РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Бургас , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20202100502139 по описа за 2020 година
С решение № 1486 от 1.07.2020г. по гр.д.№ 758/2020г. на РС- Бургас е отхвърлен иска
на „ЯНА НОВА 18“ ЕООД за установяване по отношение на „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“
ЕООД съществуването на следните задължения, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2634/2019г. по описа на БРС- 3440,85 лв.- неплатено
възнаграждение за извършени услуги по попълване на митнически документи и
представителство при внос и износ на стоки, включващо:
- 2687,58 лв. по фактура №699 от 28.02.2019г. и
- 753,27 лв. по фактура №700 от 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „ЯНА НОВА 18“ ЕООД,
подадена чрез пълномощника- адв Асенов. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени
са оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Въззивникът намира за незаконосъобразен извода на съда за
неоснователност на исковата претенция. За установяване осчетоводяването на процесните
фактури от ответника и ползвания от него данъчен кредит, с исковата молба била поискана
експертиза, която в нарушение на закона, не била допусната от районния съд. Изтъква се, че
според трайната съдебна практика отразяването на паричната престация по доставката като
дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно
1
стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението. В отговора на исковата
молба ответникът заявил, че не желае експертизата да бъде допусната, тъй като фактурите
не били спорни, но не е заявил изрично дали тези фактури са осчетоводени в счетоводството
му и дали е ползвал данъчен кредит по тях. Тъй като ответникът оспорвал задължението по
фактурите, то експертизата следвало да бъде допусната. Вместо това, решаващият състав
неправилно преценил изявленията на страните, признанията на ответника и въведените
възражения, поради което достигнал до неправилен извод за подлежащите и съответно- за
неподлежащите на доказване факти. Сочи, че извънсъдебното признание не се ползва с
абсолютна доказателствена стойност, но при наличието му, в тежест на страната, от която
изхожда, било да го опровергае. В случая това не било сторено. Заявява, че в процесните
фактури бил посочен предмета на договорените услуги, както и цената за изпълнението им.
Всяка от тях съдържала съществените елементи на конкретната сделка, поради което имала
доказателствено значение на сключен договор с посочването на конкретната престация и
основанието за плащане на уговореното възнаграждение. Съгласно чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД то
се дължало за извършената и приета работа. Извънсъдебно признание на вземането по
фактурата представлявало и осчетоводяването му от страна на ответника, за установяването
на което не била допусната исканата експертиза. В цитираната от въззивника съдебна
практика било прието, че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на
търговското дружество- възложител и то е ползвало правото на приспадане на данъчен
кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с
което иска да бъде уважен изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции,
както и за заповедното производство. Прилага квитанция за внесена държавна такса,
договор за правна защита и съдействие, пълномощно за въззивната инстанция, преводно
нареждане за платено възнаграждение и списък на разноските.
Моли да бъде допусната исканата съдебно- счетоводна експертиза.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
въззиваемото „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от адв.Чолаков. С него
жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че в мотивите си
първоинстанционният съд, на основание процесуалния и материалния закон, е направил
задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, характера на наличното
правоотношение, вида и степента на доказване на твърденията на страните в процеса.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила било установено спорното от
безспорното. Безспорно било прието трайното наличие на търговски отношения между
страните, в рамките на които през м.януари и февруари 2019г. ищцовото дружество
извършило за ответника услуги по попълване на митнически документи и митническо
представителство при внос и износ на стоки. За дължимото възнаграждение били издадени 6
фактури на обща стойност 6917,40 лв. Безспорно било, че ответникът е платил само 3476,55
лв., внесени за погасяване на най-старите задължения- по първите четири фактури и
частично- за последните две. Освен признанието за частично изпълнение на задължението,
ответникът направил своевременно и възражение за некачествено изпълнение от страна на
2
ищеца, тъй като недостатъците на изпълнението практически били неотстраними и
намалявали стойността му. Макар да била безспорно установена облигационната връзка и
въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест, същият не успял да проведе пълно и
главно доказване на съдържанието на правоотношението и точното изпълнение на
задълженията си, поради което не можело да се направи извод, че е изправна страна по
правоотношението, респективно, че е активно материално-правно легитимиран да търси
изпълнение на насрещните задължения от ответника. Намира, че посочената в жалбата
съдебна практика е неотносима към процесния казус. Намира, че исканата експертиза е
незаконосъобразна и недопустима, тъй като фактурите не били спорни, а към тях препращал
и представения Протокол за компенсиране на вземания и задължения от 31.03.2019г. Счита,
че формулираните въпроси са ирелевантни за предмета на делото.
Моли, решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с
чл.266, ал.1 ЗЗД- относно претенцията за главницата и чл.86, ал.1 ЗЗД- относно претенцията
за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът твърди, че страните са били в трайни търговски отношения, при които
ищецът извършвал към ответника услуги по попълване на митнически документи и
представителство при внос и износ, срещу заплащане. За услугите, доставени през месеците
януари и февруари 2019г., ищецът издал и предоставил на ответника фактури
/№647/25.01.2019г.; №648/25.01.2019г.; №655/1.02.2019г.; №656/1.02.2019г.;
№699/28.02.2019г. и №700/28.02.2019г./ на обща стойност 6917,40 лв.
На 15.03.2019г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 3476,55 лв., като в
платежното нареждане от банковия превод били посочени номерата на гореописаните
фактури. Понеже сумата не била достатъчна за погасяване на целия дълг на ответника, на
основание чл.76 ЗЗД следвало да се приеме, че първо ответникът е погасил по-старите
задължения, а тези, за които сумата не достигнала, т.е. последните две фактури, на обща
стойност 3894,60 лв.- съразмерно. Така, по посочените две фактури останал неплатен
остатък общо 3440,85 лв., от които 2687,58 лв. по фактура №699/28.02.2019г. и 753,27 лв. по
фактура №700/28.02.2019г.
Понеже ответникът не изпълнил задължението си за плащане на целия размер на
дълга, а освен това възразил против заповедта за изпълнение на парично задължение,
издадена по реда на чл.410 ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от установяване на
вземането срещу ответника, в каквато насока били и указанията на заповедния съд.
Ангажирани са доказателства, включително е направено искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да даде заключение относно размера на вземанията на ищеца
към ответника по фактурите, има ли постъпили плащания по тях, размерът на сумите,
3
отбелязани като задължения на ответника към ищеца по процесните фактури, редовно ли е
водено счетоводството на двете дружества, към кой данъчен период са осчетоводени
процесните фактури от ответника, ползван ли е данъчен кредит от ответника и в какъв
размер.
Ответникът е оспорил исковете в законоустановения срок- с отговора на исковата
молба. Не възразява, че между страните е имало трайни търговски отношения по договор за
извършване на изготвяне на митнически документи и представителство, като заявява, че
спрямо тях били приложими Общите условия на дружеството, публикувани на интернет
страницата на дружеството, препис от които /в редакцията им към 20.09.2018г./ е приложен
към делото. Заявява, че всички финансови отношения между страните са уредени. Към
ищеца били отправени следните рекламации за неточно изпълнение : 1/
№001553/27.02.2019г. на стойност 2480,46 лв. по повод митническа декларация от
5.02.2019г., изготвена от ищеца; 2/ №001554/27.02.2019г. на стойност 705,51 лв. по повод
сертификат за движение EUR.1 № А0000065478 от 22.01.2019г., който формуляр, ведно с
описанието на стоките бил изготвен и подписан от ищеца; 3/ №001558/28.02.2019г. на
стойност 254,88 лв. по повод митническа декларация MRN:19BG005808AA594901 от
26.02.2019г., изготвена от ищеца. Тези рекламации били получени и възприети от ищеца-
доставчик на услугите.
Въпреки, че ответното дружество действало добросъвестно и предоставило на
ищцовото цялата необходима информация за изготвянето на митническите документи, в
резултат на погрешно тарифиране на стоки или неизготвяне на необходими сертификати,
вследствие на което се достигнало до невярно декларирани обстоятелства, за ответника
възникнали непредвидени задължения за заплащане на мита в по-голям размер от
действително дължимия, в размер на стойността по рекламацията. Счита, че е налице
неточно изпълнение на задълженията на ищеца- със смущения в качеството на изпълненото.
Не оспорва, че има изпълнение, но намира, че престацията страда от недостатъци, които
съществено намаляват нейната стойност, а с това и нейната цена. Понеже тези недостатъци
на услугата са от категорията на неотстранимите, то единствената възможност на кредитора
е за намаляване на насрещната престация. Ответното дружество положило необходимите
усилия за постигане на съгласие за уреждане претенциите на ответника, ищецът не
предоставил аргументиран отговор, което според ответника обуславя прихващане по
смисъла на § 7, т.5 от Общите условия за доставка на „Кроношпан България” ЕООД. Затова
счита, че процесната сума не е дължима от ответника.
Ангажирани са доказателства. Оспорено е искането на ищеца за допускане на
съдебно- счетоводна експертиза, като сочи, че фактурите не са спорни, към тях реферира и
Протоколът за компенсация на вземания и задължения от 31.03.2019г., представен от
ответника, а от друга страна- че формулираните въпроси са ирелевентни към предмета на
делото.
Пред първата съдебна инстанция по делото е проведено едно съдебно заседание- на
2.06.2020г.
Преди същото, с молба от 25.02.2020г., процесуалният представител на ищеца е
4
оспорил отговора на исковата молба и е заявил, че поддържа исковете, както и
доказателствените си искания. Оспорил е всички представени от ответника писмени
доказателства, с изключение на три от тях, посочени в молбата и моли оспорените
доказателства да бъдат представени в оригинал за сравнение, в случай, че ответникът заяви,
че ще се ползва от тях. Оспорва и тяхната относимост към спора. Направено е искане, при
непредставянето им в оригинал, същите да бъдат изключени от доказателствата по делото.
В съдебното заседание съдът е докладвал молбата на ищеца.
Ответникът, чрез пълномощникът си е заявил, че поддържа отговора на исковата
молба, посочил е, че няма други доказателствени искания и по същество е направил искане
за отхвърляне на предявените искове. Не е взел становище по повод оспорването на
приложените от него доказателства.
Съдът е приел всички допуснати с проекто- доклада, съдържащ се в определение
№1091/5.02.2020г. доказателства- приложените към исковата молба и към отговора
документи. Отказал е поисканата от ищеца експертиза относно осчетоводяването на
процесните парични задължения предвид липсата на оспорване от страна на ответника.
Предвид липсата на други доказателствени искания съдът е приключил събирането на
доказателствата.
За да отхвърли предявените искове съставът на Бургаския районен съд е приел, че
макар да е безспорно наличието на облигационна връзка между страните по договорености
за попълване на митнически документи и митническо представителство, въпреки указаната
на ищеца доказателствена тежест не може да се установи съдържанието на това
правоотношение. Затова съдът не бил в състояние да установи предмета на насрещните
права и задължения на страните по договора, респективно- да изследва пълното и точно
изпълнение на договорните задължения. Приел е още, че издаването и приемането на
фактура за възмездна доставка на стоки и услуги е индиция за правоотношението, но сама по
себе си не е правопораждащ факт за претендираното парично вземане. Носещият
доказателствената тежест ищец не провел пълно и главно доказване на съдържанието на
правоотношението и на точното изпълнение на задълженията си по него, поради което не
може да се направи извод, че ищецът е изправна страна по правоотношението, респективно-
че е легитимиран да търси изпълнение на насрещните задължения на ответника. Затова е
счел исковете за недоказани и неоснователни.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция намира,
че решението не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Същото е постановено от законен състав на съда, в законоустановената форма и съдържа
реквизитите по чл.236, ал.1 ГПК. Решението е постановено по допустим иск, при наличието
на правен интерес за ищеца от установяването на процесните вземания за главницата и
лихвата за забавено плащане (мораторна и законна) предвид наличието на висящо заповедно
производство по ч.гр.д.№ 2634/19 г. по описа на РС-Бургас, по което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против ответника за процесните суми.
По повод необсъдените от районния съд възражения по допустимостта на
производството, следва да се отбележи, че при изписване номера на делото във
5
възражението по чл.414 ГПК първоначално е посочен № 8211/17г. Основателно е
оспорването на ищеца, че този номер е задраскан, неясно от кого, след което е записан
номер 2634/19. След извършена служебна справка въззивната инстанция констатира, че по
ч.гр.д.№8211/2017г. действително е било подадено възражение от „Кроношпан България“
ЕООД, но същото е било входирано на 16.11.2017г. в деловодството на съда и във връзка с
него се е развило исково производство по чл.422 ГПК. Ето защо въззивният съд намира, че
при изготвянето на процесното възражение /вх.№16383 от 12.04.2019г. по описа на БРС/ се
касае за техническа грешка при изписването на номера на делото /в бланката на ответника
не е бил променен номера на делото/, а не за погрешно депозирано по настоящото дело
възражение, което всъщност е следвало да бъде отнесено към ч.гр.д.№2634/2019г. на БРС.
Видно е, че в заповедното производство по ч.гр.д.№8211/2017г. по описа на БРС ответникът
е реализирал защитата си чрез възражение две години преди това, по което е издадена
заповедта за изпълнение за процесните вземания по настоящото дело, поради което се
налага извода, че подаденото второ възражение правилно е отнесено от
първоинстанционния съд към висящото към момента на подаването му заповедно
производство по ч.гр.д.№2634/2019г. на БРС. Ето защо, следва да се приеме, че е налице
надлежно възражение по чл.414 ГПК от страна на ответника, поради което производството
по делото е допустимо.
По същество обжалваното решение е неправилно.
Между страните не съществува спор относно това, че през процесния период-
януари- февруари 2019г., между тях са съществували трайни търговски отношения, които не
са регламентирани в нарочен писмен договор. Безспорно е, че ищецът е извършвал в полза
на ответника услуги по попълване на митнически документи и представителство- внос и/или
износ, срещу което ответникът е дължал възнаграждение. Не се спори също, че през
м.януари и м.февруари 2019г. ищецът е извършил такива услуги на ответника, като е издал
процесните шест броя фактури за претендираното от него възнаграждение, по които е
получил частично плащане от ответника за първите четири фактури. Не се спори също, че
след прилагане на нормата на чл.76 ЗЗД непогасени чрез плащане са останали 2687,58 лв. по
фактура 699/28.02.2019г. и 753,27 лв. по фактура 700/28.02.2019г.
Ответникът още с отговора на исковата молба е признал, че услугите по фактурите
действително са извършени от ищеца, но е оспорил качеството на част от тях, като твърди,
че своевременно е направил рекламации за част от услугите. Подробно е посочено какви са
според него пропуските и грешките на ищеца при съставянето на конкретните митнически
документи, като намира, че това е от една страна основание за отбив от цената на услугите, а
от друга, че това му е дало основание да извърши извънсъдебно прихващане между своите
вземания по рекламациите и претендираното от ищеца вземане.
Ето защо въззивната инстанция намира, че по делото е установено съдържанието на
процесните правоотношения, а обратният извод на районния съд е неправилен.
Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от ответника, за
разлика от тези, представени от ответника. Ответникът е оспорил на основание чл.183 ГПК
приложените заверени преписи от документи, като е поискал ответникът да ги представи в
6
оригинал, със следните изключения:
1/ имейл кореспонденция от 24.01.2019г. между К.Н. и М.Д., както и Д.В., находящи
се на л.15-18 от делото на БРС;
2/ писмо от 3.04.2019г., ведно с приложения- Протокол за документиране плащане на
неустойки с обезщетителен характер и протокол за компенсиране на вземания /находящи се
на л.51-53 от делото на БРС/;
3/ уведомление от „Яна Нова 18“ ЕООД от 4.04.2019г.
Понеже районният съд е докладвал молбата, с която автентичността на преписите от
писмените доказателства на ответника са оспорени от ищеца, а ответникът не е заявил, че
ще се ползва от тях, видно от съдебния протокол не са били предприети последващи
действия за представянето на оригиналите.
По този повод следва да се отбележи, че предвид ограничения характер на въззивното
производство по действащия ГПК, въззивният съдът отстранява само допуснатите
процесуални нарушения от районния съд, за които във въззивната жалба, респективно- в
отговора на жалбата, са направени изрични оплаквания, освен когато се касае за действия
във връзка с допустимостта на производството и редовността на извършените от страните
процесуални действия, които нарушения следва да бъдат служебно отстранени. Пропускът
на ответната страна да вземе становище по доказателствените оспорвания на ищеца не може
да бъде отстранен служебно от въззивния съд. Ето защо, писмените доказателства,
представени от ответника /с изключение на изрично посочените по-горе в изложението/,
чиято автентичност не е установена по реда на чл.183 ГПК, не следва да се обсъждат
подробно от въззивната инстанция.
Видно от електронната кореспонденция на л.15-18 /неоспорена от ищеца/, на
23.01.2019г. е възникнал проблем с обмитяването на стоките на ответника, превозвани с
камион до Н. и Н.П., поради неиздаването на отделен сертификат за стоки, чийто държави
на произход са извън ЕС /Беларус и Турция/, докато в съставения от ищеца Сертификат за
движение EUR.1 относно произхода на стоките било посочено, че същите са от ЕС /които
данни са относими към твърденията на ищеца по втората рекламация на стойност 705,51
лв./. От същата кореспонденция /по-конкретно имейлите, изходящи от ищцовото дружество-
от 23.01.2019г. 14:19; 23.01.2019г. 14:30ч./ се установява посочения пропуск на ищцовото
дружество, макар същото по-късно да е оспорило извършеното от ответника извънсъдебно
прихващане по съображения, че вземането на ищеца не е изискуемо и ликвидно /така
уведомление на л.55 и протокол по чл.84 от ППЗДДС/.
Доколкото обаче всички останали доказателства на ответника са оспорени по
отношение на тяхната автентичност, която не е установена по реда на чл.183 ГПК, тежестта
за което е на ответника, по делото не бяха доказани оспорените от ищеца негови твърдения
за своевременно направени рекламации по реда на §4.4 от Общите условия за доставки на
„Кроношпан България“ ЕООД, както и че в полза на ответника е възникнало право на отбив
от цената /§4.5, предл. последно от Общите условия/ или за неустойка по смисъла на §4.2 от
Общите условия, задължителна предпоставка за които е своевременно упражненото право
на рекламация. Затова и недоказано остана твърдението на ответника, че са настъпили
7
материално- правните последици от извършеното от него на 31.03.2019г. с Протокол за
компенсиране на взаимни вземания и задължения и Протокол №72 от 31.03.2019г.
извънсъдебно прихващане с претендираното вземане на ищеца.
Само за пълнота следва да се отбележи, че право на прихващане с неизискуеми
вземания на „Кроношпан България“ ЕООД, включително за неустойки, начислени санкции
и др. по принцип е предвидено в §7.8 от Общите условия за доставка /т.нар. „договорно
прихващане“/, но понеже не се установи, че са настъпили предпоставките за възникването на
неустоечното задължение, описано в протокол №72, издаден по реда на чл.84 от ППЗЗДС,
тежестта за което лежи върху ответника, то не може да се направи обоснован извод, че
вземането на ищеца за възнаграждението по процесните фактури е било погасено чрез
прихващане.
Основателно е оплакването на въззивника, че съдът без основание е отказал да
допусне исканата от него съдебно- счетоводна експертиза. Вярно е, че между страните не е
имало спор относно отразяването на процесните фактури в счетоводствата на двете страни
/налице е признание на ответника по този въпрос с отговора на исковата молба/, но в
първата инстанция не е изяснен другия повдигнат от ищеца въпрос- дали ответникът е
ползвал да данъчен кредит по тези фактури, от отговора на който би могло да бъде
установено приемането на извършените услуги от страна на ответника. На основание
чл.266, ал.3 ГПК този пропуск бе отстранен във въззивното производство, като по повод
указанията на съда процесуалният представител на въззивника заявява, че не оспорва, че
„Кроношпан България“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по тези фактури. Съгласно
трайната съдебна практика, цитирана от ищеца, отразяването на фактурите в търговските
регистри на възложителя и ползването на данъчен кредит, удостоверяват извършването на
работата, както и приемането й в съответствие с изискването на чл.264 ГПК.
Ето защо, предвид констатираното приемане от страна на ответника на извършените
от ищеца услуги по процесните фактури и на основание чл.266, ал.1 ЗЗД.
По изложените съображения въззивникът съд приема, че предявените установителни
искове са доказани , поради което следва да ги уважи.
Предвид несъвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което
исковете да бъдат уважени изцяло.
На ищеца- сега въззивник следва да се присъдят разноските по делото в размер на
1671,46 лв., включващо държавните такси и платените адвокатски хонорари за двете
съдебни инстанции по установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, както и
за заповедното производство.
С оглед изхода на делото на въззиваемото дружество не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 1486 от 1.07.2020г. по гр.д.№ 758/2020г. на РС- Бургас, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че „КРОНОШПАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
Северозападна промишлена зона, дължи на „ЯНА НОВА 18“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост- 4“, бл.415, вх.4, ет.4, ап.30,
сумата от 3440,85 лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждение за извършени
услуги по попълване на митнически документи и представителство при внос и износ на
стоки, включващо 2687,58 лв. по фактура №699 от 28.02.2019г. и 753,27 лв. по фактура
№700 от 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№2634/2019г. по описа на БРС
ОСЪЖДА „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, Северозападна промишлена зона, да заплати на „ЯНА
НОВА 18“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Младост- 4“, бл.415, вх.4, ет.4, ап.30 сумата от 1671,46 лв., представляваща общия размерна
разноските, сторени от ищеца във връзка с ч.гр.д.№2634/2019г. по описа на БРС, гр.д.
№758/2020г. по описа на БРС и в.гр.д.№2139/20г. по описа на ОС- Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за
присъждане на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9