Определение по дело №939/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                    

 

                                            О     П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И    Е   № І-1236

                                                         

 

                                                   град Бургас ,02.07. 2019 година     

 

 

Бургаският   окръжен    съд ,  гражданска колегия , в  закрито заседание  

на ................02.07..................   през

две хиляди и  деветнадесета  година ,             в състав :

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

                                    ЧЛЕНОВЕ : Пламена Върбанова         

                мл.с.Марина Мавродиева                                               

                                                                                             

                   при секретаря.................................................,като   разгледа  докладваното

                       от...........................съдията  М.Карастанчева....ч.гр.д. № 939   по описа  за

               2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                                                    Производството  е по чл.274 ал. 1 т. 2 вр.чл. 420 ал. 3  от  ГПК и е образувано по частната жалба на  Ф.Ю.М. от ***  против определение № 451/28.05.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 36/2019 г. по описа на Районен съд –Айтос  ,с което  е отхвърлено искането му за спиране  на постановеното по със заповед № 24/21.01.2019 г.  по същото дело незабавно изпълнение .

                                                    Сочи се в частната жалба ,че определението  е незаконосъобразно и неправилно .Излагат се доводи ,че няма пречка с молбата за спиране по чл.420 ал. 2 от ГПК да не се сочат нови доказателства ,а молителят да  се позовава на вече представени по заповедното производство доказателства  ,като  оспорва изпълняемото право .В случая се прави възражение за изтекла погасителна давност  относно претендираните суми  ,което според  частния жалбоподател разколебава  удостоверителната сила  на изпълнителното основание .Моли се за отмяна на определението и постановяване на ново ,с което молбата за спиране да бъде уважена .

                                                    Ответникът по частната жалба – заявител в заповедното производство я оспорва . Сочи ,че не са налице основанията за спиране на незабавното изпълнение на  заповедта за изпълнение .Твърди ,че не е изтекла и погасителната давност  относно вземането .

                                                  След преценка на изложените  в частната жалба съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд  прие за установено следното :

                                                    Частната  жалба е процесуално допустима-депозирана е от легитимирана страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния  едноседмичен срок по чл. 275 ГПК .

                                                   Разгледана по същество същата е неоснователна .

                                                    С разпоредбата на чл. 420 ал. 2 от ГПК се дава възможност на длъжника ,срещу който е издадена заповед за незабавно изпълнение , да поиска спиране на незабавното изпълнение ,като представи  убедителни писмени доказателства  относно фактите ,от които черпи възраженията си  или надлежно обезпечение на кредитора .Под убедителни писмени доказателства  следва да се имат предвид  такива ,които правят вероятно несъществуването на вземането   и чрез тях се навеждат правоизключващите ,правопогасяващите  или правоотлагащите възражение на длъжника .В този смисъл  настоящият съдебен състав споделя  виждането на първоинстанционния съд  ,че  тези  доказателства  следва непременно да бъдат „нови „,т.е. такива ,каквито до момента не са били представени по делото .Няма спор ,че длъжникът може да оспори изпълняемото право  с всички възражения ,които би могъл да противопостави на иска на взискателя

                                                    В случая обаче  са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение  и се иска ревизия на преценката  за наличие на  основанията  по чл. 418 ал. 2 за  изискуемостта на вземането и  за издаване на заповед за незабавно изпълнение,които не може да бъдат предмет на обсъждане в това производство .Същото според настоящия въззивен състав се отнася и до  произнасянето по възражението  за давност  и освобождаване на длъжника -жалбоподател  поради бездействието на  кредитора в рамките на давностния срок . Както правило отбелязва   ответника по частната жалба ,  възражението за давност предпоставя  вече направена констатация от съда за съществуване на вземането  и евентуална негова изискуемост ,каквато констатация обаче не може да бъде направена в рамките на настоящото производство за спиране на незабавното изпълнение . Безпредметно  е да се решава въпроса са изтекла погасителна давност  ,ако не е установено действителното съществуване на спорното  вземане и неговата изискуемост .Преценката по чл. 420 ал. 2 от ГПК се  ограничава  до посочените по-горе рамки  и не може да обхваща нито  действителното съществуване на изпълняемото право ,нито евентуално неговото погасяване по давност .Както правилно е посочил първостепенният съд , представеният нотариален акт  ,установяващ съществуването на вземането  ,не може едновременно да служи и като убедително писмено доказателство ,установяващо несъществуване на същото това вземане ,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение.

                                                    В крайна сметка ,за да се постанови спиране на незабавното изпълнение ,следва да са налице фиксираните в разпоредбата на чл. 420  ГПК предпоставки – обезпечение на кредитора от длъжника  по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД или представени убедителни писмени доказателства ,че не се дължи .В случая не са налице тези основания – не е представено надлежно обезпечение за кредитора , не са представени убедителни писмени доказателства  относно вероятното несъществуване на вземането/аргументи  се извличат от твърденията за изтекла погасителна давност  ,което  не е предмет на обсъждане в настоящото производство / .Направеното  единствено възражение за погасяване на вземането по давност не може да бъде обсъждано понастоящем , най-малкото поради факта ,че спорът откога е започнала да тече  тази давност не може да се реши  от заповедния съд само въз основа на твърденията на длъжника  .Длъжникът  може да направи тези си възражения  и да защити правата си в исковото производство ,в което пък молителят-ищец може да противопостави  твърденията си в обратен смисъл ,като представи съответните доказателства .В хипотезата на чл. 420 ал. 2 ГПК следва да бъдат представени убедителни писмени доказателства за недължимост на вземането   на кредитора по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и то такива ,които да разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание ,а такива доказателства не са представени пред заповедния съд .

                                                    По тези съображения  съдът счита частната жалба за неоснователна ,поради което     

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

 

                                                    ПОТВЪРЖДАВА определение № 451/28.05.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 36/2019 г. по описа на Районен съд –гр.Айтос  ,с което  е отхвърлено искането на  Ф.Ю.М. ,ЕГН **********, от ***,  по чл.420 ал. 2 ГПК   за спиране  на постановеното по със заповед № 24/21.01.2019 г.  по същото дело незабавно изпълнение,въз основа на която е образувано изп.д. № 20198000400086 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова .

                                                    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване .

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ   :1.

 

 

                                                                                                 2.