Р Е Ш Е Н И Е
№ 260478
гр. Русе, 22.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5023 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 220, ал.1 КТ.
Постъпила е искова
молба от „Нова Линия“ ЕООД против Е.К.С., в която се твърди, че ответницата е
работила в ищцовото дружество по силата на трудов договор от 22.09.2014г., в който
бил определен срок за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие
от 3 месеца за всяка от страните. Последното допълнително споразумение към
договора било от 02.01.2019г., с което е определено трудово възнаграждение на
ответницата в размер на 570,00 лв. На 13.06.2019г. С. подала молба за
прекратяване на трудовия договор, като в молбата е направила искане да бъде
прекратен от възможно най-ранна дата, без да бъде спазен 3-месечният срок на
предизвестие. След подаване на молбата същата преустановила явяването си на
работа. Със заповед от 17.06.2019г. на основание чл. 326, ал. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ трудовото правоотношение между страните било
прекратено, считано от същата дата. Заповедта била надлежно изпратена и връчена
на работника на 13.07.2019 г.
По изложените
съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което Е.К.С. да бъде
осъдена да заплати на „Нова линия“ ЕООД сумата от 1606,40 лв., представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за срока на неспазеното предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за допустимост на предявения иск, който счита за вероятно
основателен, но оспорва размера на претендираната сума, като счита, че същият
следва да е по-нисък.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответницата
е заемала длъжността „общ работник“ в ищцовото дружество. В сключения между
страните трудов договор от 22.09.2014г. изрично е уговорено, че същият може да
бъде прекратен от всяка от страните с писмено предизвестие от три месеца.
С допълнително
споразумение от 02.01.2019г. основното трудово възнаграждение на ищцата е
определено на 570лв.
С молба от 13.06.2019г.
ответницата е поискала да бъде „освободена от работа по лични причини, считано
от възможно най-ранна дата“.
Със заповед №***/17.06.2019г.
на работодателя, трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн.
чл. 326, ал.1 във вр. с чл. 335, ал.2 т.2 КТ считано от същата дата. Заповедта
е връчена на ответницата чрез куриер на 13.07.2019г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Обезщетението по
чл. 220 КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор на основание, което изисква
даване на предизвестие. Обезщетението е дължимо за целия срок на предизвестието
или само за тази част от него, която не е спазена. Право на страната, която
прекратява трудовия договор (в случая ответника), е да избере между двете
възможности – да даде предизвестие което да се отработи реално или да заплати обезщетение
за срока на предизвестието или част от него.
В случая ответницата
изцяло не е спазила уговорения между страните срок за предизвестие за
прекратяване на трудовото им правоотношение. По тази причина дължи на ищцовото
дружество в качеството му на работодател обезщетение за неспазеното предизвестие
в размера на трикратното уговорено в договора брутно трудово възнаграждение.
Изчислено по реда на чл. 228 КТ, дължимото от ответницата обезщетение е в
размер на 1710лв. или сума по-висока от претендираната от ищцовото дружество.
По изложените съображения
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят и направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 564,24лв., включващи адвокатско възнаграждение, държавна такса и
възнаграждение за особен представител.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.К.С. ЕГН ********** *** да
заплати на „Нова линия“ ЕООД ЕИК117633488, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, бул. „Трети март“ №20, представлявано от управителя Д.Т.С.
сумата от 1606,40лв., представляваща
обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на
трудов договор №***/22.09.2014г., ведно със законната лихва за забава считано
от 30.10.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.К.С. ЕГН ********** ***
да заплати на „Нова линия“ ЕООД ЕИК117633488, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, бул. „Трети март“ №20 сумата от 564,24лв., разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: