№ 13
гр. Средец, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20242170100427 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на ЕОС
Матрикс ЕООД , със седалище и адрес на управление : гр.София, район Витоша, ул.Рачо
Петков Казанджията № 4-6, сграда Матрикс Тауър , ЕИК *********, представлявано от
Тихомир В., чрез адв. Н. Н., против Х. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец,
ул.********* и М. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ул.**********.
Сочи се, че "Ти Би Ай Банк" ЕАД е кредитор на Х. Й. А., по силата на три договора
за кредит, както следва: „Договор за потребителски кредит №720031214724 от 20.04.2022г."
„Договор за потребителски кредит №720031216169 от 16.05.2022г " и „Договор за
потребителски кредит №720031217792 от 13.06.2022г."
По Силата на ..Договор за продажба на вземания /цесия/"от 25.04.2024г. дружество
"Ти Би Ай Банк" ЕАД е прехвърлило на „ЕОС Матрикс" ЕООД портфейл от вземания,
подборно описани в Приложение, към договора, включително и вземанията по процесния
договор за кредит, с което се твърди, че ищецът е придобил качеството на кредитор на
първия ответник Х. Й. А., с което и материалноправната легитимация, респективно
процесуалноправна легитимация да предяви настоящия иск.
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя
изразяващо се в неплащане в срок на падежирали вноски, ищецът е образувал заповедно
производство, по реда на чл. 410 ГПК, при РС-Средец, за снабдяване със заповед за
изпълнение.
Твърди се, че на 11.08.2023г., след усвояване на кредита и след преустановяване
плащанията по него, първият ответник Х. А. е продал на вторият ответник М. Й., имот, с
административен адрес: обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, ул.*********, съгласно
1
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том II, рег.№ 1632, дело №
277 от 11.08.20223г., по описа на нотариус Марияна Джермова, рег. № 676 при НК, с район
на действие PC - Средец, вписан в Служба по вписванията под вх. рег:№ 1556 от
11.08.2023г., акт № 172, том 6, а именно :
½ идеална част от Самостоятелен обект сграда - Апартамент № 12 /дванадесет/,
находящ се на 2-ри жилищен етаж, вх. А, в жилищна сграда на блок № 18, построен в
квартал 90, по плана на гр. Средец, със застроена площ от 57,54 кв.м., при граници на
жилището: север — улица, юг-стълбище, изток — коридор и апартамент № 11, запад —
външен зид, отгоре — апартамент № 18, , отдолу — апартамент № 6, ведно с прилежащото
избено помещение № 4, с полезна площ от 8,03 кв.м., при граници на избеното помещение:
север — коридор, юг-общо мазе, изток — мазе № 3, запад — външен зид, заедно с 5,939%
идеални части от общите части на сградата и същият процент идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
Сочи се, че така описаната сделка безспорно уврежда интереса на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на Х. А.. Увреждане на кредитора е налице винаги когато
длъжникът с правните си действия е намалил своето имущество и е увеличил
неплатежоспособността си. Съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, респективно увреждането е
законова презумпция. Фактът, че сделката е описана като възмездна не променя
увреждащия и характер. Твърди се също, че дължимата сума уговорена между страните по
нотариалния акт, в размер на 1550 лева, не е заплатена реално, а и това да е така, с
получените средства не са погасени задължения на ответника. Освен това продажната цена е
уговорена много под пазарната стойност на имота, което е доказателство за знание за
увреждането и от приобретателката М. Й.. Още повече продавачът и купувачът имат общи
деца, във фактическо съжителство са, респективно са свързани и са имали степен на близост
в отношенията, надвишаващи обичайното познанство. Не без значение е и факта, че
двамата ответници са закупили процесният имот съвместно при равни квоти на собственост,
по — малко от година преди първия ответник да прехвърли чрез продажба неговата идеална
част на втория ответник. Горният факт бил установим от нотариален акт за покупко —
продажба на недвижим имот № 99, том 2, peг. № 1848, дело № 277 от 05.09.2022г. на
нотариус Марияна Джермова с peг. № 676, при НК, с район на действие Районен съд —
Средец, вписан при АВ-Средец, с дв.вх. № 1733, акт 136, том 7, от 05.09.2022г.
Твърди се също, че заплатената от ответниците сума, по сделката от 05.09.2022г., с
която е закупен процесния имот е набавена именно от процесните три договора за кредит,
тъй като кредитите са усвоени именно в периода Април- Юни 2022г. Не без значение е и
факта, че кредитополучателят тук ответник Х. А. е преустановил плащанията по трите
договора за кредит през месец Октомври 2022г., а „продажбата" на притежаваната от него
идеална част от процесния имот е от Ноември 2022г.
От изложените факти според ищеца не остава съмнение, както че с горепосочената
сделка продавачът — длъжник цели единствено да изключи споменатия имот от законовата
възможност кредиторът да се удовлетвори за вземанията си в бъдещо изпълнително
производство по събиране на кредитите, така и че купувачът е знаел за увреждането на
кредитора.
2
На тази база се претендира обявяване за недействителна по отношение на ищеца на
прехвърлителната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 96, том II, рег.№ 1632, дело № 277 от 11.08.2023г., по описа на нотариус
Марияна Джермова, рег. № 676 при НК, с район на действие PC - Средец, вписан в Служба
по вписванията под вх. рег:№ 1556 от 11.08.2023г., акт № 172, том 6, с която Х. Й. А. е
продал на съсобственика си М. Й. Й. ½ ид.част описания по-горе недвижим имот.
Претендират се разноски.
На ответниците са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията,
като същите не са подали отговор в законоустановения срок.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която се моли делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, моли съда да уважи
исковите претенции и да присъди сторените от тяхна страна съдебно-деловодни разноски.
Прави се искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответниците не се
явят в първото по делото съдебно заседание.
В съдебно заседание ответниците се представляват от пълномощниците- ав.Д. В. за
ответника М. Й. и адв.В. К. за ответника Х. А.. Оспорват исковата молба като
неоснователна. Представят писмени доказателства, от които било видно, че ответникът Х.
А. има и друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори и поради това не го е
увредил с процесната сделка. Представят се епикризи и решение на ТЕЛК, от които било
видно, че получените суми от договорите за кредит не са използвани за покупка на
недвижими имоти, а са използвани за лечение на онкологично заболяване на майката на
ответника, която към настоящия момент е починала. При условията на евентуалност се
прави възражение за недопустимост на иска поради ненадлежна легитимация на ищеца,
както и се оспорва дължимостта на сумите по договора за потребителски кредит.
Изискано е становище от ищеца по повод представените в съдебно заседание
писмени доказателства. Видно от същото, счита се, че те са недопустими предвид
настъпилата преклузия по чл.133 от ГПК.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 720031214724 от
20.04.2022г., от който е видно, че е сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД –заемодател и Х. Й.
А.-заемател, за сумата от 2700лв, със срок на договора 05.05.2027г., ГПР -48,37%, ГЛП -41,15
%, с 60 равни месечни вноски от по 106,69лв., общо дължима сума 6402,36лв. Договорът е
сключен дистанционно. Към договора е представено заявление-декларация за установяване
на договорни отношения, потвърдено дистанционно от Х. А. и декларация по чл.42, ал.2, т.2
от ЗМИП, също дистанционно потвърдена, както и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от Ти Би Ай Банк ЕАД .
Представен е и договор за потребителски кредит № 720031216169 от 16.05.2022г от
който е видно, че е сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД –заемодател и Х. Й. А.-заемател, за
сумата от 5000лв, със срок на договора 05.05.2026г., ГПР -47,65%, ГЛП -41,12 %, с 47 равни
месечни вноски от по 215,85 лв., общо дължима сума 10 132,53лв. Договорът е сключен
дистанционно. Към договора е представено заявление-декларация за установяване на
договорни отношения, потвърдено дистанционно от Х. А. и декларация по чл.42, ал.2, т.2 от
3
ЗМИП, също дистанционно потвърдена.
Представен е и договор за потребителски кредит № 720031217792 от 13.06.2022г., от
който е видно, че е сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД –заемодател и Х. Й. А.-заемател, за
сумата от 2100лв, със срок на договора 25.08.2024г., ГПР -47,69%, ГЛП -41,05 %, с 26 равни
месечни вноски от по 123,23 лв., общо дължима сума 3 204,03 лв. Договорът е сключен
дистанционно. Към договора е представено заявление-декларация за установяване на
договорни отношения, потвърдено дистанционно от Х. А. и декларация по чл.42, ал.2, т.2 от
ЗМИП, също дистанционно потвърдена.
Процесните договори за потребителски кредит не са оспорени в законоустановения
срок от ответниците.
Представен е договор за продажба на вземания от 25.04.2024г. , сключен между Ти Би
Ай Банк ЕАД и ЕОС Матрикс ЕООД, видно от който от Ти Би Ай Банк ЕАД е продаден на
ЕОС Матрикс ЕООД портфейл от вземания, подробно описани в Приложение към договора,
включително и вземанията по процесните договори за кредит. По делото не са представени
доказателства ответникът да е уведомен от цедента за сключения договор за цесия, но с
оглед представените към исковата молба писмени доказателства- потвърждение за сключена
цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД от 25.04.2024г, пълномощно от законните представители на Ти
Би Ай Банк ЕАД в полза на ЕОС Матрикс ЕООД да представляват Ти Би Ай Банк ЕАД във
връзка със съдебни дела , отнасящи се до всички вземания на банката, възникнали по силата
на сключени договори за кредит, които банката е цедирала съгласно цитирания по-горе
договор за продажба на вземания, както и да уведомяват длъжниците за извършената цесия
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД , пълномощно в полза на адв.Н. Н. , изхождащо от законния
представител на ЕОС Матрикс ЕООД -Тихомир В. да уведомява длъжници за сключени
договори за цесия , страна по които е ЕОС Матрикс ЕООД , по силата на които вземанията
на конкретните длъжници са прехвърлени, както и приложено към исковата молба
уведомление до Х. А. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от адв.Н. Н.,
съдът намира, че уведомяването за прехвърлянето на вземанията с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея лично на ответника Х. А. на 10.10.2024г. е
надлежно, поради което цесията е произвела действие по отношение на ответника и е
налице активна материалноправна легитимация на ищеца, поради което искът е допустим.
Действително съобщението не е връчено от стария кредитор, това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, какъвто е настоящия случай. Според
чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем
се определя според това, което упълномощителят е изявил/чл.39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на
договарянето/чл.9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В този смисъл - Решение № 78 от 09.07.2014г. на
ВКС по т.д. № 2352/2013г., II ТО, Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ
т.о, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о.
Съгласно ТР по Тълкувателно дело № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС от 26.03.2021г.
цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.
135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало
вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за
4
прехвърляне на вземането, какъвто е настоящия случай.
Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96,
том II, рег.№ 1632, дело № 277 от 11.08.20223г., по описа на нотариус Марияна Джермова,
рег. № 676 при НК, с район на действие PC - Средец, вписан в Служба по вписванията под
вх. рег:№ 1556 от 11.08.2023г., акт № 172, том 6, Х. Й. А. е продал на съсобственика М. Й. Й.
½ ид.част описания по-горе недвижим имот, а именно :
½ идеална част от Самостоятелен обект сграда - Апартамент № 12 /дванадесет/,
находящ се на 2-ри жилищен етаж, вх. А, в жилищна сграда на блок № 18, построен в
квартал 90, по плана на гр. Средец, със застроена площ от 57,54 кв.м., при граници на
жилището: север — улица, юг-стълбище, изток — коридор и апартамент № 11, запад —
външен зид, отгоре — апартамент № 18, , отдолу — апартамент № 6, ведно с прилежащото
избено помещение № 4, с полезна площ от 8,03 кв.м., при граници на избеното помещение:
север — коридор, юг-общо мазе, изток — мазе № 3, запад — външен зид, заедно с 5,939%
идеални части от общите части на сградата и същият процент идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
Представените в първото по делото съдебно заседание писмени доказателства
Удостоверение за наследници от 01.08.2023г. на С.Б. А.а, Препис –извлечение от акт за
смърт на С.Б. А.а, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том I, рег.
№ 170 , дело№ 20, от 04.02.2022г. на нотариус Марияна Джермова, рег.№ 676 на НК,
Експертно Решение № 0583/09.03.2022г. на С.Б. А.а, Договор за покупко-родажба на
моторно превозно средство от 02.09.2022г., Амбулаторен лист № 031696 от 01.11.2021г.,
Индивидуална оценка на потребности на хора с увреждания, издадена от ДСП -Бургас за
С.Б. А.а на 18.04.2022г. , справка за неплатени задължения на С.Б. А.а от 09.12.2024г., по
съществото си не попадат в хипотезата на чл. 147 от ГПК, поради което представянето им
след изтичане на срока по чл.131 от ГПК се явява преклудирано съгласно чл.133 от ГПК,
като за пълнота съдът ще обсъди така направените възражения.
Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Нормата на чл.135 ал.1 и чл.2 ЗЗД визират, че кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също
да е знаело за увреждането, като знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съобразявайки практиката на ВКС, установена с ТР № 2/9.07.2017, постановено по
тълк.д.№ 2/2017, в т.2 на която е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла
на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му
и предявен иск по чл.135 ЗЗД, в мотивите към същото е посочено, че „по принцип правото
на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това
вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде
5
установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че
вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, т.е. предмет на делото по чл.135
ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го
уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено, когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането). Извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено
със сила на пресъдено нещо.
Предявеният отменителен /Павлов/ иск се явява допустим – ищецът е кредитор с
парично вземане спрямо ответника по делото Х. А., който заедно с М. Й., като страни по
сделката от 11.08.2023г., са конституирани като ответници по иска и се явяват необходими
другари. Поради наличието на едно и също правоотношение, решението задължително
трябва да бъде еднакво спрямо двамата другари–ответници–страни по сделката.
Що се касае до основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на
следните предпоставки:
- ищецът да има качеството кредитор спрямо прехвърлителя Х. А. по атакуваната от
него сделка,
- това правно действие да го уврежда
- поради възмездния характер на сделката и двете страни по нея да знаят, че го увреждат.
Както беше посочено по-горе ищецът има качеството кредитор спрямо прехвърлителя
Х. А. и това обстоятелство не е оспорено по делото по надлежния ред.
Знанието, че отв.Х. А. е длъжник по вземането на кредитора предпоставя и знанието за
увреждане. Щом като разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане, то се приема, че длъжникът винаги знае за увреждането, тъй като с
това свое действие обективно намалява имуществото си, служещо за обезпечение на
кредитора.
Тъй като сделката е възмездна, поставя се въпросът дали и другата страна по нея, в
случая отв.М. Й., е знаела за увреждането.
Установява се от данните по делото, че същата е живяла с отчуждителя Х. А., без да
имат сключен граждански брак, на съпружески начала, на един и същи адрес. Ищецът
твърди, че от съвместното си съжителство ответниците имат общи деца, което
обстоятелство не е оспорено от ответниците. Твърдението на ответниците, че към датата на
изповядване на сделката двамата не били в добри отношения и били във фактическа раздяла
не са доказани, напротив по делото са налице доказателства в противната посока: връчване
на препис от исковата молба за М. Й. на ответника Х. А. на 10.10.2024г. с отбелязване, че
същият е съжител на М. Й., както и връчване на определението по чл.140 от ГПК за двамата
ответници на 27.11.2024г. на М. Й., с отбелязване –съжителка, които обстоятелства не са
оборени по реда на ГПК.
6
Въз основа на всичко изложено може да се направи извод, че не се установява по
категоричен начин отношенията между Х. А. и М. Й. през лятото на 2023г. да са били
влошени до степен, че да е настъпила трайна фактическа раздяла. Тъкмо обратното.
Установява се, че същите живеят заедно и към датата на връчване на съдебните книжа.
В допълнение може да се посочи и това, че в решение № 13/19.02.2015г. по гр.д.№
4606/2014г ВКС-IV ГО са изложени мотиви, че за да е налице знание за увреждане, не е
необходимо лицето, с което длъжникът е договарял, да познава кредитора и длъжника, да са
представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е било съобщено
съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се
накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са били известни
обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Обстоятелствата, от които
произтича вземането, винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от
обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за
съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията
по чл.135 ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна
фактическа степен на близост в отношенията, напр. съвместно живеене на съпружески
начала или в общо домакинство, имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в
основата на фактически извод за наличието на знание.
Приложена към настоящия случай, горната съдебна практика обуславя извод за знанието
у М. Й. за увреждането на кредитора, тъй като ответниците са били във фактическо
съжителство, полагали са общи грижи и са издържали съвместно децата си. Естеството на
фактическата близост – съвместно съжителство и отглеждането на общо дете, определя
знанието на М. Й. за горните обстоятелства.
Предприетите действия за намаляване на имуществото на ответника Х. А., чрез
извършената сделка са увредили кредитора му - ищец.Размерът на дълга и/или наличието на
друго имущество , от което кредиторът може да се удовлетвори, са без значение за
основателността на иска по чл.135 от ЗЗД, в който смисъл е и трайната съдебна практика на
ВКС –Решение № 18 от 04.02.2015г. по гр.д.№ 3396/2014г. на ГК, IV ГО, и цитираните в
него решения на същия съд.
Като краен извод следва, че са налице всички предпоставки за основателността на иска
по чл.135 ал.1 ЗЗД – ищецът се явява кредитор на прехвърлителя Х. А. по атакуваната от
него възмездна сделка; същата го е увредила и за това страните по нея са знаели. По делото
не се твърди , нито са представени доказателства за погасяване на задължението към
кредитора. Ето защо искът следва да бъде уважен.
За пълнота следва да се упомене, че избирателно цитираното Решение № 6 от
04.01.2024г. по в.гр.д.№ 1937/2023г. на Окръжен съд-Бургас по никакъв начин не
противоречи на горепосочените правни изводи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство, както следва: 50 лева-
7
платена държавна такса, 10 лева- такса вписване на искова молба, 10 лв.- такса за издаване
на съдебни удостоверения.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителна спрямо ищеца ЕОС Матрикс ЕООД ,
със седалище и адрес на управление : гр.София, район Витоша, ул.Рачо Петков Казанджията
№ 4-6, сграда Матрикс Тауър , ЕИК *********, представлявано от Тихомир В., сделката,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том II, рег.№
1632, дело № 277 от 11.08.20223г., по описа на нотариус Марияна Джермова, рег. № 676 на
НК, с район на действие PC - Средец, вписан в Служба по вписванията под вх. рег:№ 1556
от 11.08.2023г., акт № 172, том 6, по силата на който Х. Й. А., ЕГН **********, продава на
съсобственика си М. Й. Й., ЕГН **********, ½ идеална част от следния недвижим имот,
находящ се в гр.Средец, обл.Бургас, ул******, а именно:
½ идеална част от Самостоятелен обект сграда - Апартамент № 12 /дванадесет/,
находящ се на 2-ри жилищен етаж, вх. А, в жилищна сграда на блок № 18, построен в
квартал 90, по плана на гр. Средец, със застроена площ от 57,54 кв.м., при граници на
жилището: север — улица, юг-стълбище, изток — коридор и апартамент № 11, запад —
външен зид, отгоре — апартамент № 18, , отдолу — апартамент № 6, ведно с прилежащото
избено помещение № 4, с полезна площ от 8,03 кв.м., при граници на избеното помещение:
север — коридор, юг-общо мазе, изток — мазе № 3, запад — външен зид, заедно с 5,939%
идеални части от общите части на сградата и същият процент идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
по иска на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, предявен срещу Х. Й. А., ЕГН
**********, и М. Й. Й., ЕГН **********, на осн.чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. Й. А., ЕГН **********, и М. Й. Й., ЕГН **********, да заплатят
СОЛИДАРНО на ЕОС Матрикс ЕООД - гр.София, ЕИК *********, представлявано от
Тихомир В., направените деловодни разноски в общ размер на 70 лева (седемдесет лева).
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
8
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
9