ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 115
гр. София, 03.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Г. Ст. Мулешков
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл.
299, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от П. Т. П. срещу определение №
909 от 08.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1880/2022 г. по описа на
РС-Ботевград, с което е прекратено производството по делото, на
основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят излага съображения, че не е налице обективен и
субективен идентитет между спора по настоящото дело и спора по
гр.д. № 340/2017 г. по описа на РС-Ботевград, по което не е бил
страна, а е бил трето лице помагач на ответника М. П. К.. Излага, че е
налице завещание в негова полза от М. К., нотариален акт № .., том .,
дело № ../.......... г. не бил отменен, а той владее имот с идентификатор
№ ......... и до днес непрекъснато и необезпокоявано. Позовава се на
съдебна практика на ВКС на РБ. По изложените съображения моли да
бъде отменено обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и делото да се върне на РС-Ботевград за
продължаване на съдопроизводствените действия.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страната и прецени данните
по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
РС - Ботевград е сезиран с искова молба от П. Т. П. от гр. Б.
срещу Д. Г. З. и Г. М. М. и двамата от гр. С., с която е предявен
установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за
поземлен имот с идентификатор № ......... по кадастралната карта на
гр. Б., одобрена със Заповед № ..-..-../.......... г. на изпълнителния
директор на АГКК, м. „З.“, с площ от 1622 кв.м., с начин на трайно
ползване нива, при съседи: имоти № .........., ........., ............, ........... и
...............
В исковата молба и молба от 31.10.2022 г., ищецът излага, че с
констативен нотариален акт № .., том ., дело № ../.......... г. на Нотариус
с рег. № 418 Т. Ф. е признат за собственик на процесния имот, а с
нотариален акт № 25/15.02.2016 г. е продал имота на М. П. К.. Д. Г. З.
и Г. М. М. предявили срещу М. К. иск с правно основание чл. 108 от
ЗС, който бил уважен с решение № 409/27.12.2018 г. по гр.д. №
525/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд. Ищецът твърди, че не
бил страна по гр.д. № 340/2017 г. по описа на РС-Ботевград, а бил
само привлечен от ответницата М. К. за помагач на нейна страна.
Излага, че в продължение на 6 години и 4 месеца, ответниците не са
предприели действия за обявяване недействителността на
притежавания от него нотариален акт за имота, поради което го е
придобил по давност. Ответниците през 2021 г. били въведени във
владение на имота, но само по документи, без ищецът да бъде
уведомен от ДСИ-Н. В.. По изложените съображения моли да бъде
установено, че е собственик на описания имот, придобит по давност,
за частта на Д. Г. З. – 1/6 ид.ч. и на Г. М. М. за ½ ид.ч.
От изисканите от РС-Ботевград заверени преписи на решение №
106/11.05.2018 г., постановено по гр.д. № 340/2017 г. по описа на РС-
Ботевград, решение № 409/27.12.2018 г., постановено по гр.д. №
525/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд и определение №
2
25/22.01.2020 г., постановено по гр.д. № 3198/2019 г. по описа на ВКС
на РБ се установява следното:
С решение № 106/11.05.2018 г. по гр.д. № 340/2017 г.
Ботеврадският районен съд е отхвърлил предявения от Д. Г. З., Г. Г. З.
и Г. М. М. срещу М. П. К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено правото им на собственост на основание
наследствено правоприемство и възстановяване по ЗСПЗЗ, както
следва: ½ ид. част за Г. М. М., 1/6 ид. част за Д. Г. З. и 1/6 ид. част за
Г. Г. З., върху поземлен имот с идентификатор № ........., находящ се в
гр. Б., местност „З.”, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен
план ........., при съседи: .........., ........., ............, ........... и .............., и за
осъждането й да предаде владението върху този имот.
С решение № 409/27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 525/2018
г. по описа на Софийски окръжен съд е отменено решение № 106 от
11.05.2018 г., постановено по гр.д. № 340/2017 г. на Ботевградски
районен съд и вместо него е признато за установено, по предявените
от Г. М. М., Д. Г. З. и Г. Г. З. срещу М. П. К. искове, с правно
основание чл. 108 от ЗС, че на основание наследство и реституция по
ЗСПЗЗ, Г. М. М. е собственик на ½ ид. част, Д. Г. З. е собственик на
1/6 ид. част, Г. Г. З. е собственик на 1/6 ид. част - от следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ......... по
кадастралната карта на гр. Б., одобрена със Заповед № ..-..-../.......... г.,
м. „З.”, с площ 1622 кв.м., с начин на трайно ползване нива,
съставляваща имот № ......... по картата на землището на гр. Б., при
съседи: имоти № .........., ........., ............, ........... и .............., и М. П. К. е
осъдена да предаде владението върху този имот.
С определение № 25/22.01.2020 г., постановено по гр.д. №
3198/2019 г. по описа на ВКС на РБ не е допуснато до касационно
обжалване въззивното решение.
П. Т. П. е участвал в производството по гр.д. № 340/2017 г. по
3
описа на РС-Ботевград, като трето лице помагач на ответника М. П.
К..
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Видно от посочените по-горе решения, спорът относно
собствеността върху процесния недвижим имот, с площ от 1622 кв.м.
е разрешен, с влязло в законна сила решение. Т.е. изправени сме пред
хипотезата на чл.299, ал. 1 ГПК, според която спор, разрешен с влязло
в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато
законът разпорежда друго.
Отводът на пресъдено нещо предпоставя тъждество на страните
и на предмета. Обективното тъждество в случая е налице и предявения
установителен иск цели да се отрече съдебно признатото право.
Налице е и субективно тъждество – страните по второто дело са
адресати на силата на пресъдено нещо по предходното дело.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е бил главна
страна, а подпомагаща, поради което не се формирало сила на
пресъдено нещо по отношение на него. Привличането на трето лице
помагач е налице, когато едно лице следва да подпомага защитата на
една от страните по висящия процес, за да може между тези страни -
подпомагаща и подпомагана да имат сила решаващите мотиви на съда
по спора.
Ищецът не се позовава на новонастъпили обстоятелства,
съставляващи основание за придобиване на собствеността след
формиране силата на пресъдено нещо. Същият твърди, че в
продължение на 6 години и 4 месеца, ответниците не са предприели
4
действия за обявяване недействителността на притежавания от него
нотариален акт за имота, поради което го е придобил по давност.
Видно от мотивите на постановените решения фактите, на които
се е позовавала М. П. К., че процесният имот е придобит по давност от
нейният праводател третото лице-помагач П. П. към онзи момент при
предявяване на иска по гр.д. № 340/2017 г. на РС-Ботевград са същите
както и сега.
В приключилото производство по гр.д. № 340/2017 г. на РС-
Ботевград ответницата е следвало да изчерпи всичките си възражения
против евентуалните основания, на които ищците основават вещното
си право. Незаявените възражения се преклудират – в този см.
Решение № 269/01.06.2009 г. по гр.д. № 277/2008 г. на ВКС.
Претендиране на признато със съдебния акт право означава
подновяване на спора, което е недопустимо. Поради изложеното
страните следва да преустановят правния спор и нов повторен процес
е недопустим.
В този смисъл обжалваното определение е правилно и следва да
бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 3 ГПК, Софийски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от П. Т. П. от гр. Б.
срещу определение № 909 от 08.11.2022 г., постановено по гр.д. №
1880/2022 г. по описа на РС-Ботевград, с което е прекратено
производството по делото, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването на страната.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6