№ 592
гр. Сливен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230102366 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен
иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът Д. Г. Д. дължи на ищеца Д. Й. Й.
сумата от 4900,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение за
връщане на заемната сума по Договор за заем от 19.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.
гр. д. № 2120/2021 г. по описа на РС - Сливен до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2020 г. между ищеца като
заемодател и ответника като заемател бил сключен неформален, устен
Договор за заем, по силата на който заемодателят предал заемната сума в
размер на 4900 лв., а заемателят се задължил да я върне в срок до една година,
тоест до 19.05.2021 г. Тъй като ищецът познавал от много години ответника,
знаел за финансовите му и здравословни проблеми, на 19.05.2020 г. му предал
заемната сума от 4900 лв. в брой в присъствието на двама свидетели. Ищецът
потърсил ответника през м. май 2021 г., но ответникът категорично отказал да
ги върне. По заявление на ищеца по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. №
2120/2021 г. по описа на СлРС, по което ответникът депозирал възражение в
срок.
На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 4900,00 лв., представляваща
1
главница - неизпълнено задължение за връщане на заемната сума по Договор
за заем от 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2120/2021 г. по описа на РС -
Сливен до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище за допустимост на иска, но
неоснователност по същество. Оспорва сключването на договор за заем от
19.05.2020 г., оспорва да е искал в заем претендираната сума, както и оспорва
такава сума да му е предадена. Твърди, че е освободен от работа от ищеца на
22.03.2021 г., като в случай, че е дължал на ищеца търсената сума, то
работодателят би си я удържал преди да прекрати трудовото правоотношение.
Излага още, че ако е взел в заем сумата от 4900 лв., е щял да погаси свои
задължения към ОББ - Сливен, което е направил едва на 07.01.2021 г., със
средствата от изтегления от майка му К. А. кредит. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с
пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде
уважен и претендира направените разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и със своя
пълномощник - адвокат, чрез който оспорва иска като неоснователен и
недоказан и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
По делото липсват писмени доказателства относно сключения договор
за заем между страните. Размерът на заемната сума обаче от 4900 лв. прави
допустимо за установяване сключването на договора, предаването на
заемната сума и уговорения падеж на задължението за връщането й да бъдат
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
По делото са разпитани свидетелите И. Р., С. С., Й. С. и К. А., чиито
показания съдът кредитира изцяло като обективни и логични, последователни
и вътрешно непротиворечиви, както и непротиворечиви помежду си.
2
По делото е разпитан и свидетелят А. В., но показанията му касаят
период от време, предхождащ процесния договор за заем, поради което и
съдът не установи релевантни за спора факти, съдържащи се в свидетелските
показания.
От кореспондиращите си показания на свид. С. С. и И. Р. по безспорен
начин се установява, че на 19.05.2020 г. между ищеца като заемодател и
ответника като заемател бил сключен неформален, устен Договор за заем, в
присъствието на свидетеля - очевидец С. С., по силата на който заемодателят
предал заемната сума в размер на 4900 лв. в брой, а заемателят се задължил да
я върне в срок до една година или до 19.05.2021 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да се
кредитират показанията на двамата свидетели С. и Р., тъй като са приятели на
ищеца и са заинтересовани от изхода на спора. Съдът намери показанията на
свидетелите, дадени под страх от наказателна отговорност, за достатъчно
обективни и логични, излагащи подробни факти и обстоятелства, на които са
били очевидци, поради което им се довери изцяло.
На следващо място, макар и да отчете евентуалната заинтересованост
на свидетелките С. и А., едната живееща на съпружески начала с ответника, а
другата - неговата майка, от изхода на производството, поради близката им
връзка с ответника, съдът също се довери на показанията им, като ги намери
за добросъвестни и обективни. Същите обаче не опровергават установените
вече от съда обстоятелства за наличие на сключен договор за заем между
страните, по силата на който ищецът е предал в заем сумата от 4900 лв. на
ответника, а той се е задължил да ги върне в едногодишен срок. Свидетелките
излагат, че не знаят за подобен заем, но тяхното незнание не доказва липсата
на заемно правоотношение между страните. Нещо повече, свидетелките
твърдят, че ответникът не е имал финансови затруднения, за да се нуждае от
заем, но описват, че същият е изплащал вноски по два кредита, както и
издръжка на малолетното си дете, като именно те са му помагали със
средства, а свид. А. дори е изтеглила кредит, за да погаси задълженията на
сина си към кредитните институции. Именно изложеното от свидетелките, че
ответникът не е имал финансови затруднения, въпреки че размерът на
3
месечното му трудово възнаграждение е бил около 600 - 700 лв., от които
същият е погасявал два кредита и е заплащал издръжка на дете, води до
логическия извод, че ответникът е разполагал и с други финансови средства,
освен получаваното месечно трудово възнаграждение, което косвено не
опровергава, а напротив потвърждава сключения между страните заем.
По делото не са събрани доказателства ответникът да е заплатил
цялата или част от заемната сума на ищеца, напротив свидетелят С. описва, че
ответникът не е върнал заемната сума, въпреки настъпилия падеж на
задължението.
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 2120/2021 г. по описа
на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 692/03.06.2021 г. срещу ответника за сумата от
4900 лв. - главница по договора за заем от 19.05.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 02.06.2021 г., както и сумата от
378,00 лв. разноски. Длъжникът е подал възражение в срок - обстоятелство,
довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на
ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим.
Неговият предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира
предявения иск за изцяло основателен и доказан.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу
насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът е реален и се
счита за сключен от момента на предаване на съответната сума. За
основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията на
4
пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по
твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е
предоставил търсената парична сума, която е получена от ответника и
настъпването на уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по
основание и размер дължимостта на процесната сума.
Предвид събраните по делото гласни доказателства съдът намира за
безспорно доказани обстоятелствата, че ищецът и ответникът са били
обвързани от облигационно правоотношение по валиден и действителен
договор за паричен заем от 19.05.2020 г., по силата на който ищецът е предал
на ответника сумата от 4900 лв. в брой, а последният се е задължил да ги
върне в срок до 19.05.2021 г. Изискуемостта на задължението за връщане на
заемната сума е настъпила. Липсват доказателства ответникът да е върнал
цялата или част от заемната сума.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 756,00 лв., от които 98,00 лева - заплатена държавна
такса и 280,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 98,00 лева - заплатена държавна такса и 280,00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Г. Д. , ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на Д. Й. Й., ЕГН: **********, със съдебен адрес
*********, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ,
сумата от 4900,00 лв. /четири хиляди и деветстотин лева/, представляваща
главница - неизпълнено задължение за връщане на заемната сума по Договор
за заем от 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
5
02.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 692/03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 2120/2021
г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Д., ЕГН: **********, с
адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. Й., ЕГН: **********, със съдебен
адрес *********, сумата от 756,00 лв. /седемстотин петдесет и шест лева/,
представляваща направените по делото разноски, от които: 378,00 лв. /триста
седемдесет и осем лева/, представляваща направени разноски в исковото
производство и сумата от 378,00 лв. /триста седемдесет и осем лева/,
представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 2120/2021 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6