№ 728
гр. Шумен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20223630101159 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ.
В молбата си до съда, ищецът „МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ“
ЕИК: ***, религиозна институция, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Главния мюфтия Д-р М.А.Х., излага, че по ч.гр.д.
№337/2022 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответника Р. М. Р., ЕГН:
**********, с адрес: ***, за сумата от 4 600, 00 лева, представляваща сбор от
главници за неизплатени арендни възнаграждения за стопанските 2018-2019
г., 2019-2020 г., 2020-2021 г. и 2021-2022 г., дължими по Договор за аренда от
15.11.2017 г. Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за аренда
от 15.11.2017 г., по силата на който ищецът предал на ответника да ползва
собствена земеделска земя, представляваща нива, с площ от 20, 902 дка,
представляваща имот с №018003, находяща се в местността „Б.ч.“ в
землището на с. Габрица, общ. Венец. Насрещното задължение на ответника
било да заплаща уговореното арендно възнаграждение, в размер на 1 150.00
лева за всяка стопанска година. За задълженията на ответника за всяка
стопанска година били издавани и фактури. Ответникът не бил заплатил
дължимите възнаграждения за ползването на земята за стопанските 2018-2019
г., 2019-2020 г., 2020-2021 г. и 2021-2022 г.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от
4600, 00 лева /четири хиляди и шестстотин лева/, представляваща сбор от
главници за неизплатени арендни възнаграждения за стопанските 2018-2019
г., 2019-2020 г., 2020-2021 г. и 2021-2022 г., дължими по Договор за аренда от
1
15.11.2017 г. Претендира и разноски.
В хода на производството поддържа претенциите си, но заявява, че след
образуване на делото, ответникът е погасил, чрез плащане, част от процесните
задължения, а именно сума в размер на 3 450.00 лева, като оставало да дължи
сума от 1 150.00 лева.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. Не се
явява и в открито съдебно заседание, за да изрази становище по иска.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. №337/2022 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца срещу ответника, за сумата от 4 600.00 лева, представляваща сбор от
главници за неизплатени арендни възнаграждения за стопанските 2018-2019
г., 2019-2020 г., 2020-2021 г. и 2021-2022 г., дължими по Договор за аренда от
15.11.2017 г. В заповедното производство са присъдени и извършените по
делото разноски в размер на 497.00 лева. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след получено
съобщение от съда ищецът предявява настоящия иск за установяване на
вземането си по заповедта.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между страните са налице валидни облигационни
отношения, основаващи се на сключен на 15.11.2017 г. Договор за аренда, по
силата на който ищецът предоставил за ползване на ответника, срещу
възнаграждение земеделска земя, представляваща нива, с площ от 20, 902 дка,
имот с №018003, находяща се в местността „Б.ч.“ в землището на с. Габрица,
общ. Венец. Няма спор, че ищецът е изпълнил задължението си по договора
да предостави за ползване земята, предмет на договора. Срокът на договора е
за пет стопански години, до 30.09.2023 г. Безспорен е и размерът на
дължимото от ответника, в качеството му на арендатор възнаграждение, а
именно сума в размер на 1 150.00 лева за всяка стопанска година, за което
ищецът е съставял и съответната фактура. От приетото по делото заключение
по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се
съмнява в правилността и обективността му, а от друга страна- същото не е
оспорено от страните, се установи, че към датата на образуване на
заповедното производство няма данни за извършени плащания от ответника
по процесните фактури. От същото заключение става ясно, че след
образуване на исковото производство, на 29.07.2022 г. по банковата сметка на
ищеца от ответника е постъпила сума в общ размер на 3 450.00 лева, като е
отразено, че тази сума е по процесните фактури. Това обстоятелство съдът
възприема като признание на дълга. Плащането на част от сумите по
заповедта се признава и от ищеца в съдебно заседание. Ето защо заключава,
че искът следва да бъде отхвърлен за сума от 3 450.00 лева, представляваща
сбор от главници за неизплатени арендни възнаграждения за стопанските
2
2018-2019 г., 2019-2020 г., 2020-2021 г. по Договор за аренда от 15.11.2017 г.,
поради плащане в хода на производството по делото. Съгласно текста на
разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Предвид така
предвидената в закона поредност на погасяване на задължения, в случая
парични, съдът стига до извода, че с плащането ответникът е погасил
задълженията си към ищеца за арендни възнаграждения за стопанските 2018-
2019 г., 2019-2020 г., 2020-2021 г., като остава да дължи сума в размер на
1 150.00 лева, представляваща възнаграждение за стопанската 2021-2022 г.,
за която сума искът следва да уважи.
Доколкото ответникът изплаща посочените задължения след образуване
на делото, счита, че в негова тежест следва да бъдат възложени и
извършените в производството разноски. Процесуалното поведение на
ответника дава основание на съда да направи извод, че същият е дал повод за
завеждане на делото, поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва
да понесе отговорността за разноските в производството.
Ето защо, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
разноските, които са направени както в исковото, така и в заповедното
производство, равняващи се на сума в общ размер на 1 241.00 лева /497.00
лева- в заповедното и 744.00 лева- в исковото/.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ“
ЕИК: ***, религиозна институция, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Главния мюфтия Д-р М.А.Х., срещу Р. М. Р., ЕГН:
**********, с адрес: ***, положителен установителен иск, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ, в частта му за признаване за
установено че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 450.00 лева /три
хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща сбор от главници за
неизплатени арендни възнаграждения за стопанските 2018-2019 г., 2019-2020
г., 2020-2021 г. по Договор за аренда от 15.11.2017 г., присъдена по ч.гр.д.
№337/2022 г. по описа на ШРС, поради плащане на задължението след
завеждане на делото.
ОСЪЖДА Р. М. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ“ ЕИК: ***, религиозна институция,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Главния мюфтия
Д-р М.А.Х., сума в размер на 1 150.00 лева /хиляда сто и петдесет лева/,
3
представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022 г. по
Договор за аренда от 15.11.2017 г., присъдено по ч.гр.д. №337/2022 г. по
описа на ШРС, както и да му заплати сума в размер на 1 241.00 лева /хиляда
двеста четиридесет и един лева/, представляваща разноските, които са
направени както в исковото, така и в заповедното производство /497.00 лева-
в заповедното и 744.00 лева- в исковото/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4