, то от съдържанието на изявленията й преди и
след прочитането на въпросните разпити, категорично и недвусмислено става
ясно, че тя застъпва позицията си от разпита си по ДП от 08.01.2018г.
Горните цитати от показанията й от ДП и от двете съдебни следствия
подкрепят съда в този му извод.
Заради това, въпреки формалният пропуск на първоинстанционния съд,
то с категоричност може да се приеме, че св.Н. един единствен път по делото
е дала различни по смисъл показания (през 2013г.), за които обаче по-късно
13
дала логично и неопровергано пояснение – че заявеното от нея пред
разследващия орган не е било отразено в разпита. В останалите си разпити се
е придържала основно към едно и също смислово съдържание по двата
основни въпроса по делото: дали е била принудена да осъществи връзка с
подс.В. за поръчка на амфетамини и цигари без бандерол и дали е предавала
пакета, намерен у В. предния ден с молба да й го върне на следващия. Поради
всичко изложено горе съдът кредитира именно тези й показания, а не
дадените през 2013г.
От значение за начина на третиране на нейните показания са и
твърденията на св.Н., които са свързани с обясненията на подс.В.. Във
всичките си разпити тя константно е поддържала една и съща позиция по
неговите твърдения, като е отрекла инстинността им, което е сторила с
логични аргументи.
Поради което заключенията на настоящата инстанция са, че показанията
на св.Н., дадени от нея по ДП 32/2013г. през 2018г., са последователни и
логични, кореспондират с другите кредитирани от съда доказателствени
източници, поради което следва да бъдат приети с доверие. Те са подкрепени
от нея и след прочитането им от двата съдебни състава и към вече
съобщените от нея факти са били добавени и други детайли (според
задаваните й въпроси), който са в синхрон със смисъла на разказа й през
2018г. Описанието на св.Н. относно подробностите как и защо се е обадила на
подс.В., каква е била договорката й с него (да се срещнат на 05.06.2013г. пред
МЦ „Младост“, за да й предаде поисканите от нея наркотични вещества -
амфетамини, както и цигари без бандерол) кореспондира и с други
доказателства по делото. Съпоставянето на установеното чрез разпита на
св.Н. с част от останалите доказателства по делото, които се ползват с
доверието на съда, обосновава логичност и житейска истинност на
споделеното от нея, което предпоставя кредитирането на показанията й. Те се
подкрепят частично от показанията на свидетелите К., Д. и М., частично от
обясненията на подс.В., а също и от материалите по НОХД 852/2014г. по
описа на ОС – Варна, приложеното оперативно дело, справката от мобилния
оператор, ВД, иззети в рамките на претърсването и изземването – НВ, цигари
без бандерол, пари, телефон, фактура от „Метро“ и други.
По показанията на полицейските служители:
Това са свидетелите К., Д. и М..
Кредитират се дадените от К. и Д. в рамките на ДП и пред съда,
предвид, че пред съда и двамата не са съобщили съществено различна
информация, по-скоро не са имали спомен, което е било и основанието за
прочитане на показанията им от ДП, с уговорката, че се кредитират частично.
Защо - ще бъде обосновано по-долу. Показания св.М. е дал само пред
настоящата инстанция и липсват основания да не бъдат кредитирани.
Показанията на св.К. се кредитират от съда в частта им, че е получил
14
информация по оперативно дело или от експлоатирани СРС за това, че
подс.В. носи в себе си или в колата си наркотични вещества. Следва да се има
доверие в тази им част (че информацията е била получена по дело за
разследване на друг вид престъпления), тъй като се вижда, че очевидно тази
информация не е набавена по оперативното дело, предхождащо образуването
на ДП срещу св.Н., изискано от този съд. От последното се вижда, че по него
не е работил св.К., а също и че името на подс.В. не е споменато там. Така
безспорно се очертава извода, че информацията за дейностите на подс.В. е
изхождала от св.К. при работата му по някое друго оперативно дело. Това се
потвърждава недвусмислено и от св.Д., който сочи, че тази информация е
получил именно от св.К.. Съдът не кредитира показанията на св.К. в частта
им, че след предаването на информацията на колегите му от сектор
„Наркотици“, той повече не се е занимавал със случая (“беше създадена
организация за задържане и аз вече там не съм участвал“ – показания по
НОХД 724/2019г. на ОС - Варна, л.46, гърба). Това е така, защото св.Н.
съобщава съвсем друга информация, пълна с конкретика, а в показанията на
св.К. няма нито един детайл, свързан с това от къде и разбрал, че
подсъдимото лице ще бъде в конкретния ден и час на посоченото място, на
което е бил задържан от полицията. А тази информация по думите на св.Д. е
изхождала именно от св.К., тъй като св.Д. го бил помолил „да разшири
информацията“, след като св.К. му съобщил първоначално узнатите от него
данни за дейността на подс.В., за който впрочем в ДП казва, че „държи“
наркотици в колата си, а пред съда –че става дума за „информация за
разпространение на наркотични вещества“. Св.Д. твърди, че пак от св.К. е
разбрал дата и място, където подс.В. ще носи в себе си наркотици. Св.К. няма
такъв спомен, който да съответства на казаното от св.Д., както няма спомен и
да познава св.Н., освен бегло и то по друго дело, което не може да
конкретизира. От къде е знаел кога и къде ще бъде подс.В. със забранени от
закона вещества той не дава отговор, тъй като принципно отрича да е знаел
това, както и да е взел участие в по-нататъшните полицейски действия по
този случай. Отговор липсва и в показанията на св.М., който сочи, че записал
само онова, което му било съобщено (лице, дата, и място, на което ще
пребивава със забранени вещества), като първоначално няма спомен от кого е
получил информацията, след което си спомня, че я е получил от св.Д..
Липсват основания да не се кредитира казаното от св.М. – наредено му било и
той записал под формата на докладна записка предадената му информация.
Показанията на св.Д. също се кредитират от съда в по-голямата им част, с
изключение на твърдяното в тях, че не му било известно как св.К. се е сдобил
с „разширената“ инофрмация. Тук следва да се отбележи, че разпитите на
св.Д. и св.К. в ДП са извършени изключително повърхностно, без да са
зададени множество важни и относими въпроси. Което, ведно с разпитите им
в рамките на съдебните производства (5-6 години след датата на деянието),
изключително затруднява техния анализ (поради липса на яснота в
телеграмните разпити от ДП, както и употребени в тях думи, които биха
могли да бъдат тълкувани в различен аспект. Заради това и съдът счита, че
казаното от тях е вярно само относно времето и мястото на задържане на
15
подс.В., който се очаквало да носи в себе си амфетамини. Св.Д. твърди, че
информацията е изхождала от св.К., който пък в отговорите си по този въпрос
дава неясни показания, в които отрича дори да познава със сигурност св.Н., а
в последствие си спомня (след прочитане на показанията му от ДП), че я
познава от някакво друго дело. Изцяло отхвърля по-нататъшно свое участие в
полицейската операция срещу подс.В.. От тези в голяма степен лишени от
конкретика, а понякога и взаимно противоречиви показания на разпитаните
полицейски служители, съдът стига до извод, че единствен фактологично
пълен и достоверен източник се явяват показанията на св.Н.. Любопитен факт
е, че местозадържането на подс.В. е пред нейното работно място, което
трудно би могло да се приеме за обикновена случайност. Любопитно е също и
как полицейските служители биха узнали сведения за часа на пристигане на
подс.В. пред МЦ“Младост“ (защото според докладната записка на св.М. те са
били известени само за деня, но не и за часа на пристигането му там).
Единствен възможен източник на тези отговори е св.Н.. Че тя е участник в
тази договорка става ясно и частично от обясненията на подс.В., който
потвърждава комуникация с нея в посочения период (въпреки, че сочи друг
произход на намерените у него вещи). Показанията на св.Н. се подкрепят и от
други безспорно установени по делото факти. В разказа си относно случилото
се тя всякога е твърдяла, че по настояване на полицейските служители е
заявила желание подс.В. да я снабди не само с амфетаними, но и с цигари без
бандерол. Такива безспорно са намерени в колата на подс.В.. Независимо, че
наказателното производство по делото е прекратено по това обвинение, то
безспорен факт е, че ведно с иззетите наркотични субстанции и в колата, и в
дома на подс.В. са били открити цигари без бандерол. Макар и извън
обвинението, цигарите без бандерол безспорно са установени в рамките на
претърсване и изземване по делото, извършено по надлежния процесуален
ред. Поради което и протоколите за ПСД по намерените и иззети цигари без
бандерол, като надежден доказателствен източник, индикират достоверност
на свидетелските показания на св.Н.. Слаб спомен за вещи без бандерол
(алкохол или цигари) споделя св.М. в показанията си пред апелативния съд.
Което също подкрепя казаното от св.Н.. Цигарите без бандерол, както и
намерените парични суми в колата и дома на подс.В. индикират да се е
занимавал с неправомерни дейности. По делото липсват данни за негова
действителна трудова заетост към инкриминирания момент. Сумата,
намерена му в дома му е окрупнена в едри банкноти и е значителна (2 700
лева), като следва да се отбележи, че е намерена на твърде необичайно място -
„над гипсов корниз“ в жилището на подс.Велоков; а сумата, иззета от колата
му - в дребни банкноти, тип „оборотни“, включително дребни евра и долари.
Св.Н. споделя, че никога не е знаела, че подс.В. се занимава с
наркотици и че за това е научила в полицията в деня на задържането й. Не е
знаела и за цигарите без бандерол, защото тя самата си набавяла цигари от
търговската мрежа. В подкрепа на цялостно развилото се събитие по
уговаряне и доставяне на наркотичните вещества и цигарите без бандерол, се
явява и справката за телефонните разговори. Справката от мобилния оператор
е приложена по делото доста след като свидетелката е депозирала своите
16
показания (като се държи сметка, че тя, поради процесуалното си качество,
никога не е имала достъп до материалите по делото, за да „пригоди“
показанията си в някакъв „удобен“ или „достоверен“ вид за коя да е от
страните. Поради което и казаното от нея се кредитира. По-горе подробно са
описани телефонните обаждания между св.Н. и подс.В., а те като дни, часове
и брой на обажданията напълно подкрепят разказа на свидетелката.
По показанията на св.Елин Д.:
Съдът не счита същите за достоверни. Първо – свидетелят е в
приятелски отношения с подс.В., което е индиция, че към показанията му
следва да се подходи критично. Второ - показанията му се подкрепят
единствено от тезата на подсъдимия, която както ще се изложи по-надолу се
отчита от съда за житейски нелогична и несъстоятелна, явяваща се изолирана
от съвкупния доказателствен материал. Обстоятелството, че свидетелят е дал
приблизително описание на външния вид на св.Н. в разпита си по ДП, който е
прочетен от съда в з.с., не представлява абсолютна гаранция, че срещата
между подс.В. и св.Н. действително се е състояла. Описанието твърде лесно
би могло да бъде набавено по данни от подсъдимия, при положение, че св.Д.
свидетелства в насока, обслужваща защитната теза на В. и е негов приятел.
Следва да се маркира и друг интересен момент от тези показания - при
твърдяно близко приятелство помежду им от страна и на двамата, св.Д. е дал
подробни показания относно твърдяната от подсъдимия среща със св.Н., а за
7-8 годишно приятелство с подс.В. не е успял да посочи какво и къде работи
подсъдимия, въпреки, че живеят в едно и също населено място.
По обясненията на подс.В.:
Съдът ги намира за защитна теза. Частично ги кредитира, доколкото
съобщават за активен негов контакт в дните преди задържането му със св.Н..
Но не и по отношение на съдържанието на този контакт. Не случайно, още в
разпита си на 06.06.2013г. в качеството на обвиняем, подс.В. е депозирал тази
именно своя версия на събитията –защото човекът, заради когото е бил
задържан и който му е поискал амфетамините е била тъкмо св.Н. и той е бил
наясно с това. Обясненията му обаче се оборват от доказателствената
съвкупност:
Следва да се отбележи, че всички разговори от мобилния абонатен
номер на подс.В. от 03.06.2013г. и 04.06.2013г. били регистрилани от
клетката на мобилния оператор, находяща се по местоживеенето му - в
с.Тополи ул.“Медвен“ 16, включително и трите, които провел със св.Н..
На 05.06.2013г. до 13.12ч. всички налични разговори на подс.В. (общо
10 на брой) били регистрирани отново от клетката в с.Тополи,
ул.“Медвен“16, т.е. по местоживеенето му.
На 05.06.2013г. в 13.44ч. подс.В. получил входящо обаждане от св.Н.,
като бил регистриран от клетката, находяща се ж.к.“Владислав Варненчик“
бл.223 вх.3, а малко по-късно, когато самият той телефонирал на св.Н. в
17
14.02ч., обаждането му било регистрирано от клетка, находяща се в
жк“Младост“ бл.123 вх.7, т.е. непосредствено до МЦ “Младост“
срещуположно на бул.“Република“. Минути по-късно физически бил
задържан от полицейските служители на паркинга пред МЦ „Младост“.
Информацията, извлечена от справката на мобилния оператор
потвърждава извода на съда, че обясненията му са защитна версия и не
отговарят на обективните данни по делото. Категорично няма доказателства
той да е ходил пред дома на св.Н., където твърди, че тя му е предала
пакетчето с хапчетата и кутийката „Упсарин“, иззети от него, с молба да й ги
занесе в някой следващ ден до работата й. От справката е видно, че на 3,4 и 5
юни 2013г. подс.В. въобще не е бил засичан в клетка, близка до район на
бл.305 на ж.к.“Владислав Варненчик“, където е живеела св.Н., а е бил в
единствено в района на клетката, обслужваща дома му (с.Тополи), който се
намира далеч място от нейното местоживеене (гр.Варна) и се обслужва от
друга клетка на мобилния оператор. Самата свидетелка заявява, че е имала
собствена кола и че такъв вид молба, каквато й се приписва, има нелогичен
характер. Така счита и съда, тъй като няма житейска логика в молба да бъдат
съхранявани и донесени вещи с кола, при положение, че биха могли да се
поберат в джоб на дреха, при положение, че не са обемни, нито тежки и
категорично липсва нужда от специален транспорт или друг вид физически
усилия, за да бъдат преместени. Обясненията на подс.В. се подкрепят
единствено от показанията на неговия приятел св.Елин Д., чийто разказ съдът
не кредитира като напълно изолиран от доказателствената съвкупност.
Показанията и процесуалното положение на св.Н. не са в логическа и
житейска взаимовръзка с казаното от подс.В.. Трудно би било да се допусне,
че човек като св.Н., отведен в полицията за първи път в живота си, ще
телефонира за да прави приписаните й уговорки с подс.В., по време на
престоя си там и в присъствието на полицейски служители. По време на
обажданията св.Н. е била задържана и много силно стресирана и
единственото логично обяснение на обаждането й от 03.06.2013г. до подс.В.
се съдържа в нейния собствен разказ (в случая неудобен както за
обвинението, така и за подс.В.).
И други установени по делото данни насочват въззивният съд да не
възприема като достоверни обясненията на подс.В.. Намерените таблетки с
наркотична субстанция са били увити във фактура от магазин „Метро“ с час
на издаване 15.13 часа на 04.06.2013г. и съобразно експертното заключение
отпечатъците по нея са множество и са само на подсъдимия. Клиентската
карта за пазаруване в магазин „Метро“ била на името на „К плюс Я“ ООД и
била предоставена за ползване от св.К.К. на подс.В.. При тези факти,
обсъдени съвкупно с данните от справката на мобилния оператор за
местонахождението на подс.В., не би могло да се приеме, че
инкриминираните 1106 таблетки във времево отношение би могло да бъдат
предадени на подс.В. от св.Н. в дните 03.06.2013г. или 04.06.2013г. (от когато
са разговорите между свидетелката и подсъдимия), като при предаването им
да са били увити във въпросната фактура от „Метро“, която е с по-късен ден и
18
час на издаване от тези на твърдяната среща, състояла се по думите му пред
блока на св.Н. „по обяд на предния ден между 12 и 13 часа“ (т.е. на
04.06.2013г.), и по която са установени само негови отпечатъци. Последния
разговор на подс.В. на 04.06.2013г. със св.Н. е бил в 13,52 часа, а фактурата от
„Метро“ е с час на издаване 15,13 часа. В допълнение – на 04.06.2013г.
подс.В. не е напускал района си на местоживеене с.Тополи, съобразно
справката на мобилния оператор. Т.е. невъзможността тази среща да се е
състояла на 04.06.2013г. в диапазона 12-13 часа (според обясненията на
подс.В.), се подкрепя от тези обективни и неоспорими факта – липсата на
данни от мобилния оператор в този отрязък от време да е бил в района на
дома на св.Н., както и часът на издадената фактура, който е последващ
твърдяната среща – 15,13 часа. Логически и житейски неиздържано се
възприема и твърдението на подс.В., че непосредствено преди задържането
му (тъй като св.Н. се забавила с 20 минути), той хванал пакетчето с
амфетамините и го смачкал с ръка. Това обяснение се отчита като изцяло
защитно, депозирано в опит за някакво обяснение защо по фактурата от
„Метро“ са открити множество отпечатъци и то само на подсъдимия. В опит
да обясни действието си заявил пред съда „Не знам откъде ми дойде това да
направя“. Тук следва да се отбележи и противоречието на това твърдение с
показанията на св.Д. за задържането на В. непосредствено след пристигането
му - л.47 от съдебното следствие пред ОС – Варна по НОХД 724/2019г. (т.е.,
че е нямало такива 20 минути), както и с обективните данни от съставения
протокол, в който е упоменато, че действието по претърсването и изземването
е започнало в 14,10 часа, а последния разговор на св.Н. с подс.В. е бил в 14, 02
часа, от клетка, в непосредствена близост до мястото на задържане. Горното
изключва достоверността на твърденията на подс.В. и в тази им част. Във
връзка с обясненията на подс.В. съдът намира за неправилен и необоснован
извода на първоинстанционния съд, че обвинението било разколебано от
обстоятелството, че след задържането на подс.В., при извършеното в спешен
порядък претърсване в дома му, не били открити наркотични вещества или
предмети и средства, обичайно свързани с тяхното съхранение и
разпространение (везни, опаковки и други). Този отрицателен факт не е
достатъчен, за да обоснове недоказаност на обвинението. В обратната насока
би могла да се противопостави обективната находка при ПСД в дома на
подс.В. - открити цигари без бандерол, каквито били иззети и при
претърсването и изземването от л.а. на подс.В. (при това от една и съща
марка).
За пълни, ясни и обосновани съдът намери заключенията на назначените
и приобщени заключения на цитираните по-горе експертизи. Те са изготвени
от вещи лица в рамките на тяхната неоспорена от страните и приета от съда
професионална компетентност. Заключенията дават задълбочен отговор на
поставените въпроси, поради което липсват каквито и да било съмнения,
свързани с тяхната правилност, което води и до цялостното им кредитиране.
Съдът приема за безспорни и писмените доказателствени източници, събрани
по ДП и в хода на съдебните производства, приобщени на основание чл.283
от НПК от съдилищата, с изключение на справката от ОД на МВР - Варна във
19
връзка с липсата на посещения в сградата на св.Н. на 03.06.2013г., на
посочените подробно по-горе основания.
От коментираната доказателствена съвкупност по убедителен и
еднопосочен начин се установяват релевантните факти и обстоятелства, които
навеждат съда на следните правни изводи:
Съдът приема, съобразно изложената фактическа обстановка, че в
случая е изправен пред провокация към извършване на престъпление що се
касае до намерените у подс.В. амфетамини и цигари без бандерол (по
отношение на цигарите без бандерол наказателното производство е било
прекратено на друго основание).
Безспорно, за да се достигне до задържането на подс.В. на 05.06.2013г.
в 14.30 часа на паркинга на МЦ ”Младост”, съдът приема, че е имало
обаждане от страна на св.Н. с поръчка за амфетамини и цигари без бандерол,
каквито са и част от намерените вещи при извършеното в условия на
неотложност извършено претърсване и изземване от лек автомобил „Роувър”
25 с регистрационен номер В 7463 РВ, управляван от него. В хода на същото
процесуално-следствено действие бил намерен и кокаин, на който съдът ще
се спре по-надолу в мотивите. Безспорно по делото съдът приема, че това
обаждане е било провокирано от полицейски служители на БОП Варна, които
се възползвали от наличната оперативна информация за престъпна дейност на
подс.В. по чл.354а от НК. Възползвали се също така и от съвпадналото по
време задържане на св.Н. по друго дело, както и от нейното близко
познанство с подс.В.. Така, чрез оказване на влияние в момент на твърде
емоционално нестабилното състояние на св.Н., те успели да я уговорят да се
обади на подс.В., с молба да я снабди с амфетамини и цигари без бандерол.
Това било сторено след продължителна уговорка, започнала на 03.06.2013г.,
преминала през разговори на 04.06.2013г. и финализирана на 05.06.2013г.,
когато подс.В. бил задържан пред работното място на св.Н. именно с
поисканите от нея като вид наркотични вещества и цигари без бандерол, в
уговореното от нея време.
За да е налице полицейска провокация към извършване на
престъпление, която се третира като допуснато нарушение по чл.6 (1) от
ЕКПЧОС е необходимо действията на полицейските служители да са
надхвърлили пасивното разследване и да са преминали в провокация към
престъпление. При такъв анализ следва да се има предвид решение 189 от
03.02.2015г. на ВКС по н.д.515/2014г., II н.о., в което подробно е
системаризирана практиката на националите върховни съдилища (ВС и ВКС),
и на ЕСПЧ. Относими към проблема са решенията по делата Teixeira de Castro
v. Portugal (09.06.1998г.), § 34-39, Vanyan v. Russia (15.03.2006 г.), § 46-49,
Khudobin v. Russia (26.01.2007г.), § 128-137, Ramanauskas v. Lithuania
(05.02.2008 г.), § 49-73, Ali v. Romania (09.11.2010г.), § 98-105, Bannikova v.
Russia (04.02.2011г.), § 33-78, Furcht v. Germany (23.10.2014г.), § 46-69, в
които са очертани основни принципни положения, свързани с провокацията
към престъпление. ЕСПЧ в решенията си дефинира провокацията като
20
„ситуация, при която участващите агенти не се ограничават само до
разследване на престъпни деяния по изцяло пасивен начин, а оказват
такова влияние върху обекта, с което подстрекават извършването на
правонарушение, което иначе не би било извършено, с цел да направят
така, че правонарушението да се реализира, тоест да се съберат
доказателства и да започне наказателно преследване“ (Ramanauskas v.
Lithuania). Такова поведение се определя от съда като полицейска провокация
(entrapment или police incitement), когато операцията е предприета и
проведена с цел уличаване на конкретно лице в извършването на
престъпление, което то не би извършило без намесата на участвалите в нея
полицейски служители или лица, действащи под техни инструкции и контрол.
В такива случаи ЕСПЧ приема, че е налице нарушение по чл. 6 (1) от
ЕКПЧОС, което не може да бъде оправдано с обществения интерес в
борбата срещу престъпността, „защото правото на справедливо
правораздаване не може да бъде пожертвано в името на
целесъобразността“. „Задачата на полицейските служители, подчертава
ЕСПЧ, е да предотвратяват и разследват престъпления, а не да ги
предизвикват, да получават информация и доказателства за
престъпление, без да подстрекават автора му да го извърши“ (Khudobin v.
Russia (26.01.2007г.), § 128-129.
Настоящият случай се отчита от съда като такъв, тъй като
вмешателството на полицейските служители се изразява в активни действия
по ангажирането на съдействието на близка приятелка на подс.В. (св.Н.),
която осъществила настойчиво исканият от тях контакт с подс.В., на който
поръчала под тяхна диктовка конкретно определено наркотично вещество и
други, забранени от закона вещи - амфетамини и цигари без бандерол, а също
уговорила дата, час и място за получаването им, като съответно подс.В.
направил нужното, за да удовлетвори нейната молба поради близките им
приятелски отношения. Нещо повече – след първоначалното обаждане,
извършено в присъствие на полицейските служители на територията на ОД на
МВР - Варна, последвало ново напомнително обаждане на следващия ден,
след което полицейските служители пристигнали пред дома на св.Н., за да
присъстват на обаждането й, а на 05.06.2013г. св.К. стоял в дома на св.Н. до
завършване на полицейската акция. Съдът приема, че ако са липсвали
поредицата от обаждания от страна на св.Н. (продължили три дни),
извършени под натиска на полицейските органи, то подс.В. не би се появил
на уговореното място с уговорените вещи. Действията на полицейските
служители категорично не биха могли да бъдат окачествени като пасивни,
напротив. Дори и при данни за държане на наркотични вещества от страна на
подс.В., то полицейските органи е следвало да употребят дадения им от
закона процесуален инструментариум (включително и способите по ЗСРС,
които активно са упражнявали по други дела), за да установят извършването
на престъпление по пасивен път, посредством законови средства, а не чрез
използване на трето лице, което да улесни и ускори тази дейност като уговори
извършване на доставка от страна на подс.В.. Заради това и съдът приема, че
в случая не е имало полицейски действия, насочени по установяването и
21
доказването на престъпление, а е имало въздействие, оказано чрез св.Н.,
такова престъпление да бъде извършено. При липсата на обаждане от страна
на св.Н. то подс.В. не би бил в деня на задържането си на посоченото място,
носейки в себе си исканите от свидетелката амфетамини и цигари без
бандерол. С голяма степен на вероятност такова би могло да бъде извършено
от подсъдимия, на друго място и време, което обаче следвало да се установи
със законово регламентирани средства и посредством пасивно разследване.
Обсъждайки всички аспекти относно причините за започване на операцията,
начина на провеждане, респективно характера и степента на участие на
св.Н. и свидетелите Д. и К., под чийто контрол и инструкции е действала тя,
разкриват разследване, което се отклонява от принципите на пасивност и
може да се направи обоснован извод, че „вмешателството“ е от характер, та
да се направи извод, че без него случаят не би имал това развитие. В сходен
смисъл съдът счита, че давайки отговор на горните въпроси, е изпълнил
предписания в решение 189 от 03.02.2015г. на ВКС по н.д. 515/2014г., II н.о.,
според което е от значение „имало ли е проявена от агента настоятелност или
друга форма на натиск, като в тази връзка ВКС е приел, че не е без значение
естеството на престъплението и уязвимостта на лицето, спрямо което е
проявено въздействието“. Поради това (съобразно предписанията на ЕСПЧ, а
също и практиката на ВКС – например решение 201 от 07.05.2015г. на ВКС но
н.д. 365/2015г. на II н.о.) доказателствата, придобити в резултат на
констатирана провокация следва да се изключат от доказателствената
съвкупност, за да се неутрализира нарушението на чл.6 ал.1 от ЕКПЧОС, или
„да се предприеме сходно действие със същия ефект“. Заради което и съдът
приема, че част от иззетите веществени доказателства по делото –
амфетамини, при предприетото претърсване и изземване от л.а. на подс.В.
следва да се изключат от доказателствения материал, поради което и изводите
в посока оправдаването на подс.В. от първостепенния съд в тази част на
обвинението, се считат за правилни, макар и на друго основание – не защото
обвинението е недоказано, а защото съдът намира че са иззети в резултат на
полицейско вмешателство, надхвърлящо границите на пасивното разследване.
Принципно в тежест на обвинението е да установи липсата на
провокация, а в случая прокурорът, изготвил обвинителния акт сам е приел в
него, че св.Н. била „уговорена“ от полицейския служител К. да се обади на
подс.В. за да донесе наркотици и сам определил къде да бъде определена
срещата. В тази връзка съдът отново се връща към решение 189 от
03.02.2015г. на ВКС по н.д. 515/2014г., II н.о., според което, обвинението
следва да установи, че не е имало неправомерно вмешателство (провокация) и
че „липсата или достатъчно информация за причините и целите на
операцията, както и на формално разрешение за провеждането й, намаляват
потенциала на такова убедително доказване.“ Фактически изложеното дотук,
както и приетото от прокурора в обвинителния акт, дава основания на съда в
извода му за установена по делото провокация към извършване на
престъпление по чл.354а от НК по отношение на държаните от подс.В.
амфетамини - 1106 броя таблетки, съдържащи амфетаминови производни, за
чието държане с цел разпространение подс.В. бил оправдан от ОС - Варна.
22
Подобен извод за провокация към извършване на престъпление съдът
не споделя по отношение на намереното у подс.В. друго наркотично вещество
– кокаин с примеси, за което прие, че има осъществено престъпление по
чл.354а ал.1 от НК, поради което присъдата на ОС - Варна в тази й част (също
оправдателна) бе отменена и бе постановена осъдителна такава от въззивната
инстанция.
Безспорно началото на досъдебното производство е било поставено от
първото извършено по него процесуално-следствено действие, каквото се
явява претърсването и изземването в л.а., управляван от подс.В., извършено
на 05.06.2013г. По този факт страните не спорят и протоколът за претърсване
и изземване е окачествен като полагащ началото на ДП 34/2012г. по описа на
ТЗ БОП - Варна в постановление на прокурор в ОП – Варна в постановление
от 06.06.2013г. (л.14, том 1 от ДП). Този протокол (л.62 и следващите, том 1
от ДП) е бил съставен в условията на разпоредбата на чл.161 ал.2 от НПК с
час на започване 14,10 часа и приключване в 15.40 часа. В изпълнение на
същата разпоредба той е бил представен пред съда и одобрен в законовия 24-
часов срок- на 06.06.2013г. в 11,30 часа. Извършен е от компетентен орган -
разследващ полицай вОтдел БОП Варна, в присъствието на поемни лица,
експерти и на подс.В.. Т.е. съдът не констатира нарушения по съставянето му
и го намира на извършен в съответствие на разпоредбите на чл.161-163 от
НПК. Протоколът никога не е бил обект на възражения от страните що се
отнася до процесуалната му валидност. При все изключването на част от
иззетите при извършването на това процесуално-следствено действие вещи,
то съдът не вижда причина да не го третира като доказателствено средство,
изготвено съответно на изискванията на НПК. Поради което и за намерените
други забранени вещества при това претърсване (извън посочените горе
амфетамини), лицето, у което те са открити, следва да понесе съответната
отговорност, в случая наказателна.
При претърсването на автомобила били намерени и иззети флакон с
надпис „Упсарин“, съдържащ жълтеникави на цвят с неправилна форма
кристалообразни вещества, както и коментирания горе амфетамин на
таблетки. Намирането на веществото и таблетките се установява от описания
горе протокол за претърсване и изземване, а естеството на инкриминираните
вещества, количествата и процентното съдържание на активно действащия
компонент в тях - посредством заключенията на двете физикохимични
експертизи.
Целта на подсъдимия за разпространение се извежда от свидетелските
показания, както и от количеството наркотично вещество кокаин, открито у
него. Количеството и вида на намереното наркотично вещество, мястото,
където е било намерено, както и показанията на полицейските служители
относно постъпила при тях информация за нерегламентираната деятелност на
подс.В. във връзка с наркотични субстанции, позволяват да се направи извод,
че последния е осъществил и от субективна страна състава на престъплението
по чл.354а ал.1 от НК като на 05.06.2013г. в гр.Варна, държал без надлежно
23
разрешително с цел разпространение, високорисково наркотично вещество -
кокаин под формата на плочки, с общо нетно тегло 2,97 грама, с активен
наркотично действащ компонент 49,5% на стойност 475,20 лева.
Кокаинът е включен в Списък І "Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, към чл.3 ал.2 на ЗКНВП. Подсъдимият не е притежавал
разрешение за държане или разпространение на такова вещество.
Според информацията на св.К., подс.В. е държал в себе си амфетамини,
които разпространявал. Тази информация очевидно е била непълна, тъй като
при претърсването и изземването в л.а., управлява от подсъдимия, била
намерена и друга наркотична субстанция - кокаин, която не му била
поръчвана от св.Н., нито държането на такава било известно на полицейските
служители. Че държането на този кокаин е било свързано с намерение за
разпространение може да се изведе от обективните находки, фиксирани в
извършеното процесуално действие по претърсване и изземване в л.а.,
управляван от подс.В.. Таблетираните амфетамини били в отделно пакетче
(увити във фактура), поставено в барчето на таблото на лекия автомобил под
касетофона – на видно и леснодостъпно място. А кокаинът бил открит
другаде – в кутийка с надпис „Упсарин“ в мъжка чантичка, поставена между
предните седалки на автомобила, в която също били документите на подс.В.,
както и описаната парична сума в дребни банкноти в лева, евро и долари.
Различното местонахождение на различните наркотични субстанции навежда
на извод, че амфетамините са били поставени на удобно за лесно изваждане и
предаване място, което кореспондира с направената от св.Н. поръчка и
предстоящото предаване на таблетките. Кутийката „Упсарин“, съдържаща
кокаин, е била другаде – в чантата на подс.В., заедно с документите, дребните
пари и мобилния му телефон. Че кокаинът е бил за разпространение е видно
от количеството му. Не би могло да се приеме, че е за лична консумация,
поради липсата на данни в делото подс.В. да е употребявал или да е бил
зависим от наркотични вещества. Приетото от съда като „провокирано“
държане на амфетамини с цел да бъдат разпространени на св.Н., се явява
също индиция за умисъла по отношение на държането и на кокаина.
Приемайки, че подс.В. е осигурил амфетамина, подложен на молбите на
своята приятелка, предизвикани посредством полицейско вмешателство,
съдът не би могъл да приеме, че кокаинът се е намирал у подс.В. на същото
основание, но приема, че подсъдимия не е набавил инцидентно амфетамините
само, за да удовлетвори желанието на св.В.а, а както е видно се е сдобил и с
друго наркотично вещество. Количеството, видът и формата, мястото, където
е бил поставен (укрит) кокаина, сочат на доказана субективна страна на
престъплението, а именно, че подс.В. е знаел и е искал да настъпят
предвидените в закона общественоопасни последици - без надлежно
разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество кокаин.
24
В заключение може да се обобщи, че събраните по делото
доказателства обосновават категоричен и еднозначен извод за това, че на
посочената дата подс.Д.В. е държал с цел разпространение инкриминираното
високорисково наркотично вещество кокаин. Същият е бил у него на друго
основание, различно от провокацията (приета от съда за амфетаминовите
таблетки), заради което и подс.В. следва да понесе предвидената законова
санкция. Като съобрази гореизложеното относно приетата провокация към
извършване на престъпление по отношение на част от намерения у подс.В.
наркотик (амфетамини), настоящия съдебен състав отмени частично
присъдата на първостепенния съд и вместо нея постанови нова, с която
призна подсъдимия В. за виновен в това, че на 05.06.2013г. в гр.Варна, без
надлежно разрешително държал в себе си и друго високорисково наркотично
вещество - кокаин, под формата на плочки, с общо нетно тегло 2,97 грама и
активен наркотично действащ компонент 49,5%, на стойност 475,20 лв., с цел
разпространение. Съдът потвърди присъдата в останалата част.
По наказанието:
При решаване на въпроса за отговорността на подсъдимия за виновно
извършеното от него деяние, представляващо престъпление по чл.354а, ал.1
от НК, съдът съобрази обществената опасност на подс.В. (преценявайки я
като висока с оглед на съдебното му минало), както и обществената опасност
на конкретното деяние (висока - държането на високорискови наркотични
вещества с цел разпространение е нетърпимо за обществото деяние, широко
разпространено и масово засягащо здравето и живота основно на младите
хора). Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
обремененото съдебно минало на подс.В., трикратно осъждан за
престъпления (веднъж по чл.346 от НК и двукратно по 195 от НК), а
смекчаващи не установи. Съобрази обаче продължителността на
наказателното производство – повече от 8 години от извършване на деянието.
Прецени, че този срок определено не е „разумен“ по смисъла на чл.22 ал.1 от
НПК. Подсъдимият не е допринесъл за продължителността на процедурата,
която се дължи на бездействието на прокуратурата за необичайно дългото
следствие при липса на усложнена фактология по делото или такава от правен
характер на фаза ДП. Констатираното нарушение на правото на разглеждане
на делото в разумен срок може и трябва да бъде компенсирано с налагане на
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК по следните съображения:
съгласно критериите, формулирани в решението на ЕСПЧ по делото
„Димитров и Хамънов срещу България”, § 128, в случаите на забавено
правосъдие съдилищата следва да признаят неспазването на изискването за
разумен срок на чл.6, § 1 по „достатъчно ясен начин” и да компенсират
подсъдимия „по изричен и измерим начин”. Компенсацията следва да бъде
изрична и реална – т.е. да е от такова естество и в такъв обем, че практически
да облекчи положението на подсъдимия и да възстановяват накърнените със
забавата права. Затова нарушението на разумния срок за разглеждане и
решаване на делото бе преценено като изключително смекчаващо
обстоятелство. Съобразявайки последното съдът намери, че целите на
25
наказанието по чл.36 от НК ще бъдат постигнати с приложението на чл.55
ал.1 т.1 от НК, поради което му наложи наказание под законовия минимум в
размер на „ШЕСТ МЕСЕЦА“ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и „ГЛОБА“
в размер на 5 000 лв.
Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ определи като строг, на основание чл.57 ал.1 т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.
С оглед обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в
изпитателния срок, определен по НОХД № 1895/2008г. на ОС - Варна, съдът
намира, че на основание чл.68 ал.1 от НК следва да приведе в изпълнение
отложената присъда, която обаче в производство по реда на чл.25-23 от НК по
ЧНД 145/2010г. по описа на ОС - Варна, в законна сила от 06.03.2010г. е била
увеличена по реда на чл.24 от НК на три години лишаване от свобода.
(справка за съдимост – л.122-123, том 1 от ДП). Това наказание следва също
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание чл.57 ал.1
т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.
С присъдата съдът се произнесе по разноските и веществените
доказателства, на основание чл.354а ал.6 от НК и ч.189 ал.3 от НПК.
Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.
26
Съобщи за изтекли лични данни