№ 1271
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, чрез пълномощника му юрисконсулт П., против
разпореждане от 10.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 10319/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, обективирано в Заповед № 6240 от
10.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника „КРИЕЙТИВ АКТИВИТИС АКАДЕМИ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********, за сумата от 800,80 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 13.12.2019 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза по договора. Отправя
се молба обжалваното разпореждане да се отмени и да се постанови издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и да се присъдят претендираните разноски в пълен размер.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „КРИЕЙТИВ АКТИВИТИС
АКАДЕМИ БЪЛГАРИЯ“ ООД за следните суми: 315,33 лева – месечни такси
и потребление за използване на услуги по договор М6445464 за периода
16.05.2020 г. – 15.10.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, 724,50 лева – месечни вноски по договор за закупуване на
изплащане М6445464 за периода 16.05.2020 г. – 15.11.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, 800,80 лева – неустойка за неизпълнение на договор М6445464,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане. Със заявлението е поискано и присъждането на
разноски за заповедното производство.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за горепосочената сума,
съдът е приел, че вземането за неустойка произтича от нищожна клауза.
Развити са мотиви, че уговорената в договора неустойка в размер на сбора от
всички стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора
след предсрочното му прекратяване е в противоречие с добрите нрави и
конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед
за изпълнение в тридневен срок от подаване на заявлението, освен когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Следователно,
правилно заповедният съд е извършил проверка относно действителността на
клаузите, въз основа на които се претендират процесните вземания.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Това ограничение се отнася както
за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
търговските сделки /по арг. от чл. 288 ТЗ/. Ако единствената цел, за която е
уговорена неустойката излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, същата следва да се приеме за
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Настоящата инстанция
споделя изцяло извода на районния съд, че уговорената от страните неустойка
за едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги
в размер на оставащите до края на срока на договора месечни такси за всяка
от ползваните от длъжника услуги е в отклонение на присъщите на
неустойката функции. Уговорена по този начин, неустойката дава право на
мобилния оператор да получи цялото си вземане по договора, като той самият
2
е освободен от задължението си да предоставя мобилни услуги поради
едностранното прекратяване на правоотношението. Това създава условия за
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост,
залегнал в чл. 9 ЗЗД. В тази насока е трайната съдебна практика, съобразена и
от заповедния съд, която приема за нищожни клаузи за неустойки при
прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за мобилни услуги/, при
които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора по
вина на клиента е равен на дължимата от същия престация до края на
договора.
Горното не противоречи на цитираното в частната жалба Решение на
СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., тъй като основният въпрос,
разгледан от СЕС, касае дължимостта на ДДС върху подобни на процесното
вземания на мобилни оператори и случаи, различни от посочения в
заявлението, при които е била предоставена услуга от мобилния оператор и
единствено по собствена воля абонатът не се е възползвал от нея.
Изложеното налага извода за неоснователност на подадената частна
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане
следва да се потвърди в обжалваната му част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.07.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 10319/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, обективирано в
Заповед № 6240 от 10.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с което е отхвърлено подаденото от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника
„КРИЕЙТИВ АКТИВИТИС АКАДЕМИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********,
за сумата от 800,80 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 13.12.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3