Решение по дело №2721/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от М. В. К., [ЕГН], с посочен постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, чрез адв. Т. Д.-пълномощник, против Ревизионен акт /РА/ № № Р-16001623007615-091-001/11.07.2024 г., издаден от Д. И. - началник сектор, възложил ревизията и З. Т. - главен инспек­тор по приходите в ТД на НАП – [населено място], ръководител на ревизията, в потвърдената му част с Решение № 434 от 17.10.2024г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, относно установена на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК отговорност за задълженията на „МК СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, както следва:

-за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.12.2018г. до 31.09.2023г. в общ размер на 8 805,86лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 263,29лв.;

-за вноски за ДОО като осигурител за периода от 01.12.2018г. до 31.08.2023г. в общ размер на 11 295,37лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 420,80лв.;

-за вноски за ЗО като осигурител за периода от 01.12.2018г. до 31.08.2023г. в общ размер на 5 887,84лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 954,50 лв.;

-за вноски за ДЗПО – УПФ като осигурител за периода от 01.12.2018г. до 31.08.2023г. в общ размер на 3 126,78лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 894,66лв.;

-за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.07.2023г. до 30.09.2023г. в размер на 17 813,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 712,20лв.;

-за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2018г. до 31.08.2023г. в общ размер на 70 622,22лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 19 208,60лв.;

-за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.12.2018г. до 30.09.2023г. в общ размер на 756.00лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 199.90лв. и

-корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2022г. в общ размер на 30 816,66лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 504,60лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Коментират се нормите на чл. 19 от ДОПК, в т.ч. сочи, че не са налице хипотезите на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Оспорва се констатацията, че К. се е разпоредила с липсващите в касата на дружеството 229 520,07 лв. Твърди, че това обстоятелство не е доказано в хода на ревизията по надлежния ред. В жалбата се посочва също, че „липсват посочени в РА и РД документи, счетоводни и/или банкови операции и/или записвания, от които по тълкувателен път да се извлече акт на каквото и да е друго разпореждане на М. В. К. с тази касова наличност“, както и че умисъл в действията е доказана по отношение на дъщеря ѝ М. Д. К. в хода на извършена ревизия на същата, а не по отношение на жалбоподателката.

В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, не се явява и не се представлява. В нарочно становище от адв. Д. се поддържа подадената жалба и моли оспорваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Взема се становище по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за един адвокат.

Ответникът по жалбата - директор дирекция „ОДОП“ - [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва жал­бата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена по съображения в депозираната по делото писмена защита. Претендира юрисконсул­тско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на приходната администрация, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено следното:

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623007615-020-001/19.12.2023 г., издадена от Д. И. - началник на сектор при ТД на НАП – [населено място] е възложена ревизия на жалбоподателката за установяване на отговорност за задължения на дружеството „МК Стил“ ЕООД за изчерпателно посочени данъчни задължения и задължения за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за осигурител за конкретно посочени периоди (л. 1274 – 1274 гръб). Определен е срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от връчване на ЗВР, което е сторено на 04.01.2024 г. (т.6, л. 1274), а като ревизиращи органи са определени: З. Г. Т. – Г. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д. Н. П. – главен инспектор по приходите. На основание чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е удължен с издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623007615-020-002/03.04.2024г. (т.2, л.418), издадена от същия орган по приходите, с която срокът за приключване на ревизионното производство е продължен до 04.06.2024г., връчена на ревизираното лице по електронен път на 07.04.2024г. (т.2, л.422).

Въз основа на събраните доказателства, е съставен РД № Р-16001623007615-092-001/10.06.2024 г. (т.2, л.222 и сл.), връчен на ревизираното лице на 18.06.2024 г. срещу който в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, е подадено възражение с вх. № ВхК-12201/28.06.2024г.(т.2, л.322 и сл.).

Въз основа на съставения РД и след анализ на аргументите, изложени във възражението, е издаден и процесният ревизионен акт № Р-16001623007615-091-001/11.07.2024 г (т.1, л.9 и сл.), връчен на 12.08.2024 г. по електронен път. (т.1, л.49).

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – [населено място], който съобразно срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил решение № 434/17.10.2024 г., с което е потвърдил процесния РА в частта, с която е установена отговорността на К. за данъчни задължения и задължения за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за осигурител за конкретно посочени периоди в общ размер на 149 124,41 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 36 158,55 лв., предмет на настоящото производство.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото включително заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., РД-09-789/13.05.2022 г., РД-09-788/13.05.2022 г., РД-09-1525/31.08.2023 г., РД-09-2109/13.11.2023 г., РД-09-192/06.02.2024 г. и РД-09-788/13.05.2022 г. на директора на ТД на НАП - [населено място], ведно с приложенията към тях.

Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Посочените по-горе ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са приети по делото като електронни файлове, същите са подписани от издателите си с валиден квалифициран електронен подпис (оптичен диск на л.50, т.1). Впрочем спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото. Същото се отнася и за директора на дирекция „ОДОП“- [населено място], за който е представено удостоверение за квалифициран електронен подпис към датата на подписване на Решение № 434 от 17.10.2024г. (л.84, т.1).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

При процесната ревизия, от страна на органите по приходите, за жалбоподателката К. е установена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „МК стил" ЕООД с ЕИК ********* в качеството ѝ на търговски пълномощник. Непогасените данъчни задължения към бюджета са по повод подадени от дружеството декларации обр. 1 и обр. 6, справки-декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за съответните периоди.

За ревизираните периоди и към датата на издаване на РА, М. В. К. е упълномощено лице, на което са предоставени управленските функции на „МК Стил“ ЕООД.

В хода на процесната ревизия на М. В. К. са изготвени и връчени Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ)№Р-16001623007615-040-001/05.01.2024 г. и ИПДПОЗЛ №Р16001623007615-040-002/17.05.2024 г. Извършена е насрещна проверка на „МК СТИЛ“ ЕООД, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001624017131-141-001/02.04.2024 г. Присъединени са доказателства, събрани в хода на извършените контролни производства на М. Д. К. – Проверка за установяване на факти и обстоятелства по чл. 19 от ДОПК с УИН П-22221523164067.

Предприети са действия по обезпечаване и събиране на публичните задължения на „МК СТИЛ“ ЕООД. От дирекция „Събиране“ при ТД на НАП [област] е представена Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на дружеството с изх. № [рег. номер]-134-0009103/21.11.2023 г. по образувано ИД № *********/2018 г. От нея е видно, че дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, а върху банковите му сметки в „ПИБ“ АД, „ДСК“ ЕАД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД са наложени запори. Задълженията на дружеството са категоризирани като „несъбираем дълг“. Изготвен е и Въпросник за предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в който М. К. е вписана като „лице, действало в скрито съучастие с юридическото лице - длъжник“ и са описани факти, свързани с наличие на предпоставки за установяване на отговорност за задълженията на дружеството, както и данни за имуществото на ревизираното лице (РЛ).

В изпълнение на ИПДПОЗЛ № Р-16001623007615-040-001/05.01.2024 г., на 20.01.2024 г. от страна на РЛ са представени част от поисканите документи и писмени обяснения вкл. три броя нотариално заверени пълномощни съответно от 21.05.2012 г., 14.12.2017 г. и от 13.03.2020 г., с които М. Д. К. (дъщеря на жалбоподателката), в качеството си на управител на „МК стил" ЕООД, упълномощава М. В. К.: Нотариално заверено безсрочно Пълномощно от 21.05.2012 г. – да представлява дружеството пред всички държавни, общински и съдебни и др. органи и лица, вкл. пред НАП. Да представлява фирмата пред всички банки в България, а също и чуждестранни, вкл. да открива, закрива и преобразува сметки, да подписва платежни нареждания и прави преводи; Нотариално заверено Пълномощно от 14.12.2017 г. – да представлява дружеството пред всички държавни, общински, административни, съдебни и др. органи и лица, вкл. пред НАП. Да представлява фирмата пред всички банки в България, вкл. да открива и закрива сметки, както и да извършва всякакви действия и операции без ограничение по всички сметки на дружеството; Нотариално заверено безсрочно Пълномощно от 13.03.2020 г. – да представлява дружеството пред всички държавни, общински, административни, съдебни и др. органи и лица, вкл. пред НАП. Да представлява фирмата пред всички банки в България, вкл. да открива и закрива сметки, както и да извършва всякакви действия и операции без ограничение по всички сметки на дружеството. Да представлява „МК Стил" ЕООД при извършване на цялостната дейност на фирмата, вкл. и търговска дейност, без право да извършва разпоредителна дейност с ДМА.

През ревизираните периоди „МК СТИЛ“ ЕООД е било действащо предприятие. Същото е отчитало значителни приходи от търговска дейност, като по данни от подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО приходите на дружеството са както следва: за 2018г. - 32 415,34лв., за 2019г.- 33 847,95лв., за 2020г. - 160 121,79лв., за 2021г.- 163 933,23лв., за 2022г. - 362 589,65лв. и за 2023г. - 179 606,83лв. Към края на всеки отчетен период дружеството е разполагало по счетоводни данни с парични средства, с които биха могли да бъдат погасени текущите задължения на „МК СТИЛ“ ЕООД. По данни от СБ и представените оборотни ведомости касовите наличности на „МК СТИЛ“ ЕООД са следните: към 31.12.2018г. - 30 000 лв., 31.12.2019г. - 49 000 лв., към 31.12.2020г. – 110 000 хил. лв., към 31.12.2021г. - 224 000 лв., към 31.12.2022г. – 450 000 лв. и към 31.12.2023г. - 230 000 лв.

От страна на органите по приходите е анализирано движението по сметки 501 „Каса в левове“, 122 „Неразпределена печалба от минали години“, 123 „Печалби и загуби от текущата година“ и 425 „Задължения за съучастия“ и представените 34 броя решения (от № 1 до № 34) за разпределяне на дивиденти на едноличния собственик на капитала М. Д. К.. Изследвано е обстоятелството за извършени плащания в пари от имуществото на „МК СТИЛ“ ЕООД, а именно разходването на наличните към 31.12.2022 г. парични средства в касата на дружеството в размер на 450 484,47 лв. и постъпилите през периода 01-12/2023 г. по дебита на сметка 501 „Каса в левове“. Установено е, че през м.06/2023 г. и м.07/2023 г. от „МК СТИЛ“ ЕООД на управителя М. К. от касата на дружеството са изплатени дивиденти в общ размер 356 273,62 лв. за сметка на печалбата за 2022 г. и неразпределената печалба от минали години. За наличието на останалите парични средства в брой в касата на дружеството, в хода на извършената проверка на М. К., е изпратено искане за извършване на инвентаризация. Същата е документирана с Протокол № АА1905164/16.11.2023 г. При извършеното посещение на адрес за кореспонденция [населено място], [улица]не е установен офис на дружеството, не е открит управителя на дружеството, нито упълномощено лице и не е установена наличност на суми в брой. В подадения СБ към 31.12.2023 г. и по данни от оборотна ведомост за 2023 г. е декларирана касова наличност по дебита на сметка 501 „Каса в левове“ в размер на 229 520,07 лв.

Междувременно, при извършена проверка в Търговския регистър органите по приходите са установили, че е подадено уведомление за обявяване на дружеството в неплатежоспособност. Органите по приходите са обосновали, че това не кореспондира със счетоводните данни, тъй като съобразно посочените по-горе данни дружеството има задължения единствено към бюджета и разполага със средства по каса да ги заплати.

В представени в ревизионното производство обяснения от страна на едноличния собственик и управител на дружеството – К., е посочено, че „материално отговорните лица в дружеството, които имат достъп до наличните парични средства в касата и по банковите сметки на „МК СТИЛ“ ЕООД сме аз, в качеството ми на управител и майка ми М. К., в качеството ѝ на упълномощено от мен лице“.

В представените в производството писмени обяснени РЛ декларира, че „към 23.05.2024 г. касова наличност липсва“. В хода на ревизията не са представени документи, доказващи разходването на наличните към 31.12.2023 г. парични средства в касата на дружеството, както и доказателства, че същите са налични в патримониума на „МК СТИЛ“ ЕООД. От горепосоченото органът по приходите прави извод, че „МК СТИЛ“ ЕООД е разполагало с парични средства, с които да бъдат заплатени изискуемите задължения, но същите са отклонени в полза на РЛ и дъщеря ѝ.

Ревизиращият екип посочва още, че в резултат на действията на РЛ е отчуждено имущество на „МК Стил“ ЕООД, довело в причинно-следствена връзка до намаляване на имуществото на същото, като това е препятствало изплащането на публичните задължения на лицето, което е целеният противоправен резултат от отчуждаването на имуществото, за неутрализирането на който се търси имуществена отговорност от физическото лице - извършител, чрез прилагането на правната норма на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

С оглед на изложената фактическа обстановка, ревизиращите органи по приходите са направили извод за наличие на предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на М. К. за задълженията на „МК Стил“ ЕООД. Вменена е отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателката за неизплатените задължения на дружеството, посочени по основание и размер по-горе в настоящото решение.

Ревизионният акт е бил обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред директор на дирекция “ОДОП” – [населено място], който е постановил решение № 434/17.10.2024г., с което го е потвърдил изцяло, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Решаващият административен орган е приел за правилни и законосъобразни направените от ревизиращия екип изводи. Недоволен от това произнасяне ревизираното лице е инициирало и настоящото съдебно производство.

Гореописаната фактическа обстановка се възприе от материалите, съдържащи се в данъчната преписка, всичките те като неоспорени от страните са приети като годни доказателства по делото.

В хода на настоящото производство, от страна на жалбоподателя е представено Решение № 26128 от 05.12.2024г., постановено по адм. дело № 7378/2024г. на Административен съд – [област] град, с което е отхвърлена жалбата на М. К. против РА № Р-22221523006891-091-001/04.04.2024г. на ТД на НАП – [област], с който на основание чл. 19, ал.2 ДОПК се установява отговорност за М. Д. К. в качеството ѝ на управител на „МК СТИЛ“ ЕООД, за същите задължения на „МК СТИЛ“ ЕООД, за които е вменена отговорност и на жалбоподателката в настоящия процес. След извършена служебна проверка на настоящия състав се констатира, че с Решение № 4315/25.04.2025 г., Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение е оставил в сила решение № 26128/05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7378/2024 г. по описа на Административен съд – [област]-град.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Фактите, посочени в РА, се установяват от приобщените към ревизионната преписка писмени доказателства. Същите по същество не се оспорват от жалбоподателката, включително и аритметичните изчисления на публичните задължения на ревизираното лице, изчислени по реда на чл. 19, ал. 4 от ДОПК до размера на плащането/намалението на имуществото и чл. 19, ал. 5, изр. второ от ДОПК - пропорционално на участието му в отчуждената част от капитала.

Спорът между страните по делото е изяло правен и е свързан с отговора на въпроса дали са налице кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на М. К. за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на „МК Стил“ ЕООД. С оглед неговото правилно разрешаване следва да се съобразят следните нормативни текстове, касаещи отговорност по всяка от горепосочените хипотези и събраните доказателства по делото:

Общият принцип относно субектите, представляващи задължени лица, съгласно чл. 14 от ДОПК е, че такива могат да бъдат физическите и юридически лица, които: 1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.

В чл. 19, ал. 2, от ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице (главен длъжник) и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. По съдържанието си това е последващо законово встъпване на съдлъжник (арг. от чл. 101 и чл. 121 от Закона за задълженията и договорите). Отговорността се състои във възникване на задължение за едно лице да заплати задължението на други лица и обхваща самото задължение, както и лихвите и разноските за събирането им, като същата е ограничена до размера на несъбраното задължение. / Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 7/2019 г., ОСС/.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК /в сила от 21.11.2017 г. /, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав: 1. Субект на отговорността- управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК; 3. Извършване на определено действие- а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извършени действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице; 4. Действието следва да е извършено недобросъвестно– лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице; 5. Причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения; 6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

В настоящия казус, с оглед изложените от ревизиращите органи факти и обстоятелства и предвид липсата на твърдения за извършени действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице, следва да се приеме, че органите по приходите са приели за осъществена хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК.

Съдът споделя извода на ревизиращия орган по отношение на качеството на жалбоподателката, която е била търговски пълномощник на „МК Стил“ ЕООД. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ТЗ, търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.

По делото е установено, че управителят и представляващ „МК Стил“ ЕООД М. К. е упълномощила на 24.05.2012 г. и на 13.03.2020 г. М. К. да извършва от името и за сметка на представляваното от нея дружество всякакви правни и фактически действия, като я представлява в качеството ѝ на управител пред всички лица за изброените правни действия, които не се тълкуват ограничително, като представлява дружеството в отношенията му с други търговци- физически и юридически лица, както и пред всички държавни и общински органи, банки, да подписва, подава и получава документи от името и за сметка на дружеството, да води счетоводната документация, да подписва договори и др. Пълномощните са безсрочни, като подписът на упълномощителя е нотариално заверен съответно на 24.05.2012 г. и на 13.03.2020 г. От доказателствата се установява, че жалбоподателката е оперирала с банковите сметки на дружеството, като е теглила и внасяла суми видно от представените извлечения от обслужващите дружеството-длъжник банки.

По своята правна същност търговското представителство е родово понятие, което обхваща прокурата, обикновеното търговско пълномощие, търговската помощ и търговското представителство. Във всички случаи на търговско представителство се извършват фактически или правни действия в полза на търговец, които са свързани с неговата търговска дейност. Правните форми, чрез които може да се извършват действия за принципала по търговското представителство са ограничен брой и изчерпателният характер на уредбата, налага извод, че при осъществяване на своята дейност по занятие търговецът се представлява от тези категории лица, чиято дейност и правомощия са уредени в глава Шеста от ТЗ. Няма пречка търговецът да упълномощава конкретно ad hoc и други лица, които не осъществяват търговско представителство, да сключват сделки в гражданския оборот от негово име, но настоящият казус не е попада в тази хипотеза. Направеното твърдение в тази насока в жалбата, че К. е била упълномощен от управителя само за определени действия е неоснователно и не съответства на доказателствата по делото.

Преценката на представителната власт на упълномощеното от търговеца физическо лице се определя единствено от съдържанието на пълномощното по правилата на чл. 26, ал. 1 от ТЗ. Доколкото не е спорно по делото, че М. К. представлява търговеца при извършването на правни действия и сделки, които покриват съдържанието на понятията „търговско занятие“ или „предмет на дейност на търговеца“, то това лице е действало като търговски пълномощник. За валидността на представителната ѝ власт не е необходимо да се доказва сключването и съдържанието на договорното правоотношение между търговеца и пълномощника, по повод на което пълномощното е издадено, както и възмездността на това правоотношение/чл. 19, ал. 12 изр. 2 от ДОПК/. В този смисъл е съдебната практика постановена по реда на чл. 290 от ГПК/ Решение № 125 от 13.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2857/2018 г., I т. о., ТК и др. / Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установена първата предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателката по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, а именно същата е действала в качеството на търговски пълномощник при извършване на плащане в пари от имуществото на задълженото лице.

Доказано е още и съществуването на посочените задължения към бюджета, предвид, че същите произтичат изцяло от подадени от дружеството декларации – СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6. Тези задължения не са платени в нормативно установените срокове, нито са погасени впоследствие - доброволно или в резултат на принудително събиране. Съдът приема, че е налице невъзможност публичните вземания да бъдат събрани, предвид приложеното писмо на публичния изпълнител /л. 225 от делото/ с изх. № [рег. номер]-178-0025915/20.11.2023 г., видно от което по изп. дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП-[област], дългът на „МК Стил“ ЕООД е категоризиран като несъбираем.

Но съдът не споделя констатациите на приходния орган за наличието на другите предпоставки при установените факти по делото. Има доказателства, че ревизираното лице е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, с оглед на презумпцията за недобросъвестност, приета от законодателя в ал. 11 на чл. 19 от ДОПК за целите на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, но липсват доказателства, че лицето е извършило действието с особената цел- намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

В хода на настоящото производство не се доказва, че поведението на жалбоподателката е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството „МК Стил“ ЕООД. В ревизионното производство не са представени никакви доказателства, от които да може да се установи, че поведението на К. е единствената причина за несъбираемостта на задълженията на юридическото лице. Обратно, самите органи по приходите са счели за неприложима алинея първа на чл. 19 от ДОПК. Съдът счита, че в случая, не е установено наличието на причинна връзка, между действията на ревизираното лице и несъбираемостта на установените публични вземания на „МК Стил“ ЕООД. Както бе посочено по-горе, данъчните органи са приели, че от доказателствата по делото е установено, че „МК Стил“ ЕООД не е притежавало необходимите парични средства и ДМА, за да покрие кумулираните задължения към фиска. От изисканата от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [област] информация относно предприети действия за събиране на задължението на „МК Стил“ ЕООД е установено, че за задълженията на дружеството има образувано изпълнително дело № *********/2018 г., като единствено са предприети действия по принудително събиране, като са наложени обезпечителни мерки, изразяващи се в запор върху банкови сметки, находящи се в „П. инвестиционна банка“ АД.

Органите на приходната администрация не ангажираха надлежни доказателства, че установените данъчни задължения не са изпълнени единствено поради извършените разпоредителни действия от страна на търговския пълномощник с парични средства на дружеството. Като довод за наличието на изискуемата причинно-следствена връзка ревизиращите са посочили обстоятелството, че дружеството не е разполагало с достатъчно средства за погасяване на задълженията си към НАП.

От друга страна, органите по приходите са формирали извод за умишлено поведение, насочено към намаляване на имуществото на дружеството и избягване носене на солидарна отговорност, въз основа на факта, че жалбоподателката е знаела за задълженията на дружеството и като орган на управление е вземал решения за разпределение на дивидент и отпускане на парични заеми на трети лица. Съдът намира, че тези действия също не доказват еднозначно уникалността на каузалната връзка, за да се определи поведението на субекта на отговорността като единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството. Ето защо, съдът счита, че не е налице и следващата предпоставка за ангажиране отговорността на жалбоподателката.

Освен това, обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, като последица от действията по разпореждане с имущество, е предвидена в закона като последния съществен елемент от фактическия състав за реализиране на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Редакцията на текста „не могат да бъдат събрани“ не може да бъде тълкувана разширително и свързвана със затрудняване или друг начин ограничаване на възможностите за принудително събиране на публичните вземания. Текстът е еднозначен и изисква установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани, т. е. въпреки предприетите действия от приходната администрация и публичния изпълнител, е налице невъзможност да бъдат събрани. В тази връзка, съдът съобрази и това, че ревизиращите са приели, че „към момента на издаване на настоящия РА е налице невъзможност да бъдат събрани публичните задължения на дружеството, въпреки предприетите от публичен изпълнител действия". При това положение, не може еднозначно да се установи дали невъзможността за събиране на процесните публични вземания е пряка последица от действията по разпореждане със средства от страна на органа на управление или се дължи на недостатъчно активно поведение от страна на органите по приходите. Още повече, както бе посочено, отговорността на ревизираното лице е ограничена до размера на несъбраното задължение, т. е. обстоятелството, че материалните активи на дружеството не могат да послужат за цялостно удовлетворяване на публичните задължения не води до пряка последица - невъзможност за събиране на цялото публично вземане. Решаващо в случая е, че органът по приходите не е предприел съответните действия във връзка със събиране на дължимите суми, включително и насочвайки изпълнението към взимания на самото задължено дружество. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник - задълженото ЮЛ. Липсват данни за проявена активност в тази насока. Освен наложените запори върху банкови сметки, находящи се в „П. инвестиционна банка“ с Постановление № [рег. номер]-022-0071469/14.10.2020 г. и №[рег. номер]-022-0018375/16.03.2023 г. не се установяват други активни действия от публичния изпълнител, освен налагане на запори на банковите сметки на дружеството, което от своя страна препятства извода за връзка на причинност между поведението на органа на управление и непогасяването на задълженията на дружеството.

За пълнота следва да се посочи, че с решение № 193 от 23.04.2024 г. по търг. дело № 588/2023 г. на Окръжен съд-[област] е открито производство по несъстоятелност на „МК Стил“ ЕООД и е обявена неплатежоспособността му с начална дата 21.09.2023г. Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, с решение № 195 от 07.05.2025 г. по същото дело е прекратено производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и е постановено заличаване дружеството в Търговския регистър.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, при постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ длъжникът е във възможно най-тежко икономическо положение, тъй като липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника е по-малко от началните разноски за развитие на производството, които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. В този случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени вземанията. Неразвитието на фазата на предявяване и приемане на вземанията е вследствие именно на икономическото състояние на длъжника. Неосъществяването на тази фаза не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ в хипотезата на прекратяване на производството по несъстоятелност след решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Безспорно публичните задължения на „МК Стил“ ЕООД са установени по основание и размер (СД по ЗДДС и декларации обр. 1 и 6, които съставляват годни изпълнителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК) преди образуване на производството по несъстоятелност. Безспорно тези задълженията на дружеството са публични държавния вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 ДОПК, поради което и на основание чл. 163, ал. 1 ДОПК подлежат на събиране по реда на ДОПК. Но съгласно чл. 164, ал. 1 ДОПК публичните задължения могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. В случая органите по приходите не са поискали присъединяване в производството по несъстоятелност на "„МК Стил“ ЕООД, а със заличаването на търговското дружество, считано от 22.05.2023 г., се считат погасени всички непредявени в производството по несъстоятелност вземания съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ. Т.е. отново липсват активни действия от страна на органа по приходите за събиране на установените задължения.

Нещо повече, видно от мотивите на Решение № 26128 от 05.12.2024г., постановено по адм. дело № 7378/2024г. на Административен съд – [област] град, оставено в сила с Решение № 4315/25.04.2025 г., ВАС - Осмо отделение, се установява, че: „Действително, дружеството е имало търговски пълномощник, който непосредствено е осъществявал оперативно ръководство и е извършвал сделки и действия, свързани с търговската дейност на дружеството. Няма данни и основание обаче да се приеме, че въпреки широката представителна власт, търговският пълномощник М. К. еднолично е извършвала действия по разпореждане с паричните средства или че по някаква причина единствено тя е имала достъп до касата на дружество, респективно до наличните парични средства.“

„…….след като жалбоподателката (т.е. М. К. – управител на „МК Стил“ ЕООД) е подписвала ГФО и е могла да приема и подписва решения /34/ за разпределяне на печалбата за дивидент, то няма никаква причина да се приеме, че не е могла чрез еднократно действие или поредица от такива да се разпореди с наличните в касата на дружеството суми, бидейки наясно с наличието на непогасени публични задължения в посочените размери.“ Т.е при една и съща фактическа обстановка, вече е ангажирана отговорността на управителя на дружеството, което, от своя страна, изключва отговорността за същото действие на пълномощника К..

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски с правно основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв същото се явява основателно. Въпреки, че по делото липсва представен договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските, в пълномощното изрично е посочен безплатният характер на процесуалното представителство и основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 4020,00 лева, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционален спрямо извършената правна защита, при приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Воден от горното, Административен съд – [област],

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. В. К., [ЕГН], Ревизионен акт № Р-16001623007615-091-001/11.07.2024 г., издаден от Д. И. - началник сектор, възложил ревизията, и З. Т. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], ръководител на ревизията, в потвърдената му част с Решение № 434 от 17.10.2024г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място], при ЦУ на НАП, с която е ангажирана отговорността ѝ по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „МК Стил“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 149 124,41 лева главница, ведно с прилежащите лихви в размер на 36 158,55 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите – [населено място] да заплати на адвокат Т. А. Д., личен номер на адвокат 17000009872, сумата от 4020,00 (четири хиляди и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.