Решение по дело №1792/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал.6 от ЗСПД.

Образувано е по жалба, подадена от В. Г., [ЛНЧ], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, чрез процесуален представител адв. Д. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4458/27.09.2024г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Поморие.

Жалбоподателката иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. О., иска съдът да отмени оспорваната заповед на основанията, подробно посочени в жалбата. Адв. О. счита, че е налице противоречие на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, което е указано като мотив в жалбата за отказа, с Директива 2001/55/ЕО от 2001 г., както и противоречие с още един международен акт – Конвенцията за правата на детето, и по-точно чл. 2 и чл. 27. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът, директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Поморие гр.Бургас, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С., иска жалбата да бъде отхвърлена. Според нея, към настоящия момент за Дирекция „Социално подпомагане“ не е налице основание за отпускане на помощта, тъй като към момента съществуващият договор между Република България и Украйна в областта на социалното подпомагане не включва семейните помощи за деца, поради което и няма основание за отпускане на помощ. По отношение на направеното искане от адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение, иска същото да бъде намалено, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 20.09.2024г. В. Г. подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Поморие заявление- декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца за внучката си Е. С. С.. В заявлението посочила, че е гражданка на Украйна , има регистриран настоящ адрес в кк.Слънчев Бряг, община Несебър, вдовица е и полага грижи за детето Е. С. С.. Посочила и че детето живее постоянно в страната. Към заявлението приложила служебна бележка, издадена от ОУ „Христо Ботев“ гр.Ахелой, според което Е. С. е записана като ученичка във 2 клас за учебната година 2024/2025г.

Върху заявлението, на 24.09.2024г., длъжностно лице – социален работник е направило отбелязване, че заявителката не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД, защото Между РБългария и Украйна няма договор за социална сигурност, както и че няма решение на директора на ДСП Поморие или на съда за настаняване на детето по чл.26 от ЗЗД.

Становището било съгласувано от началник отдел „Социална закрила“ на 27.09.2024г.

На същата дата по заявлението началник отдел „Социална закрила“ извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол заявлението, с направеното искане съответства на нормативната уредба, като са спазени нормативно регламентираните срокове.

На 27.09.2024г директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие издал Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4458/, с която отказал на В. Г. отпускане на еднократна помощ за Е. С. по чл.10а от ЗСПД като се позовал на разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД и обстоятелството, че между Република България и Република Украйна няма подписан договор за социална сигурност.

По делото няма спор, че В. Г. и внучката й Е. С. са със статут на предоставена временна закрила в Република България.

II. ПРАВОТО:

С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Поради това съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията.

Според чл.10а от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

По делото е доказано, че внучката на жалбоподателката – В. Г. е записана във втори клас за учебната 2024г./2025г., живее постоянно в страната. Детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, като единственото лице, което полага грижи за него е баба му.

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, на което се позовава административния орган.

Тази норма сочи, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая е прието, че семейството на Гайдамака няма право на семейни помощи, защото тя и внучката й са граждани на Украйна, с която държава Република България няма подписан договор за социална сигурност.

Тази теза не може да бъде споделена.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Същевременно нормата на чл.39, т.4 от ЗУБ изрично предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

В случая се претендира предоставянето на семейна помощ. Независимо от различното наименование на помощта, то нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. В тази връзка конституционният съд, в решение Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013г., посочва, че помощите за деца по този закон (ЗСПД) би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване.

При това положение следва да се приеме, че ЗУБ е друг закон по см. на чл.3, т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. ЗСПД не предвижда предоставянето на семейни помощи само за лица, които имат българско гражданство.

Поради това, след като жалбоподателката и внучката й имат статут на предоставена временна закрила, то по отношение на тях е приложимо правилото на чл.39, т.4 от ЗУБ.

Последният закон е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак- лица с чуждо гражданство и предоставена закрила.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.).

Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, чрез предоставяне на материална помощ.

Както вече бе посочено, конвенцията забранява каквато и да е дискриминация на детето въз основа на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален, етнически или социалнен произход, имуществено състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Поради това липсата на сключена спогодба между Украйна и Република България в областта на семейното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ, при положение, че предпоставките за това, регламентирани в чл. 10а от ЗСПД по отношение на детето на жалбоподателката са налице.

Не представлява такава пречка и факта, че жалбоподателката и детето не са семейство по см. на §1, т.1 от ДР на ЗСПД.

Според разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях.

Чл.10а, ал.1 от ЗСПД сочи, че помощта се отпуска за покриване част от разходите в началото на учебната година.

Анализа на двете норми предпоставя извод, че целта на конкретната помощ е да подпомогне отглеждането на детето от лицето, полагащо грижи за него, като осигури по- добри възможности за подготовката му за началото на учебната година.

Този извод е в съответствие и с посочената вече разпоредба на чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето, според която висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата. Като такъв висш интерес следва да бъде определена и възможността детето да получава необходимото образование, чрез посещаване на училище.

В случая е доказано, че единственият възрастен, който полага грижи за Е. С. на територията на Република България е неговата баба В. Г.. Тя е и единственото лице, което отговаря за обучението на детето, което обучение следва да бъде подпомогнато, за да бъде защитен интереса на детето.

Поради това съдът намира, че отпускането на помощта по чл.10а от ЗСПД на жалбоподателката ще е съобразено и с целта на закона.

По изложените съображения, съдът намира, че Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4458/27.09.2024г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде върната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно.

В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл.10а, ал.1 от ЗСПД. Размерът на помощта е 300,00 лева, според чл.63, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума е и материалния интерес по делото. Затова и на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4458/27.09.2024г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Помория за произнасяне по заявление № ЗСПД/Д-А-П/4458/20.09.2024г., подадено от В. Г., според указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр.София да заплати в полза на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия - Бургас, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Решението е окончателно.