РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. Варна, …………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, XIV състав, в
публично заседание на двадесет и втори
юни две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на
секретаря Наталия Зирковска, като разгледа
дело номер 850 по описа за 2022 година
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от „С. 49“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
Д.Д., със седалище и адрес на
управление – гр. Варна, к.к. „***, чрез адв. М.П.,***, офис 9, срещу Заповед №
Т-РД-27-700/29.03.2022 г. на
Министър на туризма, с която е отказано да бъде предоставена безвъзмездна
финансова помощ на Дружеството по подадено заявление
с вх. номер BG-*********-2021-06-1713 по схема BG-*********-2021-06 – Предоставяне на безвъзмездни средства за
подпомогане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко
или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените
противоепидемични мерки, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 100885 (2021/N) от 17.01.2022 г., на основание
чл. 1, ал. 5, т. 9, буква „в“ и ал. 7 от Закона за държавния бюджет
на Република България за 2021 г.
В жалбата оспорващият излага доводи за неоснователност и незаконосъобразност на оспорения
административния акт, поради нарушение на
административнопроизводствените
правила. Сочи се, че оспорващият не
попада в посочените като недопустими кандидати, съобразно указанията издадени
от Министерството на туризма, за да му бъде отказано отпускане на средства по
схемата. Счита, че в процедурата за разглеждане на формуляра за кандидатстване,
след подаването му в срок, същият се разглежда от комисия, която извършва
проверка за съответствие с „Критериите за оценка на
административното съответствие на заявленията“, която предхожда извършването на същинската оценка. Според оспорващия
в случай, че на този етап комисията установи нередности и/или непълнота на
предоставените документи, кандидатът следва да се уведоми чрез СУНИ, като му
бъде предоставен срок да отстрани нередностите и/или непълнотата на формуляра
за кандидатстване. В тази връзка счита, че административния орган не е изпълнил
задължението си да извести за допуснатата нередност кандидата, като му бъде
дадена възможност за отстраняването й, поради което му е нарушено правото за
равенство при определяне на допустимите кандидати, както и че са нарушени
правата и законните интереси на дружеството. Релевира доводи, че подадения формуляр
за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
процедурата е подписан с Квалифициран
електронен подпис (КЕП) на упълномощен представител на кандидата, като подписаният представител е изрично упълномощен да
представлява дружеството пред институции, като подава документи, свързани с
дейността му. Моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед и да се укаже на административния орган да продължи
процедурата по посочените от него правила , като даде възможност на кандидата
да изправи допуснатите нередности.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощника си - адв. П., който поддържа жалбата и моли за решение, с което същата да бъде уважена.
Ответникът по
жалбата – Министър на туризма, редовно и своевременно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище от
процесуалния му представител – главен юрисконсулт М.Х., се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и при правилно приложение на закона.
Излага съображения, според които са спазени административнопроизводствените
правила по разглеждане на заявлението и издаване на заповедта. При установеното
от извършената проверка за административно съответствие и допустимост на
кандидатите, несъответствие на критериите за кандидатстване, било невъзможно да
се обоснове становище, различно от обективираното в оценителния доклад и
съответно да се мотивира издаването на административен акт с различно
съдържание. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Оспорената заповед
е издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 8, ал.
3, чл. 7, ал. 2 и във връзка с § 1,
т.5 от ДР от Постановление № 405 на Министерския
съвет от 25.11.2021 г. за определяне на
условията, критериите, реда и размера на средствата за предоставяне на
безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия
сектор за конпенсиране на загуби, възникнали пряко или косвено от ограниченията
в дейността на предприятия поради въведените
противоепидемични мерки (обн. ДВ. бр. 100 от 30 ноември 2021 г., изм. ДВ. бр. 3
от 11 януари 2022 г.), във вр. с чл. 1, ал. 5, т. 9, буква „в“ и ал. 7 от Закона за държавния бюджет
на Република България за 2021 г.,
Нотификация на Европейската комисия по схема за държавна помощ SA. 100885 (2021/N) от 17.01.2022 г. И т. 11.3 от Указания за кандидатстване и правила за
предоставяне на безвъзмездни средства по СХЕМА BG-*********-2021-06 – Предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане
на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко или косвено
от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените
противоепидемични мерки (Указания за кандидатстване), утвърдени със Заповед №
Т-РД-16-29/28.01.2022 г. на министъра на туризма и одобрена от същия Докладна
записка № Т-93-00-623/21.03.2022 г. от работата на оценъчната комисия. Със заповедта е
отхвърлено заявление с вх. BG-*********-2021-06-1713, подадено в СУНИ и е отказано на „С.
49“ ЕООД,
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема BG-*********-2021-06, със следните мотиви:
След извършена
проверка на заявление с вх. № BG-*********-2021-06-1713, подадено в СУНИ и декларираните от кандидата данни, било установено,
че кандидатът не отговаря на предварително обявените „Критерии за оценка на административното съответствие
на заявленията“, отразен в т. 11 от Указанията за кандидатстване, подт.
11.3. „Подписване на Формуляра/Заявлението за кандидатстване и Критерий ІІІ.1, Група ІІІ., ІІІ – ти ЕТАП от Критериите за оценка на
административното съответствие – „Електронно
заявление“ от Оценителен лист
(Приложение 1 към Указанията за кандидатстване), а именно: Формулярът за кандидатстване следва да е подписан с валиден
Квалифициран електронен подпис – КЕП от лице с право да представлява кандидата.
Според мотивите на административния орган формулярът за кандидатстване следва да е подписан с
валиден КЕП, от лице с право да
представлява кандидата. Подаденият чрез СУНИ формуляр за кандидатстване за предоставяне на
финансова помощ по процедурата, е подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП) от Ц.Г.Б.(Ц.Г.Б.). След направената проверка в СУНИ и ТРРЮЛНЦ от страна на ответника, е установено, че
официалния представител на дружеството е Д.
А. Д.
– управител, съответно съгласно
изискванията на ПМС № 405/25.11.2021 г., формулярът за кандидатстване
следва да бъде подписан от него. Именно по тази
причина, административният орган е приел, че формулярът за кандидатстване за предоставяне на финансова помощ по
процедурата не е подписан с валиден КЕП от лице с право да представлява кандидата
в съответствие с ПМС 405/2021 г. и
Указанията за кандидатстване по схемата и е издал оспорената заповед.
По искане на оспорващия
с оглед установяване наведените в жалбата твърдения, съдът допусна до разпит
свидетеля М.М.И.. От показанията на св. И., се
установява:
работи като счетоводител на „С. 49“ ЕООД;
при подписването на процесния формуляр за кандидатстване в компютъра са били
налични 2 (два) КЕП-а; при подписване на документа компютъра сам е избрал КЕП
на „А.“, т.е. счетоводната къща и документите са подписани с него; не са получавани указания от Министерство на туризма за
отстраняване на нередността и не е била предоставена възможност за коригиране
на формуляра за кандидатстване; за отказа от одобрение за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ разбрали едва като е публикуван списъка с
одобрените фирми, като установили, че „С. 47“ ЕООД не фигурира.
Въз основа на тази
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена в законоустановения за това срок от лице, което има
правен интерес от оспорването.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа мотиви,
поради което и не се констатират пороци на акта, водещи до отмяната му като
незаконосъобразен на тези основания.
Съдебният контрол
за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически
факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата,
възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици. Оспореният административен акт съдържа
фактически и правни основания за отхвърляне на формулярът за кандидатстване. В
процесната заповед са посочени конкретни обстоятелства и правните изводи, въз
основа на които издателят му е приел, че следва да откаже предоставянето на БФП.
Същите са ясни и изложени по начин, че кандидатът да ги разбере, което се е и
случило, както личи от останалите възражения в жалбата. Конкретно са посочени и
основанията, поради които е прието, че кандидатът не е представил по надлежния
ред формуляр за кандидатстване, установяващ съответствието му с изискванията за
бенефициент.
Възраженията на
оспорващия във връзка с начина и вида на подписване на документа, съдът намира
за неоснователни по следните съображения:
„В Указанията за кандидатстване, в т. 11 „Процедура по кандидатстване за
подкрепа“, подт. 11. 3 „Подписване на
формуляра/заявлението за кандидатстване“ изрично е
посочено, че „Формулярът се подписва с
валиден към датата на кандидатстване КЕП (издаден от доставчик на квалифицирани електронни удостоверителни
услуги по смисъла на чл. 3, параграф 20 от Регламент (ЕС) № 910/2014) на локалния
компютър от лицето/лицата с право да
представляват кандидата (вписани в Търговския регистър и регистъра наЮЛНЦ) в зависимост от начина на представляване –
заедно и/или поотделно. В случаите, когато кандидатът се представлява само
заедно от няколко физически лица, Формулярът се подписва от всяко от тях при
подаването“. Изрично е отбелязано: „ВАЖНО! По настоящата схема
за безвъзмездна финансова помощ НЕ СЕ ДОПУСКА УПЪЛНОМОЩАВАНЕ на други лица за
подаване на Формуляра за кандидатстване“. Следва да се отбележи и, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ПМС № 405/25.11.2021 г. е регламентирано,
че Формулярът следва да бъде подписан с КЕП, издаден от доставчик на
квалифицирани електронни удостоверителни услуги по смисъла на чл. 3, параграф
20 от Регламент (ЕС) № 910/2014, от лицето, което към датата на
кандидатстването представлява кандидата.
Съгласно чл. 13,
ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12
от Регламент (ЕС) № 910/2014. Дефиницията за квалифициран електронен подпис
съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ препраща към същия регламент и съгласно същата „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е
създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се
основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. КЕП има значението на саморъчен подпис. За да е налице
КЕП, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от регламента. От
изложеното следва, че доказателствената сила на подписания с КЕП електронен
документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.
Оспореният
административен акт е издаден изцяло и в съответствие с целите на ПМС № 405/25.11.2021 г. Според разпоредбата на § 1,
т. 5 от ДР на ПМС № 405/25.11.2021 г.: „Квалифициран електронен подпис (КЕП)“ към датата на
кандидатстване е КЕП с титуляр и автор – физическото лице, което е официален
представител на кандидата, или КЕП с титуляр – юридическото лице-кандидат, като
автор на подписа в този случай следва да е официалният представител на
предприятието-кандидат. От събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че формулярът за
кандидатстване е подписан от Ц.Г.Б., която към момента
на подаването му не е управител на дружеството. Същата е вписана във Формуляра за кандидатстване единствено като лице за контакт. Като лице представляващо организацията във Формуляра е
посочен Д. А. Д. - управител на дружеството и именно това е лицето, което е следвало да
подпише с КЕП формуляра за кандидатстване на „С. 49“ ЕООД. Този извод се подкрепя включително и от събраните
свидетелски показания на свидетеля на оспорващия, тъй като от тях се установява,
че подадения от „С. 47“ ЕООД формуляр за кандидатстване BG-*********-2021-06-1713 в СУНИ за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ (БФП) по схема BG-*********-2021-06 е подписано с КЕП, който не е на законния
представител на дружеството, съответно в нарушение на нормите на Указанията за
кандидатстване. Обстоятелството, че в компютъра чрез който е подписан формуляра
за кандидатстване е имало два КЕП-а и устройството автоматично е избрало един
от тях, в резултат на което е допусната техническа грешка, е ирелевантно към
предмета на делото, а също така технически е невъзможно.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя, че е следвало да се даде допълнително срок от
отстраняване на тази нередовност. Видно от съдържанието на Указанията за
кандидатстване, т. 12.2. „Оценка“ е посочено, че „оценката на всяко заявление
ще се извършва на шест етапа, като след завършване на всеки етап, кандидатите,
които не отговарят на заложените критерии отпадат и не подлежат на по-нататъшна
оценка. Доколкото обаче жалбоподателят е представил формуляр за кандидатстване
подписан с КЕП на трето лице, то същия не е отговарял на изискванията, респ.
правилно е бил отстранен от по-нататъшна оценка.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че оспорената Заповед № Т-РД-27-700/29.03.2022 г. на Министър на туризма, е законосъобразна - постановена от компетентен
орган в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта
на закона. Жалбата против него е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер от 100 (сто)
лева за настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 24, изр. Второ от Наредбата за заплащане на правна
помощ (ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.).
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна, XIV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С. 49“, ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
Д. А. Д., със седалище и адрес на
управление – гр. Варна, к.к. „***, срещу Заповед № Т-РД-27-700/29.03.2022 г. на Министър на туризма, с която е отказано да
бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на Дружеството по подадено заявление с вх. номер BG-*********-2021-06-1713 по схема
BG-*********-2021-06 – Предоставяне на
безвъзмездни средства за подпомогане на туристическия сектор за компенсиране на
загуби, възникнали пряко или косвено от ограниченията в дейността на
предприятията поради въведените противоепидемични мерки, обявена в изпълнение на
държавна помощ SA. 100885 (2021/N) от 17.01.2022 г., на основание чл. 1, ал. 5, т. 9, буква „в“ и ал. 7 от Закона за
държавния бюджет на Република България за 2021 г.
ОСЪЖДА „С. 49“, ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
Д. А. Д., със седалище и адрес на
управление – гр. Варна, к.к. „***, да заплати на Министерство на туризма сумата от 100 лв,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред
Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: