Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 17.08.2021г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На седми юни Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 1040 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата молба ищцовото
дружество, чрез пълномощника си адв. В. П. твърди, че страните по делото били в
трудовоправни отношения на основание трудов договор от *** г., като ответникът
заемал длъжността „***“. Договорът бил за неопределен срок, с уговорено месечно
брутно възнаграждение в размер на 605 лева.
Сочи, че трудовото
правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 КТ от
работника-ответник на *** г. с нарочна молба. Искането на работника за
напускане било от същия ден, т. е. без да спазвал императивно установения в КТ
едномесечен срок, който работникът дължи, когато прави волеизявление за
напускане на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
Твърди, че в резултат
ищцовото дружество издало Заповед № /*** г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. От дата 18.10.2019 г. двете страни вече не били в трудовоправна
връзка.
Сочи, че между двете
страни съществувал валидно сключен договор. Същият бил надлежно прекратен от
ответника със Заповед № /*** г. за прекратяване на трудовия договор между
страните. Основанието за прекратяването била подадена от ответника – работник
молба за напускане, на осн. чл. 326, ал. 1 КТ – прекратяване от работника с
предизвестие. Следователно, трудовоправната връзка между страните наистина била
прекратена, но на осн. чл. 326, ал. 1 КТ - прекратяване от работника с
предизвестие, т. е. чрез валидно формирано от работника волеизявление,
обективирано в молба за прекратяване на трудовия му договор от *** г.,
подписана от същия.
Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работодателя.
Според ал. 2, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен договор
бил 30 дни, до колкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от
три месеца. Сочи, че от горецитираното по безспорен начин се доказвало
осъществяването на елементите от фактическия състав на прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работника, с депозирането на молба за
прекратяване на трудовото правоотношение на *** г., която била приета от
работодателя и въз основа на нея била издадена Заповед № 650 от *** г. за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 326, ал. 1
от КТ. С оглед на изложеното, счита, че трудовото правоотношение между страните
било законосъобразно прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ. Твърди, че
запретата на чл. 326, ал. 1 от КТ не била спазена от работника, защото
едномесечното предизвестие, което той дължал, прекратявайки на това основание,
не било спазено. Това от своя страна давало правно основание на ищцовото
дружество да предяви настоящия иск по чл. 220, ал. 1 от КТ за обезщетение, за
срока на неспазеното от страна на работника предизвестие в размер на 30 дни.
Моли да се има предвид, че
ищцовото дружество заплатило надлежно на ответната страна всички дължими по прекратения трудов договор
суми, представляващи дължимото трудово
възнаграждение за м. 10.2019 г. и представляваща дължимо обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ (полагащия се платен годишен отпуск). Доказателство за това
бил фиш за заплати от м. октомври 2019 г., от който било видно, че работникът
получил всичко, което работодателят му дължи, въпреки, че не бил спазен срока
на предизвестието. Счита, че евентуални възражения на ответника за прихващане,
с размера на обезщетението по чл. 220 КТ, което дължи на ищцовото дружество са
безпочвени и неоснователни.
С оглед всичко подробно
описано по-горе, счита основанието за изплащане на обезщетение по чл. 220, ал.
1 от КТ от страна на работника за безспорно и същият дължал заплащането му към
ищцовото дружество.
Моли да бъдат призовани на
съд с ответника и след като съдът установи основателността на предявения иск да
постанови решение, с което да осъди И.Л.М., ЕГН **********, да заплати на ищцовото
дружество сумите:
- главница в размер на
605,00 лв. на осн. чл. 220, ал. 1 КТ, за неспазен срок на предизвестие от
ответника при прекратяване на трудово договор на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ;
- законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на исковите
претенции;
- сторените
съдебно-деловодни разноски по делото;
- адвокатски хонорар в
размер на 360,00 лв., доказателство за които ще представи в хода на делото. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат В. П.. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника И.Л.М., представляван от адв. Ст. Г.-Ч., с
който изразява следното становище:
По отношение на допустимостта
на иска намира, че съдържащите се в исковата молба твърдения и известните на
доверителя ѝ факти, очертават иска като предявен от дееспособна страна,
чрез надлежно овластен пълномощник, при съблюдаване изискванията на чл. 127 и
сл. от ГПК, при наличието на активна и пасивна процесуална легитимация, а
съгласно правилата за родова и местна подсъдност за редовно предявен пред
компетентен съд, поради което счита иска за допустим.
По повод основателността
на предявения иск, счита, че изтъкнатите в исковата молба обстоятелства и
направените въз основа на тях правни изводи, са в контраст с известните на
доверителя ѝ факти и Кодекса на труда, като изложените факти и
доказателства очертавали иска като неоснователен и недоказан, и като такъв,
същият следвало да бъде отхвърлен. Излага следните съображения:
На първо място счита, че
ищцовото дружество не било претърпяло никакви вреди от поведението на работника
при прекратяване на трудовото правоотношение с него, като трудовият договор бил
прекратен от работодателя с издаването на представената Заповед № /*** г. и
връчването ѝ в деня на депозиране на предизвестието. Работника депозирал
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение добросъвестно, като
възнамерявал да отработи срока на предизвестието, но работодателя, след
получаване на писмената молба по чл. 326 от КТ преценил, че има възможност да
прекрати трудовото правоотношение на същия ден. Счита, че принципа на
справедливост , съгласно закона, бил когато някое лице претърпи вреди, то да има
право на обезщетение от виновните лица.
Твърди, че в случая
ищцовото дружество не търпяло никакви вреди от прекратяването на трудовия
договор. След като работодателят преценил, и издал горепосочената заповед за
прекратяване с посоченото основание на посочената дата, счита, че било
незаконосъобразно и неправилно да иска да се обогати без основание и без да е
претърпял вреди за сметка на ответника.
На следващо място счита,
че можело да се направи обоснован извод за неоснователността на предявения иск,
тъй като процесния случай попадал в хипотезата на чл. 220, ал. 2 от КТ, която
гласяла, че: Страната, към която е отправено предизвестието за прекратяване,
може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на
другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Твърди, че в
случая право на обезщетение, съгласно фактите по делото, имал не работодателя,
а работника.
Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения против ответника иск
с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ като неоснователен и недоказан с
произтичащите от това законни последици.
Претендира присъждане на
разноски в производството.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК е
предявен насрещен иск от ответника И.Л.М. против ищцовото дружество „В.И.“ ООД,
***.
Моли съда да приеме за съвместно
разглеждане настоящия насрещен иск по повод подадената искова молба и
образуваното гражданско производство по гр. д. № 1040/2020 г. по описа на РС-К..
Сочи, че доверителят ѝ полагал
труд по трудово правоотношение с ответника през м. 10.2019 г. Известно време
след сключване на договора и запознаване с работата, работникът преценил, че
длъжността била несъвместима с притежаваните от него качества, като
депозирал предизвестие за прекратяване
на трудовия договор на *** г. Сочи, че поведението на работодателя след
депозиране на предизвестието било неправилно, укоримо от закона, поради което у
доверителя ѝ възниквало право за претендиране на настоящия насрещен иск.
Счита, че фактите, изложени с исковата
молба и доказателствата, представени до тук, следвало да се отнесат към
хипотезата на чл. 220, ал. 2 от КТ, която гласяла, че: Страната, към която е отправено
предизвестието за прекратяване, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Съгласно закона и действията по
отношение прекратяването на трудовия договор, счита, че доверителят ѝ има
право на заплащане на обезщетение с правно осн. чл. 220, ал. 2 от КТ за
неспазения срок на предизвестието от страна на работодателя, който бил
удостоверен с издаването на Заповед № 650/*** г.
Предвид изложеното и на осн. чл. 211
от ГПК, моли съда да приеме за съвместно разглеждане настоящия насрещен иск и
със своето решение да осъди „В.И.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на И.Л.М., ЕГН **********,
сумата от 605,00 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение на
работника за срока на неспазеното предизвестие.
Моли да бъде присъдена дължимата сума,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия насрещен иск –
23.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски за изготвяне на насрещна искова молба и
процесуално представителство пред РС-К.. В съдебно заседание адвокат С. Г. моли съда да отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан и да уважи предявения насрещен иск.
Ответникът по насрещния иск „В.И.“
ООД, чрез пълномощника си адв. П., представя отговор на насрещния иск в срока
по чл.131 ГПК, с който заявява, че счита предявеният насрещен иск за допустим,
но неоснователен и недоказан, поради което моли същия да бъде оставен без
уважение, като излага следните причини:
Трудовото правоотношение
между страните било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ от работника -
ответник на *** г. с нарочна молба. Искането на ответника за напускане било от
същия ден *** г., т.е. без да спазва императивно установеният в КТ едномесечен
срок, който работникът дължи, когато прави волеизявление за напускане на
основание чл. 326, ал. 1 КТ.
В резултат на което
ищцовото дружество издало Заповед № *** г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. Следователно от дата 18.10.2019 г. двете страни вече не били в
трудовоправна връзка.
Сочи, че между страните
съществувал валидно сключен трудов договор. Същият бил надлежно прекратен от
ответника със Заповед № /*** г., за прекратяване на трудовия договор между
страните. Основанието за прекратяването била подадена от ответника - работник,
молба за напускане, на основание, чл. 326, т. 1 КТ - прекратяване от работника,
с предизвестие. Следователно, трудовоправната връзка, между страните, наистина
била прекратена, но на основание, чл. 326, т. 1 КТ - прекратяване от работника,
с предизвестие, т. е. чрез валидно формирано от работника, волеизявление,
обективирано в молба за прекратяване на трудовия му договор от *** г. подписана
от ответника.
Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
Според ал. 2, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов
договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не
повече от 3 месеца. Видно от горецитираното, по безспорен начин се доказало
осъществяването на елементите от фактическия състав на прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работника. Същият депозирал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение на *** г., която била приета от
работодателя и въз основа на нея била издадена на *** г. Заповед № /*** г. за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 326,
ал. 1 от КТ. Нямало доказателства по делото за оттегляне на молбата от *** г.,
преди издаване на Заповед с № № /*** г.
С оглед изложеното счита,
че трудовото правоотношение между страните било законосъобразно прекратено на
основание чл. 326, т. 1 КТ. И не на последно място, разпоредбата на чл. 326,
т.1 КТ не била спазена от работника, защото едномесечното предизвестие, което
той дължи, прекратявайки на това основание, не било спазено. Това, от своя
страна, давало правно основание на ищцовото дружество да предяви настоящия иск
по чл. 220, ал. 1 КТ, за обезщетение, за срока на неспазеното от страна на
работника предизвестие, в размер на 30 дни.
На следващо място, моли да
се има предвид, че ищцовото дружество заплатило надлежно на ответника, всички
дължими по прекратения трудов договор суми, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месец 10.2019 г. и представляваща дължимо обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ (полагащия се платен годишен отпуск). Доказателство за това
плащане бил фиш за заплати от месец октомври 2019 г., от който било видно, че
работникът получил всичко, което работодателят му дължи за 3 работни дни, които
имал през месец октомври 2019 г., въпреки, че работникът не спазил срока на
предизвестието. Ето защо, евентуално възражение на ответника за прихващане, с
размера на обезщетението по чл. 220, ал. КТ, което той дължи на ищцовото
дружество било безпочвено и неоснователно.
С оглед на всичко подробно
описано по горе, основанието за изплащането на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, от страна на работника било безспорно и същият дължал заплащането му към
ищцовото дружество.
Поради гореизложеното,
моли съда да остави без уважение, насрещната искова молба, предявена от
ответника И.Л.М., ЕГН **********, като неоснователна и недоказана.
Моли да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е
представен трудов договор № 1207/*** г., сключен между „В.и.“ ООД и И.Л.М. на
осн. чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. От същия се установява, И.Л.М.
е заемал длъжността „***“, с основно месечно трудово възнаграждение 650 лева с
периодичност на изплащане 10-15-то число
на месеца, следващ месеца на положения труд. Към трудовия договор е представена
длъжностна характеристика за длъжността
„***“.
По делото е представена молба от И.Л.М. от *** г., с
която моли да бъде освободен от заеманата от него длъжност в ищцовото
предприятие, считано от *** г., на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ.
Със Заповед № /*** г. за прекратяване на трудов
договор № /*** г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено но основание чл.326, ал.1 от КТ.Заповедта е подписана от ищеца с отбелязване върху същата, че подписан екземпляр
от нея е връчен на ***г.
По делото е представен фиш за заплати за месец
октомври 2019 г., от който е видно, че на ответника са изплатени 61,96 лева за
3 отработени дни за месец октомври.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Х.Т.А. и Т.Д.Д..
От показанията на свидетелката А. се установява, че
същата работи като оперативен счетоводител, с функции на ТРЗ в ищцовото
дружество Същата изготвяла трудовите договори и съответно ги прекратявала, като
й се подавала информация от управителите. Не взимала тя решенията, само
изготвяла документите. Заявява, че И.М. „дойде в базата при администрацията. Сам
си е подписал документите пред мен и заповедта“. Указано му било да си предаде
телефона и чипа за достъп до базата, които работниците получавали при
назначаването си. Вещите следвало да
бъдат оставени при охраната. Заявява, че не знаела, нито пък била уведомена „за
предизвестието му, и че той иска да го работи“
Свидетелката Д. (във фактическо съжителство с
ответника) заявява, че рано сутринта И.
уведомил по телефона ръководителя си, че иска да подаде молба за напускане с
предизвестие. След като му били подготвени документите, без да ги прочете И. ги
подписал всичките и бил уведомен, че трябва да напусне. Заявява като причина за
напускането му– неспазване на почивки, работни часове за деня. Свидетелката
сочи, че И. искал да си отработи предизвестието. Цялото общуване между ответника
и свидетелката било по телефона, като тя си била в К., а той в София. Постоянно
поддържали връзка по телефона и била уведомявана за всяко действие.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи :
Между страните по делото няма спор, че
между тях е съществувалото трудово правоотношение. Трудовото правоотношение
между страните е прекратено със заповед № /*** г.,
на основание чл.326, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно горецитираната разпоредба работникът
или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работодателя. В ал.2 е посочено, че срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са
уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор
срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1,
т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от
продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия
работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор
е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ
страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може
да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на
другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Уреденото в ал. 1
плащане предпоставя право на някоя от страните на трудовото правоотношение да
го прекрати с предизвестие. Това са случаите по чл. 326 и чл. 328. Поначало
страната, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, трябва да
го спази. За работника или служителя спазването на предизвестието означава да
остане на работа до изтичането на срока му, а за работодателя - да остави на
работа работника или служителя през този срок. Успоредно с това обаче
законодателят предоставя възможност на всяка от страните, отправила предизвестие
за прекратяване на трудовото правоотношение, да не спази неговия срок. Това
право принадлежи не само на предизвестяващата, а и на предизвестената страна
(чл. 220, ал. 2). Вместо спазване на предизвестието всяка от тях може да
заплати на другата страна една сума, равняваща се на трудовото възнаграждение
на другата страна за неспазения срок на предизвестието. В случая се касае за
заместване на първоначално дължимата престация - спазването на срока на
предизвестието с друга - плащане на определената в закона сума. При това насрещната
страна е длъжна да приеме заместващото изпълнение. Поведението на насрещната
страна е ирелевантно, понеже се касае за упражняването на едно преобразуващо
право. Размерът на обезщетението, се съизмерва с брутното трудово възнаграждение
за неспазения срок на предизвестието. Меродавен е срокът на предизвестие, който
е в сила за страните - установеният в закона 30-дневен срок (чл. 326, ал. 2)
или уговореният от страните по-дълъг срок. В последния случай сумата ще се изчислява
върху брутното трудово възнаграждение за този срок.
Тук
следва да се отбележи, че
упражняването на субективното право по чл. 326, ал. 1 от КТ за едностранно
прекратяване на трудовия договор с предизвестие включва в себе си два елемента:
волеизявление, с което работникът или служителят упражнява правото си на
прекратяване на трудовия договор и известяване на работодателя, че след
изтичането на определен срок, трудовият договор ще бъде прекратен. За да породи
своите правни последици, предизвестието трябва да е в писмена форма, която е
необходима за действителността на волеизявлението и известяването на
работодателя за него. Неспазването на
срока на предизвестие не означава неотработване на срока на предизвестие.
Предизвестието цели да доведе до знанието на една от страните по трудовото
правоотношение – в случая работодателя, че в даден момент работникът ще
прекрати изпълнението на трудовите си задължения и по този начин
предизвестената страна ще има възможност на реакция във връзка със създалото се
положение. Така в Решение № 193 от 29.06.2012 година по гр.дело № 559/2011
година състав на ВКС е приел, че предизвестието на работника следва да е винаги
писмено и не може да бъде отправено чрез конклудентни действия, като
неспазването на предизвестието е налице в случаите, когато работникът или
работодателят изрично заявят датата, на която се прекратява трудовия договор, и
която дата не съвпада с датата на изтичане на срока на предизвестието, а е
по-ранна.
От събраните по делото доказателства
се установи по безспорен начин, че са налице кумулативно всички предпоставки на
хипотезата на чл. 220, ал. 1 от КТ, а именно трудовото правоотношение между страните е прекратено по молба на
ответника от *** г., в която той изрично е посочил, че желае прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от *** г. По делото няма доказателства молбата да е оттеглена
преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Волята за прекратяване на трудовото правоотношение на ответника е за
прекратяване на същото от датата на депозиране на молбата без да бъде спазен
едномесечния срок. , които срока на
предизвестието. Едномесечния срок на предизвестие се дължи от работника или
служителя когато същия отправи волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.326, ал.1 от КТ.
Съдът намира за неоснователно
възражението на пълномощника на ищеца по насрещния иск, че на работника е
отказан достъп до работното му място от работодателя, за да отработи
едномесечното предизвестие. От представената по делото молба подадена лично от И.М.
е видно, че волята му за прекратяване на трудовото правоотношение е същото да
бъде прекратено, считано от ***г. датата на подаване на същата. В този смисъл
са и показанията на свидетелката А., от които се установи, че ответника по иска
лично е подал молбата си за напускане. Следва де се отбележи, че същия е предал
мобилния си телефон и чипа за достъп до
сградата на ищцовото дружество, което действие е индиция, че работника не е
имал намерението да отработи дължимото от него на работодателя. По делото не се
събраха доказателства, че след ***г. И.М.
се е явил на работното си място, нито че е бил в готовност за престира
работната си сила, но не възпрепятстван от
работодателя. От покаянията на
свидетелката Д. не се доказа по несъмнен начин, че ответника след напускането
си на 17.(0.2019 се е явил на работа, но не е бил допуснат от страна на
работодателя да изпълнява служебните си задължения. В тази връзка съдът намира,
че следва да отбележи, че показанията на свидетелката Д. не са преки и
непосредствени, както самата тя заявява тя е разговаряла по телефона с И.М..
По изложените съображения съдът
приема, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.326, ал.1, т.1 от КТ – прекратяване от работника или служителя с
предизвестие. В случая е налице волеизявление от страна на работника за
прекратяване но трудовото правоотношение обективерана в писмена молба от ***г.
подписана лично от него и в която е посочил датата на прекратяване ***г. Въз
основа на така подадената молба работодателят и издал заповед № /*** г., като работникът не е спазил едномесечния
срок срок на предизвестието, което той дължи на работодателя си при
прекратяване на трудовия договор на това основание.
Установи се, че ответникът не е спазил
срока за предизвестие от 30 дни, който е договорил с работодателя си в трудовия
договор - чл.7. В писмената молба от ***г. работникът е
посочил, че желае да бъде освободен от заеманата от него длъжност, считано от ***г.
т.е на същата дата. Размерът на обезщетението, което работникът дължи на
работодателя в настоящия случай е равен на
размера на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
В разглежданата хипотеза размерът на обезщетението се дължи без да е необходимо
работодателят да доказва действителния размер на настъпилите вреди. Страните по
делото не спорят за размера на обезщетението
- 650 лева.
От представения
по делото фиш за заплати за месец октомври 2019 г., се установява, че при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е изплатил на работника
всички дължими суми по трудовия договор
Съдът като взе предвид, че са налице
всички предпоставки на хипотезата по чл. 220, ал. 1 от КТ, намира, че за
ищцовото дружество е налице право на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на ответника за неспазване срока на предизвестието в
претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението и искът като основателен и доказан в този размер следва да се
уважи. Предявеният насрещен иск като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на направените разноски :
Работникът или служителят е освободен
от такси и разноски в производството по трудови спорове, на основание чл. 359
от КТ, но същия не е освободен от заплащане на сторените от
насрещната страна разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски на
ищеца в размер на 410 лева , от които възнаграждение за един адвокат 360 лева и държавна такса в размер на 50 лева.
Когато ищецът е освободен от държавна такса на основание
чл.83 ал.1, т.1 от ГПК и иска бъде отхвърлен, същият не дължи заплащане на
дължимата се държавна такса. Аргумент е разпоредбата на чл.78, ал.6 – само при
уважаване на иска следващата се такса се
понася от осъдената страна. Иначе казано, освобождаването от държавна такса по
чл. 83 от ГПК е не първоначално, а окончателно.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Л.М., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „В.и.” ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, , чрез адвокат В. П. сумата
от 605,00 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазен срок на предизвестие от 30 дни, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Л.М.., ЕГН ********** с
адрес: *** против „В.и.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***, чрез адвокат В. П. за заплащане на сумата в размер на 605,00
лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 30 дни,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2020 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Л.М., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „В.и.” ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, чрез адвокат В. П.
сумата от 410 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :