Р Е Ш Е Н И Е  № 260080

 

гр. Троян, 06.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 918 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

        

         “ЧЕЗ електро България” АД – гр. София, представлявано от Л.В.и К.К.е предявило срещу М.Т.Б. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 705.83 лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за продажба на ел. енергия, както и законова лихва за времето на забавата. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, представена е писмена молба по същество.

На основание чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. Х.В. от ЛАК е назначен за особен представител на ответницата Б.. По реда на чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който изцяло се оспорва предявената искова претенция.

От приложените към делото писмени доказателства: счетоводна справка за консумацията на клиента, издадена на основание чл. 107 от ЗЕ, справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, фактури с №№ *********; *********; ********* и *********, общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България“, публикувани в електронната страница на „ЧЕЗ Електро България“ АД, Лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г. и ч. гр. д. № 420 от 2019 г. по описа на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените четири броя фактури № № *********/31.03.2019 г.; *********/28.02.2019 г.; *********/31.01.2019 г. и *********/31.12.2018 г. на ответницата М.Т.Б. е начислена общо сумата 692,81 лева, дължима цена на използвана електрическа енергия общо за периода 22.11.2018 г. до 23.03.2019 г.

Съда е изискал цялата партида по ИТН 300222845420, във връзка с оспорването на особения представител и разпределението на доказателствената тежест. С писмо от 16.09.2020 г. ищеца е информирал съда, че всички налични документи по партида са приложени по делото.

Видно от приобщените доказателства се установява, че ответницата е абонат на „ЧЕЗ електро България” АД, с ИТН *** в имот, находящ се на адрес: ***.

По делото са приложени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, които регулират облигационни правоотношения, възникващи по повод доставката и консумацията на ел. енергия. 

Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на абоната разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл. 19 ал. 8 от ОУ изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

В ТРС е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищцовото дружество - кредитор, по което е образувано ч. гр. дело 420/2019 г. При условията на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК съда е дал указания на заявителя за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.

С оглед на изложената фактическа обстановка, се налагат следните изводи: Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч. гр. д. № 420/2019 г. по описа на ТРС.

Дружеството – ищец основава своето вземане на сключен между страните договор за потребление на електрическа енергия при Общи условия. При условията на чл. 154 от ГПК ищцовото дружество следва при условията на пълно главно доказване да установи фактите, от които черпи своите права.

В определението си по реда на чл. 140 ал. 3 от ГПК съда изрично е посочил при разпределение на доказателствената тежест, че следва  ищеца да установи в настоящето производство, че Б. е титуляр на услугата, още повече особения представител прави изрично възражение в тази насока в отговора си, което поддържа и в с. з.

В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства не се установява ответника в настоящото производство да е потребител по смисъла на § 1, т. 41 б ДР от ЗЕ, липсват доказателства да е носител на вещно право на собственост, на ползване или да е наемател на процесния имот, както и наличието на други факти, на основание на които партидата е записана на негово име. 

 Издадените фактури не носят подписа на ответника, а само по себе си обстоятелството, че издадени преди този период фактури, както и че партидата е записана на името на Б. не могат да обосноват извода, че тя е потребител на ел. енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Общите условия, на които се позовава ищецът, без да бъде установено по несъмнен начин качеството на потребител на ответника, също не могат да обвържат ответната страна. /В този смисъл е Решение от 19.10.2020 г. на ОС - Ловеч по в. гр. дело № 727/2020 г./

С оглед на изложеното съда счита, че предявения главен иск общо сумата 692,81 лева, дължима цена на използвана електрическа енергия общо за периода 22.11.2018 г. до 23.03.2019 г. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Иска за законова лихва за забава в размер на 13.02 лева е акцесорен по отношение на главния и също следва да бъде отхвърлен.

         Водим от изложеното съдът

 

                                      Р     Е      Ш      И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ като неосновантелен и недоказан, предявения от “ЧЕЗ електро България”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Л.В.и К.К.против М.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** с правно основание чл. 422 от ГПК, а именно да бъде признато, че ответницата дължи сумата сумата 692.81 – шестстотин деветдесет  и два лева и осемдесет и една стотинки, представляваща  неизплатено парично задължение за ползвана ел. енергия за периода от 22.11.2018  г. до 23.03.2019 г., за което са издадени фактури № № *********/31.03.2019 г.; *********/28.02.2019 г.; *********/31.01.2019 г. и *********/31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 13.02 – тринадесет лева и две стотинки, представляваща законова лихва за забава за периода от 26.01.2019 г. до 09.05.2019 г.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 

                                               Районен съдия: