Решение по дело №2018/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 389
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 7 януари 2020 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510102018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

31.05.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

      ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

14.05.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Деа Маркова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

2018

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                               година.

„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е предявило срещу Л.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 107 от ЗЕ, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 347.10 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.11.2017г. до 19.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 12.79 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 23.01.2018г. до 26.06.2018г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързва всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 17.11.2017г. до 19.03.2018г. От своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени фактури. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01,07.2013г. Дружеството е доставяло до електроснабден имот, находящ се в гр. Бобов дол, ул. „Никола Й. Вапцаров“ бл. 27, вх. Б, ет. 15, с ИТН 300140618520, ел. енергия за периода от 17.11.2017г. до 19.03.2018г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1.Фактура № ********* от 27.03.2018г., на стойност 6.13 лева за периода 17.02.2018г.- 19.03.2018г.; 2.Фактура № ********* от 25.02.2018г., на стойност 59.62 лева за периода 18.01.2018г. - 16.02.2018г.; 3.Фактура № ********* от 26.01.2018г., на стойност 121.63 лева, за периода 18.12.2017г. - 17.01.2018г. и 4.Фактура № ********* от 27.12.2017г., на стойност 159.72 лева за периода 17.11.2017г. - 17.12.2017г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се оспорва изцяло предявения иск. Особеният представител оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът е доставял ел. енергия за посочения в исковата молба период в посочения имот, съответно, че е консумирана такава ел. енергия от ответника; оспорва твърденията, че ищецът е изпратил на ответника съобщение по чл. 19, ал. 3 от ОУ; оспорва размера на отразените в приложените към исковата молба фактури. Твърди, че не е налице реално консумирана ел. енергия от ответника, че не е налице сключен договор за продажба на електроенергия между него и дружеството-ищец, както и че не е доказано  обстоятелството кой е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот и дали въобще той е електроснабден.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства заверени копия на: лицензия за обществено снабдяване с електроенергия, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, счетоводна справка за задълженията по процесната партида и копия от гореописаните фактури.

По делото е приета като доказателство Справка от службата по вписванията –гр. Дупница за периода от 01.01.1992г. до 27.03.2019г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на лицето Л.К.И., ЕГН ********** (на л. 66 от делото), видно от която, на 12.09.2018г., същият е закупил самостоятелен обект в гр. Бобов дол, ж.к. „Миньор“, ул. „Никола Й. Вапцаров“, бл. 27, вх. Б, ет. 1, ап. 15, с площ от 65.55 кв.м. , ведно с мазе № 15, с площ от 9.90 кв.м., ведно с 3.965% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

Видно от служебно изготвената от съда справка от НБДН, по реда на Наредба № 14/2009г. за постоянен и настоящ адрес на ответника (на л. 35 от делото), същият е регистриран по постоянен и настоящ адрес ***.

Назначена е и е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, приета от съда като компетентна и пълна, вещото лице по която сочи, че при ищцовото дружество има открита партида на името на Л.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с ИТН 300146185320, по която е отразено извършеното снабдяване и отчитане на консумираната ел. енергия, остойностена в посочените фактури. Размерът на дължимата сума за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.11.2017 г. до 19.03.2018 г. възлиза на 347.10 лв.

По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза, приета от съда като компетентна и пълна, вещото лице по която сочи, че Има открита партида па името па ответника с ИТН ********** и СТИ фабр. №3518331. През процесния период отчитането на ел.енергия за имота на ответника е извършвано в съответствие с понастоящем действащата нормативната уредба, по утвърден от КЕВР ежемесечен график за отчитане. Монтирания за обекта на ответника електромер е бил годно техническо измерван, средство, отговарящо на метрологичните и технически изисквания за СТИ. Размерът на дължимите суми за ел. енергия и „цена достъп“, потребена през процесния период, е в размер на общо 347.10 лв. Основанието, на което е начислена такса за услугата „цена достъп“ е Решение Ц-19/01.07.2017г. на КЕВР.

Приложено е ч.гр.д. № 1386/2018г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по е ч.гр.д. № 1386/2018г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на електрическа енергия на ответника, че претендираната сума съответства на количеството потребена от ответника енергия.

С исковата молба са представени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., са публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което същите са влезли в сила.

 По делото е установено, че на името на ответника за процесния жилищен имот е разкрита партида при ищеца. Доказателство, че ответницата е ползвател на електроенергия, доставяна в посочения електроснабден имот, както и че ответникът е собственик на същия имот, според настоящия състав, представлява и представената от ищеца справка от имотен регистър, видно от която Л.К.И., на 12.09.2018г. е закупил процесния апартамент. Макар и косвено, соказателство в тази насока е и изготвената справка от НБДН по реда на Наредба № 14/2009г. видно от която ответникът е регистриран по постоянен и настоящ адрес на същия адрес.

След свързването с електрическата мрежа на обекта, ответникът е станал страна по договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, за което не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане, като по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е поискал изменение на посочените договори в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ, което да е отразено в допълнително споразумение. Поради договорните отношения между страните във връзка с доставката на електроенергия, следва да се уреждат от тези общи условия. Съгласно чл.13, т.5 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, потребителят се задължава да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия в обекта. Ответникът не е изпълнил това си задължение след евентуално извършено разпореждане с имота /за което няма твърдения и ангажирани доказателства от негова страна/, а принцип в гражданското право е, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ищецът е доставял електроенергия в имота съгласно сключения между страните договор, а ответникът не може да откаже плащането й, позовавайки се на евентуална промяна в собствеността на обекта, за която не е уведомил доставчика.

На следващо място, договорното правоотношение по продажба на електрическа енергия възниква не по силата на закона, с факта на придобиване на правото на собственост или на вещното право на ползване върху електроснабден имот, а произтича от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, като писмената форма не е за действителност, а за доказване. Сама по себе си промяната в правото на собственост върху имота не води до прекратяване на договорното правоотношение, а за това е необходимо изявление от купувача до продавача, че вече не е собственик, с което договорното правоотношение между страните ще се прекрати. От момента на това уведомяване продавачът вече няма да има основание да води партидата на името на стария собственик /в този смисъл -решение по гр. д. № 11823/2017 г. по описа на СГС/.

По тези съображения съдът счита за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че не дължи претендираните суми за електрическа енергия, тъй като в посочения в исковата молба период не е бил собственик на процесния имот. В исковия период договорът между страните не е бил прекратен и ищецът е доставял електрическа енергия в имота по силата на договора с ответника. По силата на сключения и действащ в исковия период договор задължението за плащане на потребената електрическа енергия е на ответника, като купувач по договора.

По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде признато по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за претендиратните с исковата молба суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1386/2018г. по описа на РС – Дупница.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото за внесена държавна такса – 75.00 лв., за възнаграждения на вещите лица лице – общо 330.00 лв., за особен представител на ответника – 300.00 лв. и за адвокатско възнаграждение – 87.00 лв. в размер общо на 792.00 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 1386/2018 г. по описа на ДРС в размер общо на 83.00 лв.

Така мотивиран съдът

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център, ЕИК *********, следните суми: сумата от 347.10 лв. (триста четиридесет и седем лева и десет стотинки), представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.11.2017г. до 19.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 12.79 лв. (дванадесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 23.01.2018г. до 26.06.2018г.

ОСЪЖДА Л.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център, ЕИК *********, сумата от 792.00 лв. /седемстотин деветдесет и два лева/ - разноски по водене на настоящото дело, както и 83.00 лв. /осемдесет и три лева/ - разноски по ч.гр.д. № 1144/2018 г. по описа на РС-Дупница.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: