Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……...
гр. София,
..............г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на осми май две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА въз. гр. д. 5533 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
В депозираната
касационна жалба от О.Т.И. е направено искане да бъде допълнен диспозитива на
решението на СГС, като ответника бъде осъден да заплати сумата от 720 лева в
полза на ищеца, която неправилно е била прихваната от СРС. С допълнително
заявление молителят сочи, че правилно с решението си въззивният съд е приел, че
не следва сумата в размер на 720 лева, представляваща заплатени от работодателя медицински консумативи, да се прихваща от определеното
обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно според страната обаче съдът не е
постановил изричен диспозитив, с който да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 720 лева. Поради това се моли за допълване на диспозитива на
решението, като ответникът бъде осъден да заплати на молителя сума в размер на
720 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемата страта е
депозирала отговор, с който оспорва молбата. Счита, че в решението волята на
съда е ясно изразена, като съдът е приел, че сумата в размер на 720 лева не
следва да се приспада от определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на молителя, намира, че по същество молбата съдържа искане за
поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК, а не за допълване на
решението, доколкото се твърди, че в мотивите на решението съдът правилно е
приел, че с посочената сума не следва да се извършва прихващане, но волята не е
правилно отразена в диспозитива на решението.
Молбата като подадена от
надлежна страна се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С решение № 219780 от 21.09.2017 г.,
постановено по гр. д. № 37370/2016 г., по описа на СРС, 148-ми състав,
ответникът „БКС – Х.Н.“ ЕООД /ЕИК ******/ е осъден да заплати на ищеца О.Т.И.
/ЕГН **********/ на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 6 991,20 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука от 28.10.2014 г., ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът на О.И. за
горницата до сумата от 7 344 лева, като погасена чрез прихващане с вземането на
ответника по чл. 59 от ЗЗД за заплатени 3 броя канюлирани винтове за операция
на ищеца, а за горницата по пълния предявен размер от 70 000 лева искът е
отхвърлен като неоснователен.
С въззивната жалба е обжалвано
решението в частта, с която е отхвърлен иска на И..
Въззивният съд е приел,
че определеният размер на обезщетението от СРС е занижен, като справедлив
размер на обезщетението въззивният съд е приел 28000 лева, което е намалено с
20 %, поради което и е приел крайната сума от 22400 лева като размер на
заместващата облага. От сумата е приспадна получената от ищеца по застраховка
трудова злополука сума в размер на 2856 лева, или крайният размер на дължимото от размер на дължимото от работодателя
обезщетение за неимуществени вреди се равнява на 19 544 лева. В мотивите на
решението си въззивният съд е приел, че от обезщетението за неимуществени вреди
не следва да се приспадне доказаното по делото плащане от страна на
работодателя на сумата от 720 лева, представляваща стойността за медицински
консумативи по операцията на ищеца, както е приел СРС.
В диспозитива на
решението е отменено решение № 219780 от 21.09.2017 г., постановено по гр. д. №
37370/2016 г., по описа на СРС, 148-ми състав, в частта, с която е отхвърлен
искът на О.Т.И., с ЕГН **********, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за
обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука от
28.10.2014 г., за разликата над сумата от 6 991,20 лева до размера на сумата от
19 544 лева, както и в частта, в която О.Т.И., с ЕГН **********, е осъден да
заплати на „БКС – Х.Н.“ ЕООД, с ЕИК ******, сумата над 2 003,82 лева до присъдения от СРС размер от 2 488,33
лева – разноски по делото, и вместо това „БКС – Х.Н.“ ЕООД, с ЕИК ******, е
осъден да заплати допълнително на основание чл. 200, ал. 1 от КТ на О.Т.И.,
с ЕГН ********** сумата от 12 552,80 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 28.10.2014
г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането.
От
изложеното става ясно, че ответникът е осъден да заплати допълнително сумата от
12 552,80 лева, която представлява разликата между приетия от СГС размер на
обезщетението – 19 544 лева и вече присъдената сума от СРС в размер на 6991, 20
лева /в която част решението на СРС е влязло в законна сила/. Тоест в сумата от
12552,80 лева е включена и сумата от 720 лева, с която неправилно според
въззивния съд е било извършено прихващане. Поради изложените съображения не е
налице разминаване между обективираното и действителната воля на съда, тъй като
ответникът е бил осъден да заплати посочената от молителя сума.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка в решение № 8688/18.12.2019 г. по в.гр.д. №
5533/2018 г. на Софийски градски съд, обективирана в касационна жалба от дата
21.01.2020 г. и заявление от дата 04.03.2020 г., депозирана от О.Т.И..
Решението подлежи на обжалване при наличие на предпоставките
по чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от решението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.