Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На осми август две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2797 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Х.Д., със съдебен адрес *** против
Наказателно постановление № 18-0819-007492/11.01.2019 год. на Началника на
Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лв. за нарушение по чл. 638, ал.1,
т.1 КЗ.
В жалбата се сочи, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като не били събрани
достатъчно доказателства, установяващи нарушението, с което било нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание за жалбоподателя, се явява упълномощен
представител, който моли да се отмени наложената глоба на посочените в жалбата
основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.12.2018 г. около 07:50 часа в гр.Варна на ул. „Мир“
като посока нов хлебозавод жалбоподтаелят Д. управлявал
собствения си л.а Фолксваген с ДК № В8598СМ, като на кръстовището с бул. „Христо
Смирненски“ допуснал ПТП и след пристигане на КАТ и проверка в системата на
Гаранционен фонд се установило, че не е сключил договор за застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя
Г., както и от извършената служебна справка на сайта на „Гаранционния фонд“, касаещ инкриминираната дата.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е
приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
При провеждане на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и
от компетентни лица, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна
страна. Описани са всички съставомерни признаци и
всички, относими към тях факти и става ясно за какво
е наказано лицето.
Посочени са дата и място на извършеното нарушение, както
и нарушената законова норма – чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ която вменява в задължение на собственика на МПС да сключи
застраховка „ГО“.
В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя
наведеното в жалбата възражение за липса на факти, които в достатъчна степен
описват вмененото във вина на въззивника нарушение, а
от там и до неяснота във волята съответно до нарушаване на правото му на
защита. А това че въззивника е разбрал за какво точно
е наказан става ясно от въззивната жалба, като очевидно
още при съставяне на акта въззивникът е разбрал за
какво нарушение е привлечен към отговорност, поради което и за нарушено право
на защита и дума не може да става.
С НП въззивникът е наказан на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда, че на
физическите лица по чл. 483, ал. 1, т. 1, които не изпълнят задължението си да
сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
се налага: глоба от 250 лв.
От своя страна чл. 483, ал. 1, т. 1 от КТ предвижда
задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република да сключи договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая по делото няма спор, че въззивникът
е собственик на МПС-то което е управлявал към момента на проверката от
контролните органи. От друга страна по категоричен начин от приложената справка
от ГФ се установява, че към този момент (06.12.2018год) за управлявания от него
автомобил не е имало сключена застраховка „ГО“, като посоченото обстоятелство
се установява и от показанията на актосъставителя,
който при извършена справка също не е констатирал сключена и действаща
задължителна застраховка.
Касае се за продължено нарушение осъществено с
неправомерно бездействие, поради което и правилно според настоящия съд правилно
е била определена и датата на нарушението, която в случая съвпада с момента на
неговото установяване.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и законосъобразно е наложил санкцията предвидена в нормата на чл. 638, ал. 1,
т. 1 от КЗ, която определил във фиксирания в закона размер – глоба в размер на
250 лв.
В случая и съдът както очевидно и АНО не счита, че
нарушението осъществено от страна на въззивника
попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно нарушението по КЗ не е първо
за въззивника (видно от приложената справка за
нарушител) и наред с това управлението на МПС от страна на въззивника
е довело до ПТП с евентуални вреди за друг участник в движението, касае се за
типичен случай, който следва да бъде санкциониран в административнонаказателен
план.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от
пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0819-007492/11.01.2019 год. на Началника на Сектор Пътна полиция, с
което на Д.Х.Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250
лв. за нарушение по чл. 638, ал.1, т.1 КЗ
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: