Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
I тричленен състав, в публично заседание на първи декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Елена Янакиева к. адм. дело № 2451/2022
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.И.М. ЕГН **********, с адрес ***1, чрез
пълномощника му адв. М.Н. ***, срещу Решение № 1216 от 14.09.2022г.,
постановено по НАХД № 2850/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 23-0000105 от 15.03.2022 г., издадено от Началник на отдел
„Контрол“ в Регионална дирекция /РД/ „Автомобилна администрация“ Варна, с което
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на С.М.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв., като на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложeно административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лв.
Касаторът твърди неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на въззивния съд, че
установеното административно нарушение следва да се преквалифицира по реда на
чл. 178в, ал. 5от ЗДвП. Навежда доводи, че е следвало въззивният съд да отмени
наказателното постановление, защото административнонаказващият орган неправилно
е квалифицирал нарушението. Поради изложените съображения моли за отмяна на въззивното
решение, с което е изменено НП.
В съдебно заседание редовно
призован, касаторът не се явява, не се представлява.
Ответната страна – Началник
на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна в
писмения отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна, а
изложените в нея твърдения за неправилни и необосновани. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност
на жалбата. Счита, че постановеното от Районен съд – Варна решение е неправилно,
в нарушение на материалния закон. Пледира, че въззивният съд не е следвало да
преквалифицира нарушението, а да отмени наказателното постановление.
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.
63в ЗАНН и от легитимирана страна пред надлежния съд, поради което е допустима.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
приема,
че от фактическа страна се установява следното:
Производството пред въззивния съд е образувано по жалбата на С.И.М., чрез пълномощник адв. М.Н. ***-0000105 от 15.03.2022г., издадено от Началник
отдел „Контрол“ в РД „АА“ – Варна, с което за нарушение по чл. 18, ал 1, т. 4
от Наредба №34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, вр. чл. 8,
ал. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания/Наредбата/, на
оспорващия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000
/две хиляди/ лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
От фактическа страна въззивният съд приел, че на 04.01.2022 г. служители
при ответника извършили проверка, в хода на която установили, че на ул. „Доктор
Пюскюлиев“, на автобусна спирка срещу „Колхозния пазар“, престоява автомобил
„Шевролет“ рег. В**** РА, в който се намирал и водачът С.И.М.. При проверката
на документите му е констатирано, че представеното от него Удостоверение за
психологическа годност е било валидно до 28.07.2021г.
Въззивният съд приел, че от събраните по делото доказателства – писмени,
приобщени с административно-наказателната преписка и събраните в хода на
съдопроизводството свидетелски показания на свидетеля Б.И. – актосъставител, гореизложена
фактическата обстановка се потвърждава. В решението си съдът е изложил мотиви,
че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН,
като същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен
орган. НП е мотивирано, съставено е от компетентен орган, в законоустановения
по чл. 34 ЗАНН срок, отговаря на
изискванията на чл. 42 и чл.57 ЗАНН, като се съдържат законоустановените
реквизити.
Районен съд – Варна счел, че изискването за психологическа годност, на
което се твърди, че М. не е отговаря, защото удостоверението му е с изтекъл
срок на административна валидност, не се урежда от Наредба №33/1999 г., а от
чл. 8, ал. 5 от Наредба №36/2006 г./Наредбата/, която не е издадена на
основание приложението на ЗАвП, а на ЗДвП, който урежда общо всички отношения за придобиване на
правоспособност за съответната категория и изискуемите документи, в т. ч. и
изискването за удостоверяване на психологическа годност. Изложил е мотиви, че
за разлика от общо посочената и бланкетна норма на чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвП е
налице изрична такава – чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, според която се наказва с
глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметров превоз на пътници,
товари и превози на товари за собствена сметка без валидно удостоверение за
психологическа годност. Посочил е, че в тази санкционна норма се съдържа
хипотеза, диспозиция и санкция, съответно тя е приложима за всички, които
извършват обществен превоз на товари. Постановил е резултат, съобразно който преквалифицира
нарушението, като приема, че е извършено нарушение на чл.178в ал.5 ЗДвП, а не
както е приел АНО, на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Така постановеното решение е неправилно.
В процесното решение, постановено на 14.09.2022г. е
възприет окончателен извод, че М. е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от
Наредба №36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, издадена на основание ЗДвП.
След
постановяване на проверяваното тук решение, с изменение на ДВ бр.84 от
21.10.2022г., влязло
в сила от същата дата, цитираната разпоредба е отменена. Същевременно, в
разпоредбата на чл.8 ал.2 от същата Наредба е указано, че Удостоверението за
психологическа годност е безсрочно. Според
тази редакция, към настоящия момент е отпаднало задължението съобразно което
водачите на таксиметрови автомобили следва да подновяват удостоверението за психологическа годност.
С оглед настъпилата
законодателна промяна, съдебният състав констатира основание за приложение на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – по време на касационното производство е приета
по-благоприятна за нарушителя разпоредба,
предполагаща безсрочност на удостоверението за психологическа годност,
доколкото старата редакция е
ограничавала срока на валидност в рамките на една година. Приложението на
по-благоприятния закон обуславя извод за
несъставомерност на визираното в
НП административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, преквалифицирано
от въззивния съд по реда на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
Констатацията на законодателното изменение, която не е
съобразена във въззивното решение, тъй като е приета след неговото
постановяване, обуславя отмяната му, както и отмяната на измененото с него
наказателно постановление.
На основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд - Варна, I тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1216 от
14.09.2022 г. по АХД № 2850/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено
Наказателно постановление № 23-0000105/15.03.2022г. на Началник на отдел
„Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на
С.И.М. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 93, ал.1 ,т. 1 от ЗАвП, като
е преквалифицирал нарушението на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и е наложил административно наказание „глоба“
в размер на 500 /петстотин/ лева и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
23-0000105/15.03.2022 г. на Началник на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Варна с което на С.И.М. с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева,
на основание чл. 93, ал.1 ,т. 1 от ЗАвП, за нарушение нормата на чл. 18, ал. 1,
т. 4 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, вр. чл. 8, ал. 5 от Наредба №36 от
15.05.2006 г. на МТ.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.