Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 28.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на
двадесет и осми май
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 11433 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.В.Г. срещу З. „А.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 27.09.2014
г. около 13,20 часа в гр. Дупница, на кръстовището на ул. „Самоковско шосе“ и
„Яхиновско шосе“ възниква ПТП между л.а.м. „Фиат Мареа“ с ДК № *******,
управляван от Б.К.Н. и л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № КН 1090 ВК, управляван от Е.К.Х.,
при което братът на ищцата Б. В.Н.е пострадал като пътник в л.а.м. „Фиат
Мареа“, който починал на място. Поддържа се, че процесното ПТП е извършено в
условията на независимо съпричинителство, което е установено с влязла в сила
присъда по н.о.х.д. № 73/17 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.
Поддържа се, че за увреждащия
л.а.м. „Фиат Мареа“ с ДК № ******* е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № 11114001824340, със срок на валидност
от 12.07.2014 г. до 11.07.2015 г. с ответното дружество.
Поддържа се, че ищцата е била в
много близки отношения с брат си и след неговата внезапна и ненавременна смърт
дълго време не е могла да се възстанови от шока, че него вече го няма.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 70 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на брат й Б. В.Н., която е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП
осъществено на 27.09.2014 г. в
гр.Дупница, виновно причинена от водача на л.а.м. „Фиат Мареа“ с ДК № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица № 11114001824340, със
срок на валидност от 12.07.2014 г. до 11.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането-27.09.2014 г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт С.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към делото.
Няма възражения по допустимостта
на исковата молба, но оспорва претенцията изцяло по основание и размер.
Оспорва материалната легитимация
на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на
брат си с твърдението, че за получаване на обезщетение не е достатъчна формална
връзка на родство. Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка на ищеца с починалия й брат. При условията на евентуалност оспорва иска
по размер като прекомерен и неоснователно завишен. При условията на
евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на загиналия Б. В.Н.с твърдението, че същият е пътувал в задната част на
автомобил Фиат, който е бил със свалена задна седалка като на нейно място е
имало поставен воден радиатор за отопление, върху който е седял, без поставен
предпазен колан. Твърди, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан,
то той нямало да получи несъвместими с живота увреждания на здравето. Оспорва
като погасена по давност претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на
събитието 27.09.2014 г. до 24.08.2015 г.
Признава наличието на
застрахователно правоотношение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорват всички
възражения на ответника. Заявява доказателствено искане.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора. Оспорва
изцяло изложените в ДИМ твърдения и възражения.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да ги отхвърли. Претендира разноските по делото,
за което представя списък.
Третото
лице помагач, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище
в хода по същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязлата в сила на 26.07.2017
г. Присъда № 17 от 10.07.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 73/2017 г. по описа
на Кюстендилския окръжен съд, наказателно отделение, Б.К.Н. е признат за
виновен в това, че на 27.09.2014 г. в гр. Дупница, на кръстовището, образувано
между улиците „Самоковско шосе“ и „Яхиновско шосе“, в условията на независимо
съпричинителство с Е.К.Х., при управление на л.а.м. „Фиат Мареа“ с рег. № *******,
извършвайки маневра завой наляво от ул. „Самоковско шосе“ към ул. „Яхиновско
шосе“, е нарушил правилата за движение-чл.37, чл.132 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, в случая на две лица-Б.
В.Н.и Н.Д.Ч..
С удостоверение за родствени
връзки от 12.07.2018 г. на Столична Община, район Младост, се установява, че починалият
при ПТП Б. В.Н.е брат на ищцата.
Между страните не е било спорно,
че л.а.м. „Фиат Мареа“ с ДК № ******* към деня на настъпване на
застрахователното събитие е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица № 11114001824340, със
срок на валидност от 12.07.2014 г. до 11.07.2015 г.
От заключението на приетата по
делото комплексна СМЕ и САТЕ, от разпита на свидетеля Б.К.Н., както и от
разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че облегалките на
задните седалки в автомобила били свалени, за да се вкара радиаторът през
багажника навътре в купето на автомобила. В
л.а.м. „Фиат Мареа“ има оборудвани колани на задните седалки, но предвид
свалените облегалки, същите не е могло да бъдат използвани, тъй като
закопчалките на коланите остават отдолу.
Пред настоящата инстанция е
разпитан С.Н.Г.-съпруг на ищцата установява, че ищцата разбрала за смъртта на
брат си в деня на катастрофата по телефона от съпругата на другия починал в
катастрофата. М. приела много тежко новината. Много плачела, психически се
разстроила много. Следващите дни вместо да празнуват рождения ден на ищцата,
започнали приготовление за погребението. Преди ПТП-то Б. живеел с баща си, а М.
със семейството си отделно. М. и брат й се чували всеки ден по няколко пъти.
Виждали се доста често, поне веднъж в седмицата. Даже в деня, в който станало
нещастието имали разговор преди това във връзка с рождения й ден. Б. не бил
женен, нямал деца. М. и брат й много се
уважавали. Помагали си във всяко едно отношение. Помощта била морална, финансова,
от каквото имали нужда. След ПТП-то ищцата драстично се променила-почнала да не
вдига телефон, да се притеснява да се вози отпред в кола. Когато се возят
заедно М. настоява да се кара по-бавно от нормалното, след произшествието с
брат й дълго време отказвала да шофира. В кола М. започнала да сяда зад шофьора
и отказва да се вози отпред. След смъртта на брат си пиела лекарства за
психическа болка. Погребението на брат й било организирано от свидетеля и
ищцата. Когато наближава датата на рождения й ден, ищцата винаги има спомени за
произшествието. Около една-две години изобщо не празнувала рождения си ден.
Свидетелят установява, че между ищцата и брат й съществували обичайни, нормални
отношения, повече от добри. Двамата много се уважавали и станали още по-близки
след смъртта на майка им преди 12 години.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застраховате. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 27.09.2014
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради
което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водачите Б.К.Н.
и Е.К.Х. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение
смърт на Б. В.Н.са установени в настоящия процес с влязлата в сила на
26.07.2017 г. Присъда № 17 от 10.07.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 73/2017
г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, наказателно отделение.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинена
смърт на брата на ищцата.
От друга страна и с оглед
заключението на комплексната СМЕ и САТЕ, неоснователно е възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия, за който безспорно се установява, че е
пътувал в автомобила, без поставен предпазен колан на задна седалка, при
свалени облегалки. С разпита на вещото лице Б. в съдебно заседание обаче
безспорно се установява, че дори и с предпазен колан, леталният изход и бил
сигурен. Евентуално пострадалият би получил травми с различен интензитет, но
със сигурност би починал от тях.
При това положение възражението
на ответника за принос от страна на пострадалия се явява неоснователно.
Пряката причинна връзка между
неправомерното поведение на двамата водачи и смъртта на брата на ищцата е
установена с влязлата в сила присъда.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Ищцата притежава
материално правна легитимация по предявените от нея искове, с оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС. С решението се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания.
Въпреки изрично
разпределената й доказателствена тежест /да докаже, че търпените болки и
страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка/, ищцата не проведе такова доказване.
Разпитаният свидетел
установи, че между сестра и брат е съществувала подкрепа, обич и емоционална
близост. Но както е прието и в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно
решение, връзките между братя, бабите/дядовците и внуците по начало се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Но за получаването на
обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство.
В случая ищцата не
доказа конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността между
нея и брат й да е станала толкова силна, че смъртта на последния да е причинил
на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка. Според настоящият съдебен състав
не представляват такива болки страха от вдигане на телефона и возене в
автомобил.
Конкретни житейски
обстоятелства биха били например ранното оставане на децата без тяхната майка,
при което сестрата като по-голяма е полагала грижи по отглеждането на брат си,
типични за грижи полагани от майка. В случая ищцата и нейния брат са останали
без своята майка, съответно, когато ищцата е била на 36 години, а брат й на 34.
Съобразно приетото с
Тълкувателното решение, застрахователно обезщетение на ищцата като сестра на
починалия би могло да се присъди само по изключение. Принципно „изключение“
означава вън от правилото, от типичното.
Нормалното, типичното
е сестра да страда и да тъгува за починалия си брат. В случая ищцата следваше обаче
да докаже болки и страдания извън тези типични и нормални за родствената
връзка.
И тъй като такива не
бяха установени и доказани, то искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
По разноските в
процеса:
При този изход на делото ищцата ще следва да бъде осъдена
да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 720 лв., от
която сума 400 лв.-депозити за вещи лица, 20 лв.-депозит свидетел и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения от М.В.Г., ЕГН **********,*** против З. „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лв./, застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. В.Н., която е в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП осъществено на 27.09.2014 г. в гр.Дупница, виновно причинена от водача
на л.а.м. „Фиат Мареа“ с ДК № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.” АД със
застрахователна полица № 11114001824340, със срок на валидност от 12.07.2014 г.
до 11.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането-27.09.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.В.Г., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „А.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лв./
разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е постановено при
участието на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: