РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 10.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на
двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА М.
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 567 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Н.Б.А. против решение № 133 от 06.12.2018 г., постановено по гр. дело
№ 400/2015 г. по описа на Районен съд – Сливница, с което е обявен за
окончателен разделителен протокол за подялба между съделителите
В.Д.Д., А.К.В., А.Б.А. и Н.Б.А. на следните недвижими
имоти – широколистна гора с площ от 9,423 дка, находяща
се в землището на с. А., община Сливница, представляваща имот № 254076 по
картата на с. А., с идентификатор № 00223.254.76 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК и нива с площ 11,469 дка, находяща се в землището на с. А., община Сливница, местността
„Трохало“, представляваща имот № 009011, с
идентификатор № 00223.9.11 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК. Съгласно одобрения с решението
разделителен протокол в дял първи, съответстващ на ½ ид.
ч. от имотите, се включват 4.856 дка от широколистната гора с идентификатор №
00223.254.76 и 5,469 дка от нивата с идентификатор № 00223.9.11, а левовата им
равностойност е 10 348,02 лева; в дял втори, съответстващ на ¼ ид.ч. от имотите, се включват 2,283 дка от широколистната
гора с идентификатор № 00223.254.76 и 3,000 дка от нивата с идентификатор №
00223.9.11, а левовата им равностойност е 5174,01 лева; в дял трети,
съответстващ на ¼ ид.ч. от имотите, се
включват 2,283 дка от широколистната гора с идентификатор № 00223.254.76 и
3,000 дка от нивата с идентификатор № 00223.9.11, а левовата им равностойност е
5 174,01 лева.
С въззивната
жалба въззивницата обжалва първоинстанционното
съдебно решение като неправилно. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства
по делото, както и че окончателният разделителен протокол не съответства на
заключението на вещото лице. Счита, че делбата следва да се осъществи по реда
на чл. 353, ал. 1 от ГПК.
Въззиваемите В.Д.Д. и А.К.В., действаща чрез своя настойник В.Д. са получили
препис от въззивната жалба на 18.06.2019 г. и в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК са подали отговор на въззивната
жалба, с който не оспорват същата и молят да бъде уважена.
Въззиваемите С.М.А.
и Е.А.Д., в качеството си на наследници на А.Б.А., починал на 26.10.2017 г., са
получили препис от въззивната жалба и в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК не са се възползвали от възможността да подадат отговор на
същата.
Въззиваемият М.А.Б.,
в качеството си на наследник на А.Б.А., починал на 26.10.2017 г., е получил
препис от въззивната жалба чрез назначения му особен
представител адв. Д., която е подала отговор на
жалбата, с който я оспорва.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени
във въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство, в неговата първа фаза, е образувано по искова молба на В.Д.Д. и А.К.В. против А.Б.А. /починал в хода на процеса и
заместен от наследниците му С.М.А., Е.А.Д., М.А.Б./ и Н.Б.А.. С исковата молба
е предявен иск по чл. 341 от ГПК за допускане до делба на съсобствените
на страните недвижими имоти – широколистна гора с площ от 9,423 дка, находяща се в землището на с. А., община Сливница,
представляваща имот № 254076 по картата на с. А., с идентификатор №
00223.254.76 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на
АГКК и нива с площ 11,469 дка, находяща се в
землището на с. Алдомировци, община Сливница, местността „Трохало“,
представляваща имот № 009011, с идентификатор № 00223.9.11 по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК.
С решение № 64 от 20.06.2016 г.,
постановено по гр. д. № 400/2015 г. по описа на Районен съд – Сливница е
допусната делбата на посочените недвижими имоти при следните квоти: ¼ ид.ч за В.Д.Д., ¼ ид. ч. за А.К.В., ¼ ид.ч.
за А.Б.А. и ¼ ид.
ч. за Н.Б.А.. Решението е влязло в сила
и съдът е продължил производството в неговата втора фаза за извършване на
делбата. Нормативната цел на втората фаза на делбеното
производство, е всеки един от съделителите или
съвместно по колена, по възможност, да получи в
натура своя дял – арг. чл. 69, ал. 2 от ЗН, като се
отчетат интересите на всички съделители, включително и
да се решат всички съществуващи между тях спорове или да не се пораждат нови
спорове.
С обжалваното решение № 133 от
06.12.2018 г., постановено по гр. дело № 400/2015 г. по описа на Районен съд –
Сливница, съдът на основание чл. 350 от ГПК е одобрил за окончателен
разделителен протокол за подялба на недвижимите имоти.
Както бе изяснено, по силата на правната
норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд
е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба
основания. Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната
инстанция е очертан с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания
съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на
обстоятелството дали първоинстанционният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно
материалния закон. Основният довод на въззивницата е,
че при определяне на дяловете съдът не се е съобразил със заключението по
съдебно-техническата експертиза, както и че делбата следва да се осъществи по
реда на чл. 353 от ГПК.
Определените в ГПК способи за
прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири:
възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните
хипотези по чл. 349 от ГПК; теглене на жребий по чл. 352 от ГПК; разпределение
по чл. 353 от ГПК и извършване на публична продан по чл. 348 от ГПК. Когато
броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл. 69, ал. 2 от ЗН, според който всеки от съделителите следва да
получи реален дял в натура. В настоящия случай до делба са допуснати два имота
– земеделска земя нива с площ 11,469 дка и широколистна гора с площ от 9,423
дка между четирима съделители, всеки от които има по
¼ ид.ч. от собствеността върху делбените имоти. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗН при съставяне
на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара,
на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на
части, по-малки от 1 декар. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата
от първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена,
допуснатите до делба имоти са поделяеми на по-малки
реални части. Според вещото лице съществува възможност да се обособят реални
дялове, съобразно броя на съделителите и техните
квоти чрез разделянето на имотите. Вещото лице е отбелязало, че нивата с площ 11,469
дка може да се раздели на три по-малки дяла, съобразно минималната площ според
чл. 72, ал. 1 от ЗН, а от широколистната гора с площ от 9,423 дка може да се
обособят четири по-малки дяла. Вещото лице е оценило двата имота на обща
стойност от 20 696,04 лева и е определило, че стойността на всеки дял е 5 174,01
лева.
Съделителите В.Д. и А.В.
са се съгласили да получат един общ дял от делбените
имоти. Поради това първоинстанционният съд е допуснал
допълнителна техническа експертиза, която да даде нов вариант за подялба на
имотите. Според заключението на вещото лице от делбените
имоти могат да бъдат обособени три дяла. В дял първи, съответстващ на ½ ид. ч. от имотите, се включват 4.856 дка от широколистната
гора с идентификатор № 00223.254.76 и 5,469 дка от нивата с идентификатор №
00223.9.11, а левовата им равностойност е 10 348,02 лева. В дял втори,
съответстващ на ¼ ид.ч. от имотите, се
включват 2,283 дка от широколистната гора с идентификатор № 00223.254.76 и
3,000 дка от нивата с идентификатор № 00223.9.11, а левовата им равностойност е
5174,01 лева. В дял трети, съответстващ на ¼ ид.ч.
от имотите, се включват 2,283 дка от широколистната гора с идентификатор №
00223.254.76 и 3,000 дка от нивата с идентификатор № 00223.9.11, а левовата им
равностойност е 5174,01 лева. Към своето заключение вещото лице е изготвило и
скици-проекти за разделянето на двата имота и е описало всяка от реалните част,
на които се разделят. Вещото лице е изготвило и проект за разделителен
протокол. Страните не са оспорили заключението на вещото лице и то е било
прието от съда. Въз основа заключението на вещото лице съдът е съставил проект
за разделителен протокол, в който подробно е описал съответните дялове и е
индивидуализирал реалните части от имотите, които се включват в тях, заедно с
паричната им равностойност. Страните не са възразили по съставения проект на
разделителен протокол.
По реда на чл. 350 от ГПК се съставя и
обявява окончателен разделителен протокол само ако делбата се извършва чрез
теглене на жребий. При разпределяне на допуснатите до делба имоти от съда по
реда на чл. 353 от ГПК не се съставя разделителен протокол /т.5, буква “а” от ППВС
№7/28.11.1973г./. За да се прецени, че тегленето на жребий е подходящ способ за
извършването на делбата следва да са налице няколко предпоставки – 1/ от
допуснатите до делба имоти да могат да се образуват достатъчен брой реални
дялове, за да може всеки съделител да получи реален
дял; 2/ квотите на съделителите, определени с
решението по допускане на делбата да са равни; 3/ да не са налице
обстоятелства, които да обуславят невъзможност на извършването на делбата
посредством този способ или да правят извършването на делбата посредством
теглене на жребий много неудобно.
В настоящия случай дяловете на съделителите са равни – всеки има по ¼ ид.ч. от процесните имоти. След
постановяване на решението за допускането на делбата обаче съделителите
В.Д. и А.В. са поискали да получат в един общ дял, своите дялове от делбените имоти, тоест двете да получат общо ½ от делбените имоти. Поради това обстоятелство настоящият
състав счита, че съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий по
чл. 352 от ГПК не е подходящ способ за извършване на делбата. Също така
съгласно практиката на ВКС тегленето на жребий е винаги невъзможно когато не
съществува възможност всеки съделител да получи
реален дял, т.е. че е недопустимо по този ред група съделители
да получат общ дял, тъй като законът не установява правила за начина, по който
ще бъде извършено теглене на жребие от група лица /в този смисъл Решение
№116/11.05.2012г. по гр.д.№1032/2011г. на ІІ ГО на ВКС/. Жребият е невъзможен,
когато делбата се извършва по колена или имотите се
разпределят при групиране на съделителите, защото
тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител,
какъвто е и настоящият случай. По тези съображения настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките за извършването на делбата чрез
разпределение по чл. 353 от ГПК – от допуснатите до делба имоти са обособени
достатъчен брой дялове за да може всеки съделител да
получи реален дял, а извършването на делбата чрез теглене на жребие е невъзможно
/или много неудобно/.
При разпределянето по чл. 353 от ГПК
съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на
съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител,
респ. група съделителити, да се разпределят
равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и
предназначението им /така решение № 100/27.07.2015 г. по гр.д. № 6463/2014 г.
на Първо ГО на ВКС. В същия смисъл е и решение № 91/20.06.2017 г. по гр.д.№ 4198/2016
г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието също така, че съдът е длъжен да вземе
предвид възможността от допуснатия до делба имот да бъдат обособени реални
дялове, включващи имоти от един и същи вид и предназначение.
Видно от заключението на вещото лице по
допълнителната техническа експертиза всеки от съделителите
ще получи в дял реални части и от двата допуснати до делба имоти. Посочените
дялове са напълно равностойни както според цената на включените имоти, така и
по вида и предназначението им.
Настоящият съдебен състав счита, че за съделителите В.Д. и А.В., които са се съгласили да получат
един общ дял от делбените имоти, следва да бъдат
отредени реалните части от имотите, включени в дял първи от заключението на
вещото лице, а именно широколистна гора с площ 4.856 дка, представляваща северозападната част от широколистна гора
с обща площ от 9,423 дка, находяща се в землището на
с. А., община Сливница, имот № 254076 по картата на с. Алдомировци, с
идентификатор № 00223.254.76 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-47/03.06.2016
г. на ИД на АГКК и поземлен имот – нива с площ 5,469 дка, представляваща западната част от нива с обща площ 11,469
дка, находяща се в землището на с. А., община
Сливница, местността „Трохало“, имот № 009011, с
идентификатор № 00223.9.11 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК.
За съделителя
Н.Б.А. следва да бъдат отредени реалните части от имотите, включени в дял втори
от заключението на вещото лице, а именно широколистна гора с площ 2,283 дка, представляваща централната
част от широколистна гора с обща площ от 9,423 дка, находяща
се в землището на с. Алдомировци, община Сливница, имот № 254076 по картата на
с. А., с идентификатор № 00223.254.76 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК и поземлен имот – нива с площ 3,000 дка, представляваща централната
част от нива с обща площ 11,469 дка, находяща се в
землището на с. А., община Сливница, местността „Трохало“,
имот № 009011, с идентификатор № 00223.9.11 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК.
За наследниците на съделителя
А.Б.А. /С.М.А., Е.А.Д. и М.А.Б./ следа да бъдат отредени реалните части от
имотите, включени в дял трети от заключението на вещото лице, а именно широколистна
гора с площ 2,283 дка, представляваща
югоизточната част от широколистна гора с обща площ от 9,423 дка, находяща се в землището на с. А., община Сливница, имот №
254076 по картата на с. А., с идентификатор № 00223.254.76 по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК и поземлен имот – нива с
площ 3,000 дка, представляваща източната част от нива с обща площ
11,469 дка, находяща се в землището на с. А., община
Сливница, местността „Трохало“, имот № 009011, с
идентификатор № 00223.9.11 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК.
Доколкото по реда на чл. 350 от ГПК се
съставя и обявява окончателен разделителен протокол само ако делбата се извършва
чрез теглене на жребий, а при разпределяне на допуснатите до делба имоти от
съда по реда на чл. 353 от ГПК не се съставя разделителен протокол /т.5, буква
“а” ППВС №7/28.11.1973 г./, то решението на първата инстанция следва да бъде
отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество, с
което делбата да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК в посочения по-горе начин.
По разноските пред първата инстанция:
Производството
за съдебна делба е уредено от закона като особено исково производство, чрез
което се реализира потестативното право на делба не
само на ищеца, но на всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в
процеса е задължително, като всеки от съсобствениците има едновременно
качеството на ищец и на ответник по искането за прекратяване на
съсобствеността. Решенията по допускане и по извършване на съдебната делба
ползват всички съсобственици. Ето защо съгласно чл. 355, ал. 1 от ГПК страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Законът има предвид
съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за
ликвидиране на съсобствеността - заплатените от страните такси и възнаграждения
за вещи лица.
В случая дяловете
на страните са равни. Всеки от тях има по ¼ ид.ч.,
а стойността на всеки дял е 5 174,01 лева /съделителите
С.М.А., Е.А.Д. и М.А.Б. притежават общо ¼ ид.ч./. Дължимата държавна такса върху стойността на всеки
дял е в размер на 206,96 лева. Съделителката В.Д.Д. е заплатила 50 лева държавна такса за образуване на първоинстанционното производство. Затова тя следва да
заплати допълнително сумата от 156,96 лева за държавна такса. Всяка една от съделителките А.К.В. и Н.Б.А. дължи заплащането
на държавна такса в размер на 206,96 лева, а съделителите
С.М.А., Е.А.Д. и М.А.Б. дължат общо държавна такса в размер на 206,96 лева. В хода на първоинстанционното
производство са допуснати две експертизи, за които са определени депозити на
вещо лице в размер 150 лева и 200 лева, платими от страните. Депозитите са
внесени от съделителката В.Д. /л. 101 и л. 102 от първоинст. дело/. Тя е заплатила и 165 лева държавна такса
към АГКК за административни услуги – издаване на удостоверение за приемане на
проект за изменение на КК и КР и издаване на скици, както и 10 лева – такса за
вписване на исковата молба. Тези разноски следва да бъдат разпределени между съделителите съобразно стойността на дяловете им. Ето защо
всеки от тях дължи по 131,25 лева. Всяка от съделителите
А.К.В. и Н.Б.А.
следва да заплати на В.Д.Д.
сумата от 131,25 лева, а съделителите С.М.А., Е.А.Д.
и М.А.Б. следва да заплатят на В.Д. общо сумата от 131,25 лева.
По разноските пред въззивния съд:
При обжалване
на решението по допускане или извършване на съдебната делба правното положение
на съделителите е различно. Всеки от тях участва в
делото вече в точно определено процесуално качество като жалбоподател или
насрещна страна - ответник по жалбата. В случая въззивното
производство е образувано по жалба на Н.Б.А.. Действително В.Д.Д. и А.К.В.
са подали отговор на жалбата, с който са заявили, че не оспорват същата, но
това не променя обстоятелството, че те са насрещна страна по жалбата. Те не са
се възползвали от процесуалната възможност на разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ГПК да се присъединят към жалбата и по този начин да придобият процесуалното
качеството на жалбоподатели. Въззиваемият М.А.Б. е
представляван от назначения му особен представител, адв.
Д., която е оспорила жалбата, а останалите въззиваеми
не са взели становище по жалбата. По тези съображения и с оглед изхода на въззивното производство, право на разноски има само въззивницата Н.Б.А., която е била представлявана от адвокат и е
заплатила 400 лева адвокатско възнаграждение, което се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие. Насрещните страни
по жалбата следва да ѝ заплатят тази сума, както и да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Софийски окръжен съд сумата 103,48 лева държавна такса за
въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 133 от 06.12.2018 г., постановено по гр. дело № 400/2015 г. по
описа на Районен съд – Сливница, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителите В.Д.Д., адрес
*** и А.К.В.,*** на основание чл.
353, ал. 1 от ГПК, следните имоти: 1/ широколистна гора с площ 4.856 дка,
представляваща северозападната част от широколистна гора, с обща площ от
9,423 дка, находяща се в землището на с. А., община Сливница,
имот № 254076 по картата на с. А., с идентификатор № 00223.254.76 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК, нанесена на
приложената скица към експертизата по б. А-Б-Ж-З-И-К-А, която приподписана от състава на съда, представлява неразделна
част от съдебното решение, при граници: имот № 00223.254.26, имот №
00223.256.20, централната реална част на гората, имот № 00223.254.85 и имот №
00223.254.25 и 2/ поземлен имот – нива с
площ 5,469 дка, представляваща западната
част от нива с обща площ 11,469 дка, находяща се в
землището на с. А., община Сливница, местността „Трохало“,
имот № 009011, с идентификатор № 00223.9.11 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК, нанесена на приложената скица към
експертизата по б. А-Б-Ж-З-А, която приподписана от
състава на съда, представлява неразделна част от съдебното решение, при
граници: поземлен имот № 00223.9.2, централната част от нивата, имот №
00223.9.3 и имот № 00223.9.15, на обща стойност 10 348,02 лева.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на съделителя
Н.Б.А., с адрес *** на основание чл. 353, ал. 1 от ГПК, следните имоти: 1/ широколистна
гора с площ 2.283 дка, представляваща
централната част от широколистна гора, с обща площ от 9,423 дка, находяща се в землището на с. А., община Сливница, имот №
254076 по картата на с. Алдомировци, с идентификатор № 00223.254.76 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК, нанесена на
приложената скица към експертизата по б. Б-В-Е-Ж-Б, която приподписана
от състава на съда, представлява неразделна част от съдебното решение, при
граници: северозападната реална част на гората, имот № 00223.256.20,
югоизточната реална част на гората и поземлен имот 00223.254.85 и 2/ поземлен имот – нива с площ 3.000 дка, представляваща централната
част от нива с обща площ 11,469 дка, находяща се в
землището на с. А., община Сливница, местността „Трохало“,
имот № 009011, с идентификатор № 00223.9.11 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК, нанесена на приложената скица към
експертизата по б. Б-В-Е-Ж-Б, която приподписана от
състава на съда, представлява неразделна част от съдебното решение, при граници:
поземлен имот № 00223.9.2, източната част от нивата, имот № 00223.9.3 и западната
реална част от нивата, на стойност 5174,01 лева.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на С.М.А., с адрес: *** Е.А.Д., с адрес: *** и М.А.Б., адрес: *** /в
качеството им на наследници на А.Б.А./ на основание чл. 353, ал. 1 от ГПК, следните имоти: 1/ широколистна гора с площ 2.283
дка, представляваща югоизточната част от широколистна гора, с обща площ от
9,423 дка, находяща се в землището на с. А., община
Сливница, имот № 254076 по картата на с. А., с идентификатор № 00223.254.76 по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК, нанесена
на приложената скица към експертизата по б. В-Г-Д-Е-В, която приподписана от състава на съда, представлява неразделна
част от съдебното решение, при граници: централната реална част на гората, имот
№ 00223.256.20, поземлен имот № 00223.254.73 и поземлен имот 00223.254.85 и 2/ поземлен имот – нива с площ 3.000 дка, представляваща източната
част от нива с обща площ 11,469 дка, находяща се в
землището на с. А., община Сливница, местността „Трохало“,
имот № 009011, с идентификатор № 00223.9.11 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК, нанесена на приложената скица към
експертизата по б. В-Г-Д-Е-В, която приподписана от
състава на съда, представлява неразделна част от съдебното решение, при
граници: поземлен имот № 00223.9.2, поземлен имот № 00223.9.12, поземлен имот №
00223.9.3 и централната реална част от нивата, на стойност 5 174,01 лева.
ОСЪЖДА А.К.В., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на В.Д.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 131,25 лева – разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Н.Б.А., ЕГН:**********,
адрес: *** да заплати на В.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 131,25 лева –
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.М.А.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Е.А.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и М.А.Б., ЕГН:**********,
адрес: ***, да заплатят на В.Д.Д.,
ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 131,25 лева – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА А.К.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, В.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, С.М.А., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.А.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** и М.А.Б., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплатят на Н.Б.А., ЕГН:**********,
адрес: ***, сумата от 400 лева –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА съделителите да заплатят по сметка на Софийски окръжен съд
следните суми за държавна такса за делбеното
производство, както следва: А.К.В., ЕГН: **********, адрес: *** и Н.Б.А., ЕГН:**********,
адрес: *** – всяка от тях по 206,96 лева; В.Д.Д.,
ЕГН: **********, адрес: *** - 156,96
лева; С.М.А., ЕГН: **********,
адрес: ***, Е.А.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и М.А.Б., ЕГН:**********,
адрес: *** – общо 206,96 лева.
ОСЪЖДА А.К.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, В.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, С.М.А., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.А.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** и М.А.Б., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплатят по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 103,48 лева държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.